Престъпление и наказание

 
Подкрепям изцяло това решение!
Времето ще покаже...
Хич не си слагай този таралеж в гащите да си зависима от някой, който го боли...за теб и детето ти 
Щот и моя убавец ревеше за дете, ама като стана бебето и беж да го няма...

Горе главата Траяна.Предстои ти най-хубавото нещо на света.Аз също съм на твоята възраст и се пека на същия огън. Настоявах синът ми да носи неговото име,защото си мислех че така ще бъде по-отговорен,а сега съжалявам че не го записах с моята фамилия. Защото думичката "баща" означава МНОГО и идва от сърцето и не можеш да направиш някого такъв с лист хартия.Зарежи онова говедо и гледай напред .Не се унижавай да се влачиш по съдилища ,не можеш насила да го накараш да обича детето си.
Желая ти късмет и леко раждане. 

Защото думичката "баща" означава МНОГО и идва от сърцето и не можеш да направиш някого такъв с лист хартия
Защо обаче ние го разбираме твърде късно това!!!!

е това надали ще отмине.. поне при мен не отминава, даже по-зле става - хвърлих го на яслата и на бавачката - за да изкарвам пари... гнус та гнус - и все така ще е - вечер грам време не ми остава за човечето.... страшно е понякога като се замислиш....

Мисли позитивно - яслата е полезна детето да се социализира с други деца, а това че се разболява от време на време му тренира имунната система

Кас, не си го "хвърлила", защото си имала огромен избор от прекрасни други алтернативи, нали?! или защото си злобна феминистка-кариеристка, която никакъв майчински инстинкт не може да сломи.

не допускай такива отровни мисли, ами се гордей, че си се стегнала и си взела единствено правилното решение = да се справиш, а не да се вайкаш, да хленчиш и да чакаш някой да те съжалява.
аз се възхищавам на такова самообладание!

А и Пантер (за моя приятна изненада  )  е съвсем прав - нека детето се социализира, да свиква със света, пък ако щеш и имунната си система да калява 

Момичета,

Не можете да си представите колко добре ми действате!!!

Като ме подемат братята... и влизам тук да си препрочитам заръките и препоръките, които сте ми написали...БЛАГОДАРЯ ВИ! 

Усмихнат ден ви желая!

Тъжна тема, но се забавлявах искренно с нея.

trayana - я да не мислиш излишно за онзи. Свършила работа вече. Не си го слагай на сърце и си гледай живота. Аз като се омъжих, да не мислиш, че си осигурих баща или издръжка? Ами, виста ми бетон на врата. Сега се моля да го е сгазило нещо та да съм се отървала. И се каня, последните няколко години, да ида и да проверя.
Даже съм си разработила сценарии за в случай, че има нова жена и други деца.
Де да знам, някоя с лоботомия, може да се е задържала. Горките дечица, ще предложа да ми ги подарят, че да не се мъчат излишно.

Съвсем /предполагам/ непопулярно смятам, че мъж ако се сети да каже до /максимум/ 2 месец, че не ще деца, е редно да бъде освободен от отговорност. Ама не ако първо е викал айде, а после - опа, аз май размислих.

А разправията със съденето и признаването не ти трябва. Само адвокати, дела и лупости и накрая ни баща, ни издръжка, ни нищо.

 
Божеее, и аз си мислех, че мене ме гонят братята и ме прихваща от време на време мракобесие и други нечовеколюбиви състояния 

днес ми хрумна, че като ми остане време  един светъл ден, мога да направя псевдо-блог на моичкия (като така популярния на сина на Боби Михайлов) - та там да разкажа на потенциални ГБП на какви чудеса е способен тоз мамин убавец, Господ здраве да му дава 

От други клетви и заклинания (засега) ще се въздържа, че може и да прихванат, пък не искам заради такъв боклук да си задръствам кармата 

ткъй де - Господ здраве да му дава, та да има повече време да му се връща. Дълъг живот и кофти карма.

Ей това ,страшно ме изкефи  По- често така да си говорим,та да ни олеква малко .Особенно на нас,пресните самотнички

 
 
 

От доста време чета темата и всееееее някак си немога да се включа, може би защото вече не съм на тази вълна - да се тръшкам, анализирам и чудя /Защо на мен точно се случи? Как ще расте детенцето ми? Как не съм го разбрала тоя каква стока е? и т.н. / Минах през пириода в който смятах че аз съм виновна за безотговорното му отношение към мен и детето, защото "не съм правила достатъчно компромиси за да спася връзката ни" - това са негови думи. Този период ми костваше 2 години.
Минах и през пириода в който се анализирах, после исках да го унищожа онова нищожество /добре че не направих някоя глупост/, да го накажа по възможно най-жестокия начин и т.н. - това ми отне още 1,5 години  и накрая разбрах, че просто не е имало начин да предвидя /не съм врачка/, че след като е постъпил безотговорно на младини и е оставил синът си, а сега вече зрял стабилен мъж /искащ дете/ ще зареже и това /вероятно така е говорил и на сегашната - но ще видим и това - третото дете колко ще го гледа/
разбрах, че не аз съм виновна да се разпадне връзката ни, а това че на него му е дотежала отговорността за детето и многооооооооо други неща  и сега съм в мир със себе си.
Лошото е че ми трябваше страшннноооо много време за това 
Ти имаш голями предимства - 1. Бързо си осъзнала що за човек е, и повече няма да си губиш времето с него;
2. Достатъчно си умна - за да направиш най-доброто за детето си - да не позволиш такъв човек да се бърка и обърква животът ви - оттук нататък;
Само остава да намериш начин да постигнеш мир в себе си, да се изчистиш от яда и гнева. Не  си мисли, че това е някаква пораженческа психика - не си губи времето с това да се стремиш ти да го наказваш - има кой да се погрижи за това, достатъчно му е че няма да има възможноста да се радва на собствените си деца, да усеща любовта им и да вижда радостта в очите им.

Виш ся. Оказа се, че моето говедо вече има едно преждеродившо се дите, но се оказа чак постфактум или в частният случай - постспасум.
Следващия път ще правя задълбочено разследване на живота Му. Заделям средства за детектив. Или ще раждам деца само ако съм в състояние да сси ги гледам и издържам сама. Ако се окаже, че има и мъж замесен в събитията - ми хубаво. Но няма, вече, да си позволя да завися от мъж.
Ако имам още деца, ще е заради мен самата, а не заради гражданско състояние и други разни.

А на оногова хич не му се и сърдя. Не съм минавала през периоди - Ама защо така; Кой е виновен и О, този мръсник.
Имам си една теория. /Пълна съм с теории, ей./

Първите 2-3 месеца ми е виновен той, защото явно ме лъже, а на мен ми е рано да го прозра. След това /айде след 6ият месец/ съм си виновна сама.
Точка.

Случилото се - случило. Забравям го /или поне не го мисля толкова, де/ и си живея живота, според новите обстоятелства.

Dioni,
всичко, което разкаваш...все едно, че аз съм го писала 
в настоящия ми сюжет съм се окопитила малко по-навреме, може би защото преди да се яви БНД, достатъчно дълго емпирично си доказвах, че..."свестните мъже са ги избили на фронта" и аз нямам никаква, ама никаква вина за това 
та, вече просто се примирих, че и през гърба да се разпоря и на ръце да ходя - не мога да угодя, щото то угодия няма...

а като гледам и Мими...
абе, къде ги намираме тия с вече готовите деца, та ние да сме следващата им проверка за стерилитет! ...както и да е

Да, аз наистина си мисля, че по-голямо наказание от това да не се радваш на собствените си деца няма, обаче...има и сакати душици, за които такива терзания просто не могат да възникнат - нямат сетива за тях. Не знам... Тръгнах по психоаналитици - да се съветвам (даже замислям, докато си кърмя, да докарам и една магистратура по психология, белким започна да ги различавам - за в бъдеще това  ) - понеже се страхувам да не би...да се онаследява - да пази Бог!!! - това да си коравосърдечен, безотговорен, просто...лош човек. Понякога и такива страхове ме обземат - все пак 50% от гените са негови - каквито и чудеса да сътворя с възпитанието, ужасява ме мисълта, че...онази приказка за крушата и дървото може и да е вярна. По принцип не съм чак такъв привърженик на дарвинизма, обаче...