НОЕМВРИЙЧЕТАТА със сандалките бързат към

Мерки и теглилки хабер си нямам колко е висока Ния. За теглене пък изобщо не мога да я задържа за малко на кантара, че да я претегля...а кантара ми е в къщи последно нямаше 10 кг или по-точно беше 10,100 с дрехи, обувки и памперс 
Майче весело изкарване в Солун.
Обувки Ния носи сандали 21 номер, малко са й големи и 3-те чифта, но пък не й стърчат пръстите. Всичките ги купихме от Холандия и си отговарят на номера.
Тити абе не й правят пришки. Вчера успяхме да я изведем до мола без чорапи. Когато ще ходи в пясъчника винаги й слагаме, чорапи, защото и аз и майка ми сме с много фини кожи на краката и от най-малкото нещо ни се разраняват краката.

еххо, може пък да иска , като иzлиzа да не ходи до мола, а да ходи в пясъЧника и zатова да иска Чорапи 

 
явно и аз ще поспамвам повечко днес  и ще се помотавам из форума
сиса мисля че тази реимунизация на ДТК-то е последната
майче приятно изкарване в Солун
Ема вчера каза за първи път думяата "голяма" и то точно на място  ... бяхме на детското кафе при нас и тя пие сок,като имитира големите отпива и оставя на масата шишето,естествено се поля порядъчно два пъти и когата реших на поредното отпиване да й придържам бутилката за да не се потрети ситуацията наща ме изгледа и каза "голямаа ихх" 

vivita не е това само като чуе "мола" и започва "хайде колата" и е първа писта. Тя много обича да ходи там, защото "кара" кола, т.е. количките за пазаруване които отпред имат детска количка
А ревът при слагането на сандали без чорапи е при всеки опит да й ги сложим независимо къде отиваме. Да ама не мога да я държа с чорапи в тази жега, крачетата й завират. Та ще не ще ще свиква. Аз всеки път й преглеждам крачетата да няма зачервяване от сандалите, обаче те са наистина страхотна изработка, с възможност за регулиране на ширина отпред и на глезенчето и наистина няма грам протъркване. Явно просто си е наумила, че трябва да е с чорапи ще мине и това

здравейте на вси4ки
тази но6т бе6е безъснна за нас-Ели е с хрема и както аз така и тя неможем да спим когато ни е запу6ен носа-и така цяла но6т горкото дете се мята като риба на сухо
за номерата на обувките и сандалките-Ели е с 21 но са й големи,а в 20-ти неможе да й пъхнем кра4ето за6тото има висок свод
за мерене и теглене-измерих Ели на нашия кантар и показа 4е е 10 и 800 голи4ка а за висо4ина смятам 4е е около 84см
за гърнето-отдавна го ползваме по предназна4ение ,а сега се у4им да си сваля га6тите и да сяда сами4ка на него когато й се пиша
Доминика-кофти работа е тов с вируса но смятам 4е за 3 или 4 дена 6те отмине

Искам да задам едно въпрос4е-колко от вас май4ета несмятат да пускат децата си на ясла а направо на градина?
Лек ден на вси4ки

Реничка аз мисля направо на детска градина да ходи, освен ако не й стане много скучно наесен когато всичките й приятелчета тръгнат на ясла и тя няма с кого да си играе. Може да я запиша някъде и да ходи за 1/2 ден просто да е сред деца. Тя много обича децата. Обаче не съм го измислила още.

реничка подобно на ехххо  не смятам да ходи на ясла а направо на детска градина,засега има кой да я гледа и има доста дечеца наборчета с които да си играе и не са на ясла а направо на детска ще ходят ... ако се променят нещата и няма дечица със сигурност ще й е скучно но ще го миля тогава 

Здравейте, момичета!

Завърнахме се вкъщи (аз и новите ми ц...и). Операцията мина неусетно за мен    (като се има предвид, че отново бях с пълна упойка- за 4 ти път за 6 месеца...то ще взема да не мога да заспивам по друг начин). След като се излязох от упойката нещата загрубяха- бях омотана в ластичен бинт, който беше стегнат толкова силно, че една си поемах и на половина въздух, а сърцето ми всякаш щеше да спре всеки момент от натиска върху него. Усещането е като че са те ритали цяла армия с кубинки в гърдите. Не можех да си помръдна ръцете дори на милиметър, защото болката беше убийствена (като се има предви, че бях здраво надрусана с болкоуспокояващи). Дойде сестричката, за да ме раздвижи, защот колкото по- бързо започна да се мърдам поне по малко, толкова по- добре и започна да ми движи лекичко ръцете нагоре- надолу и леко в кръг, а ако можех да я ударя с нещо в този момент нямаше и да се поколебая   За ставане нори не можех да си помисля, защото и най- малкото помръдване ти изкарва изцяло въздуха. На всичкото отгоре трябва да лежиш само по гръб, а аз МРАЗЯ да лежа така и схващането в кръста и тъпата неустоима болка и там довършваха и без това отвратителното положение. Не можех да кажа и една по- дълга дума, защото няма въздух. Дойдоха да ме видях моят мечок, майка ми и Нана и малко покрай тях се поразсеях, макар да не бях много комуникативна. По- късно напук на болката мечо ме изправи и станах да се поразходя, като тази проява на смелост от моя страна ми костваше втрисане и наченки за повръщане. Вечерта към 9 и нещо, малко след като си тръгна Иван, изведнъж получих някаква паническа криза- исках да стана, но когато ме изправиха сестричките, не можех да се държа на краката си, света се въртеше като пощурял пред мен, а в леглото за нищо на света не исках да се връщам, защото още секунда по гръб и щях да полудея наистина! Изведоха ме малко на чист въздух да се поусвежа, но сърцето ми продължаваше да бие като лудо и паниката, че не мога да се измъкна от този затвор на болка и дискомфорт ме влудяваше! Върнаха ме в леглото и ми дадоха още купчина лекарства, който съчетани със студа от климатика малко ме поуспокоиха. Въпреки канските болки се позавъртях на страни и даже започнах да се унасям от изтощението......да, ама не.....заспиване няма! Накрая ми предложиха приспивателно и така терзанията ми поне временно спряха към 12.30 през нощта. Будих се по малко през цялата нощ, но хапчето бързо ме приспиваше пак. На сутринта се чувствах една идея по- добре, а когато махнаха проклетия бинт, дробовете ми поне отново можеша да си поемат що- годе въздух.
Като съм права имам чувството, че ще ги изтърся някъде тия буци на гърдите ми....много странно усещане    Сега си почивам вкъщи ими се спи зверски даже, но не смея да легна, защото не знам дали ще мога да се изправя сама......седя с в леглото, облегната на възглавници и си чакам времето да минава. Болката е търпима за сега и не взимам Аулин пък после ще видим.
В общи линии за момента нещата са така.....не мога да кажа, че съм особено щастлива, защото все още болката държи връх, но по- късно се надявам да се промени  

На всичкото от горе, тъкмо като си мислех, че на Яна и се размина шарката- от снощи са започнали да и избиват пъпки и днес са още повече.....е това вече е нещото, което ме убива! Божичко, колко ме е страх как ще я изкара, кото знам на мен колко ми беше гадно,а пък я карах изключително леко....как ще я пазя да не се чеше незнам. Убива ме, че трябва да страда детенцето, макар да знам, че е по- добре сега, отколкото като мен някой ден! Тя затова тези дни е била толкова келява и лоша, ама като не може да си каже детето  

Доминика, момичетата са те посъветвали много изчерпателно.....и аз чух, че пак върлува много силен летен вирус с повръщане, разстройство и температура. Дано не е това и много бързо да се оправи Ади  

Отива да си почивам, че пак ми се мотае главата....(
Приятен и прохладен ден на всички  

П.П. Благодаря за загрижеността на всички ви и за подрепата в глупостите, които правя  

Мече ха добре си ни дошла с новите цици  стискам палци да отминава по-бързо болката и да им се кефиш да даваш дневен отчет как си, че ме вълнуват всичките детайли, ама не писани след 1 месец когато си забравила повечето неща
Това за Нана е кофти, ама всичките хлапета натам са тръгнали. Нана май е първото хлапе от групата, която кара варицела  или аз съм пропуснала нещо....

Ме4е да са ти 4естите новите и да си ги носи6 със здраве
радвам се 4е вси4ко е минало успешно и днес си по-добре .4акам с нетърпение подроности
  и скорошно възстановяване 
а относно шарката-по-добре е да я изкара сега от колкото като по-голяма -децата я изкарват по-лесно а и дори да се 4е6ат рядко остават белези

Вивита - според мен просто още не си е готов за гърне за това така, но и аз за никъде не бързам когато поиска ще почне...не ми пречи да си ходи с памперса щом му е по-комфортно засега...

И Филип се очертава направо на градина да ходи

Мече - честито ))

Мече, честити да са ти новите цици! Бързо възстановяване на теб и леко протичан на шарката на Нана!

Мече, честито. Няма ли да има снимков материал? Дори и с дрехи. Нещо като, преди и сега 
За шарката, не се притеснявай, както разбра по-добре сега да я кара отколкото като порасне.
Отивам да работя, но ще ви шпионирам, ако излезе нещо интересно пак ще се включа.

бубуто , аz да кажа, пък ти си zнаеш мъника най добре 

- Благодаря, че си написала моите мисли