знам че за всеки е индивидуално, но все пак реших да попитам. Аз имам син на 3 години и мисля че още е рано за друго дете, макар че ако имам 2 деца с близка възраст ще си играят, а и на мен може да ми е по-лесно при гледането им. Ако пък разликата е прекалено голяма пък двете деца няма да имат нищо общо и пак не е добре. Така че споделете вашето мнение.
Виж целия пост
каква е най-добрата разлика в годините между две деца?
- Публикувана: 19 юни 2007, 15:50 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 13:40 ч.
# 1
19 юни 2007, 15:52 ч.
наистина мисля 4е е строго индивидуално.
Второ дете се ражда, освен ако е изненада разбира се, тогава, когато семейството е готово за това.
Виж целия пост
Второ дете се ражда, освен ако е изненада разбира се, тогава, когато семейството е готово за това.
# 5
19 юни 2007, 16:05 ч.
3-4 години е оптимална за мен, а и за децата, мисля. Моите са с разлика от 3г5м. Голямото малко ревнува, но свиква постепенно.
Виж целия пост
# 8
19 юни 2007, 16:09 ч.
А аз мисля да наглася разлика на около осем години защото по малката съм пропуснала , но две бебета не се наемам да имам, и дори пак ме е страх от адаптацията на голямото към евентуално бебе , та те са си вечно деца и незная как ще се справям с две деца.Май малко поразсъждавах от гледна точка на майка ,, но и с по голяма разлика като пораснат децата пак се обичат.Ако се заглеждаш по майки с колички значи времето е дошло , аз само заглеждам бременни мами и колички навън.
Виж целия пост
# 10
19 юни 2007, 16:12 ч.
Много добре го е казала Блонди.При моите деца разликата е 12 години и половина.Направо е супер.При порастнало дете,имам още едно,което има нужда от мен и ме кара да се чувствам млада.Много се обичат,няма я типичната при малката разлика ревност мужду децата и каране за играчки.Различни възрастови групи,различни интереси,настройваш се и към кукли,и към последния писък при компютрите.В час си с повече неща.
Виж целия пост
За децата - по-малката.
За родителите - по-голямата.
За родителите - по-голямата.
# 11
19 юни 2007, 16:14 ч.
Що, бе, Блонди, аз толкова исках близнаци, че и на тризнаци бях навита, ама като не знам рецептата...
Виж целия пост
# 12
19 юни 2007, 16:32 ч.
Уф, аз никога не съм искала, струва ми се свръхусилие и си мисля, че ще пропусна много покрай растежа и развитието на децата си от преумора и двойните грижи. Рецептата е генна наследственост и необяснима реакция на тялото. При всички положения си е аномалия, като в тази дума не влагам лош смисъл 
Виж целия пост
# 13
19 юни 2007, 16:38 ч.
И аз треперех да нямам близнаци.В рода ми има и хич не питах какво е бебето,а дали е едно.Това близнаци си е направо.....
Виж целия пост
# 14
19 юни 2007, 17:12 ч.
Е и аз заради генната наследственост се надявах на близнаци - на първия ми мъж майката е близначка.
А иначе, ако е на сериозно, 3-4 години ми се виждат добра разлика: хем децата ще са с общо взето сходни интереси, като се изключи влизането в пубертета, хем няма да са и двете бебешори едновременно.
Виж целия пост
А иначе, ако е на сериозно, 3-4 години ми се виждат добра разлика: хем децата ще са с общо взето сходни интереси, като се изключи влизането в пубертета, хем няма да са и двете бебешори едновременно.
Препоръчани теми