Бебе в корема на мама расте, ДЕКЕМВРИ ще покаже момиче ли е то или момче!

Здравейте, момичета!

Anaise, стискам палци всичко при теб скоро да се оправи!!!

Бабо Тонке, съчувствам ти за главоболието, и аз умирам от болка, пия аналгин, но най-много по два, повече не си позволявам. Лекарите не ми обръщат внимание като им се оплача - "хормони..."

Клер, записвам се за срещата, но ще дойда със закъснение. Аз съм до 6 на работа, а точно утре имам служебен ангажимент, така че ще дойда към 7.15-7.30 с надеждата да сте още там.

Валка,стихчето много ми хареса!

Валка стихчето е много хубаво! това е второто нещо, което прочетох и се разплаках,ето го и първото, знам,че не му е тук мястото, но понеже винаги съм си мислила,че ако някога имам възможност освен мои деца бих си осиновила....
Бебешки спомени

Спомням си, че ми беше много неуютно….В утробата в която лежах, винаги беше тъжно. Над главата ми туптеше сърце, но въпреки че беше младо, в него нямаше нито пролетен звън, нито песни….
 А понякога сърцето започваше да бие учестено и до мен достигаше тих плач. Много ми беше мъчно за това девойче, което все пак делеше жизнените си сили с мен.
Нощем  се свиваше на кълбо и с краката си подпираше главата ми, а аз се притаявах… знаех – че така и е по-леко. С какво можех да и помогна? Само със смирение.
През мътната обвивка на корема и, аз я сравнявах с други коремчести млади жени, които оживено бърбореха за някакви пеленки, ританки и от време на време си галеха коремчетата….
Мен тя никога не ме погали….. ТЯ не ме обичаше…..
Разбрах това когато бях на 5 месеца…. Може би ще ме попитате защо не съм го разбрала по-рано? Навярно защото съм била мъничка и глупава….
Но добре все пак, че не ме изгони съвсем. Къде щях да отида? Все още  ми беше много рано ….
Понякога с тънките си, но гъвкави пръсти тя натискаше корема си толкова силно, че аз се притисках към широките и  кости и се вцепенявах  от страх.
Така живяхме почти 7 месеца…
От всички звуци, които проникваха в утробата, най-много ми допадаше музиката. Аз започвах да си движа главата в такт и махах с крачета. А най-много ми харесваше, когато моята стопанка ядеше кисели краставички. И до ден ден днешен ги обичам.
Беше вече топло, слънцето настойчиво огряваше от всички страни, когато нещо горчиво и задушаващо започна да ме обгръща. Така продължи цяла седмица. Бях съвсем замаяна, страхувах се дори да помръдна. Разбрах, че е време да се разделяме…. И не защото моментът беше настъпил, а защото ТЯ се беше изморила.
Мислех си: “Защо това се случва на мен? А може би не само на мен”?
Всичко започна през нощта… Сега си мисля, че всички страшни и лоши неща се случват именно нощем. Стана ми трудно да се движа и в ушите ми пищяха оглушителни звуци. Беше непоносимо задушно! Изгубих всякакво търпение и реших че каквото и да става, ще се махна оттук! Така ми се прииска да глътна свеж въздух! Все още усещах някакъв горчив привкус, когато някой ме хвана за рамото. Най-накрая умела ръка ме подхвана зад вратлето и ярка светлина ме заслепи.
Гледай ти! Колко е светло тук! И колко са смешни хората! Целите в бяло… даже лицата им не се виждат….само очи, които премигват!
Изобщо не знаех какво да правя. Те ме гледаха в упор, нещо си говореха и аз реших – ей сега ще заплача! От толкова време ми се плачеше!… Оказа се толкова хубаво да изплачеш.  Избърсаха  ме с нещо мекичко и ме загърнаха с пеленка. Стана ми толкова топло…..
ТЯ не ме взе при себе си…ТЯ се отвърна от мен….!
Помислих си -“Сигурно така трябва”.
Повече не Я видях…
В болничната стая бяхме две момиченца. Наричаха ме Катя. Жените в бяло си говореха, че съм се родила на св.Екатерина. Не знам как се казваше другото момиченце, само чувах че е пристигнала от далече. Но защо не си заминава и къде е жената, което я е носила в корема си?
Момиченцето през цялото време мълчеше, а на мен толкова ми се искаше да си поговорим. И аз разговарях сама със себе си, по- точно си гуках.  Все  Я виках…
Някой от време на време се накланяше над мен обръщаше ме от едната страна на другата и тънка игла  ме убождаше по крачето . Не, не ме болеше. По-скоро ми беше обидно… След това ме сложиха в някаква стъклена кутия, и лекарката след като внимателно ме събуди,  допря до гърба и гърдите ми някакво метално нещо, което отначало загряваше в дланите си . Не помня колко време продължи всичко това, но се оказва че всичко си има  край.
Скоро ми олекна. Все още мъничко ме наболяваха крачетата от убожданията, когато слънцето надникна през прозореца и струва ми се искаше нещо да ми каже. Почакай – му прошепнах, - трябва да помисля за някои неща…. Утре ще поговорим.
Забелязах, че до прозореца една млада тополка се беше разлистила и много се гордееше със своите листенца. Слънчицето ми намигна и се премести на друго прозорче, а аз заспах.
Те дойдоха както винаги след втората бутилчица с мляко. Иззад гърбовете на докторите надничаше пълничка жена с шарена блуза. Тя пристъпи напред и пред очите ми избухнаха огненочервени лалета..
-Колко са красиви! Те за мен ли са??? Благодаря!
Тя с усмивка ме галеше по ръчичките и главата. “Колко е приятно” – забелязах. След това жената се приближи към другото момиченце и започна да го оглежда. Хм!Нещо много се забави! Това не ми харесва! После тя отново се върна при мен. А така! – отдъхнах си. Оттогава насетне започнахме да се виждаме всеки ден!
Веднъж тя дойде много рано. Облече ме в нови дрешки, загърна ме с одеяло и каза: -”Да тръгваме””. И ние и отидохме на гости. Всички лекари дълго ни следваха с поглед. И досега не разбирам защо?
В къщата беше толкова красиво. Жената все ме носеше на ръце и нещо ми говореше. Най-много ми харесаха двете пухкави играчки, които подскачаха и мяукаха. Те внимателно ме разглеждаха. Дали пък да не ги дръпна за мустаците? Я по-добре следващия път когато пак дойда на гости, ако дойда разбира се. Изминаха три месеца, а тя не ме връщаха обратно.
Помислих си -“Сигурно така трябва”.
Жената сновеше насам- натам, нещо разказваше на приятелките си, а когато ставаше тъмно ми пееше песни, толкова топли и нежни…..
Една нощ се събудих с усещането че пламтя…..През някаква пелена виждах ту едни лекари, ту други. Това хич не ми хареса. И не защото ме бодяха с инжекции, а защото искаха да ме вземат в болницата. Жената ме притисна здраво към себе си и каза решително– Не, ние  оставаме вкъщи”!
Ама че работа! Оказва се, че това е моят дом. Цялата нощ тя ме люлееше на ръце, завиваше ме в мокра пелена и тихо плачеше….Толкова много ми се искаше да я утеша.
И точно тогава аз разбрах – Тя ме обича!
Измина цяла година. Живеехме много задружно. Жената ми четеше приказки от разноцветни книжки, показваше ми как писукат пиленцата, пееше ми смешни песнички.
От няколко дни ме занимаваше една мисъл:”Как да я наричам”?
Беше обикновено утро. Вкъщи миришеше вкусно на сладко от ягоди. Тя стоеше с гръб към мен и сгъваше моите дрешки.
Аз си поех дълбоко въздух и казах - ”МАМА”.
Тя се хвърли към мен и ме покри с целувки, като ронеше едри сълзи! Пак плаче! Ама каква ми е забавна!!!
Лекичко се допрях до лицето и и тихо, съвсем беззвучно, почти без да си мърдам устните и казах – “ОБИЧАМ ТЕ”!

Просто ми потекоха сълзи...

Много ми хареса!!!

munieca, кой е писал това ????????

Момичета, запазих маса за утре, 18 ч., пицария "Парма", ул. "Паренсов"12, на името на Светла Иванова. Имайте късмет никой да не дойде!

irina_boneva, за БХС не знам какво да ти кажа. От една страна не дава точни резултати, от друга, моята лекарка държи на това изследване. Лично аз ще го правя.

scorpia  прочетох преди време тук в един от форумите,знам ,че е превод от една рускиня. ИЗВИНЯВАЙ ТЕ ако съм Ви натъжила...
КЛЕР аз ще дойда но към 18,30.

мен лично не си ме натъжила, защото няма по-прекрасно нещо от това да има на кого човек да каже "МАМА", било то и не биологичната майка.. ПОКЛОН пред всички жени, които се решават на тази смела постъпка да осиновят дете и да го накарат да се чувства обичано.. винаги съм смятала, че тези хора имат големи сърца и това обръщение от детето към тях е най-малкото, което могат да кажат вместо "благодаря"..

Valka i muniecka много ми харесаха тези творби страхотни са,
за БХС аз ще си направя но смятам че като принцип жени, които не са във рискова възраст не трябва да се притесняват толкова, аз не бих си направила амнио след това защото ми се струва ужасно страшно ...

Искам да ти кажа, че четох някъде, че в последно време се раждат Даунчета предимно при по-млади жени. Вероятно защото не си правят пренатална диагностика.

Е, стига сега, подплашихте ме! Ще взема и аз накрая да се запиша за БХС!

За срещата утре - ще се пробвам и аз да дойда, малко след 18 ч. Ох, дано утре да е по-хладно, че иначе след работа съм ни жива, ни умряла и изобщо ми е много тежко да се рахождам насам натам... 

ей, момичета, ама така ви завиждам за срещичкатаааааааа....курса на моя мъж май ще бъде през седмица, и на 12.07. когато трябва да съм при Димитрова той ще е в София...да взема да дойда с него па белким направите още някоя среща , та да се втасам и аз
хайде щракнете някоя поза и да се турите тук да ви видим
аз току що се връщам от фризьор - подстригана и боядисана - абе мязам на човек , иначе бях маани-маани 

Да  се разпиша и аз.
Много са прекрасни тези неща дето сте ги пуснали  тук!
Аз пък  утре съм на преглед - хем се радвам, че ще разбера дали всичко е наред, хем ми е едно притеснено... Стискайте палци всичко да е ОК! Аз после ще докладвам как е минало.
Приятна срещичка желая на тези, които имат възможност да присъстват, а на нас- снимки моляяя 

  Клер-че , утре съм на линия за срещата. Дай малко инфо на лични къде се намира, плс.
   Бях на преглед, взеха ми кръв за БХС и след около 10 дни си чакам резултата. Дано всичко е наред.
    Дребосъчето тежи 160 грама...голям мъж, както каза док. Вървяло едро бебе  вече със седмица напред.
   Има някакви размери, съкращения които не ми говорят нищо. Моля ако знаете нещо по въпроса да ме светнете.
   BPD, HC, AC, FL, EFW, LMP, EDD, FL . THANKS!