Литературен клуб - ІV

  • 37 444
  • 372
# 225
Знам, че тези книги, за които ще ви питам са обсъждани тук, но просто не ми се рови назад да си припомня точните отзиви.
Та, иде реч за "Габриела, карамфил и канела" и "Дона Флор и нейните двама съпрузи" от Ж. Амаду.
В чуденка съм коя да си купя, тъй като за момента на мога да отделя наведнъж
пари и за двете. Коя повече си заслужава според вас?
Аз си поръчах "Габриела", но се надявам да не е  като "Дона Флор". Прекалено много думи, прекалено много отклонения, претрупана и затлачена за моя вкус.
Виж целия пост
# 226
Засега малко се "мъча" с По Пътя на Керуак   - хайде сега някой да ме скастри  Grinning , може би съм пропуснала времето за четене на тази книга - нещо не ми върви  Thinking
Днес обяснявах точно това на една форумка  Simple Smile При мен поне си има време за четене. Определен тип литература, която ме е кефела на 20, сега би ме изнервила. И обратно - преоткривам някои книги, за които съм била незряла тогава. Специално "По пътя" и на мен едва ли ще ми върви в момента.
Виж целия пост
# 227
Засега малко се "мъча" с По Пътя на Керуак   - хайде сега някой да ме скастри  Grinning , може би съм пропуснала времето за четене на тази книга - нещо не ми върви  Thinking
Днес обяснявах точно това на една форумка  Simple Smile При мен поне си има време за четене. Определен тип литература, която ме е кефела на 20, сега би ме изнервила. И обратно - преоткривам някои книги, за които съм била незряла тогава. Специално "По пътя" и на мен едва ли ще ми върви в момента.

Значи ще трябва да се пробвам с "По пътя"?
Дали ще ми върви на 24? Thinking И без друго отдавна ми дразни любопитството.

Благодаря за отзивите. Ще чакам още 1-2 мнения. Simple Smile
Виж целия пост
# 228
Аз си поръчах "Габриела", но се надявам да не е  като "Дона Флор". Прекалено много думи, прекалено много отклонения, претрупана и затлачена за моя вкус.

Ще чакам отзиви, моят вкус е подобен.  Simple Smile
Виж целия пост
# 229
Ами, не знам сега, както казвате, че не обичате многословието, може и да не ви хареса, ето един откъс:



ЖОРЖИ АМАДУ
ГАБРИЕЛА, КАРАМФИЛ И КАНЕЛА



Влезе в салона и събу обувките си. Голяма част от деня прекарваше на крак, от маса на маса. И за него бе цяло удоволствие да махне обувките и чорапите си, да раздвижи пръстите на краката си, да направи няколко крачки бос и после да нахлузи старите меки пантофи. В главата му беше хаос от впечатления и образи. Анабела сигурно е завършила своя номер и е седнала на масата на Рибейриньо да пие шампанско. Тонику Бастус няма да дойде и тази вечер. А принцът? Казваше се Едуарду да Силва, а под името на картичката му беше отбелязано: “артист”. Циник. Без съмнение. Ласкаеше земевладелеца и тласкаше жена си в ръцете му, търгуваше с нейното тяло. Насиб вдигна рамене. Може би е само един беден дявол, може би Анабела не представлява кой знае какво за него и имат обикновена, случайна, делова връзка. Това е неговата работа, неговият начин за печелене на хляба. Имаше вид на човек, прекарал много гладни години. Мръсен начин за печелене на хляб несъмнено, но кой начин е чист? Защо трябва да обвиняваме и да съдим човека? Кой знае дали не е по-честен от приятелите на Осмунду, от неговите другари от бара, от литературните четения, от баловете в клуба “Прогрес”, от разговорите за жени, от всички почтени граждани, неспособни да придружат тялото на един приятел до гробищата!... Прям човек е Капитана. Беден, без други средства освен службата си на федерален финансов инспектор, без какаови плантации, но защитава своите идеи, изправя се срещу всекиго. Без да е близък с Осмунду, отиде на погребението и носи ковчега. А речта на вечерята? Хвърли името на Мундиньо в лицето на всички, в присъствието на полковник Рамиру Бастус.
Като си спомни за вечерята, Насиб потръпна. Можеше дори да стане престрелка, беше цяло щастие, дето завърши мирно. Впрочем това е само началото, сам Капитана го каза. Мундиньо имаше пари и авторитет в Рио де Жанейро, приятели в централното правителство и не беше “някакво нищожество” като стария, прегърбен лекар, д-р Онорату, ръководителя на опозицията, който дължеше услуги на Рамиру и му искаше служби за синовете си. Мундиньо щеше да увлече много хора, да раздели земевладелците, господари на гласовете, и да причини беди. Ако успее, както бе обещал, да доведе инженери и земекопачки, които да разчистят дъното на пристанището... Тогава може да завладее Илиеус и да осъди Бастус на остракизъм. Всъщност старецът е към края си, Алфреду е в камарата само защото е негов син, той е добър детски лекар и нищо друго. Що се отнася до Тонику... Той не е роден за политика, да ръководи и отменя, да прави и разваля. Освен когато се отнася до жени. Тази нощ няма да отиде в кабарето. Навярно за да не се замеси в спорове около статията – той не е човек за свади. Насиб поклати глава. Беше приятел и на едните, и на другите – на капитана и на Тонику, на Амансиу Леал и на Доктора, с тях пиеше, играеше, разговаряше, ходеше в публичните домове. От тях идваха парите, които той печелеше. А сега те бяха разделени, всеки по своя път. Само в едно нещо всички бяха съгласни: невярната жена трябва да се убие. Дори Капитана не защити Синязиня. Както и нейният роднина, от чиято къща бе изпратено тялото за гробищата. Какъв дявол пък търсеше там дъщерята на полковник Мелк Таварис, онази, по която въздиша влюбеният Жозуе, такава една с хубаво лице, мълчалива, с неспокойни очи, като че крие някаква тайна, някаква загадка? Веднъж, когато я видя да си купува със своите съученички шоколад в бара, Жоао Фулженсиу каза:
– Това момиче е различно от другите, има характер.
Защо да е различно, какво искаше да каже този толкова образован човек Жоао Фулженсиу с това нещо – “характер”? Вярно е, тя дойде за поклонението и донесе цветя. Баща й беше посетил Жезуину, “за да го прегърне”, както сам беше казал на Насиб на “пазара на робите”. А какъв дявол търсеше при ковчега на Синязиня дъщерята, това младо момиче, което вече чака годеник? Всичко е разделено, бащата на една страна, дъщерята – на друга. Светът се обърква – кой както ще да го разбира, но това не е по неговите сили. Той е само един съдържател на бар, защо да мисли за всичко това? Трябва да спечели пари, за да си купи някога какаова плантация. Ако Господ му помогне, ще купи. Може би тогава ще може да погледне Малвина в лицето, да се опита да разгадае загадката. Или поне да обзаведе къща за държанка като Глория.
Беше жаден и отиде да пие вода от стомната в кухнята. Мярна му се пакетът с роклята и пантофите, който бе донесъл от магазина на чичо си. Поколеба се. По-добре да го предаде утре. Или да го остави пред вратата на стаичката в дъното на двора, та слугинята да го намери, когато стане. Като на Коледа... Усмихна се и взе пакета. В кухнята пи вода на големи глътки – днес на банкета беше пил много, докато помагаше при сервирането.
Високо в небето грееше луната и осветяваше дръвчетата – ниските папайо и високите гуаябо в градината. Вратата на стаичката на слугинята беше отворена. Може би поради горещината. Филомена заключваше вратата, защото се страхуваше от крадци. Нейното богатство бяха иконите на светиите. Светлината проникваше в стаята. Насиб се приближи, за да остави пакета до самото легло – хубаво щеше да се изплаши на сутринта. А може би на следната нощ...
Очите му шареха в мрака. Един лъч пълзеше по леглото и осветяваше част от крака й. Насиб прикова погледа си, вече неспокоен. Очакваше да спи тази нощ в прегръдките на Ризолета и с тази увереност отиде в кабарето, предвкусвайки умението на проститутката от големия град. Но остана с неутолено желание. Сега гледаше мургавото тяло на Габриела, крака, който се подаваше от леглото. Той не виждаше, а по-скоро отгатваше по закърпената завивка корема и гърдите й, едва прикрити от скъсания комбинезон. Едната й гръд бе до половина разголена. И той напрегна поглед да види добре. Ароматът на карамфил го упойваше. Габриела се раздвижи в съня си. Арабинът прекрачи прага. Ръката му стоеше протегната. Не смееше да докосне заспалото тяло. Защо да бърза? Ако тя почне да вика, ако вдигне скандал и си отиде? Ще остане без готвачка и никога няма да намери друга като нея. Най-добре да остави пакета до леглото й. На следния ден ще остане малко повече вкъщи, ще спечели постепенно доверието й и най-накрая ще я завоюва.
Докато оставяше пакета, ръката му почти трепереше. Габриела се стресна, отвори очи, щеше да каже нещо, но видя Насиб, който стоеше и я гледаше. Инстинктивно потърси с ръка завивката, но дали от стеснителност, или от хитрост само успя да я свлече от леглото. Надигна се, седна и се усмихна плахо. Не се опитваше да крие гръдта, която сега се открояваше под лунната светлина.
– Дойдох да ви донеса един подарък – запелтечи Насиб. – Щях да го оставя до леглото. Току-що влизам...
Тя се усмихваше – дали от страх, или за да го окуражи? Всичко можеше да бъде – тя приличаше на дете с откритите си крака и гърди, сякаш не виждаше нищо лошо в това, сякаш нищо не разбираше от тези неща, сякаш беше съвсем невинна. Грабна пакета от ръцете му.
– Благодаря ви, момко. Господ да ви възнагради.
Развърза възела. Насиб я разглеждаше. Нагласи усмихната роклята по тялото си и я погали с ръка.
– Хубава...
Погледна евтините пантофи. Насиб се задъхваше.
– Момъкът е толкова добър...
Желанието в гърдите му нарастваше и го стискаше за гърлото. Очите му тъмнееха, ароматът на карамфил го упойваше. Тя отпусна роклята, за да я разгледа по-добре, и отново се разкри нейната наивна голота.
– Хубава е... Стоях будна и чаках момъка да ми каже какво да готвя утре. Но стана късно и дойдох да си легна...
– Имах много работа – едва изрече той.
– Горкичкият, не сте ли изморен?
Тя сгъна роклята и постави пантофите на пода.
– Закачете я, моля ви се.
Неговата ръка докосна нейната и тя се засмя:
– Колко студена ръка...
И повече не можа да издържи. Хвана ръката й, а с другата потърси тялото, което се открояваше на лунната светлина. Тя го притегли към себе си:
– Хубав момък...
Ароматът на карамфил изпълни стаята. Габриела излъчваше топлина, която го обгръщаше и изгаряше. Лунна светлина замря върху леглото. Гласът на Габриела се удавяше във въздишки и целувки:
– Хубав момък...
[/i]
Виж целия пост
# 230
Мисля, че вече бях писала за "По пътя". За времето си може и да е имала ефект, според мен обаче вече не е същото, това са книги с определен времеви контекст. В България бяха издадени през 90-те, тогава тук минаваха още, но сега... не мисля.
Ето, Хенри Милър е друго нещо, него го препоръчвам  Peace
Виж целия пост
# 231
И аз писах вече за "По пътя" ))
Не бях я чувала тази книга досега (срам-несрам). На моите 30 години много им хареса))
Виж целия пост
# 232
Котка, доста многословно и бъка от имена  newsm78 нарочно ли си ни подбрала този откъс да ни стреснеш Wink /поне тези като мен дето още не са чели този автор/
 
Виж целия пост
# 233
За "По пътя" и другите битнишки истории си мисля, че по-скоро опира до  начина на живот, който водиш, отколкото до възрастта. Ако формулата е "безотговорност+автостоп+алкохол", книгата ще ти "влезе" по-лесно, отколкото ако е "мъж+дете+семеен автомобил"... дори и да си на 22  Simple Smile
Виж целия пост
# 234
Голямо безпътие лъха от "По пътя", на мен също не ми хареса, а сега не би ми харесала още повече. За мен времето е прекалено ценно, за да се пилее в размотаване и нищо не правене, или правене на неща, за които не остават спомени.
Абсолютно подкрепям Дона, че в нашата формула на "дом, семейство и кола", ама хич не влиза.
Аз сега чета " Кафка на плажа", доста ми харесва, малко е загадъчна една такава.... ще видим какво ще стане по нататък. За любителите на кратките изречения, в тази книга има доста такива, интересно е написана.
Виж целия пост
# 235
Голямо безпътие лъха от "По пътя", на мен също не ми хареса, а сега не би ми харесала още повече. За мен времето е прекалено ценно, за да се пилее в размотаване и нищо не правене, или правене на неща, за които не остават спомени.
Абсолютно подкрепям Дона, че в нашата формула на "дом, семейство и кола", ама хич не влиза.
Аз сега чета " Кафка на плажа", доста ми харесва, малко е загадъчна една такава.... ще видим какво ще стане по нататък. За любителите на кратките изречения, в тази книга има доста такива, интересно е написана.

И на мен не ми се вписва в организирания и отговорен живот който водя, може би затова не ми върви и четенето. Но от друга страна .... може би има периоди в живота на човек в които размотаването и нищо неправенето изиграват някаква роля в търсене на самия себе си и пътя по който да тръгнеш... мисля мисля ... много мисля аз и все от различни гледни точки гледам  Sunglasses какво да се прави като съм зодия Близнаци - в мене спорят различните мои "аз"  Joy
Виж целия пост
# 236
Котка доста многословно и бъка от имена  newsm78 нарочно ли си ни подбрала този откъс да ни стреснеш Wink /поне тези като мен дето още не са чели този автор/
 

По-скоро това намерих като откъс, не е било целенасочено, но все пак дава представа.... Mr. Green

На мен лично това многословие не ми пречи, то прелива от информация, т.е. динамично е, а не описателно, едно такова бъбриво, клюкарско...  Simple Smile Допада ми.

Значи, ако точно Жоржи Амаду искате, доста по-лесно може би бихте възприели "Токайа Гранде - тъмната страна", например, има и още една по-скоро забавна - "Надежда по изгрев, надежда по залез", но тя според мен ще е трудна за откриване.

Най-първите му - "Пот", "Какао и кръв" не ги препоръчвам, то е ясно, че са основно за Бразилия и нейните трудови хора (той си беше комунист Амаду). Харесвам морските му, за живота в Салвадор де Баия - "Старите моряци", "Пастири на нощта", "Мъртво море" и "Хубиаба" са в един том (последните две), приятни са за четене... За други не се сещам сега, те повечето стари книги са ми във Варна и не са ми пред очите, но спокойно мога да кажа, че съм чела всичко на Амаду, излязло на български...
То стана ясно, че ми е любим писател, въпрос на вкус  Wink

Така че ако ви се струва твърде многословен, не се мъчете, колко други автори и книги има за четене.... Peace
Виж целия пост
# 237
Котка, може би не така отегчително многословно както за мен беше Името на розата  Embarassed  но аз харесвам по-кратко изразени мисли като че ли  Wink
Моят любим писател пък е Рей Бредбъри негови книги на български съм издирила де що има, а където видя "Вино от глухачета" веднага я купувам - прави ми удоволствие да я подарявам  Heart Eyes
Виж целия пост
# 238

На мен лично това многословие не ми пречи, то прелива от информация, т.е. динамично е, а не описателно, едно такова бъбриво, клюкарско...  Simple Smile Допада ми.



Да, това определено е друг тип многословие.

Мен ме отегчава описателното, отнесено-блуждаещото от тема в тема.  Tired
Виж целия пост
# 239
Котка, може би не така отегчително многословно както за мен беше Името на розата  Embarassed  но аз харесвам по-кратко изразени мисли като че ли  Wink
Моят любим писател пък е Рей Бредбъри негови книги на български съм издирила де що има, а където видя "Вино от глухачета" веднага я купувам - прави ми удоволствие да я подарявам  Heart Eyes

О, на мен също ми е любимо "Вино от глухарчета", както и друга на Бредбъри - "Смъртта е занимание самотно", за друго негово сега не се сещам на първо четене (извън разните там марсиански неща, които не ме вълнуват особено). Мисля, че това е нормално - вкусовете на хората се пресичат и разделят, после пак се пресичат..... Нали затова сме различни личности Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия