Пунктуацията като емоция ?

Ами да - радиста в къщи не е писал 20 години 
.-- .-. -..- .... ... ..  

Сега вече е проверено 

Блонди, пиле,
как е времето при вас   
 

По темата...ми незнам...мен като че ли ме дразнят прекалените многоточия....знам ли, сякаш
някаква .....несигурност.... показват....

LadyLou, сигурна ли си в това, което пишеш???!!!.......?!?!?!?!?!??!!???!!!

 Много моля, спамете умерено, аз съм на пангара, заради вас ?!?!?!?!.....?!?!?!!!!!!!??????

Не виждам спам, няма пост без пункуация, всички са си по темата.

Гадно, дъждовно и умерено хладно. Не съм го писала аз, копнах го 
Има и за въпросителната. Да го дам ли? 

Напълно!!!!Както и в това, че съм емоционално стабилен човек !!!!!!!
Нали така??!!!

Блонди,дай насам.

За запетайките било. Ето:

Запетайчени удавници...


Порой от стичащи се запетайки. По улиците има локви. Всеки път преди да прескочиш някоя, трябва да направиш кратка пауза. Все пак локвата е от запетайки. Понякога пресветва удивително... После гръмва  като завършено изречение. Запетайки... Запетайки... Всичко е окъпано в тях. Барабанят по покривите на колите и отскачат пръскайки се някъде във въздуха. Искам да сложа една запетайка и да продължа нататък...
Сутрешното кафе толкова прилича на изречение без препинателни знаци...
Винаги ще има запетайки. Във всеки живот има по няколко милиона запетайки... В повечето случаи почти незабележими. Почти неусетни. Осветени от своята природна скромност те дълго търпят. Не завиждат, не се превъзнасят и никога не напомнят за себе си. Запетайките никога не безобразничат, никога не търсят своето. За разлика от удивителните, примерно, които непрекъснато се завират където не им е мястото и непремерно държат да бъдат забелязани. Запетайката всичко премълчава. Запетайката е по-невинна от детето. На всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
И колкото и безнадеждно слепи да оставаме, запетайките ще бъдат винаги с нас. Колкото и да не забелязваме тяхното съществуване. Тяхната мълчалива роля в така кресливият ни живот. Преди да умра ще сложа една запетайка. Ще си спомня за всички останали препинателни знаци в романа на живота си. Ще си спомня за всички думи. Написани и пропуснати... Изречени и премълчани... Жадувани и ненамерени. Може би няма да си спомня за запетайките. Може би няма дори да ги забележа между крясъците, тишината, нахалните въпросителни и армията от многоточия...
Накрая обаче, преди да изживея последната си дума и да сложа точка, ще има една запетайка...
Запетайката като невидимото ангелче, което винаги незабелязано и мълчаливо бди на моите изречения.
Защото отчасти пишем и отчасти четем...
Когато бях дете, изреченията ми бяха детски. Откакто станах мъж изреченията ми остават недовършени...
Останало ми е само огледало в което не се виждам. Не познавам лицето си. Не разбирам подредбата на крясъците. Не прочитам историята... Единственото, което имам е море от запетайки. Обаче къде да сложа всяка една от тях? Преди коя дума? След кой момент? Как да разбера?

Пауза...

Ето какво ще направя... Ще изляза навън. Ще се гмурна в пороя от запетайки. Ще тичам дъго по течащите улици... Ще шляпам в запетайчените локви... Искам дрехите ми да подгизнат напълно от запетайки... Искам целият да подгизна в запетайки... Във всеки джоб ще навалят по хиляда. Когато се уморя да тичам, ще намеря накоя голяма локва от запетайки. Ще се наведа уморено над нея. Ще грабна с шепите си милиони запетайки и ще ги плисна върху лицето си... 
Така... С чисто лице... Ще продължа бавно към следващото изречение...

Отде ги коп-ваш тези чуднотийки?[/това не беше спам]

  Какъв объркан човек, ма то с нашето образование, нищо чудно. Този човек има нужда от психолог и от една добра българска граматика, преди да е стигнал до самоубийство!

от тук

...Eх, Блонди... 

Прекрасно е!

Ужасно ми е досадно да видя повече от един пунктуационен знак на едно място, особено като емоция.
Ах!!! Милички!!!! Тооолкова ви обичкам.........................и какво да ви кажа..................седя си ей сега и се чудя колко повече пунктуационни знаци (??!) мога да наблъскам само в това !!! изречение, макар че.............знам, че далеч не съм майстор в тази дисциплина............. има десетки..... десетки потребители, които ме бият по точки............ и ме влудява да им чета постовете!!! ДА!!!! Влудява ме!!!!!! Няма нужда!!! Няма нужда да се пише повече от една (!!!!) удивителна или повече от един въпросителен знак??

От това изречението не става по-удивително или въпросително, само показва не дотам зряло отношение към клавиатурата на компютъра.

Употребявам. Умерено, мисля Понякого не толкова.

А защо не предположите, че на някого може и да му засядаттттттт клавишите

...и все на точките и удивителните, нали?