Моето РАБОТНО майче иска да съм като нея, май че:)))

Нито аз, нито татито свирим. Но свекърва ми беше преподавател по музика и свиреше на пиано и акордеон.


  О, ако се е метнала на мен и татито няма шанс даже и за обща култура! Помня едно време като ученичка (по комунистическо време) ни събраха всички ученици да пеем за някакъв празник. Учителката като ме чу как пея и ми каза да пея на ум.

Абе, те и нашите не са музиканти, ама ей ме на- де се извъдих такова .Да се псувам сега за това . А ето я моята невръстна бъдеща пианистка дето бб ай ( майка ми )  я сложи на пианото н а....4 месеца .Като ги видях щях да припадна от ужас
Доколкото зависи от мне, ще си останем само с тази снимка, запе4атала  досега на ДАрия с пианото

O, Dew, говори ми за времето, което не достига... Аз доскоро работех на майната си райна и пътувах по 2 часа на ден от вкъщи-в офиса и обратно. Тогава ясно защо не ми достигаше времето, ами питай ме сега защо не ми достига след като работя на 30-ина метра от къщи Като стане 18 часа, гледам през прозореца Малък с баба си как ме чакат отдолу. Най-много да се забавя 15-ина минути и слизам долу. След това отиваме на езерото в Бизнес парка, аз го храня, ходим (между другото само с една хваната ръка вече) и към 20 часа се прибираме. Започвам да готвя, до към 21ч. трябва да съм приключила с вечерята. После къпем Ники, кърмя го, заспива. Вечеряме около 22-22:30 и вече съм гроги... нямам време за любимия форум... спи ми се две не виждам Събота и неделя пак сме навън, пак се занимаваме с Малък с други баналности и на края нямам никаво лично време. Добре, че ми се задават пак командировки, та да мога да си почина
Равия, положението с даренията и фондациите в БГ наистина е потресаващо. Аз освен теб имам и друга приятелка, която има фондация. Тя обаче набира дарения за специализирана неонатология в София и въпреки, че е много популярна БГ моделка си има куп проблеми и с бюрокрацията и с пресата. Много имаме да си говорим за това... Странна е тази нашата държава, че и обществото ни. Като слушаш в медиите оставаш с впечатлението, че благотворителността набира скорост. Все повече и повече акции и фондации се организират, помощи се събират непрекъснато, хората на драго сърце даряват къде малки средства, къде повече, ама май това е заблуда. Май хората имат нужда от помощ повече от всякога заради зле уредената ни държава и най-вече здравеопазване, а събирането на помощи се оказва не лесна задача по няколко причини... темата ми се вижда дълга...
Браво Кате, добре си ги насолила тези мърли
Ваня, Держански да не се ослушва ами да вземе да те пусне в почивка... то верно, че сега на теб ти е сезона в работата, ама чак пък толкоз юруш няма нужда.
Ех, Велмарче, тя крушата няма да падне по-далече от дървото Чакай сега, класическите инструменти са на мода за изпълнение на поп-музика. Току виж Дари станала виртуоз от класата на Ванеса Мей.

Лелееее много пианистки сред нашите малки дами,бе - сладурки
Гери,аз уж по спокойно го давам,ама напоследък откакто съм вече ваканция и от работа и от училище много повече се изморявам Гледкаме се с лудетината и ни врем за форуми намирам ,ни пък за себе си.Днес се заех и с пооправяне на къщата,ама и за утре остана работа
Относно моето морско приключение,предстоящо много ви благодаря за успокоителните думи на всички.
Велмар,ти оздравя ли?А ти всъщност защо така лошо гледаш на евентуална бъдеща пианистка в семейството ви ?Съвсем приятелски те питам,не упреквам

Аз, като бях предучилищна поисках нашите да ме запишат на пиано. Отговориха ми, че съм била малка. Помолих да ми кажат, като порастна достатъчно и да ме запишат. Ама не си удържаха на обещанието  
И затова, като студентка, си поисках поне китара. При всяка издънка ме заплашваха, че ще я изхвърлят през балкона. Сега даже не знам къде събира прах.
И при моите дечковци имаше инфекции в градината. Като за последно. Единия го писали, че е ходил повече, другия - по-малко, а аз отказах да платя, докато не си направят сметките като хората. Да има начин, бих преместила баткото, ама като знам проблемите с градините в София - няма шанс. малкия съм го уредила

Заформя се тема"Пианистката на мама" - и аз съм против ходенето на уроци,освен ако детето няма изувен талант, ама това да покрива родителски амбиций
 Аз ви прочетох  и малко ми дойде настроение. Обикалях си питомците,положението при някой е трагично и много натоварващо. Преди се радвах много, но сега ми е много болно.Няма да ви натоварвам с тъжните житейски историй. Установих,че когато съм тъжна и някой ме закачи,ставам зла  , ама от онова ехидното, хем се правя че слушам и накрая ги застрелвам и си тръгвам всред мълчанието. Накратко: Бях много омърлушена след посещението на едното място и отивам да купувам памперси за другото бебе,при което трябва да отида. Тъй като у наше село половината се познаваме, а  другата половина сме рода, отивам в магазин, в който работи майката на нашите кумци. Продавачката се има за много знаеща тъпанарка. КАто продава от 10 години пюрета и млека и си мисли,че е професор по медицина. Съветва половината град, дето пазаруват от нея и от това още повече се надува. В началото си беше въоббразила,че ще ми дава съвети как да гледам беба и да я храня, аз и скръцнах със зъби и тя ме остави на мира, а й заявих,че продава скъпо и си пазарувам от Хасково и съвсем станах противна. Ама дреме ми  Та отивам там, защото има евтини памперси и тя разбирайки,че ги купувам с цел подпомагане, започва да ми дава акъл, как тия,дето съм йм помагала, трябвало да ходят на работа, не да чакат на помощи. И аз като ми кипна - и я питам: "Ти на колко дена след раждането почна работа,щото на тая бебето е на 10 дена. И случайно да си ми дала пари,че да ми казваш къде и на кого да помагам?" ....До края на пазаруването ми в магазина цареше пълна тишина...Идеше ми да й цапна един през голямата уста,ама после си викам, кво ще й падам до нивото - нещастница.
 И така,мили момичета, виждам и аз лятото е един много тежък сезон Дано при всички се види малко светлинка и хладинка   

Добро утро и от мен,

ако имат талант децата - що да не свирят Тук в училище изучават по един инструмент и свирят - аз като се сетя колко скучно ми беше с тая теория - кой колко сонати написал,...питай ме сега какво помня Най-интересният момент беше една колежка да свири Let it be и да я разучаваме...Тук поне засега каквото съм чувала е доста по-интересно организирано в училище за децата и им дава повече поле за изява.
Иначе и на мен всички ми повтаряха, че съм имала дълги пръсти за пианистка ..ама се оказа, че били за клавиатура

Кате, айде бе - поне Danke schön - Bitte schön не може да не си научила Аз като знам колко ми е труден тоя език след английския и испански се радвам, че Ясмин ще го научи така леко.

Иначе тук продължават дъждовете - вече прокиснах съвсем - по цял ден дъжд и студ 13градуса. За капак днес след около 20 месеца безциклие ми дойде и се чувствам още по-ужасно

Здравейте, работещи момчета.
Аз отдавна съм във вашите редици. Калина беше на 4м, когато започнах работа на 5 ч. работен ден. Много време мина от тогава............, но все още чувството за  вина, че детенцето ми е пред пооголяната част от деня без мама... и може би страда от това, ме преследва .
 Иначе много си харесвам работата, май съм от работохоличките. :: Откакто родих обаче, не мога де се съсредоточа върху работата си изобщо- все нещо обърквам, все съм разсеяна..... При вас така ли е? Дали ще отмине ?

повтарях навсякъде като папагал: их шпрехен кайн дойч или их шпрехен дойч нихт и всички ми се усмихваха любезно 
Коти  добре дошла 
Като говорите за музика ние с мъжа ми сме пълни музикални инвалиди, но ми се ще да запиша Михаил след време на пиано или на цигулка  мъжа ми естествено е против, но ако пък има талант детето що да не му дам шанс...ох горкото ми дете ако знае каква програма съм му спретнала за близките 18 години ще ме намрази 

Розичка, да затворим някоя кръчма другата седмица 

Коти, и аз оглупях, страшно... особено напоследък изобщо не мога да се концентрирам, забравям думи, (и ан БГ и на англ) а понеже преподавам английски това е страшно голям проблем.  от една седмица ми предписаха едни хапчета за поумняване.
имайки пред вид колко си почиваме, колко спим (аз последните 40 дни спя по 4 часа на нощ и работя по 15-16)... нормално е....

колкото до угризанията... нямах , когато Кало беше малък и имах повече доверие на мъж ми и на бавачката (те го гледаха). Но сега, като порасна, виждам, че има крещяща нужда да е с мен, аз също предпочитам да си седя удома повече, и сигурно ще намаля малко работата (разбирай... ще ина на 7-8 часов работен ден). но с моята професия мога да си променям работното  време според ситуацията и да си балансирам работата (не винаги де.. последните 2-3 месеца м и разказаха играта)

девойки, чета ви, но нямам никакви сили да пиша, чувствам се скучна, тъпа и досадна... сори.
много ви обичам.

кате, мислех, че само идеята за кръчма на мен ми хрумва та не смеех да си кажа, ама като си казала ти не мога да не се съглася. аз нещо след това море съм доста зле - непрекъснато ми се спи, лошо ми е и вчера имах температура. малкия още и той не се е климатизирал та другата седмица още понеделник-вторник можем да го направим или пък през уикенда. Ама пак към 8-8.30, че да съм го преспала и да ми е спокойно...

да да след 8:30  и  аз искам да си го видя след работа, а и тази седмица ми е много натоварена 

Калииинааа на кръчмата с нас  задължително!!! Скучна била, да ти плесне човек  два шамара човек  я се стегни бе жена  Ще ходим ли в Турция, аз все повече се навивам и си мечтая за септември 

еее.. гер4о... сега ще се обиждаме ли?
ние сме си залупени, преуморени и майки с деца, ама кръчамта си е от основните инстинкти и няма как да не ни хрумне

И аз не помнех нищо, като започнах работа Срам не срам, след 2 малки гафа започнах да си записвам

Сега обаче малко ми се върна самочувствието - трябваше да правя съвсем нови за мен неща доста спешно и успях за 2 дена само - току що ги показах на проджект менаджера и той ме похвали

майра! Гордеем се с теб!

(кате... за кръчмата сме писали едновременно )

за забравянето не знам... аз думичките на листче ли да си ги записвам?! Забравям как се казват на БГ. не че ни ги знам, разбирам си ги и си ги усещам, но все едно че английския ми е роден, а БГ съм го учила допълнително. може би защото бизнес текстовете си ги чета първо на англ, а на бг хич.  винаги ми е изглеждало абсурдно да влезе някой с листче залепено за учебника. може с моливче на страницата да си ги запиша. но мразя да си драскам по учебниците, и като дете не съм го правила.
гадно ли е с листче в учебника?