Ех, Канада - бъдещи и настоящи родители - 16

добро утро  тъй... първо за въглехидратите: не ми каза да ги увеличавам, сириъл пълнозърнест е достатъчно, както и пълнозърнест хляб - аз си ги ям така или иначе, щото за цял ден репетиции трябва енергия  така че си продължавам в същия дух. той като му казах какво ям каза, че е екстра и така да си карам, щом се чувствам добре. пък и аз съм свикнала да изразходвам много енергия, та сега не знам какво да я правя вече 

за танците: за съжаление тук няма много поводи за гордост, защото залите хубаво ги пълниме, ма те са едни мънички зали, а хора с такива нужди има (макар и малко) и според мен това е определящо за пълните зали. публиката сравнена с европейската (за щатите нямам представа) е с много по-ниска култура, не е толкова взискателна и това отнема от нашето удоволствие, защото предизвикателството е по-малко и летвата е по-ниска  тъй че тук е по-скоро начин за преживяване, макар че естествено ние пак полагаме усилия да прокараме една по-висока класа танц. в големите градове не е така, но там хората имат и много по-голяма база за сравнение. в общи линии се оказва, че на млади години далеч по-големи зали съм пълнила с не толкова изградени умения  иначе какво да ви разкажа... животът на танцьора се състои от спане, танц, обща физическа подготовка, представление и спане. ако има мегдан, има и ядене. ако има за сваляне, има зелеви листа с оцет - по-сигурна диета от тая няма. аз съм започнала на 5 години, което е и нормалната възраст - между 4-6. това важи и за художествената гимнастика, не е задължително, но е добре и за спортната, а разбирам, че и за фигурното пързаляне. малките танцьори пазят специална диета, която ограничава млечните произведения, тестото, бялата захар. шоколада е разрешен. това помага за бързото и безболезнено разтягане на костите, което иначе е адски болезнен процес. тъй че, противно на стряскащите физиономии на родителите, няма страшно и е по-леко за децата, а й не ги превръща в някакви слабоци, напротив като цяло сме много здрави. разбира се, като във всеки спорт (макар че балета се води изкуство), има и травми, но без тях не може. за мен това беше начин да стана от дете, отговорен човек. научи ме страхотна дисциплина, амбиция, воля и усещане към красивото и класическата музика. започнах да свиря на пиано, то е почти задължително, за да развие чувство за ритъм. репетициите за малките продължават в часовете свободни от училище до момента, в който отидат в танцово училище (тези, които решат това да им е професия). това естествено значи още повече дисциплина, за да можеш в 8 вечерта да си напишеш домашните и да си легнеш в 11 примерно. но пък ме направи много организирана... без много проблеми си изкарах школото  после заминах за Петербург (Ленинград), там е едно от най-добрите балетни училища. учих там 5 години, програмата е нормално учене до обяд и после до вечерта танци, танци и пак танци. горе-долу в тая тийнейджърска възраст танцьорите обикновено губят усещането си за голота и ако някакъв срам им е останал, защото за нас тялото е инструмент за изразяване, както очите примерно... та затова обикновено сме доста скандално неразбиращи защо трябва да ходим с горнище на плажа или изобщо с нещо  те много ходят на нудистки, така или иначе. после вече ако човек е добър, а то в такива училища обикновено всички са или поне 90%, започват да го канят в трупи. по време на всичките тези години също има представления разбира се, те са част от подготовката - да усетиш сцената, публиката, но най-вече да се научиш да танцуваш перфектно при всякакви обстоятелства - контузии, разранени крака, болезнен цикъл, грип или каквото там ти има не е извинение за неприсъствие. и така се научаваш да контролираш и тялото си. обикновено доста добре боравим с техники за волево управление на тялото, примерно различни видове йога, самовнушение и тем подобни. отрицателните страни ги има във всеки голям спорт, мисля че това вече всички го знаят. в балета няма дрога от рода на стимуланти, както при спортистите, но пък има постоянни диети, много пушене, за да се справиш с глада, обикновеное развалени стомаси, анемии и доста често венозни проблеми като моите. някак ние не ги забелязваме или по-скоро за едно представление сме готови да ги преглътнем без гък, още от много малки. сцената е дрога и който не го е изпитал, той не знае как се живее без това  за нас няма и много други неща - приятели, излизания, купони, уикенди - това ако има време, но като се върнеш в 8-9 от репетиция, продължила 10 часа или в 12 от представление, някак си не виждам как ще се юрнеш по дискотеки примерно  то само лягаш и заспиваш като убит. иначе трябва да се ходи и на други спортове, които за всеки танцьор се избират индивидуално и са част от т.нар. обща физическа подготовка. аз съм ходила на аеробика (за по-стабилен сърдечен тонус и липса на ускорен пулс при танц), на гребане - каяк (за широк гръден кош и по-голям обем на белите дробове и по-обогатено дишане, както и за по-силен замах на ръцете при скокове и пируети) и на тенис (за по-здрави мускули на краката при резки движения и извъртания). тези се програми се правят от учителя и са в зависимост от индивидуалните нужди/проблеми. в общи линии един танцьор се изгражда, докато умре или докато спре да танцува. никога не си достатъчно добър за себе си, вечно си в търсене на нещо, което не можеш да уловиш, понякога не можеш да заспиш с дни, защото някакво чувство те владее и не успяваш да го предадеш както искаш. това е ужасен процес, направо е болезнено... аз имам много приятели актьори, художници и скулптури и знам, че при тях е същото. това търсне е може би най-мъчителният момент за всеки артист. но когато успееш...! ааа, това е ... ами екстаз  не знам как да го опиша... то е една толкова силна вълна на удовлетворение, която те залива, че направо ти пира дъха, когато го видиш как се получава в огледалото в залата  и тогава направо летиш, тялото ти някак се движи по-леко, всичко става по-лесно и после лягаш и се наспиваш като пън  аз ако имам дъщеря задължително ще я запиша на балет. не за да я правя балерина, това тя ще си прецени по-нататък, а за да й дам онова усещане за грация и красота, и онова отношение към тялото й, което според моите налюдения прави балерините едни такива... абе винаги може; да ги познаеш на улицата, те не ходят, а плуват, нежни едни такива, женствени... пък и дава както казах много добро усещане за тяло и за разни сексуални притеснения, които може да побъркат някой в пубертета. иначе в Европа много години съм танцувала... вече 14-15... само 2-3 пъти съм била прима, това е вече много голяма крачка, адски е трудно, борбата е жестока! толкова е жестока, че за да ви илюстрирам юе ви кажа, че пирони и карфици в палците са нещо нормлно да ти сложи някоя конкурентка, няма да ви обяснявам как се танцува след това  нооо, стискаш зъби и я отвяваш като бързия влак, а после може и да я набиеш за разнообразие  срязани рокли и трика, умишлено заменени гримове с някакви алергични мазила, абе... война е там, зад кулисите!  но и в живота е така, тъй че се научаваш да се бориш и разбираш, че не всички са мили и добри, губиш наивитета много бързо. друго не знам какво да ви разкажа, дами  за нас тук май е временно, Европа ни е на сърцето и мислим по някое време да се връщаме, само работа да имаме... ако нещо по-конкретно ви интересува, питайте, щото аз така мога да си пиша до утре