Как отделяте емоциите си от работата?

Преди не успявах да изключа. Носех си проблемите от работата вкъщи. Не се чувствах добре. После реших, че достатъчно дълго време прекарваме на работното си място, че да си носим и за домашно. Старая се, докато стигна вкъщи да съм забравила, не се получава винаги, но напредвам. И двамата с мъжът ми не говорим за работа, само ако нещо наистина ни е вбесило или си заслужава да бъде обсъдено. Признавам, имало е вечери, когато сън не съм спала, заради проблеми, но...както казах, старая се. Май не бях много полезна. Игнорирам проблема, старая се да не мисля за него в присъствието на любимите хора, за да не ги натоварвам. Все пак, отделяме по 8-10 часа дневно за работа, 6-8 часа за сън, какво ни остава за семейството?

Отмина фазата, в която наистина се вълнувах от изцепките в работата. Мисля, че това дали се товрмозиш от проблемите в офиса до известна степен зависи от това какъв човек си, но в много по-голяма степен е въпрос на усещане за нещата - имам предвид, че ако вътрешно мислиш, че тази работа е много важна за теб и би искала на всяка цена да си я запазиш нормално е да се тормозиш и да вземаш много на сериозно всичко свързано с работата. Но ако вътрешното ти усещане ти говори, че всъщност работата ти не е нищо толква важно, че ако ти писне веднага ще се махнеш и веднага ще си намериш по-хубава работа - тогава ще гледаш с насмешка на всички глупости в работата и те в никакъв случай няма да ти пречат на емоциите в семейството.
Мисля също така, че човек с възрастта променя отношението си към дразнителите в офиса - младите обикновено се тормозят, но с течение на времето човек закоравява и спира да му пука чак толкова.
Например мъжът ми преди години още на 23год си извоюва мениджърски пост с много отговорности и голямо напрежение. При всеки конфликт се връщаше като болен вкъщи и много го преживяваше, но аз тогава много му говорех, в насока, че човек трябва много ясно да си знае приоритетите в този живот и никога да не забравя кое е важно за него и кое не. Той тогава каза, че съм съвсем права и че за него единственото важно нещо съм аз и за в бъдеще едно семейство с мен и дечица. Офисът е на задно място, така че е тъпо да позволиш нещо, което не е важно за теб да ти пречи да се наслаждаваш на това, което е важно. Естествено наложи се многократно да водим подобни разговори, докато мъжа ми наистина осъзнае тези думи и спре да преживява глупостите на шефовете, но сега, когато ми разкзава разни случки от деня го гледам чегледа с насмешка на простотиите и е споделял, че винаги, когато някой го ядоса той си представя мислено мен и синчето ни и мислено си мисли "говори ми не ми пречиш, въобще не ми пука какво говориш, защото след малко като се прибера в къщи там ме чака истинско съкровище и аз съм един невероятен късметлия и щастливец, чего имам. Така че каквото и да направиш ти няма да ме трогнеш"
Тама съм разсъждавала и аз винаги - винаги знам какво е на първо място за мен и мисля за него - всичко което е на по-задно място да си гледа работата - не може да ме разтревожи истински  Шефкта ми от време на време изстерясва, но аз дори не се правя труда да се конфронтирам с нея, а с усмивка я чакам да млъкне и после тя идва да се извинява, защото е наясно, че хич не ми пука от заплахите й и единственото, което може да си докара е да и подам молба за напускане, ако много прекали и тогава тя щего закъса истински без мен, а аз веднага мога да отида при конкуренцията даже за по-голяма заплата, така че въобще не ми пука
Проблеми в рабтата могат да тревожат смо хора работохолици, за които работата е преди всичко или заблудени хора, които все още не могат да осъзнаят, кое е важното за тях и се тровят от глупости. Осъзнай какво искаш от този живот и бавно и методично се бори за него без допускаш някакви малважни глупости да те отдалечават от целта.   

Ако нещо по-фрапантно или необичайно или затормозяващо ме, се е случило в работата, споделям с мъжО, след което някакси ми олеква...Иначе не ми е трудно да превключа, Калина ми помага в това отношение...

Още от вратата си личеше, че майка ми е имала проблеми на работата. Направо се скатавах да не съм й пред погледа.И много често баща ми й се караше затова. А него един път не съм го запомнила да е нервен или омърлушен заради служебни проблеми. И двамата на ръководни длъжности.
Сега в моето семейство мъжът ми пак е този,който не си носи ядовете вкъщи. Само че него по принцип е невъзможно да го видиш без настроение или ядосан.
Ако на мен нещо ми е криво, не викам, а съм мълчалива, което също товари.

Между другото ме улучваш в такъв момент (то най-вероятно затова пиша и в темата) - вече една седмица мъжът ми е в командировка - днес се прибира-работил е всеки ден от сутрин до тъмно - и знам, че ще се прибере нахилен и пълен с енергия.
Моята седмица - пак работа по 15ч на ден и нощ, разминавания, проблеми, грешки в работата - съответно знам, че като си дойде мъжът ми и ме пита как ми е минала седмица, ще измрънкам, че е било гадно и ще се разпльокам на дивана без желание за разговор.

Така че си мисля, че всичко е до характера на човека и реакцията му към всичко. Трудна работа е да си промениш характера.

пп:
децата волно или неволно помагат наистина - вчера малкият ме гледа уморена и прегърбена, дойде, гушна ме:мамо,не искам да си тъжна....скочих, нацелувах го, изкарахме един бесен танц и всичко ми мина.. (докато не си легнах и не почнах да мисля как е минал денят и утре какво има да се върши - Шани го каза преди мен )

Нямам особени проблеми в работата, но когато съм имала гледам веднага да взема отношение и да ги разреша на момента, а не да си ги нося с мен извън офиса.

Не се вживявам за щяло и нещяло, отсявам нещата, които не ме касаят. Ако нещо касае личността ми или моята работа по веригата реагирам веднага, за да не задълбаят нещата.

В шоурума на фирмата, на която съм счети работеха двама души. Колежката напусна и много ми липсва. Остана да работи сам един 20 год. младеж, който е голям сладур по принцип, но в общи линии не е наясно къде се намира. Свирка ми един ден да сляза при него и ми заявява, че няма да си пише той фактурите, защото не бил роден научен и че аз трябвало да ги пиша. Пич!  Първо му казах, че е длъжен да спазва създадената от години организация и принцип на работа, и че това, което мога да направя за него е да го науча как да пише фактурите, щом за повече от година стаж при нас не се е научил. И също че няма как да прехвърли това си задъжение на мен, защото си имам достатъчно и най-малкото не винаги съм офиса. Казвам му така - взимаш си стоковата, в която цената ти е с ДДС, делиш я на 120% и получаваш цена без ДДС, делиш на количеството и получаваш единичната цена без ДДС. Оттам започваш обратно доизкусуряване на цифрите от закръгления, умножаваш по 20%, за да намериш ДДС-то, събираш и получаваш цифрата по стокова. Това го правя нагледно на лист А4 с елка. Нелогично било това с деленето на 120% . И пак го почнах - Сори, брато...това е чиста математика. Синът ми в 5 клас учи как да представи едно число като процент от друго. Избери си на какво число ще делиш - на 120%, на 1,2 или ще умножаваш първо по 120 и после ще делиш на 100. Което ти е най-елементарно. Казах му, че ако не му изнася да вземе да се обади на БАШ боса и на него да каже, че няма да пише фактурите, защото не е роден научен да го прави. Обещах му да му нося кафе и цигари на опашката на трудовата борса. Нацупи се младежа и го избъзиках, че тая работа не е като оная и че за втората не е роден научен, но сигурно я върши с кеф.

За да съм сигурна, че фактурите ще идват при мен вярно изчислени му направих екселска таблица, в която само да попълва цената с ДДС от стоковите и количеството.

Не беше съвсем по темата. Който ме изчете се прецака.

Не ги отделям.
Споделям ги и ги решавам.

Съвсем не Информацията ми беше страшно полезна...чакай да прочета пак по-бавно...

Е като се хвана за някоя дума или израз и не мога да се дишам ...Защо `по-бавно`?

Не ги отделям, защото слава Богу никакви неприятни емоции не ми създава сегашната ми работа . Но съм работила на място, отношенията в което ме докараха до нервна криза и там както и да се мъчех да изключа след работа не успявах .

Сакри, кефиш

ПП.  И аз го приложих номера с екселската таблица на скъпия, даже проформа фактура им разчертах, в която само да попълват цифри и адрес да сменят, 'щото ми писнА в най-напечения момент да ми цъфне в офиса да му секретарствам.

По темата - хич не го умея и аз това с отделянето от проблемите, след 2 месеца стават точно 22 години, откакто работя, винаги съм си била такава, няма да се отърва. Знаеш го, всъщност . Повечето успявам да ги реша, когато обаче са свързани с човек проклет или някой шеф на ниско ниво, който се 'изживява' си е тормоз, откъдето и да го погледнеш. И няма оправия, и изряден да си все си крив, а животът ти тече като на състезание. Където и да си, докато спиш дори, в главата ти щракат всякакви варианти и модели на поведение. Ужасно чувство! Ако проблемът е такъв - не очаквай човекът да се промени, няма такива филми. Донякъде можеш да го обезоръжиш с увереност и привиден непукизъм, такъв тип 'изживяващи се' усетят ли те уязвима, сякаш още повече се нахъсват .

защото първо ти прочетох поста набързо, а това за 120% наистина ми е интересно и ходих да го чета пак

Абсолютно си права!!!

Liska, не стана, пробвах. Тя не вярва на никого. И няма приятели. Не знам какво я движи тази жена. Мисля, че се страхува.

Хем се блазня да продължа да я изследвам и да видя докъде ще стигне, но си мисля, че не си струва. Може би и аз като CTramell ще действам.