Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

  • 85 508
  • 586
# 135
Биляна,искам да ти кажа,че от твоите"изпълнения"се разсмях от все сърце,представих си те с твоето мъниче като на късо метражен филм и се смях,смях rotfImbo rotfImbo,след което се осъзнах как си спомням за мои гафове,грешки ли са не знам,но все още не мога да се спра от идиотскя си смях....
Виж целия пост
# 136
 Темата е много поучителна и напомня на всички нас, че и майката е човек Simple Smile Важното е гафовете да са с добър край.
 Детето ми е почти на 6 месеца и засега се сещам за два по-сериозни инцидента:
 Беше на около месец-два, когато не прецених добре разстоянието и го пуснах върху повивалника от доста по-високо, отколкото си мислех. Силно си удари главата и аз паникьосана звъннах на педиатърката за съвет. Вторият път беше миналата седмица. Бяхме на гости на родителите ми и за миг го оставихме без наблюдение да си прави обръщанията върху спалнята. В един момент аз го видях как тръгва да пада между нощното шкафче и спалнята с риск да си удари главата, при което изкрещях на майка ми да го вземе незабавно. Тя го хвана във въздуха, на сантиметри от ръбовете на шкафчето Rolling Eyes
 Дано тези случки са само повод след време да си ги припомняме като интересни моменти от израстването на децата ни Praynig Hug
Виж целия пост
# 137
Даа,темичката е много поучителна.На някои моменти се смях,на други тръпки ме побиваха.Но както беше писала друга мама по-нагоре-преди всичко сме хора и ние грешим.Просто като си по цял ден с чавето няма начин всичко да е гладко и без изцепки.
Аз сега не мога много да се сетя за мен,освен като беше още на месец на няколко пъти като се събуждаше през ноща с рев и аз се опитвах да го накарам по какви ли не начини да заспи и чак на сутринта разбирам,че бебо се е напишкал,а аз още незнаеща какво трябва да проверявам при плач на бебето.Но това се учи с времето.
Другото,което сега се сещам е пак на месец-два и сутринта го кърмя,а той заспива/ в началото беше голям зор с това заспиване/ и аз къде ли не го пощипвах и накрай ЩИП по бузката-това дете като се разциври на мен ми се прирева,кой знае вече ядосана как съм го "щипнала".
Виж целия пост
# 138
И аз да се запиша Grinning
Онзи ден съм обула обувчицата на малкото, ама малкото му пристче сгънато надолу Embarassed Как точно съм го направила-нямам идея.
Бре, много мрънка това дете, и все иска да го вдигнем... Накрая баща му забеляза, че като ходи куца и плаче, куца и плаче... Cry
Виж целия пост
# 139
темичката е страхотна Hugнека и аз да кажа ;беше преди три дена малкия ми син.който е на 1 г и 9 месеца лудува цяла вечер.теча от стая в стая.крещи,пречи на кака си тя е на 12 години до си научи бе въобще цирка е пълен.ние с тати си приказваме нещо и изведнъж се усещам че малкия Дани не се чува викнах един път не се обажда викнах втори път и знаете ли къде беше пред входната врата седнал в тъмното но прага и стой.тя не се заключва ,защото имаме друга желязна врата отпред,но вече заключвам Embarassed
Виж целия пост
# 140
Много ме развесели тази темичка!
Записвам се да я следя, за щастие засега нямаме такива изцепки Wink
Ама и ние сме хора, какво да се прави Simple Smile
Виж целия пост
# 141
Ох,на някои от историите съм се смяла със сълзи.......... moresmile Но на горките майчета едва ли им е било до смях. Да се запиша и аз. Мъничето беше на по-малко от 10 дни. Вечерта след баня го слагам на плота за преобличане и почвам процедурите-подсушаване,крем на дупето,капки за очи,че имаше конунктивит от раждането...Стигам до пъпчето и вместо пудра му капвам от капките за очи вместо от пудрата.А на главата ми майка ми и мъжа ми ме наблюдават с повишено внимание.Абе мина ми за секунда през главата,че тази пудра беше много течна,на втората секунда се усетих,но без да ми се промени физиономията продължих да го обличам.Мъжът ми обаче се светна,че нещо не е както трябва и ме пита-абе ти пудра сложи ли?Отговарям с най-авторитетния си глас-разбира се.Той не беше убеден,че съм сложила точно пудра,но аз вече бях скрила пъпчето с памперса.После треперих два дни да не се инфектира.За щастие не стана.А,и една нощ го съборих от леглото.Той спеше понякога при нас,но го слагах от най-външната страна да не го затисне баща му без да иска.Уж имаше стол до ръба на леглото,как стана не разбрах.Той не плака много,ама аз.........
Виж целия пост
# 142
Много хубава тема! Поздравления!!!
На много от историите се смях със сълзи. Даже и на мъжа ми прочетох някои.
А ето го и моя гаф. Като започнах да храня Вили с каша естествено прочетох де що има литература за захранването с каши и в една от книжките пишеше, че за да разнообразим безглтеновите каши можем да прибавим плодово пюре от плод който не се съдържа в кашата. Тя не си изяде пюрето когато и го предложих и аз се сетих за прочетеното и го сложих в кашата. Но на нея явно не и хареса така и рева през цялото време до като яде каша, но аз упорито тъпча с лъжицата за да не остане гладна. С голям зор се нахранихме и оригнахме. До тук добре. Реших аз, че сега като се е нахранила ще е спокойна и я оставих в столчето от колата да си рита, а аз се устремих да мия банята с препарат. И за да не го диша я оставих в стаята. След като приключих отидох да я видя какво прави та не се чува и тогава изпаднах в ужас! Беше повърнала всичко в стола и кротко си стоеше в повръщаното. Стана ми толкова жал за нея, а прането и къпането беше за моя сметка. От тогава не я оставям без надзор и неправя комбинация между пюре и каша.
Виж целия пост
# 143
 Joy Joy Joy
темата е супер поучителна............поне за мен
Виж целия пост
# 144
Направо се пукнах от смях  newsm62 Така не съм се кискала, не помня от кога...Записвам се да следя комедийния канал  smile3532
Виж целия пост
# 145
Някои истории ме разсмяха, други ме потресоха...
Аз нямам чак такива издънки, ама сега още повече ще си отварям очите...
Дъщеря ми беше на 6, когато тръгнахме нанякъде с колата, тя-седнала в мен (какви ти столчета за кола 1999г?). Затварям вратата на колата, поглеждайки, че ръчичката й е на горната дръжка. Затварям и следва голям рев  Shocked И аз ревнах, без да знам какво е станало - а тя да вземе в последната секунда да сложи ръчичката между вратата и рамката на колата (и вратата е плътно затворена  Embarassed) Следва тичане до Пирогов, снимка - меките пръстчета били още гъвкави и се разминахме само с компрес...Ама аз що рев изревах тогава, а малката ми бърше сълзите и ме успокоява, че не я боли милата...
Това лято и сина ми изтървах не за секунда, а за части от секундата - и падна от детско колело с помощни колелца, докато затварях оградата, за да не влезе едно куче...Резултат - синя бузка и чувство за вина дни наред...
Виж целия пост
# 146
Естествено,да не остана по-назад с издънките:
-бебето беше на 7-8 месеца,седим ние с майка ми на леглото в спалнята,аз съм гушнала Дани.В един момент той се пресяга и хваща крушката на нощната лапма.Аз докато се усетя и му дръпна ръчичката стана страхотно изгаряне.Детето се дра два часа,стана му огромен мехур и голяма рана,от която все ощр има белег.По това време той все още лазеше и горкия се подпираше на две пръстчета на едната ръчичка.Но идваше чинно за промивки и превръзки,без да реве.Баща му щеше да ме убие.Иначе и аз съм правила номера със защипана кожа от цип и миене на дупето с гореща течаща вода.
Преди 2г,пътувахме за море и след едни завои малкия започва да вика;Мамоооо,моена съъъм,моена съъъм.Аз го утешавам,че след 5 мин,стигаме,а той жално продължава да плаче и да вика,че бил Моена/уморена/.Най-накрая реших да го извадя от столчето и го гушнах,а той милия повърна.Чвно му е било лошо,но не е знаел как да ми каже.Много мъчно ми стана.Сигурно имам и други издънки,но не се сещам сега.
Виж целия пост
# 147
На мен ми се случи нещо опасно, което завърши смешно. Бях заспала с бебето на ръце докато седях на обикновен стол. По някое време то се е размърдало и предполагам, че бвано се е "спуснало" по краката ми и е тупнало на пода. Сигурно и то милото не е разбрало какво става защото не се е събудило. Аз като отворих очи ръцете ми бяха празни, а Шушето спи на пода свито като таралежче. Оттогава се гушкаме само на спалнята.
Виж целия пост
# 148
Сещам се за една по-драматична изцепка-малката щерка на 7-8 дена,току що сме изписани от болницата,и решавам аз да й изрежа огромните нокти.Вземам ножичката и почвам смело,нали ми е второ дете,старо куче медалист съм.... Mr. GreenИ още на първия нокът като писна това бебе,като текна кръв...ужас!!!Явно съм отрязала дълбоко нокътчето,то такова мъничко и нежно,не съм преценила добре...
Виж целия пост
# 149
И още една моя изцепка.Следобед,храня мъничето,седнало на дивана.Тъкмо е изял 2-3 лъжички от супата си,ми поазва,че е жаден.Оказва се обаче,че чайчето му е доста студено,тъкмо се бяхме върнали от разходка,а беше хлдно навън.Та слагам аз шишето в микровелето и докато стане,решавам да си направя кафе.Минута по-късно чувам зад гърба си доволния кикот на сина ми.Обръщам се,за да му върна усмивката,и физиономията ми замръзва.Човечето докопало купичката и я размахва,доволно хилейки се. Laughing Супата хвърчи на всички посоки...Две секунди гледах като тресната омазаната му муцунка,после се смях със сълзи и му дадох купешко пюре,защото от супата не беше останало нищо годно за ядене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия