Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

След случката на desi0956, Сашовата вечеря с 3 батерии ми се струва нищо и никаква!

И аз съм от майките с издънки. Дъщеря ми до ден днешен спи при мене на спалня - от високите.Като беше на 11 мес. една сутрин чувам в просъница туп и рев. Изпитах шок. Тя се похлупила по очи и бибка в устата върху ламината. Едва не умрях... и до ден днешен скачам нощем да я търся.
Веднъж ще и мия дупето, нагласила съм си водата и отивам в банята. През това време баща ми пуснал студената вода в кухнята, което променило струята при мене и за малко да попаря детето.
Със затиснатите пръстчета... имаме доста случки. Не знам, що за майка съм, отварям си очите на 200 и все има по нещо тъпо...

прясна-прясна да се запиша 
махаме уж памперса, ама нашият син не говори, мучи, ъ-ка, бръщолеви си нещо и напоследък все по-малко се разбираме  два пъти се изпика на пода, и двата пъти му казах следващия път да ми каже, че има "пиш". И след 10 минути аз меся кайма на кухненския плот, той идва до мен и  бръмчи "мамама". Изобщо не предвидих, че за половин час може да се изпишка трети път. Обикновено така иска сокче, затова търпеливо обяснявам, че сега ще си измия ръцете и ще дам сокче, да чака. В този момент детето се изпикава на пода, тръгва нещастно да си ходи, плъзва се в локвата и се пльосва по очи вътре 

Оле, горкото! Ти нали не у се кара 

мне, похвалих го, че е казал, и му се извиних, а баща му го изкъпа 

Как пък ги помните тези неща  Сигурно много гафове съм правила, докато е била малка, но нямам никакъв конкретен спомен.

На мен не ми е смешно, а ми става жал. Но темата е поучителна.
Ето днес например ,съм оставила Тантум верде на плота до мивката в кухнята и намирам  малкия ми син  в опит /Слава Богу ,само опит/ да си пръсне в гърлото...Друго в момента не се сещам.
Внимавайте къде си оставяте лекарствата!

Ех,че сладурска тема.....
Аз също съм в отбора на неулучващите вратите мами..пък и двамата са ми доста бързи и непредвидими в реакциите....
Иначе като по-интересен си спомням случай с баткото-беше на почти две години....цял ден бях му търсила ботуши,но нищо не харесах и се обаждам на татито да се оплача-човека в командировка,ама какво да ме прави пита за номера и тръгва да търси.........носи ботуши от друг град вечерта......почвам аз да ги обувам на Сами,ама крачето не ще да влиза....аз почвам да напъвам/щото съм напълно убедена,че това е номера и трябва да му станат/.....натъпквам го със сетни сили,че и го навиквам,че не си е наместил крака както трябва....детето стъпва...ама като в паници......и така около десетина минути,докато накрая почва да върви нормално......... мама доволна сваля ботушите.....и решава да ги огледа както трябва/да прецени успешна ли е покупката/...и с ужас установявам,че вътре е имало хартия натъпкана/и то доста големи топки....и в двата......
Което хич не ми пречи да запречвам редовно и аз пръсти в сандалите..........
А тази вечер Сами падна във шадравана в парка/но аз нямах пръст в случката,той сде справи перефектно и сам/....и честно казано ми беше много трудно да се сдържа да не се смея пред него...........

Хем се смея,хем ми е жал..И аз съм имала такива издънки,сега се сещам за удрянето на главичката в касата и на мен се е случвало,а вчера съм седнала на едно от леглата-доста високо,с халат за баня съм,детето стои до мен.Добре,обаче тръгвам да ставам и в момента ,в който аз ставам детето лети към пода с главата надолу...тя била седнала на халата ми,когато ставам го издърпвам под нея и тя полита..Добре,че я хванах в последната секунда и само се стресна 
Ох с големия имам една простотия    дето не искам да се сещам...

Най-прясната ми случка е от тази зима-отивам да взема дъщеря ми от ДГ и бързам. Пришпорвам детето и в желанието си да сме колкото може по-бързи, й помагам. Подавам й ботушките. Тя с еопитва да ги обуе и казва, че не може.
Абе как да не може, не вярвам аз и й натиквам вътре краката.
Тя започва да ми се жалва, че са й малки, а ги бяхме купили само преди два дни. И аз я нахоквам-е нали мерихме половин час 5 чифта ботуши! Нали те питах дали са ти добре на крачетата. То милото-мълчи.
У дома забелязвам, че ватата не е бяла, каквато беше, а кафеникава. И с еучудвам. Брех, да му се не види, кога се изцапа толкова тази вата!
На другата сутрин, едва в ДГ се оказа, че съм грабнала ботушките на другото дете, помещаващо се в същото шкафче....А то си отишло без ботушки

---

Разните му там прескрипвания не ги броя въобще.

Една от големите ми изцепки е суетнята дъщеря ми да не се пръкне със стърчащи уши (щото има малко ген). Та когато бе на около 6-7 месеца й лепях ушите. Когато смъквах лейкопласта беше рев голям. Милото дете! Жал ми беше, обаче пък няма щръкнали уши....

Имам още две безумни случки, които в същност са на съпруга ми-и двата пъти ми идваше да го претрепя.
Все са разни експерименти върху дъщеря ни.
На гости сме и той си играе с нея, демонстирайки на присъстващите акробатските способности на едногодишната си принцеса. При поредното хвърляне във въздуха (и не знам коя поред забележка от моя страна) я изтърва и тя пада свирепо на земята. Голям рев последва и опит за убийство от моя страна
Втори опит-на зимувка, дъщеря ни на 2г. Баща й я вози на шейна, шейната тръгва по нанадолнището и виждам как се устремява право към една моторна шейна в ниското. Аз съм със седеммесечен бременски корем и абсурд да тичам. Само крещя на мъжа ми да спре шейничката, а той се разхожда спокойно като че играе "Лебедово езеро".
В резултат шейната се забива в моторната шейна, главта на детето в метала, добре че не е било в някое стърчащо желязо, можеше да умре на място. Да, тогава бе вторият ми опит да убия съпруга си. Как не пометнах, не знам. Обяснението отсреща бе:"Ами мислех, че ще спре преди това"!!!!

Много се смях на това. 
На мен все още не са ми се случвали подобни неща.

P.S.Това го пиша втори път. Идея си нямам защо са ми затрили написаното. 

Аз  пък  почнах с да си калявам детето от родилното още само че не като циганките в студена вода а в мокри дрешки 
 историята  е следната: Идва ми на мен млякото  на третия ден ама аз не знам, и докато кърмя от едната от другата изтича и попива точно на кръстчето, после сменям и то същото и от другата страна, детето си заспива и аз го оставям . Преди следвашото кърмене като го преобувам кво да видя - мокър сигурно не съм сложила памперса като хората, преоблякох го с нови и пак на ново почвам да го мокря и пак го оставям да си спи мокър още два часа при следващото преобуване същата работа брей кви са тия памперси да не пропускат аиде пак за нови дрехи (ааааа а  преди първия път си повърна върху бодито и имаше още едно преобличане) и сестрата почна да ме гълчи че аз ако я карам така и в къщи няма да му насмогна на дрешки и на пране и да внимавам и ми показва как се слага памперса пак  и хаиде да се кърмим
 е накърмих го ама тоя път той реве неще да заспива аз се чудя какво става хаиде пак да сменям памперс пипам го мокър бе, просто вече незнам какво става, ама тъпата ми глава куха я досрамя да ходи пак за нови дрехи, че за една нощ четири пъти много ми се видяха, по принцип ги преобличаха децата през ден, и какво измислих ще ги суша на парното февруари месец    абе родилкова му работа. Съблякох го чисто гол по памперс и го увих в една хавлия (добре че имаше такива все пак) и при мен в леглото на топло. Е следващото събуждане разкри истината защото аз се събудих съвсем мокра и първата ми мисъл беше че той ме е напикал а то милото тоз път сухо - хавлията се оказа доста дебеличка  и чак тогава ми светна какво е станало   и колко лекомислено  е от моя срана да си оставя детето голо само за да не изтърпя  малко конско. В следващите дни само се молех да не съм го простудила и слава богу се размина
Продължението беше миналата седмица като му направих топли и студени душове . вече ги няма бабите, татко му работи вечер и горкото не мога да го изкъпя като хората ,страх ме е да не го удавя и затова реших да го къпя в мивката, тя се запушва. ама не се осетих че кранчетата са едни модерни сами си нагласят водата  пестят топлата и я намаляват докато тече а оставих струята да си тече варху него  че се радваше детето , е усетих че е станала студена и пак умно решавам да му увелича маааалко топлата( без да преместя струята) разбира се последва писък и сърцераздирателен рев веднага го извадих ,но горкото му коремче  добре че  му мина  почти веднага и нямаше тежки последици.
 

веднъж подавам щерката на таткото и той протяга ръце и я взима, ама тц, само протегнал ръце а детето...падна върху количката, добре че има господ та падна върху количката, а не на земята, с такива родители дето уж и двамата я държим
съшо съм им зашипвала пръсчетата с борда на количката, с вратата и съм им обувала сандалите със запречени пръстчета, падали са по веднъж от повивалника, ама ние умно сме го сложили върху леглото, падали са от кревати н- брой пъти, та вече със сигурност на са гении

Аз се сещам за една такава случка. Просто нея никога няма да я забравя...
Като беше съвсем мъничък, може би още нямаше месец, и имаше страхотен запек. А аз вместо да му дам чай за разхлабване, му давам чай за храносмилане и се чудя защо няма ефект и го мъча с термометри и други щуротии....

Там е работата, че нищо не беше написано. Имаше само цитат с 1 емотикон.