Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

мис арк ,прибрано дете е твоята щерка


 

това с кремчето ни е редовн номер,
но една вечер при поредното събуждане на нея и правя мляко,пие си детето и слен 10-15минути рев и така цяла нощ,а на мен толкова ми се спи,че съм забравила да сложа млякото-детето си пие само вода.
обличали сме също мокри чорапи,а редовно я иззгарям с храната

Преди няколко дни малката се опитваше да се покатери върху триколката. Баба и се притесни да не се удари, а аз компетентно обясних, че е нормално бебетата да падат понякога и че лесно не се пораства. В следващия момент триколката се обърна върху детето

Аз пък редовно се оказва, че забравям да взема необходимото количество и видове резервни дрехи, като заходим на гости на баба.  Днес например се бях спретнала идеално с две бодита, две пижамки, две тънки памучни блузки с дълъг ръкав, три панталона, три чифта чорапи и нито една по-дебела блузка или жилетка!  Детето естествено се намокри подобаващо и после нямаше какво да му облека, а определено му беше малко (да кажем) хладничко. 

Това ми напомни, че винаги като излизаме, освен дрешки,  нося в чантата два памперса и мокри кърпи. Но така се случва, че използвам единия памперс, а втория остава. При следващото излизане просто слагам още един в чантата, за да станат пак два.

Но веднъж ми се наложи да ползвам и двата...Представете си физиономията ми когато се опитах да сложа на малката втория...Той беше стоял в чантата повече от половин година...и беше ́и станал малък...

Подсетихте ме как последния път като го водих при педиатърката и аз забравих да сложа памперс в чантата и понеже точно го бях взела от градината със току що сменен памперс, реших че няма да има проблем след прегледа да му сложа пак същия. От срам че съм такава завеяна не поисках от  резервните , дето съм дала в градината. На всичкото отгоре при докторката имаше само две новородени бебенца преди нас и се зарадвах как бързичко ще минем и всичко ще е на шест. Да ама не, Малкия се наака точно преди да дойде нашия ред  Направо изпаднах в паника и без мокри кърпички ама с пълна чанта с играчки    отидохме в тоалетната да го измия и за по-бързо не му махнах панталонките и чорапогащника, съответно той подпикна и намокри и чорапогащника Слава богу, памперса беше сух, а  акото съвсем малко и не се беше омазало , та го изчистих и сложих няколко пласта тоалетна хартия  ама пак малко си мирищеще и умрях от срам при лекарката .

Много хубава темичка! 

В доста от споделеното открих и себе си. Страхотно е да можеш да си признаеш грешките, пък дори и неволни!

Аз имам пресен пример от снощи, малката поиска да вечеря по-рано супа и тъй като баща й още не се беше прибрал и сервирах на малката масичка. В един момент тя каза, че повече не иска и ще яде после пак с нас. А аз й казах да ми донесе чинията си, разбира се супата, която беше в чиния, а не в купичка отиде на земята, въпреки цялото й старание. Всъщност още като изричах командата очаквах, че така ще стане, но нямаше време да я спра. После се чувствах виновна, че й се скарах, а тя каза - нали, ти ме накара да ти я донеса.

Изпишквала съм я веднъж без да сваля гащичките, беше много малка и не говореше добре, но се опита да ми сигнализира. И още, и още, но ще се включа пак, а сега ще ви дочета.

Моите изцепки, за които си спомям.
Кърмя бебето и зяпам филм а то суче ли суче. Гледам локва под главичката и. Какво се оказва, сложила съм я надолу с главата и тя кактото изсуче, тече през носа 
Другият случай, преди месец и нещо пътувахме само двете със самолет. Бебчо ми заспа в ръцете. Човекът от вътрешната страна помоли да излезе. Аз станах без да изправя детето и насядане залитнах и му забих главичката в таблата на предната седалка. Мъничката  ми не рева, но моето сърце се свиваше седмици наред.

   
А на мен все още ми се свива сърцето като се сетя как се опитвах да отрежа парче салам на на сина ми, а той в същото време се опитва да си вземе парчето  Беше на 3 и как пищя милото, добре поне, че нямаше сериозни последствия.

"Мила моя како" е в моя случай, но все пак ще ви споделя няколко случки. С брат ми имаме разлика 10 год. и често се е случвало да бъде поверен на грижите ми. Има няколко момента, които никога няма да забравя!
- беше се наакал и трябваше да го държа за няколко минути преди майка да го измие (памперси не бях виждала по това време). Аз го държа за ръцете, той с нааканото дупе иска да сяда на земята, опъва се, защото му е забавно, аз пък не го пускам, за да не изцапа. Резултатът - измъкна му се ръчичката (не беше за първи път, но на мен не ми се беше случвало и доста си се уплаших).
- държа го седнал в мен и заедно гледаме телевизия (на около 10-11 месеца беше, вече проходил). Той, както си кротува, изведнъж се разбеснява и в следващия момент, докато се усетя как да реагирам, тупва на пода върху главата си (както се сещате, всичко става за секунди). Нямаше и цицина даже, благодарение на мекия килим и близостта до земята, но това ми беше за урок, че "Тази кукла е жива и мърда и постоянно трябва да я държиш здраво".
- помните ли едни игри, в които имаше метални топчета (дръпваш едни пружинки, и топчето ти отскача на различни суми или картинки). Играта е разглобена, малкият е намерил топчето и аз моментално му го грабвам от ръцете, за да не го мушне в устата (знам си работата, нали?   ). Дотук разумно, обаче голямата кака, щото е мнооого умна, познайте къде скрива топчето, за да не го докопа бебешора? Ами, лапвам го, за малко уж, докато измисля къде да го скрия, та да не го намери той. А за да докажа еволюцията и кой колко помни, на бърза ръка забравям, че топчето е прилежно скрито в собствената ми уста. След малко се сещам да кажа нещо на баща ми, поемам си въздух и ... топчето ми попада в кривото гърло - ни навътре, ни навън, нищо не мога да кажа и въздух не мога да си поема. Баща ми ме гледа как му се пуля и как му правя физиономии, 5 пъти ме пита какво искам и защо се правя на идиот и на края ми забива един шамар. Ей този шамар е единственият, за който съм му благодарна! Топчето изхвърча, поех си въздух и после си изядох още един шамар (за "умната" постъпка).

Имам и още 2 гадни случки, които и до ден днешен ми държат влага и често се обвинявам за тях. Ако не ви оттегчавам и приемате и "какини" истории, ще ви разкажа и тях.

А след няколко месеца, живот и здраве, ще мога да споделям и мамини истории. Засега бебчо го пазя тук -   - включително и от самата себе си  

И малко встрани, но сега се сетих и аз за моите преживявания към под тема " мила како" нашата разлика е 3,3г....та... Измила сам главата но брат ми , защото съм чувала, че косата му е мръсно русо...

Да не ни се карат админите ама и аз имам едно "Мила моя како...".
Брат ми е с 6 г. по-малък от мен.Беше на 5 когато уж си играем и аз го бутам към ръба на масата.Резултата беше бързо растяща синя цицина на челото.Добре че кака е умна    и веднага залепи на малкия една замразено месо от фризера Детето ми прости бързо и само каза:Ще ме утрепеш ма како! 

Вместо запис се сещам че едно лято забучихме детето във водата с главата надолу при положение, че беше с пояс и двамата с баща и бяхме там. Ще се сетя и за някой мои постижения.

Забавна тема е това, аз още съм мама от рано, но вече ми се е случвало да избухна на бебо, като не ще да спи през нощта, а после се чуствам ужасно виновна

това което се сещам в момента - като беше бебе след като съм го приспала, за да го преместя в неговото легло и го нося на ръце да му ударя главата в скрина покрай леглото  и после пак да се приспиваме