и ние да се отчетем до къде я докарахме. От доста време не съм писала, ама то нямаше и какво.. на дребния му никнеха кучешки и яденето хич не ни вълнуваше. То бяха едни зъби, то беше едно чудо ... дали не станаха един или два месеца вече не помня. Имаше дни, че и седмици, в които ядеше по няколко лъжички, ако изобщо лапнеше някаква храна. За кърменето няма да споменавам, то се знае - през час, може и по-честичко и нощем по няколко пъти. От няколко дена обаче започна да си хапва доста и с удоволствие. Видях, че три кучещки зъба вече са пробили . Ох, да знаете голяма мъка са тези кучешки зъби.
Друг напредък при нас е, че вече .. на година и седем месеца ... моят дивак най-после реши да седне в столче за хранене и сега седи там и яде с вилица или лъжица от собствена чинийка. Пие си вода от чашката и като капне някъде чака да го избърша със салфетката. Май ще се окаже вярно това, което пишеше в американската програма, че децата започват да ядат нормално към втората годинка. Поне като гледам при нас ще се получи май така.
И ние сме големи почитатели на малсините. Яде си ги и плюе костилките. Много е смешен. Между другото още като излязоха черешите миналата пролет първите, които му дадох си бяха с костилки, без да ги чистя и той още тогава си изплю костилките. Никога не съм махала костилки или семки от каквото и да е, той се справя сам. Най-смешното е, че като правих кекс с орехи ядеше кекса и плюеше орехите... мислеше, че са костилки