Практикуващи педагогическо захранване-да се преброим - част 2

   Следобедната закуска често е по улиците - сядаме на пейка и хапваме банани, круши и бисквити. Ммм, или сладолед!

И ние започнахме по-голямо количество храна да хапваме, което аз наистина свързвам с по-голямата физическа активност. Голям ми е лакомник - като види, че някой хапва и веднага се наглася и той и отваря устата - понякога се получава да хапва 5-6 пъти на ден, но по-често по 3-4 с мен.
А от кога започнаха да проявяват желание да хапват сами. И как процедирахте тогава.
И кога давате храните за самостоятелно хранене - ябълка, морков, краставица - веднага след като сте хапнали друго или между храненията.

pkrassimira,на коя дата е роден бебока ти? 
И моя сладур става голям лакомник.Гризе ябълка,когато и аз ям такава.Страхотно се справя с двете си зъбчета,да ви кажа!
С голямо удоволствие опитва от моите манджи.Определено иска повече от 1-2 микродози,но още му е раничко,според мен.
Харесва му да гризка и хляб(давам му да опитва Бонус).

Селма, Николай е роден на 29.12.2006. Мисля че имат само един ден разлика с твоето дете .
Селма, аз си мисля, че можеш да даваш и повече от 1-2 микро дози. В статиите пишеше, че "ако опитването на нови храни е вървяла успешно и детето е било активно в този процес, тогава около 8-10-месечна възраст вече може да се сформират едно или две основни храненията. Например закуска и обед." Но все пак ти най-добре усещаш твоето дете. Другото нещо, което забелязах е, че Ники започна да хапва повече, когато започна да попреработва това, което хапва и  на изхода не беше така ясно отчетливо, това което е приемал предишния ден.
Да се похваля - днес наредих на масата малки парченца от различни храни и Ники доста умело си ги взимаше в ръчичката и буташе в устата. Дори помагаше и с другата ръчичка да си вземе парченцето и така само много малка част се озоваха на земята. Но това става само ако парченцата ги сложа на масата и наоколо няма нищо, ако ги сложа в чиния или в някакъв съд - опаковката става по интересна от съдържанито. Но за мен и това си е напредък. Сега ще упражняваме финната моторика, а с купичките и чините - по-късно.

     линийките ни имат разлика,иначе и моя бебок е роден на 29.12!
     онзи ден без малко ми е изял баничката,с която обядвах.Беше много настоятелен и опита няколко парченца.

Здравейте! Отдавна не съм се появявала в тази тема, защото бяхме много назад със захранването.
Горан никога не е бил особено лаком, започнахме по-късно, към 7,5 месеца и без особен ентусиазъм, хапваше от всичко, но по много малки количества, и аз все измислях стратегии, как да го накарам да яде повечко. Един от съветите, които намерих, беше да го оставям по-често да яде с други хора. Започнах да го оставям със баба му тя да го храни, и това ми беше грешката. Тя (свекърва ми) уж е наясно с начина ни на захранването, уж не е много против жената, ама пак си го правеше, както тя си знае.
Когато Горан беше някъде на 11 месеца, аз започнах да излизам за по 2-3 часа, и като се прибирах, баба му го хвалеше, колко добре хапва детето, как изял това, онова... И аз съм доволна, викам, потръгнаха нещата.
Да, ама не, постепенно забелязах, че той изобщо не иска да яде на маса с мене. Той и преди това не винаги искаше, и ако искаше, след 2-3 лъжици се отказваше, а сега хич. Сядаме, и той веднага започва де се лигави, да се върти, да се изнизва на пода. Баба му го хранеше така: по една играчка в двете ръце, и докато блее детето, му пробутва лъжица след лъжица. И той буквално за няколко пъти беше свикнал с този "весел" начин на хранене, че при мен започна да се възмущава - как така го слагам на масата и не го забавлявам, както прави баба му. Една огромна крачка назад.

Спрях да го взимам изобщо - не му правеше никакво впечатление. Не ядеше почти нищо. Когато навърши една годинка, отидохме на село, след това на море, тези две седмици караше само на кърма + 1-2 лъжици каша и няколко трохички хляб. Писна ми да се тормозя по този въпрос, оставих всякакви опити да го храня, не го канех на маса, отпуснах се и даже спрях да готвя по-здравословни манджи с довод да се поглезя малко с "боклуци" щом той така или иначе не яде с мен. Сядах и се хранех, а той се въртеше из кухнята и много рядко проявяваше интерес да се качи при мене.

А преди десетина дни той изведнъж започна да яде много повече, не знам, на какво се дължи промяна, нямаше никаква видима причина, но той вече хапва десетина пъти по-голями количества храна отколкото преди. И сутрин като ме види да се размотавам с купичката от която ядем супа и каша, започва да ме дърпа за крачола и да мрънка, демек - айде, мамо, по-бързо да ядем вече.
Мисля, че мога да кажа, че и при нас нещата най-накрая потръгнаха.

My_Moonka радвам се, че при вас наистина нещата са потръгнали. Аз също много се страхувам от бабите, защото им обяснявам, те понякога се съгласяват, понякога кимат с глава все едно ми казват "Абе аз две деца съм изгладала, ти ли ще ме учиш как се прави", но в интерес на истината, когато майка ми започна да го храни, но в мое присъствие и компания на масата, тогава и аз усетих, че нараства количеството.
А в момента Николай е болен и днес ми отказва почти всичко, но за мое учудване преди да си легне си хапна 3 доста големички зрънца грозде. Мисля си, че с децата в повечето случаи е така - две напред, една назад, но важното е като цяло да крачим на пред.

     До годинката почти не хапваха, е имаше периоди и когато изяждаха към стотина грама, но обикновенно една, две лъжички. На годинка и месец след морето се разболяха и влязохме в болница за малко. Отслабнаха доста, след което почнаха да ядат като за световно. Много се зарадвах, е продължи явно докато си наваксат. Сега вече пак ядат малко повече от преди, но няма нищо общо с първите дни след като оздравяха.
     Новия проблем е че Николета особено, не ми позволява изобщо да и давам аз нещо, иска тя да бърка с лъжицата и да се храни, като почти нищо не постига, но дори не ми дава да и поддържам лъжицата.
     Искам да благодаря на всички мами за полезните статии и изобщо за ПЗ. Благодарение на това никога не съм се притеснявала колко изяждат и какво ще ядат. Дори е стимул за мен да почна да готвя по-здравословни неща за нас с таткото и като цяло да започна да  готвя 

Май бабите и тяхното желание да нахранят детето са проблем на повечето от нас. Аз моя вече се страхувам да го оставям на баба му, макар че тя проявява особен ентусиазъм да го храни (вижда, че при мен не яде чак толкова, а иска да го натъпче още мъничко). Все се опитвам да й обясня защо не трябва да му дава разни интересни неща като капачки от буркани, докато се храним, нито пък да чука с лъжица по чинията си, за да му е интересно. Уви, няма полза!
По-горе сте коментирали въпроса какво може и какво не може да се дава в началото. Аз картоф от мусака дадох много рано без никакви лоши последствия. А и от каймата лесно се престраших да дам. И от заливката с яйце и мляко също. Щом ще е ПЗ, да е ПЗ.
При нас се оформиха средно 4 сядания на масата: закуска около 8:30-9:00, "втора закуска" или "първи обед" около 13:00-14:00; обед около 16:00-17:00, защото по принцип тогава си обядваме вкъщи; вечеря около 19:00-20:00. По тази логика се получава, че нямаме следобедна закуска.
За сутрешната "втора закуска" или "първи обед" карам на вдъхновение. Ако го третирам като закуска, хапваме грозде, ябълка, сладкиш (все по-често започнах да правя домашни сладкиши), бисквити с кисло мляко, домат и сирене. Ако го приема за обед, ядем супичка или нещо готвено.
Парчета храна за "самостоятелно хранене" давам най-вече когато му омръзне да седи с нас на масата, а аз искам да си доям без той да скучае.
От 1-2 седмици вече и хлябът ни е за "самостоятелно ядене" - откъсвам малко залче и го оставям пред него. Той си го взима с ръка и го бута в устата. Моята задача е да подавам яденето с лъжичката.

   Някой беше питал кога може да дава на детето да яде самó. Ами от първия път още.
Но с две пръстчета по-късно ще се научи, а слъжичка още по-късно. Малена се храни
почти успешно с вилица и лъжица - тоест голяма част не влиза в устата, но бива старателно
облизано от масата или от ръцете. И аз нямам разрешение да ú слагам в устата (вече).
Аз си затварям очите и не гледам (образно казано), после сáмо чистя. Мислите ли, че от
само себе си ще се научи да се храни чисто? Дали аз трябва да я уча? Ама как?!?

 Оооо...My_Moonka и mata_kosmata,много се радвам,че се появихте отново.Тъкмо се чудих къде ли изчезнаха бившите ми съгражданки
 My_Moonka,наистина бабите се престарават понякога.Аз затова сама си го храня малкия и не допускам никаква намеса,само на мъжа ми съм давала.Майка ми помага на сестра ми за нейното бебе(момиченце),което е на 6 месеца и вече е над 11 кила ,те са в Щатите и не знам какво казват докторите,нито с какво и как я хранят,но определено не е на кърма и ПЗ.
 Важното,че навреме са се оправили нещата с Горан
 
анна в.,аз на мойто,ако му дам лъжица и купичка с храна,става много опасно и няма нищо общо с храненето.Затова още не смея,чакам да стане по-координиран,тогава мисля,че ще се научи да се храни по-чисто.

Здравейте майчета,
Ние сме почти на 6 м. започнах по-малко захранване по-старата схема с плодови и зел. пюрета обаче нещата се закучиха. Имаме малко опит и ПЗ давала съм му да посмучка сурови плодчета като ме види да ям такива и винаги си иска. Определено ПЗ повече ни допада и на двамата  . Ако може бихме искали да се присъединим към вас?

Да се отчета и аз.  НИе дръпнахме назад в захранването. Ели направи алергия на нещо, което беше яла и досега, все още не знаем какво, защото цяла седмица беше на картофи и почнах пак едно по едно да въвеждам, направо е ад. За капак от 2 месеца не е спряла да боледува, просто 

  По време на картофената "диета" ли направи алергия?
   manna mi, добре дошла и успех в захранването. Ако има нещо , ще отговаряме.

Не, преди това. Затова и минахме на " диета" от едно нещо...и постепенно прибавям и други неща. До момента не съм открила на какво направи алергия, при положение , че аз много внимателно въвеждам нови храни и тогава, когато се случи нямаше нищо ново въведено. Просто не знам какво да мисля.. Само се моля да не се получава пак. 
Докторката ни каза, че е напълно възможно да е на нещо, което не е реагирала преди, ако е малко по-голямо количество. Аз много се надявах да я подмине, щото всички в къщи сме с алергии.