Как реагирате когато чужди деца проявяват агресия към вашето дете?

Много странно, че има само мнения на майки на неагресивни деца. Би ми било интересно да чуя как се "превъзпитава" детето. Иначе ние доста дълго спорихме с мъжа ми, да отреагира ли с бой и накрая аз се предадох. Тренират с баща си и на няколко пъти, когато го нападнат е отвръщал и то много сериозно, повече тези деца не са го закачали. Май мъжа ми е прав, обясни ми че при момчетата е по-различно от на си ти кукличките, дай си ми парцалките, въпроса е да е наясно кога минават границата и да не налита на бой при всяко неволно бутване от друго дете, но това е работа на бащите, те се разбират повече с момчетата в такива случаи

И аз така, гледам отстрани и не се намесвам - оставям да видя как ще се справи сам. Един единствен път се намесих защото се беше събрала една групичка 5-6 деца и тормозеха малкия - ходеха след него и го дразнеха /мълчах и гледах/, но като взеха и да му посягат вече се намесих. Казах им че това че са повече и по този начин по силни не им дава право да го тормозят и че това не е хубаво. През цялото време майките им се правеха на приятно разсеяни при все че сцената се разиграваше и пред тях. На второто им посягане и респективно мое ставане най-накрая и те се намесиха.
Не обичам да се обяснявам с чужди деца. Моят също не еот кротките и винаги съм го възпирала ако видя че притеснява някого, смятам че всеки родител е длъжен да наблюдава детето си и да го възпитава. Лошото е че сме с различни прагове на търпимост и с различни ценности явно и понякога нещата излизат извън контрол.
Друго ме загложди мен. Като беше по-малък и по-непослушен като видя че тормози някой и не разбира от дума просто ги взимах и сменяхме градинката, но сега се чудя дали това е правилна тактика?!
Вие как бихте постъпили - ако някой тормози детето ви ще си тръгнете или ще останете и ще се опитате да преодолеете ситуацията?
Имате ли твърда позиция или решавате според случая?

Правя забележка директно на детето.

агресивни са не само момченцата а и момиченцата. нападали са моето дете и по-малки и по-големи....какво да обясня на дете на 1г.6м. примерно, последния път като се случи - хванах го за ръчичка и потърсих майката. сцената се разиграва в детски кът в голям магазин. оставила съм детето си да играе и знам че не налита на бой /седяла съм да я наблюдавам и да съм сигурна/. според мен като знае една майка, че детето й е агресивно най-малкото може да е наблизо и да контролира ситуацията.... моето дете отказва да удари друго дете и това е...не казвам че майката трябва да се накара на детето си или да се правят сцени, но ако се случи на нейното надали ще стои безучастно. аз също не крещя на децата, но се разправям и ще продължа да го правя.

Аз не се намесвах и си създадох едно малко зверче от джунглата
Племенникът ми е много по-голям от него и го закачаше още от бебе, гледах ги как се боричкат, но никога не се намесвах, за да се оправя сам. Ето ти сега перфектно оправяне сам, шамари наляво и надясно, добре че вече поотминава.

Впечатленията ми са, че децата се оправят 100 пъти по-добре, когато са сами. Едното ощипе, другото бутне, след 5 минути се прегръщат и се обичат Обаче намеси ли се някоя невротизирана майка - гле'й к'во става
Та на въпроса - не реагирам особено. Не че ми е хубаво някой да го шамароса, но не мога да контролирам нещата непрекъснато, така че няма да е лошо да се научи сам да се справя. Виж, когато той шамароса, се налага да реагирам, защото не ми се иска да се учи да се справя със сила. И без това е 2 пъти, колкото връстниците си, остава и побойник да стане, ще се видя в чудо

От около седмица две ме вълнува същия проблем. И моето момче трудно си дава нещата, ако въобще ги дава.
Когато разпрата е за играчка се опитвам да отклоня вниманието им към нещо друго или да предложа вариант за разпределение, който е приемлив и за двамата.
Когато става въпрос за безпричинно бутане, щипане, дърпане, скубане и детето, което го прави не иска да послуша родителите си или никой не го е видял, аз се намесвам - казвам му със строг тон, да го пусне, че аз не разрешавам така (случвало се е да върши работа), дори се е налагало да хвана ръчичките и да прекратя хватката за моето дете. Моя син още гледа като на игра на такива неща, но си мисля, че ако често му се случва и той ще почне да го прави с други деца, което не ми се иска да става. Откровено казано налага се да избягвам понякога компанията на тези деца, към които моето гардже обикновено е много привързано. Сигурно ще дойде момента да го оставя сам да се справи с агресивните деца. Но за сега не мога да приема, че по-голямо дете, чиято майка е там и си мълчи, ще взема играчките и на моето дете и ще се забавлява с това да го дразни и да не му дава нищо, че и да го налага периодично по главата като част от играта. Ми не мога - меся се, а другото дете след като отказа да му върне нещата и аз си ги взех от неговия камион, ми заяви, че пак щял да му ги вземе. Е моя отговор беше, че няма да може, тъй като ние тръгваме от там. В последствие избягвахме компанията му, по мое желание, а синчето както винаги се беше влюбило в това дете.

Аз в момента съм в тази ситуация. Не беше агресивна, но вече в продължение на 1 година се намира кой да я натупа вечер и резултатът не закъсня  2 пъти е нападала до сега, но виждам, че нещата отиват натам.

Снощи блъсна дете защото се скараха за една кола, няма как да не се намесим, и аз, и майката на другото дете, то беше едва на 1.5 г., София изглеждаше с гигантски размери до него, как да не се намесвам или пък да поздравя за геройството Днес цял ден съм й говорила, уж кима с глава, обещава и т.н., не знам дали ще има ефект 

Как мислите да учиш детето си на......''Като те ударят,удряй и ти'' правилно ли е.Понякога след поредния разиграл се екшън се замислям дали,ако не го побутвам да прави точно това няма да е по-добре.Не може аз непрестанно да повтарям,че боя не е хубаво нещо и той да си остава бит, защото мама  не дава. А другата майка отсреща да се гордее,"че детето и не си оставяло магарето в калта".Кажете как да  отучим децата от боя,докато има и такива,които ги подтикват да го правят.То става нещо като порочен кръг.

Обикновено в такава ситуация просто се премествахме настрани и определям един периметър на сина ми, встрани от побойника, ако е възможно. понякога сменяме и площадката. Но наистина е кофти, че докато ние се чудим как да си възпитаме по-кротки децата, дурги родители ги поощряват да е бият. "око за око" не е решение, но понякога така прави, без да съм го карала. Понякога оборва детето с думи, че само глупакът използва юмруци, но е доста по-голям. Тепърва ще се сблъсквам с подобен проблем, отново, но баткото не дава и паршинка да падне отгоре, та . . не знам и аз вече. Но сигурно пак ще се изнасяме, като не ни понася.

Ами не бих могла да го уча като го ударят и той да удря. Дори като изпаднахме вчера в тази ситуация и той удари детето, което го беше нащипало, наскубало, ухапало и какво ли още не, аз се притесних страшно много, скарах му се, казах му, че не се прави така. Въпреки че и аз самата си дадох сметка, че щом моето търпение на възрастен се беше изчерпало и бях бясна, какво ли оставаше за него. Просто няма как да го видя, че удря някое дете и да си затворя очите и да се престоря, че не съм забелязала, пък било то и като самоотбрана.

Намесвам се ако стане прекалено вече.По-точно намесвах се.Сега се оправя доста добре и сама с такива деца

Ако някое дете системно тормози моето-ще спра да събирам двете деца заедно.
Все пак-разходките и контактите с други деца трябва да му носят някакво удоволствие. Ако на мен ми е приятно да си бърборя с майката на другото дете, очевидно е, че ще трябва да си намеря друго време и друг начин да контактувам с нея.
Преди година Иво беше в една отвратителна фаза-хем иска да си играе с децата, хем не си дава играчките. Умираше да каним госит в къщи (и още е така), но хем иска да има компания, хем гостенчето да не му пипа играчките. Да де, ама така не става. И така-има едно приятелче, което е с около година по-малко от него. Последните 2 пъти, когато ни идваше на гости с майка си, Иво го ошамари, че му пипа играчките. Последният път жената си взе детето, отидоха си и повече не са идвали у дома. Разбирам я и не мога да й се сърдя. И аз на нейно място бих посътпила така, въпреки че ми липсва да ни гостуват. Близо година почти ги бяхме виждали. Сега играят заедно, пак са си приятелчета, никой от тях не е в агресивна фаза   . Не че не съм правила забележки на Иво-и му се карах, и го молех, и какво ли не говорех.... но удряше детето миг след като ми беше обещал, че повече няма да прави така.

Сега вече е кротък и мога да кажа, че удря изключително рядко. След като го взема от градината, ходим по разни площадки и играе с познати и непознати деца. Много лесно се сприятелява, дава си играчките на децата...... Почти винаги се намира някое дете, което я ще го пощипне нещо, я ще го сбута, я ще го удари..... И за мое учудване Иво не отвръща. Но пищи: "Ох, беееееее, защо ме щипеш?", "Ох, бееееее, защо ме буташ?". Ако детето продължи-отивам при него и му правя забележка-кротко, с обръщение "миличка" или "миличък". Досега не се е случвало след забележката ми другото дете да продължава да ръчка Иво.
Досега не ми се е случвало да се занимавам с майката/бабата/бащата на детето, което се закача с моето. Те са там, приемам, че виждат какво прави тяхното дете. Щом не са реагирали, няма какво да им обяснявам аз, че тяхното дете постъпва нередно (по моя преценка). А и докато се обяснявам с майката/бабата/таткото, нещата между децата може да загрубеят още повече. Така че залагам на деликатната намеса.

Аз правя забележка.
Предвид, че не се явява родителя да направи.

Вчера така един татко и синчето му ми вдигнаха кръвното в Докторската.

Направо издивявам на човешкия идиотизъм.

И най-накрая след като таткото беше зает да се опъва на една пейка и да жули бира, скръцнах със зъби на детето му.

Ай, шъ им се не знае.

Ама явно аз съм луда, щото гледам съм единствена в градинката, която ходи и гледа какво прави детето ми и му секарам, когато си позволи прекалено , пречи, бута се или изобщо ситуации.
Зарекла съм се да спра.

Да, правилно е. Аз не съм ходила на ДГ, но мъжът ми е ходил и когато едно момиченце малтретираше дъщеря ми в ДГ точно това й повтаряше от опит.  Ефектът е положителен - успя да се справи със ситуацията. Научи се да се защитава, без самата тя да е агресивна (винаги е присъствала уговорката, че не трябва да започва тя ).

Като цяло съм гледала да не се намесвам в спорове и препирни по площадките с единствената идея дъщеря ми да се научи да се справя сама в различни ситуации. При опасност съм действала в зависимост от случая - или оттегляне, или ако съм не особено на кеф директна защита на дъщеря ми. И това има ефект. Колкото и пъти една майка да повтаря на детето си заръка, която детето не желае да чуе, все няма ефект. Ако външен човек направи забележка, понякога ефектът е по-добър.