Кога се жени човек...

  • 3 504
  • 64
# 15
А защо трябва да се жени?...
Аз специално не намирам време за таз операция Simple Smile. Пък го обичам много, искам с него да остарея, че даже и дете имаме вече, т.е. готова съм отвсякъде Simple Smile
Виж целия пост
# 16
А защо трябва да се жени?...
Аз специално не намирам време за таз операция Simple Smile. Пък го обичам много, искам с него да остарея, че даже и дете имаме вече, т.е. готова съм отвсякъде Simple Smile

И ние така. Живеем заедно повече от 5 години, и знам, че искам да сме рамо до рамо още поне 55. Но въобще не ни е до вдигане на сватба  Laughing
Виж целия пост
# 17
Покойната ми прабаба казваше, че мъжът се жени когато реши, а жената - когато я искат.
И май има доза истина.
Аз още от първия момент с предложението, макар и да не бях много на себе си, се усетих, че това е нещото, което винаги съм искала, макар и несъзнателно дотогава.
Нещо не можах да си конструирам постинга...
Виж целия пост
# 18
Като му доскучае. Sunglasses
Виж целия пост
# 19
Мисля, че човек се жени когато се появи подходящата половинка.

И аз мисля така. Усещаш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с него! Поне при мен беше така щом го срешнах.

 Peace
Виж целия пост
# 20
Покойната ми прабаба казваше, че мъжът се жени когато реши, а жената - когато я искат.
И май има доза истина.
Абсолютно  Peace При всичките изпросени бракове около мен жените взимаха нещата в свои ръце. Аз лично не познавам жена, която предпочита съжителството пред брака (тези които го твърдяха по-скоро защитаваха позицията на мъжа до себе си, за да не го изгубят)
Иначе по темата - човек се жени, когато "узрее" за това решение (познавам няколко съжителстващи двойки, които се "бракуваха" дълги години след раждането на децата им - бременността не е фактор)
Виж целия пост
# 21
а защо трябва да се жените хората се разбират и без брак  Peace
Виж целия пост
# 22
............. Според мен, още в началото се усеща, дали сте един за друг. С течение на времето усещането се затвърждава. Ние сме семейство, дълго преди да сключим брак. Официалната страна на нещата понякога не е толкова важна. Peace

 Peace Ние още не сме сключили брак, но живеем като семейство. И да - усеща се още в началото - Той е първият мъж, за когото не съм имала и най-малко колебание, че е Истинският и че точно с него искам да живеем заедно (само за протокола - срещнах го, когато бях на 32, след не 1 и 2 връзки, нямали сме предишни бракове и деца - явно е трябвало да се срещнем!).

Малко клиширано и по "царски", ама - "Когато му дойде времето" - с целия широоооок спектър на тълкуванието какво точно ще рече това  newsm78
Виж целия пост
# 23
Когато си измисли камара глупости като тази, че първото ни дете може да не е било претенциозно, но това не ни е харесало неженени и затова не е останало... Ама ги редях яко ревейки, все пак хормоните все още ми бяха разцентровани. И така устроихме капан за бебета  Wink
И да, наистина се оженихме, когато аз взех нещата в свои ръце. Преди това принципно съм се съгласявала с предложенията му, но все не бях достатъчно слаба и красива  Grinning, не си бяхме направили ремонта и т.н. Винаги съм знаела, че е моя човек и не беше толкова важно. Furby, така ги усещам и аз нещата.
Виж целия пост
# 24
Много може да се спори за или против брака. Моето мнение, че при наличие на деца нещата трябва да са законни. За мен лично припознаването на детето е много противен момент. И след това все се намира някой "доброжелател" да изплюе някоя отровна клюка, с която да вгорчи живота на иначе "законното " дете.
Виж целия пост
# 25
За мен е достатъчно съвместното съжителство от една година, за да преценя с какъв човек живея, дали съм доволна от връзката си, имаме ли бъдеще заедно и като семейство с бъдещи деца. За тази година сме си споделили вижданията по основните въпроси, успели сме да се "напаснем" един към друг, без да се изгубим всеки за себе си и сме взели това решение - да сключим брак, като символ на връзката ни.
Децата сме си планирали, не са ни се появили из невиделица на главите. За мен не децата са подтикът за сключването на брак.
Естествено, че хората могат да съжителстват и без брак, но за нас той е и именно символ на обещанието, което всеки поема към другия. Ако не можем да си дадем такова обещание, да се ангажираме символично, не виждам защо ще се надяваме на по- сериозно отношение за в бъдеще един към друг и към връзката, като цяло. И не е нито въпрос на отделено време, нито на сляпо вярване в нещо, което я го има- я не. След като намираме време да си празнуваме рождените дни и останалите празници, не виждам нищо по- хубаво, романтично и приятно от това да отпразнуваме нашата връзка по такъв начин, като сключването на брак и да си обещаем един на друг важните неща официално, чрез символичния ритуал на встъпването в брак.
Виж целия пост
# 26
Индивидуално е. Аз заживях с мъжа ми на 4-тия ден, откакто бяхме гаджета  Mr. Green Имам приятелка, която има връзка 7 години и още не е готова да заживее с приятеля си. Същото е и с децата, едни са готови на 20 ( като мен ), други и на 35 пак се чудят дали им е време.  Peace
Като го почувстваш, няма да има въпрос : "сега ли е моментът ? "
Peace
Peace
Виж целия пост
# 27
Индивидуално е. Аз заживях с мъжа ми на 4-тия ден, откакто бяхме гаджета  Mr. Green Имам приятелка, която има връзка 7 години и още не е готова да заживее с приятеля си. Същото е и с децата, едни са готови на 20 ( като мен ), други и на 35 пак се чудят дали им е време.  Peace
Като го почувстваш, няма да има въпрос : "сега ли е моментът ? "
Peace
Peace

Абсолютно, имах приятелка която ходеше с гаджето си повече от 10г. - 15г. вече бяха доста над 35 и накрая тя взе че забременя, та чак тогава се ожениха. А дори не живееха заедно до този момент.
Виж целия пост
# 28
когато му дойде времето! Joy
Виж целия пост
# 29
Аз бях сигурна, че той е човекът още след първата ни среща. На него му трябваха 4год., за да се увери, че недостатъците ми са трайни и трудно се променям. Веднъж щом се примири с тази мисъл и ме поиска.   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия