Има извънбрачна връзка и не иска да я прекрати

А ,я си представете ,че всъщност няма нищо.И тя какво ,ще ходи да говори с горката жена.Хем ще изложи себе си, хем мъжът си.
Сега като препрочетох ,някои от нейните изказвания взех да си мисля ,че си внушава.Понякога еднообразието в ежедневието ,влияят доста и върху психиката на човек.
Поне се надявам да си внушава

съгласна съм
абе как ще ходи да говори с другата 

Наистина това е решение, но в твоя случай. Вие не сте били женени и дете е нямало. Ами ако тя отиде на такъв разговор и другата отговори, че и тя има сериозни намерения. Представяш ли си каква латино-драма ще се заформи и колко унизена ще се почувства съпругата. Категорично смятам, че това не е решение и без да визирам цитирания по-горе случай, ми изглежда малко махленско и незряло.

Ами да, аз бях сигурна че ми се изневерява. Не бяхме женени, но какво от това. Ако бяхме женени, нямаше да си говоря кротко с нея, ами щях да и издера очите, че ми притеснява семейството, независимо колко в стил латино драма да изглежда. Как някой ще си позволява да влиза в моя живот, да смущава моето спокойствие и да руши моето щастие. В никакъв случай не е по-унизително от това да знаеш и да търпиш. Аз бих се почувствала най- смотаната съпруга ако знам със сигурност, че ми изневеряват, а си трая.

Момичета, никога не ходете да говорите с любовници. Няма друго такова унижение...
Казвам го като човек, който беше привикан преди време от една жена в подобно положение.
В някакво кафене срещу мен седна е съсипана и изтормозена жена, която беше ровила в хисторито но кю-то и си беше направила извода, че имам нещо с приятеля й, с който е от 5 години. Никога не съм флиртувала с него, просто си говорехме, моят приятел знаеше, че си говоря с него, не е ставало дума за нещо друго. Не знам как си е направила извода, че си е паднал по мен, сигурно си е криел хисторито или нещо такова. Без значение, моята съвест е чиста. Мисълта ми беше друга.

Цялата ситуация беше безкрайно унизителна за нея и притеснителна за мен.
Жената се беше вкарала в някакъв филм с дебнене на срещите му, къде ходи и с кого, с кого си чати, проверяваше мейли, скайп, кю, телефони... Никога не съм предполагала, че само да махна с ръка и мога да имам мъжа й. И това го разбрах от нея и тази среща. Ако бях някоя гад, можех да си изгъделичкам самочувствието, защото тя буквално ми показа, че аз контролирам ситуацията, а тя е слабата, дошла да се моли. Толкова жал ми стана за тази жена, толкова болно и тъпо... Започнахме да си го ворим с нея, с него спрях постепенно. В следващите три години, тя продължи да дебне следващата и следващата, нещата спираха за по месец-два и пак се унижаваше всеки път да се среща с тях и да ги моли да го оставят на мира. Резултатът беше променлив - на едни им вдигаше самочувствието до небесата, други я съжаляваха. Една й беше казала: "Скъпа и да ме заплашваш и да ме молиш, аз моето си го взимам, пък ти ми лази в краката или се оправяй с мъжа си. Аз проблем нямам." А проблемът с него, така и не реши. Не осъзна, че жените просто се сменят, стилът му - никога. Накрая предпочете да си мълчи и да търпи. Понякога си мисля, че е по-добре човек да премълчи или да се оправи с мъжа си, но никога да не се унижава пред някакви жени...

Редовното неизпълняване на съпружеските задължения е повод за развод дори и според консервативната църква (според повечето версии на християнството).
Изводите - всеки сам.

И още - със "замазване" на симптомите проблемите не се решават. Ако не е тази колежка ще е друга. А време винаги ще се намери ако има желание.

Няма гаранция, че съпругът ти ти изневерява, още повече щом толкова безпроблемно ти е отказал да отиде на купона. Може и да има връзка, но очевидно държи на вас с детето и не иска да ви загуби.

Ще спамна леко темата като ти кажа, че дядо ми едно време си е имал любовници, предимно заради липсата на секс от страна на баба ми, но си останаха стабилно семейство, макар че баба го е преживявала тежко. Тя се беше затворила и дядо й беше целия свят, няма приятелки, няма среда, няма нищо. Казваше, че щяла да умре преди него. Е, той е покойник от 11 години, но тя е още жива и на стари години се учи как се общува с хората извън семейството, че и в него.

Съветът ми е, спри да следиш мъжа си, защото нагнетяваш обстановката излишно, обърни внимание на себе си и на приятелите си; ако си ги загубила по време на майчинството, възроди ги или си създай нови. Но недей да се унижаваш по какъвто и да било начин и да се преструваш на слаба.

А, направи нещо и по въпроса със секса

Ето тук ти е грешката - май наистина искаш да откриеш нещо ?Вече са ти казали, недей да ровиш, не зацикляй на тази тема , ще се побъркаш така.
Никога не съм ровила в телефона на мъжа ми, нито съм му пребърквала джобовете - струва ми се унизително за самата мен 

Надежда, ти не четеш, какво ти пишат тук участниците или не искаш да го разбереш. Въртиш се само около своето.

Моята ситуация е почти идентична с твоята.Ако желаеш можем да си пишем,съветваме,обменяме мнения или просто да си споделяме как се чувстваме и как се развиват събитията.Съжалявам за всичко,което ти се случва.Една година си е дълго време и знам как си се чувствала.Пожелавам ти успех и дано спечелиш битката!!!!

Само това й липсва, да има кой да й подклажда съмненията и да се самонавивате една-друга 
Направо нямам думи. Какво ще си обменяте? Съвети за възстановяване на хистори, прихващане на смс-и и къде продават ултравиолетови лампи за оглед на дрехите за косми, сперма и прочие телесни течности 

Единствената битка, която Nadejda1 трябва да спечели, това е да си върне самоуважението и усещането за ЛИЧНОСТ, а не за функция на съпруга и детето.

  Точно....

Не мисля,че авторката има проблеми със самоуважението.Тя се грижи и за мъжа си и за детето си и явно се справя.Друг е въпросът,че не отделя време за себе си,за приятелите си,но както е споделила в София няма на кой да остави детето си,няма кой да й помогне.Четох,че я съветвате да си вземе детегледачка-хубаво,но не всеки може да си го позволи.И още нещо нямам намерение да подклаждам никакви съмнения в нея.Бих се радвала,ако тя греши.По принцип не смятам и че трябва да се рови из Скайп,ай си кю и джи ес ем-и. Не смятате ли обаче че човек не трябва да разбира последен,че е лъган и да живее в лъжа.Не е ли по-добре да си изясни напълно ситуацията и ако недай си боже съмненията му се оправдаят,да вземе решение да сложи край на връзката си или да се бори за щастието си с този човек,своето и на детенцето си.

повярвай, Мишел е права, мъжете необичат мрънкала.Бившата на мъжа мисамо това е правила , да работи като /Ангел/ и да се прави на страдалка. Е вярвал и...докато не му е писнало.
Само аз си знам , колко всъщност ми е труден живота и как се оправям ето това не знам. Защото ми  се случва най-голямото нещастие да  имам болно дете. Но това не ми пречи да плача само когато съм сама и никой не ме вижда.Защото мъжете съчувстват но до време.
И повярвай имам малко приятели мъже, с които си говорим споделяики...и те казват, че имат любовници не заради това , че са по-хубави , по-умни или правят по-добър секс с тях а защото с тях им е спокоино и ведро и интересно. Говоря за връзки над 2г с една и  съща жена. Мит е също, че мъжете скачали заради единия секс , всеки иска да бъде обичан.