обичате ли (уважавате ли)

  • 2 904
  • 40
Уважате ли родителите си и тези на половинката ви
 А те вас...
Бъркат ли се в живота на младите, дават ли постоянно "акъл"
усещет ли се или трябва винаги някой да скърца със зъби.
Как се справяте с "дъртите"
Виж целия пост
# 1
Уважаваме се.
Живеем далече и не се бъркаме, нито ние в техните работи, нито те в нашите.
Виж целия пост
# 2
Уважаваме се, даже си липсваме, когато не се виждаме дълго време. Дано винаги да е така. Съвети дават, ние на тях - също, за мен това е съвсем естествено. Не се бъркат в лошия смисъл  на думата.
Виж целия пост
# 3
Уважаваме се- да, ама не си липсваме чак толко, като са надалеч,
дори повече се уважаваме... Wink
Виж целия пост
# 4
Темата не е ли по-скоро за Дом и семейство? Иначе да отговоря. Майка ми, разбира се, много я обичам и уважавам. Мисля, че и мъжът ми също я уважава. Чувствата са взаимни, винаги ни е помагала с каквото може и се е старала да не ни се меси за нищо, съвет и мнение- само, ако ние го поискаме. Със свекърите е различно, свекъра много го уважавам, точен човек е, лошо от него не съм видяла. Свекървата е друго нещо, опитвах се да поддържам добри отношения с нея и няколко години успявах. Но след последната и изцепка миналата година я възприемам просто като родителката на мъжа ми, нищо повече. Не искам нищо от нея, тя, мисля, че вече го проумя. Свела съм контактите с нея до минимум и установих, че така ми е мнооооооооооого по-добре.
Виж целия пост
# 5
Свекърите ги уважавам от 6 години, на път съм да ги заобичам.
Родителите си ги обичам, особено баща ми- не само го обичам, уважавам- възхищавам му се (трябва някой път да му го кажа).
Виж целия пост
# 6
И се уважаваме и се обичаме. Виждаме се поне веднъж седмично.
Но нито моите родители, нито тези на мъжа ми  ни се бъркат
Виж целия пост
# 7
Моите ги уважавам, неговите вече не.
Виж целия пост
# 8
Обичам си ги (моите) и много си ги уважавам, особено от както живеем надалече Simple Smile
А на мъж ми - по-скоро ги понасям, което също ми е по-лесно, откакто не сме в една къща Embarassed
Виж целия пост
# 9
С моите родители всичко е ОК. Не ни се бъркат в нищо, уважението е взаимно. Но със свекитата ... свръх тежък случаЙ. Ако може ще контролират и въздухът, коЙто дишаме. Аз съм ги отсвирила отдавна, не говоря и не общувам с тях и не ми пука изобщо, но след всеки разговор с тях по телефона, давам хапчета за кръвно на мъжът ми, вече и тоЙ не може да ги изтрае и става все по-зле. Спасява ни единствено 2000 км. разстояние, държавната граница и визовият режим  Mr. Green
Виж целия пост
# 10
Обичам ги и ги уважавам и не бих си позволила дори в кавички да кажа за тях дъртите.
Виж целия пост
# 11
Не мога да обичам подобни хора. Опитвам се да запазя благоприличие. И без това рядко ги виждам, стискам зъби и спазвам добрия тон. Компромиси правя, само защото са родители на съпруга ми. Той едва ги понася, остана и аз да му създавам излишни проблеми! Peace

Имам прекрасен баща, много сме близки! Обичам го, уважавам го, той си го е заслужил! Разтапям се всеки път, когато наблюдавам отношенията им със съпруга ми. Държат един на друг, подкрепят се и се уважават. Според татко, не би могъл да мечтае за по-добър зет! Joy
Виж целия пост
# 12

Родителите си ги обичам, особено баща ми- не само го обичам, уважавам- възхищавам му се (трябва някой път да му го кажа).

Това ми напомня и аз да го направя някога.

Със свекърва ми ми се ще да се виждаме малко по-често, тъй като за близо 9 години изобщо не сме се опознали(никоя от нас не си направи труда). Не че сме нямали рутинните житейски конфликти, но аз това не го отчитам за лошотия и не би ми променило кой знай си колко мнението за даден човек.
Виж целия пост
# 13
Уважаваме се.
Живеем далече и не се бъркаме, нито ние в техните работи, нито те в нашите.

И ние така, а и ги обичам. Много ми помагат и финансово, и за децата. Пресен пример, онази ден взеха син ми, а от 20-ти и щерката ще вземата. Т.е. те излизат в отпуск да гледат моите деца, а не да си починат, е как да не ги обичам. Mr. Green
Виж целия пост
# 14
Да, уважаваме се.Помагат ми с детето, никога не се месят в скандалите ни и почти сме нямали сериозни спречквания. Свекърът ми е съкровище и за 7 год не съм го видяла ядосан за нещо. Не, че е нямало повод. А понякога дори аз се явявам буфер, когато свекървата и мъжО се дракат. Тя казва, че с мен е сто пъти по- лесно да се разбере. Joy Joy Joy Не, че не сме се дразнили, но някак си успяваме да не приемаме дребните спорове за края на света. При това живеем заедно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия