Финансово изнемогвахме. Когато беше малко свободен искаше навън пак с тях. Пред тях разправяше, че аз не съм искала да излизам. Много се бяхме отдалечили и проблемите все повече се задълбочаваха. Колкото аз исках да го разбера, той все повече ми се качваше на главата. Беше кошмар. На дискотека сам с един особено "любим на мен" негов приятел. После с другия, следващата вечер с трети и пак започва да ги върти. Също не се напиваше. Той по принцип не се напива - пие най - много 100 гр.
Взех да си мисля за друга жена. Сега съм убедена, че няма. Но тогава станах още по - мнителна.
Няма да продължавам да описвам състоянието тогава. Просто беше едно изнервящо и за двамата съжителство. Аз скандали, а той искаше да избяга и детето в цялата тази лудница.
Края - накрая не издържахме. Той каза, че иска да се разделяме. Но кога -в неопредело време. Аз постоянно на тръни -ще си тръгне ли, няма ли. Не издържах и пришпорих нещата. Казах му да си тръгва. Събра си багажа и при майка му. Така 2 седмици.
После познатите семейни съвети - баби, дядовци - реват и така нататък.
Седнахме двамата да говорим. Поне каза за какво било всичко. На мен му звучеше адски тъпо, ама като не знаеш какво му е в главата.
Но каза, че е ни обича прекалено много, за да може да живее без нас. И до сега мисли, че характерите ни са крайно различни, но вече прави опити. НЕ ЧЕ НЕ ИСКА ПАК С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ. Ама сега не е като преди. Вече мисли за нуждите на семейството - почна втора работа. И аз гледам като излиза с приятели и аз да съм там.
не знам колко би ти помогнала моята история. Но мисля, че не е само нуждата на мъжа ти да излиза. Има и нещо друго. Разбери го. Не се примирявай!