При малките деца, тези в яслите и ДГ, е налице съществена специфика- те нямат устойчиво поведение, нямат изградена цялостна и устойчива ценностна система, поне не и в степента, в която това се предполага за училищната възраст. Затова те се нуждаят от постоянен надзор от страна на възрастните, на които е поверена грижата за тях. В ДГ персоналът е отговорен изцяло за живота и здравето на поверените му деца. За училище има по- различни правила. Има, напр., междучасия, когато децата се оставят сами, без надзор на учител и това се намира за нормално. Децата ходят и си отиват сами. Дори съдебната практика отчита тези разлики. Аз, като родител, също ги отчитам.
Защо има групи или градини, където насилие не се упражнява /като тази на сина ми, напр./? Както и градини, в които това е ежедневие? В детските заведения не се подбират специални деца- за "агресивната" и "неагресивната" такава.