Много ме разсмя с тази тема. Сетих се за моя мъж преди раждането ми и затова ми стана смешно.Общо взето, мъжете го приемате малко по-тежко от нас. Моят съпруг например, сутринта в колата ми се скара. Аз му мрънках за нещо, а той се обърна към мен и с най-леден тон ми заяви, ако обичам да не мрънкам, защото му е ужасно нервно и аз изобщо не мога да разбера какво му е
Успокоих го, че него няма да го боли 
А вечерта, докато е черпел в работата си, една колежка ми разказа как са обсъждали с колегите, че раждането е много по-тежко за бащите. На майката какво и било - тя си е вътре, знае какво става, вижда всичко, грижат се за нея. А горките бащи.....стоят от вън, нервно чакат, нищо не знаят, нищо не виждат. Абе ужас! Да ги ожали човек.
Така че, съвсем не си единствения. Всички татковци сте така. НО пък е много приятно за нас, мамите, да знаем, че се чувствате така. Това издава загриженост
Спокойно. Ще мине бързо. Може и да ти покажат бебчо ( в Тина Киркова ги покзват на вратата ). Не се притеснявай. НО се приготви за дълго чакане. Защото първо има подготовка ( поне час ). АКо се окаже, че има спешно секцио, може и да я предредят. После е самата операция. така че, чакането е много. Аз влязох в 8:30, а родих в 11:23. Така че, се зареди с търпение и успех.
Дойде малко по-късно, показали му бебето, закарал докторката у тях си, и отишъл на работа по живо по здраво. 
.
