Истерия!

  • 2 566
  • 38
Здравейте момичета!Може би е имало такава тема или подобна ,но бих искала да ви опиша какво стана вчера и ако някой може да ми помогне със съвет ще съм ви много благодарна:
Вчера си играхме навън с Гого и едно момченце на неговата възраст и изведнъж Гого реши ,че трябва да си събуе гащите искаше да върви гол.Помолих го няколко пъти ,обясних му че така не е хубаво, така не се прави и той така започна да пищи ,че изпадна в истерия и не реагираше по никакъв начин.Знам ,че с бой не е хубаво-но го шляпнах по дупето (нямаше никаква реакция) , а и  не ме чуваше като му говорех.Беше така около половин час като посягаше и мен удряше , драскаше и пищеше.Това му се е случвало още веднъж преди това ,защото искаше нещо което не можех да му дам.Иначе е много кротък и спокоен, не е агресивен спрямо околните.Та въпросът ми е трябва ли да търся помощ от специалист и как бихте реагирали в такава ситуация!Благодаря предварително-направо ме е страх да не се повтори и аз как да реагирам!
Виж целия пост
# 1
Е, ти пък..чак специалист.
Много важно, че детето е искало да тича голо. Нали мъжа ти не го е направил? Laughing (майтап)

Не бих и се скарала, по- скоро ще го обърна под формата на майтап..и така ще прекратя играта.

  bouquet
Виж целия пост
# 2
 Не се притеснявай, ти  си щастливка щом като за 2год и 8мес само два пъти ти е изпадал в истерия. на малката дъщеря тези състояния бяха през ден. Никога не съм и помисляла за специалист Shocked На мен лично по би ме притеснило желанието му да е гол. Но на тези топлини да ти кажа честно и аз бих го направила, ако го позволяваше възрастта ми.Така че  Peace
Виж целия пост
# 3
Голяма работа ,че искал да тича гол!Случва се и децата да истерясват!Аз например в такива случаи се обръщам на другата страна и не му обръщам внимание.Като види,че няма зрители много бързо му минава! Peace
Виж целия пост
# 4
пробвах и да тръгна и да не му обръщам внимание ,но той не дойде при мен, а продължаваше още по-силно да крещи.А и зрители колкото щеш имаше доста народ на площадката и повечето им беше смешно!
Виж целия пост
# 5
Ох,от такива зрители и присмехулници ми е дошло до гуша ,ама какво да се прави...хора всякакви!Най много ме е яд някоя баба като реши да се намеси ,сякаш тя ще оправи нещата ,а онова започва още повече да крещи! smile3514 newsm61Направо ми иде...моят сега се е научил да плюе и започва да пръска плюнки къде що някой мине покрай него или ако някоя съседка го закачи1Направо ужас! SickОбяснявам аз ,че не е прилично,но в тая жега всяко мокрене си е добре дошло! smile3534Само спокойно си викам , и това ще мине"Някога,но не сега",както се пееше в една песен Laughing
Виж целия пост
# 6
Една майка наскоро каза, че в такива случаи единственото, което помагало, било да му напръскаш личицето с вода, действало 100% и детето се успокоявало, опитах се сега да намеря тази тема - отпреди месец-два, но не можах.
Не се безпокой, просто най-вероятно му е дошло в повече някакво напрежение - най-вероятно жегата - и това му е бил начинът да реагира.
Виж целия пост
# 7
аз бих я прибрала в къщи,не толкова че е гола,а да разбере че ако иска да излиза с мен,трябва да ме слуша. за плюенето също-директно обратно и най малкото,за това че "не е прилично",на никой не му е приятно по него да текат чужди лиги,па макар и детски. това е ужасен навик и нямаше да го оправдаваш толкова лесно,ако друго дете плюе по твоето.
Виж целия пост
# 8
Една майка наскоро каза, че в такива случаи единственото, което помагало, било да му напръскаш личицето с вода, действало 100% и детето се успокоявало, опитах се сега да намеря тази тема - отпреди месец-два, но не можах.
Не се безпокой, просто най-вероятно му е дошло в повече някакво напрежение - най-вероятно жегата - и това му е бил начинът да реагира.

И на мен ми помага бързото вадене на шише с вода и мокрене на лице, ръце и каквото се сетите. Но това е просто защото щерката обича водата, примира от кеф и минава сръднята. После прибирам шишето и обещавам ,че ако не прави така като се приберем ще напълним басейна с вода и ще се къпем.
 Ми слуша newsm78 И определено разбира за какво иде реч.
Виж целия пост
# 9
аз бих я прибрала в къщи,не толкова че е гола,а да разбере че ако иска да излиза с мен,трябва да ме слуша. ....

Така съм правила и при нас също подейства за 1-2 месеца безотказно. Спря въобще да крещи и да се тръшка.
Виж целия пост
# 10
Мартин ми е изпадал в истерия , защото се прибрахме от разходка , а той не искаше да му събличам якето ... Нито вода помогна , нито нищо  Rolling Eyes
Още няколко пъти после се опита да го направи ... Помагаше само гушкането и то не винаги ...
Виж целия пост
# 11
[quote author=weinacht link=topic=205850.msg4422592#msg4422592  за плюенето също-директно обратно и най малкото,за това че "не е прилично",на никой не му е приятно по него да текат чужди лиги,па макар и детски. това е ужасен навик и нямаше да го оправдаваш толкова лесно,ако друго дете плюе по твоето.
[/quote
Че кой го оправдава плюенето!
Виж целия пост
# 12
Наистина си щастливка щом се е случвало само два пъти. В тази възраст такова поведение се среща и то в повечето случаи без видима причина. трудно им е все още на дечицата да овладяват емоциите, натрупаното напрежение и така избиват.
Пръскането с вода в лицето при нас не помага, строгия тон и шамар - също, спокойното говорене и убеждаване - още по-малко. Оставям го да попищи малко, а после го прегръщам и той лека-полека се укротява.
Това е положнието - бебешки пубертет
Виж целия пост
# 13
Мартин ми е изпадал в истерия , защото се прибрахме от разходка , а той не искаше да му събличам якето ... Нито вода помогна , нито нищо  Rolling Eyes
Още няколко пъти после се опита да го направи ... Помагаше само гушкането и то не винаги ...
извинявам се,изках да кажа да го оставиш сам да стигне до извода ,че трябва да го свали-като види че му е топло и неудобно в къщи с яке,ще разбере,че мама е била права и следващия път няма да иска Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Моята госпожица е кротка и послушна,но от време на време се случва като не стане на нейното да изпада в истврия,тогава нито чува какво и се говори,нито се успокоява от нещо а само пищи,реве,мята се из ръцете ми...Тези инциденти са и още от бебе и сега са по-рядко,но освен да се опитвам да я държа нищо друго не мога да направя.В един момент се успокоява сама,не смятам че има нужда от специалист
Виж целия пост
# 15
Като чета другите майки и имайки в предвид и моето човече май най-добрият вариант е да не му обръщаш внимание. Аз точно заради "зрителите" я прибирам, ако сме навън и я оставям да се нареве и напищи. След 15 - 20 минути й минава и е пак доброто детенце. Аз всеки ден получавам порция рев и тръшкане за тати, но какво да правя. Бебешки пубер. Този като че ли е по-лесен. Да му мислим за следващия пубертет.
Виж целия пост
# 16
Пробвах и да не му обръщам внимание , но имаше достатъчно хора които му обръщаха.Хванах го и го прибрах  в къщи-успокои се слид около половин час.Само с вода не съм пробвала, но дано не се налага  вече да пробвам.Благодаря на всички ви ,поуспокоих се ,че не е само при нас проблема, всмисъл тоя бебешкия пубертет.
Виж целия пост
# 17
Мартин ми е изпадал в истерия , защото се прибрахме от разходка , а той не искаше да му събличам якето ... Нито вода помогна , нито нищо  Rolling Eyes
Още няколко пъти после се опита да го направи ... Помагаше само гушкането и то не винаги ...
извинявам се,изках да кажа да го оставиш сам да стигне до извода ,че трябва да го свали-като види че му е топло и неудобно в къщи с яке,ще разбере,че мама е била права и следващия път няма да иска Simple Smile
Проблемът е не толкова в събличането , ами просто той смята , че ако остане с яке , това означава , че трябва пак да излезем навън  Confused
Виж целия пост
# 18
Всички лапчовци изпадат в истерия, мойта малката също, ама никак не й се впечатлявам! Все ми е едно къде сме и колко хора зяпат - оставям я да си се нареве и после й минава. Само бабите, дето се месят не ги понасям #Cussing out, щото докарват допълнителни истерични пристъпи и ми е идело да ги #2gunfire!!!
А иначе - при дечковците е лесно, прекрасно и овладимо - елате да видите каката като истеряса какво става!
Така че радвайте им се, докато са малки, хората са казали: "Малки деца, малки проблеми! Големи деца - никакви радости"! Wink
Виж целия пост
# 19
Нормално е пишейки в този форум да получиш мнения, че детето не се нуждае от специалист. Ако беше пуснала въпроса си във форума за деца с увреждания, щеше да получиш съвет от родители преживели какво ли не, да  си направиш консултация с детски психолог /изобщо не е излишна/. Ако има нещо обезпокоително поне ще се знае, ако ли не - добре дошло. За мен тези истерии не са нормални  Naughty
Виж целия пост
# 20
Аз бих се консултирала със специалист, ако тези състояния зачестят. От такива " нормални" истерии Иван започна да си губи гласа.При вас едва ли е толкова страшно щом се случва за втори път.  При Ванко бяха от ревност. Единственият начин да го извадим от това състояние е да го стреснем и да му отвлечем вниманието. Вече почти не му се случва Praynig
Виж целия пост
# 21
За мен тези истерии не са нормални  Naughty
Брей!!! А твоето дете никога ли не истерясва?! Аз като майка на ДВЕ ненормални деца, мога само да ти кажа - блазе ти!!!!
Виж целия пост
# 22
От възрастта... Crazy ще мине.

Мяташ го на рамо, и го отвеждаш настрани (по-надалече, по-тихо място, без други хора), където го оставяш да се натръшка, нареве и успокои.

Когато започне истерията, вече е късно за обяснения и разговори, и вниманието на околните ги поощрява. Само важното е ти да си спокойна в този момент; не го пляскай, не му крещи. 
Виж целия пост
# 23
За мен тези истерии не са нормални  Naughty
Брей!!! А твоето дете никога ли не истерясва?! Аз като майка на ДВЕ ненормални деца, мога само да ти кажа - блазе ти!!!!
При условие, че не познаваш нито мене, нито детето ми, няма нужда да ми вадиш думите извън контекста. Прочети ми целия постинг. Може и да се усетиш в кой подфорум по принцип пиша. Именно, че знам какво е дете да истеряса съм си дала мнението. Това, че ти приемаш за нормално за дете да истеряса - ОК, това е твое мнение, но не може да ме иронизираш във връзка с моето.
Виж целия пост
# 24
За мен тези истерии не са нормални  Naughty
Брей!!! А твоето дете никога ли не истерясва?! Аз като майка на ДВЕ ненормални деца, мога само да ти кажа - блазе ти!!!!
При условие, че не познаваш нито мене, нито детето ми, няма нужда да ми вадиш думите извън контекста. Прочети ми целия постинг. Може и да се усетиш в кой подфорум по принцип пиша. Именно, че знам какво е дете да истеряса съм си дала мнението. Това, че ти приемаш за нормално за дете да истеряса - ОК, това е твое мнение, но не може да ме иронизираш във връзка с моето.
Сори, не съм искала да те обидя.   bouquet Наистина не знам каква е твоята ситуация.
Просто се опитвам да защитя тезата, че и децата ни са хора, също като нас. И те имат своите добри и лоши дни. По принцип не приемам определенията "нормално - ненормално". Кой може да каже къде е границата?! Може да звучи тривиално или незнам как, но всички сме божии чада и т.н.
Във всеки случай, колкото по - без притеснение и "нормално" приемаме проблемите на децата ни, толкова по - добре за тях.
Поне така мисля аз.
Виж целия пост
# 25
Споделям личен опит, дано "техниките" ми да са от помощ. Дъщеря ми е на 2.5 годинки. Истериите започнаха преди 3-4 месеца и много бързо ги преборих. Ако истерията беше в къщи (Изабела беше специалист на крещенето, последвано със скачане трупешката и от там, за повече колорит, се хвърляше по лице на земята) я хващах, както е така легнала, премествах я в коридора, слагах я изправена, хващах я стабилно за двете ръце (над лактите), кляках, така че моите очи да са на нивото на нейните, и докато тя си пищеше и дърпаше със супер спокоен, но много строг глас глас и казвах: "такова поведение аз не тръпя. Слагам те на земята и докато не млъкнеш и не се упсокоиш, не те искам при мен". Връщах я обратно в изходна поза (легнала на земята) и я оставях в коридора. а аз - в хола. Тя, естествено, като нямаше публика в коридора веднага се връщаше при мен, и аз хоп, обратно в коридора. И така, на третото разкарване, тя млъкваше.

Втория вариант, на домашната истерия е да почна да я гъделичкам Simple Smile. Третия - да се опитам да я разсея. Ако не действат - ходом марш към коридора.

Купона беше извън къщи, когато ми истеризира в магазин. Аууу, много и беше любимо: публика колкото искаш, аз с пълна количка с продукти, а тя на земята крещяща. Тогава пак я дигах, казвах и в очите (без да крещя) че аз такова поведение не търпя и след това си я оставях да крещи на воля. Отдръпвах се от нея и си зяпах по рафтовете или си оправяах стоката в количката, но никъкво внимание към нея. Естествено, в магазина почват да ми се хвърлят укорителни погледи от баби и притеснени клиенти, но аз, все едно детето не е мое и нямам нищо общо с него Simple Smile И детенце, като види, че не му се връзвам се успокояваше. Ако положението ставаше нетърпимо оставах пазаруването, прибирах си я в колата без да и продумам думичка и от там в къщи да си реве колкото иска.

Забелязала съм, че колкото повече се фокусира вниманието към детето, колкото повече се увещава, му се обяснява, шляпа и т.н. толкова по гласовито става то. В момента, в който вече не е център на внимание,  истерията започва лека, полека да намалява.
Виж целия пост
# 26
И аз съм съгласна с мнението, че трябва да се остави да се нареве, навика и натръшка, без шамари и крясъци, въпреки че си признавам, че е имало случаи, в които съм си изпускала нервите. Наистина, започне ли с истерията, спасение с обяснения и приказки няма (поне при нас) - става по-лошо, ни приема, ни предава. Така, че отивам настрани и чакам да се поуспокои -10, 15мин и чак токава мога да го гушна и да му говоря. Другия вариант е с отвличане на вниманието, ако сме в магазин или на публично място.
Виж целия пост
# 27
Благодаря ви много на всички ще опитам и това!От миналия понеделник не е правил така!
Виж целия пост
# 28
Не точно истерия и не точно тръшкане,но нещо подобно,в по-лека форма се наблюдава и при моето дете/2г.10 мес./.Наумява си нещо,капризничи и се напъва да хленчи,че да стане на нейното.Да,ама не-аз се смея и й казвам,че е мн.смешна с тези преструвки,обръщам ситуацията на шега,гъделичкам я ,целувам я ,за да разбере,че не й се връзвам на капризите.От опит казвам,че при нас дългите обяснения защо не може и не става не дават резултати,молбите-също.Настоява още повече,затова я разсейвам,гъделичкам,смея се,шегувам се с нейните капризи.
Виж целия пост
# 29
Алекс истерясва по няколко пъти на ден за всичко,което го подразни.Вече в чудо съм се видяла.Пищи,ляга на земята и никой и нищо не чува.Оставям го да поотмине по-сюблимната  Crazyчаст и после го гушкам.Не винаги действа,но само това помага ....засега!Това за водата ще го пробвам Peace
Виж целия пост
# 30
И Моника, нищо , че е толкова малка, няколко пъти е изпадала буквално в истерия нещо като не получи и дори без причина.
Виж целия пост
# 31
Здравейте момичета!Може би е имало такава тема или подобна ,но бих искала да ви опиша какво стана вчера и ако някой може да ми помогне със съвет ще съм ви много благодарна:

Да има тема за особеностите на третата година.
Ето я тук, всичко писано в нея е без истерия Wink Има и статии и коментари на мами с деца от 2 до 3 годинки.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0

Надявам се малко да те успокои, да си подредиш мислите и взаимоотношенията с детето.
Ако искаш пиши там кък вървят нещата.
Не бързай със специалистите Laughing
Виж целия пост
# 32
То в тези жеги големите истерясват, а какво остава за децата Laughing
Добре е, че засега не съм се сблъсквала с подобни реакции Rolling Eyes
Виж целия пост
# 33
И аз ще следя темата.
Виж целия пост
# 34
Здравейтe мамчета, мислех да пускам тема във форума но виждам че вече има. Нашето положение е следното - дъщеря ми е на 3 годинки (навърши ги на 14 юли). Изпада в истерия поне веднъж дневно - тръшка се, пищи, зачервява се цялата, мята ръце и крака, протяга се към мен да я хвана, но когато си подам ръцете ги бута, удря ме и ме рита. Пробвала съм всякакви методи без вода. Успокоява се единствено като я оставя да се нареве без да й обръщам внимание. Мисля че положението вече е достатъчно сериозно за да отидем на специалист.
  Та исках да споделя с вас как според мен се стигна до тук. Като беше бебе още живеехме със свекъра и свекървата. Винаги, ама винаги като се разплачеше идваше някой от тях и ми я взимаше от ръцете за да я успокои сякаш аз съм лошата майка която си разревава нарочно детето. Много се вбесявах, но не казвах нищо за да не се караме #Cussing out. Така продължи докато живеехме заедно - около година. После идваха достатъчно често че мога спокойно да кажа че се прибираха у тях само да спят #2gunfire - още около година. За съжаление дъщеря ми свикна да има кой да я утешава когато и се скарам. Виждах, че ако сме например сами в стаята и й се скарам за нещо - започва да реве и да гледа към вратата - някой да влезе и да я успокои. Ако никой не влезе започва да реве още по-силно докато я чуе някой. Споделих с мъжа ми за наблюденията ми и го помолих да не я успокоява никой като и се скарам защото вече виждах че започва и тя да се държи с мен като с лоша майка (по скоро човек, който не трябва да се уважава) - аз като не и разреша нещо ще отиде при него или някой друг който ще й разреши и няма смисъл да ме слуша. Но уви - глас в пустиня. Отговорът беше следният "да оставя детето да реве ли искаш". А пък аз съм човека който се грижи за нея - храни, преоблича, приспива и въобще всичко. От няколко месеца "визитите" на свекървини ми се разредиха доста, но положението вече излезе от контрол. Като вижда, че няма кой да й угоди изпада в истерия.
Ами това е положението. Според мен като единия родител каже нещо другия трябва да го подкрепи, а не да успокоява детето с цел да не му надува главата като реве. Когато мъжът ми се скара на дъщеря ни аз го подкрепям, а той мен не. Стигаме до ситуация в която тя разбира, че майката не трябва да се уважава, защото никой не зачита думата й. Но в същото време не я е страх от баща й защото той не и се кара за нищо, а казва "ами като иска да стои гола" или "защо я караш да яде супа като не иска, намажи й филия" изобщо винаги я защитава.
Опитвам се да му обясня, че не бива така, но не може да ме разбере просто какво искам да му кажа, та нали той е израстнал точно по този начин. Изобщо не уважава майка си и понякога и баща си - скоро не му говори един месец защото се опитва да го посъветва, а съвета беше да не вози дъщеря ни сама на задната седалка на колата без колан. ........
Може написаното тук да ви се види твърде крайно, надявам се че не сте в такава ситуация, но моля ви споделете каква е според вас причината за истерията на вашето дете. Дали съм на прав път като мисля, че точно успокояването на детето от друг е причината за всичко.
Мисля днес да поискам направление за специалист от нашето JP, дано да ми даде. Ако отидем ще ви напиша резултата.
Виж целия пост
# 35
Мисля днес да поискам направление за специалист от нашето JP, дано да ми даде. Ако отидем ще ви напиша резултата.
Моето лично мнение е че добре си се насочила. По добре един преглед от специалист, който да си каже мнението дали има повод за притеснение или не, защото ако има е хубаво да се отреагира навреме и да се вземат нужните мерки. Ако ли не - супер.
Но по думите ти ми се струва, че и вие с мъжът ти имате нужда от семеен психолог  newsm78.
Виж целия пост
# 36
Аз като се замислих малко и се сетих за възможната причина на  Гоговата истерия.Съпругът ми е в Германия и Гого не го беше чувал и виждал повече от два месеца.по това време излизахме с приятелка ,чиито момченце е на възрастта на Гого и неговия баща (също в чужбина)щеше да се прибере след седмица и ние с приятелката само за това говорихме как тай ще върне и как е говорил с момченцето си какво да му донесе.Тогава двете деца играеха и дори и не си помислих ,че Гого може да ни чуе и че се чувства зле от липсата на баща си.Той дори и не каза нищо просто си намери причина да се разбунтува.След като се сетих ,че това може да е причината помолих съпругът ми да се обади чрез интернет връзка и да говори с Гого и да се видят-оттогава Гого е видимо по-щастлив и не е правил истерии.Затова си мисля , че това е при нас причината.
MESSY-никога моя съпруг не ми се е противил пред детето , случвало се е да не е съгласен с мен , но ми го казва извън присъствието на детето.както и е на мнение , че когато един се кара другия мълчи независимо дали е съгласен или не.След това обсъждаме!Ще се радвам да споделиш какво е казал д-ра!Успех!
Виж целия пост
# 37
amira и аз действам по подобен на теб начин. Ако сме вкъщи я нося в нейната стая и я оставям там като й казвам, че съм в хола и като се успокои да дойде при мен. Моята девойка обаче не идва при мен да я връщам, а напротив след известно време започва едно жално "Искам мами. Мами гуш..." и аз я викам да дойде. Или ако не е била много дълбоко в истерия на втората минута се е 'зачела' в някоя книжка...

На вън преди е имала 1-2 търкаляния по земята, а аз се правя, че не е с мен.

Сега обаче вече е голяма и започват едни приказки от нейна страна...  ooooh! Много бързо я парирам като и давам право на избор - Това, което аз съм решила или да се приберем у дома.  Mr. Green
Виж целия пост
# 38
При нас истериите започнаха от месец. Откакто тръгна на детска градина много се промени, но това бе капакът. Нервен, капризен, тръшка се, ужас! Не всеки ден, но достатъчно често. Митко е на 2 г. 9 м. е - вчера ги навърши! Grinning Беше весело, слънчево и много послушно дете. Сега се цупи, глези, капризничи, инати раздава-ни се води, ни се кара. Аз първоначално го отдадох на своеобразен протест срещу новия му живот  и детската градина. После прочетох темата за Кризата на третата година във форума и открих, че е писана като че ли за него! Явно в това състояние влизат повечето малчугани на тази възраст. дано скоро да премине този период, ако ли не - ще изчакам да навърши 3 г. и ще потърся специалист за помощ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия