Кои събития отразявате,като "пропуснати моменти" през периода на кърмене!?

  • 2 270
  • 59
# 30
Не намирам "пропуснати" моменти в периода на кърмене (почти две години засега).
Съпругът ми понякога излиза с приятели, но това е рядко. Нямам нищо против, тъй като в близките дни (щом има възможност дребният да е поверен на татко си) задължително има "компенсация" за мен. Мога да изляза някъде без дребния (друг е въпросът, че рядко имам такава нужда). През последните месеци ходя и на курс (3 дни месечно), т.е. задължително един уикенд в месеца дребният е в мъжка компания - ходи на планина или се разхожда с татко му + няколко "чичовци" евентуално.
Виж целия пост
# 31
Има друг момент при кърмене, който може да повлияе на съпружеските отношения - съвместен сън. Аз преди не си представях, как може да се съвместят нещата та всички да са доволни


И ние спим заедно, и то по предложение на мъжа ми Laughing В началото аз бях тази,която не възприемаше идеята за съвместен сън, именно от страх да не повличе на отношенията ни.Обаче напротив-не само, че спим по-добре,но и се създаде една специфична атмосфера на топлина и уют Grinning
По отношение на секса пък съвместният сън с бебето е пречка само за тези,за които твърдо нощта е времето, а спланята-мястото Laughing
Виж целия пост
# 32
Изключително горда съм, че кърмя сина си вече седем месеца, надявам се това да продължи и по-дълго.

Само, че съм тип "луд умора нема", баир будала - демек обичам туризма.. До тук заради кърменето съм изтървала много походи и сбирки, които ако Петър беше хранен с АМ никога нямаше да пропусна. Яд ме е понякога, че туристическата групата се събира, после се връщат, разказват, а мен ме е нямало там......
Но винаги в такива случаи си казвам, че правя най-доброто за детенце и отново на лицето ми засиява онази странна горда усмивка на дългокърмеща майка
Виж целия пост
# 33
Честно казано, не се сещам за абсолютно нищо, за което да съжалявам че съм пропуснала заради кърменето. Thinking Няма такова нещо! Много съм щастлива, че още кърмя и изобщо не ми тежи по никакъв начин Peace
Виж целия пост
# 34
Мъжа ми работи много и често до късно, свикнала съм с отсъствието му и ако реши някога  да излезе с колеги или приятели (макар това да са изключения), не виждам проблем, в смисъл не се дразня никак. Виж различно е при мен, понеже той си има свободата и личния живот, аз разчитам на него твърде често за да ме "освободи" за някой час от малката и да свърша нещо или да изляза с дружки. Иначе казано аз съм тази която иска да излезе сама, а не той  Wink
Както писах по горе почти винаги сме заедно, окъсняваме често когато решим да излезем и това не е било проблем нито когато Ива беше новородена, нито като поотрасна.
Кърменето дава свобода, не обвързаност, обвързаност само по себе си дава майчинството, то си е логично и естествено, кърменето само улеснява нещата!
Виж целия пост
# 35
Кърменето дава свобода, не обвързаност, обвързаност само по себе си дава майчинството, то си е логично и естествено, кърменето само улеснява нещата!

Добре казано. Grinning
Всъщност кърменето може да бъде по-ангажиращо само в началото,когато бебето сякаш суче непрестанно, а и майката няма опит.
Но всичко зависи от това,как чувстваш нещата.
За мен самата е изклчително приятно бебето да е постоянно до мен-толкова е миличък.
Виж целия пост
# 36
Да, и аз мисля, че е най-вече въпрос на възприятие на нещата. Както казах, мен кърменето, досега, ме е лишило май само от сън. Е, да, и аз оставам да се наспивам, но все пак примерно някоя нощ, която сте си легнали с мъжа ти по-късничко и двамата сте отрепани и бебо се събуди.... мама е тая, която трябва да се пробуди и да кърми, тя трябва да направи усилието, мъжът може изобщо да не се събуди. Тъй, като нашия бебо наполовина се е примъкнал за момента в нашето легло, аз напоследък се изхитрям и прехвърлям задачата на мъжа ми да става и да го взима и да ми го дава в леглото и после да го връща Laughing Ама, това е отскоро, докато беше мъничък и не можеше да е в нашето легло, аз трябваше да ставам, да го кърмя и да го връщам, не можеше мъжа ми....

Виж целия пост
# 37
Не можах да си изпия мартинито, което ни подари кумът за раждането на Иво цяла година.
Аз не съм много по нощните излизания, така че стоенето вкъщи вечер ми дойде добро дошло. Даже от липса на сън не мога да се оплача - случих на цивилизовано и поспаливо кърмаче, което си спеше до късно и предимно в леглото си  Mr. Green

Колкото до излизането на таткото - ами аз в момента не кърмя, но тъй като няма на кого да оставя малкия - таткото си излиза сам, а ние си се гледаме вкъщи. Не ми пречи, нека се забавлява поне той. Като дойде второто бебе няма да има тази възможност така или иначе.
Виж целия пост
# 38
Не съм пропуснала нищо, на което истински да държа. Ако кърменето беше свързано с някакви саможертви, нямаше да го правя три години и кусур.

Виж целия пост
# 39
Не ,че съм кърмила много ,но нищо особенно не съм пропуснала .
А таткото ни хич не по излизанията тъй че и това не беше проблем.
Виж целия пост
# 40
Много ми допада темата! Поздравления!
Относно отчуждението - моето чувство е , че много ни сплотява, прави ни отговорни, мен специално - много силна и удовлетворена /силна пред всякакви съветници - свекърва и т.н./
С таткото си попроменихме навиците - за гушкане Wink нагаждаме се според бебо, но би било така и без да кърмех.
Съпругът ми много ни се радва,когато ме види в момент на грижа към детето. Даже наскоро ми каза тъжен "аз нямам цица да го приспя"...Много беше трогателно - иначе би го направил.
След всичко,което преживях душевно в началото - коментарите и съветите на майка му и моето упорито отстояване, мисля, че този мой успех в полза на бебо /така бих нарекла кърменето си/ го убеди, че това е най-доброто и за бъдещото ни бебе - дай боже........
Тамата много ме развълнува...
Благодаря.
Виж целия пост
# 41
Ще споделя и нещо, което онзи ден усетих докато кърмех бебо - кърменето ме накара да пожелая много деца - заради близостта и любовта, които създава./до момента си мислех за още едно, че се наложи да ме резнат;) и ме е страх за трето, но онзи ден отново си пожелах трето.../
Виж целия пост
# 42
И аз по същия начин си мечтая за още дечица Grinning
Виж целия пост
# 43
И аз по същия начин си мечтая за още дечица Grinning

и аз, и аз  Peace
само дето татето се дърпа  Sad
Виж целия пост
# 44
Често ми се случва да пропускам неща от фонд "И аз съм човек" Simple Smile , но по- скоро се чувствам раздвоена. Хем ми се иска да отида някъде или да направя нещо само за себе си, хем ревнувам, едно такова, че някой друг би могъл да се погрижи за него и сакън някой да го направи и по- добре от мен (за сега не може  Mr. Green ) направо... няма угодия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия