Точно преди една седмица-миналата неделя-в 12.20 в Болница Лозенец се роди милият ми бебок рибок Станислав-който де факто трябваше да бъде овенче от края на март,ноооооо...бързал,човекът,на мама подарък за 8 да направи 
На 05.03 вечерта внезапно ми текнаха силно водите.Поуплаших се,тъй като не очаквах толкова рано.Веднага грабнах багажа,тъй като беше ясно,че с изтекли води от болницата няма да ме пуснат.Нямах никакви болки,обадих се на лекаря си и той предупреди дежурния екип. След предлед и запис на тонове се установи,че скоро няма да родя-никакви болки и нула разкритие. Настаниха ме в стая,направиха ми проба за алергия към антибиотици и изследванията и...зачаках сутринта.Въпреки нервичките успях да подремна.На другия ден за късмет си беше дежурен моят лекар-Д-р Станев.След необходимите процедури-клизма,почистване и т.н. ми сложиха система окситоцин. Немога да ви опиша колко бях спокойна през цялото време-аз,която съм пълен шемет и паника.Обаче резултат от системата-никакъв,а водите почти напълно изтекоха.В 10.00 стана ясно накъде вървят нещата.Внимателно и мило ми беше обяснено,че трябва да се мине на вариант секцио,прочетох необходимите документи,разговарях с една неверояно симпатична анестезиоложка-забравих името
,поставиха ми катетър и ме спуснаха в операционна.И тук настъпи момент.достоен за темата"Смешно моменти по време на раждане".По време на обработката на корема с дезинфектанти аз тихичко се разтресох от смях-имам страаашен гъдел.В първия момент се учудиха що се треса-а когато разбраха-ми казаха "ми смей се на воля" и заявиха,че съм първият подобен случай 
.В 13.10 усвтих как някой ме потупва леко по бузите и ми казва"мамче,имаш си син"...........
Оттук нататък е ясно-първите два дни са трудни,но всички в Родилно отделение-от санитарка до шеф направиха всичко възможно да ги преодолея по-лесно.Едва ли мога да изброя всички имена,но ще спомена Д-р Пасков-който ме прие,Д-р Христова,Д-р Папазов,акушерките Зоя,Ваня,Поли,Ани...сигурно пропускам някоя,гледаха ме,както само вкъщи са ме гледали....и разбира се,най-голямата ми благодарност е за моят лекар Д-Р СТАНЕВ-който проследи бременността ми от 7 г.с до нейният успешен финал и който никога не се отнесе към мен подигравателно или грубо-БЛАГОДАРЯ ТИ,ДОКТОРЕ,АКО ГОСПОД Е РЕКЪЛ,СЛЕД 2 ГОДИНИ ПАК ПРИ ТЕБ ЩЕ БЪДА. Той ми обясни и причината за спукания преждевремено мехур-бях изкарала малко преди това лека форма на грип,което е предивикало инфекция на околоплодните води...и така.
А малкият ми голям мъж е в перфектна засега форма-пу пу пу-с невероятен апетит,в добра кондиция и много спокоен-освен когато е глааааден
Тати е на 7 небе....и сме вече наистина едно пълно семейство.
Май станах малко длъжка-но исках да споделя с вас невероятното си щастие и да благодаря на тези,които ми доведоха на бял свят милото рибоче.
Виж целия пост
На 05.03 вечерта внезапно ми текнаха силно водите.Поуплаших се,тъй като не очаквах толкова рано.Веднага грабнах багажа,тъй като беше ясно,че с изтекли води от болницата няма да ме пуснат.Нямах никакви болки,обадих се на лекаря си и той предупреди дежурния екип. След предлед и запис на тонове се установи,че скоро няма да родя-никакви болки и нула разкритие. Настаниха ме в стая,направиха ми проба за алергия към антибиотици и изследванията и...зачаках сутринта.Въпреки нервичките успях да подремна.На другия ден за късмет си беше дежурен моят лекар-Д-р Станев.След необходимите процедури-клизма,почистване и т.н. ми сложиха система окситоцин. Немога да ви опиша колко бях спокойна през цялото време-аз,която съм пълен шемет и паника.Обаче резултат от системата-никакъв,а водите почти напълно изтекоха.В 10.00 стана ясно накъде вървят нещата.Внимателно и мило ми беше обяснено,че трябва да се мине на вариант секцио,прочетох необходимите документи,разговарях с една неверояно симпатична анестезиоложка-забравих името
,поставиха ми катетър и ме спуснаха в операционна.И тук настъпи момент.достоен за темата"Смешно моменти по време на раждане".По време на обработката на корема с дезинфектанти аз тихичко се разтресох от смях-имам страаашен гъдел.В първия момент се учудиха що се треса-а когато разбраха-ми казаха "ми смей се на воля" и заявиха,че съм първият подобен случай .В 13.10 усвтих как някой ме потупва леко по бузите и ми казва"мамче,имаш си син"...........Оттук нататък е ясно-първите два дни са трудни,но всички в Родилно отделение-от санитарка до шеф направиха всичко възможно да ги преодолея по-лесно.Едва ли мога да изброя всички имена,но ще спомена Д-р Пасков-който ме прие,Д-р Христова,Д-р Папазов,акушерките Зоя,Ваня,Поли,Ани...сигурно пропускам някоя,гледаха ме,както само вкъщи са ме гледали....и разбира се,най-голямата ми благодарност е за моят лекар Д-Р СТАНЕВ-който проследи бременността ми от 7 г.с до нейният успешен финал и който никога не се отнесе към мен подигравателно или грубо-БЛАГОДАРЯ ТИ,ДОКТОРЕ,АКО ГОСПОД Е РЕКЪЛ,СЛЕД 2 ГОДИНИ ПАК ПРИ ТЕБ ЩЕ БЪДА. Той ми обясни и причината за спукания преждевремено мехур-бях изкарала малко преди това лека форма на грип,което е предивикало инфекция на околоплодните води...и така.
А малкият ми голям мъж е в перфектна засега форма-пу пу пу-с невероятен апетит,в добра кондиция и много спокоен-освен когато е глааааден
Тати е на 7 небе....и сме вече наистина едно пълно семейство.Май станах малко длъжка-но исках да споделя с вас невероятното си щастие и да благодаря на тези,които ми доведоха на бял свят милото рибоче.
