Тийнейджърите - II

Аз, аз съм неспоменатият агент в този страдателен залог.
Коя съм аз да гоня от темите. Някъква си...
Не съм, честно. Побягна една дама преди време, ама това е друго.
Свирих малко "фал(ш)".
Пак писах на "лични", нямах това предвид.

 

Хайде поне в тази тема да не се ритаме, а? 
Все пак става въпрос за децата ни. 

 
Емотикон "посипвам си косата с пепел".

Още не сме прочели "Дервишово семе" и скоро няма да е, защото сега сме на фаза дистанциране. От приятелка да станеш майка, давайте отново и с повече подробности, защото наистина боли, както каза Алекс (мисля, ама не съм сигурна).

Ами... аз винаги съм си била майка. Просто границата между двете винаги е съществувала и съм реагирала на всеки опит да се прекрачи. Но пък имам син, може би затова ми е било по-лесно. С израстването на детето съм се опирала главно на инстинктите си, честно казано. Постепенното отдръпване, ограничаването на ласките и физическия допир... Някак си не ми се струва редно майка да награби да целува и гушка син, който е навлязъл в пубертета, нали? Просто момчетата по-рано излизат от бебешката възраст (от гледна точка на майката), ласките стават по-груби, по-... мъжки ли,  как да ги нарека? Вместо целувка - перване зад врата или пльокче на ухото (нежно, де, да не мислите, че го малтретирам  ), разрошване на косата, вместо погалване... Ей такива неща. Категорична забрана да ми се говори с еди-какъв си тон ("Ало, малкият, не забравяй, че не съм някой от приятелите ти, за да ми говориш така, още съм ти майка!" - действа отрезвяващо на младежа, поне у нас). Друг мой любим лаф е, когато почне да се тръшка за повече свобода, а съм преценила, че му е рано, твърдо заявявам, че след като съм родител и отговарям за него, ще стане така, както кажа и че когато той самият има деца, за които да отговаря, да си ги гледа както си иска - ако ще по цяла нощ да не се прибират. Това също върши работа. Естествено, това е тежката артилерия, след като устата ми е хванала мазоли да обяснява сто пъти едно и също нещо - защо НЕ и защо "Ама другите как..., а пък мене..., а пък вие..."
Това е засега, общо взето не мога да се оплача. Редки са тези кризи все още, в повечето време цари мир и спокойствие. Пък и обикновено контактите ни напоследък се въртят все около компютъра, та деловият тон преобладава и не остава време за къчове и капризи.
(Упс, пак се увлякох, извинете! Отново ме хвана логореята!  )

Здравейте, благодаря за топлите думи 
Към мамите на момчета: по колко време прекарват децата ви пред компютрите?
Не знам какво да направя, за да намаля престоя. Говорим, говорим и нищо. Като се върне от училище - веднага сяда, сутрин става и пак. Игри, skype...
В момента е при родителите ми в Стара Загора и се е запалил по фитнес, но компютъра пак си остава неотменна част от ежедневието.
Предполагам, че повечето деца са така, но като ходя на родителски срещи, после се чувствам виновна, че не съм успяла да го накарам да чете книги или списания.
Как е при вас?
Усмихнат ден!

Как`Сийке, имам момиче и то по-малко, но все едно твоя пост съм го писала аз (без компютъра, че тези сфери още са й забранени, докато не овладее качествено четмо и писмо).  Сигурно защото си падам малко мъжкарана.

Ами моят син рядко играе на игри. Или общува с приятели по Скайп, чатове и форуми, или се занимава с други неща. Ограничението е по време на учебната година - първо уроците и домашните, а ако остане време - компютър. Но понеже е доста бавен и разсеян, не остава много време. 
В останалото време ограничението сме ние с баща му - все още сме с 3 маймуни на компа, та няма начин да виси постоянно. 
След няколко месеца ще има компютър в стаята си, само за него (на пълно обслужване и поддръжка от негова страна - хардуер и софтуер), та тогава не знам как ще я караме. Нищо чудно да се стигне до конфискация на екстрата до оправяне на успеха, ако злоупотреби с доверието. 

Оххх, и моят със сила го махам от компютъра! За да заседна аз след това,де!

Пък на нашия комп има парола! Това е единствения начин да се сложи ред. Говоря, обяснявам, ама ефекта е на принципа: "Кервана си върви, кучетата си лаят". Като има парола няма как да го включи през деня и така седи само вечер. Това ни е контролът.

Паролите лесно се прескачат. Не подценявайте детето.

И ние налагаме ограничения през учебната година, но успешно замотава баба си (която гледа малката) и се прави, че нещо проверява в интернет и така на всеки половин час по 15 минути:)
Имахме и парола, но баща му я махна, след като я забрави един ден:)
Иначе за мен компютърът е със забранен достъп, само с баща си се борят (понякога и с дребната:)
А книги четат ли младежите ви?
Моите приятелки са все с момиченца и не мога да сравнявам как се държат момчетата!

Синът ми не обича да чете. Рядко ще го грабне нещо от художествената литература. Виж, повече чете техническа литература - компютърна, естествено. 
Повече чете през ваканциите, особено, когато е при баба си. Тя не му дава да излиза следобед в жегите и какво да прави нашичкият - чете. 

Нещо огън май е горял в темата вчера


Како,  през осемдесетте съм виждала макови плантации в района на Сандански, Петрич...големи полета, не знам как бяха контролирани, не се виждаше с просто око. Висяла съм да чакам стоп до такава нива

За осмислянето на живота - много съм съгласна, че е важно - създаване на интереси, създаване на творческа неконсумативна нагласа. Само че за да ни повярват трябва да им го показваме всеки Божи ден ние, не само да им го говорим Да сме мотивиращи с живота си, да не сме мрънкала дето само знаят да коват по канчето какво требе и какво не требе.

Мисля, че контролът трябва да го има - нонстоп, но да не е много строг и досаден - не да им висим на главите и да се чувстват надзиравани....малко по-хитър и по-невидим да е.
Рядко правя проверки в историята на компа, общо взето знам къде висят, а и да отидат на по-така чат все по нещо ми споделя щерката, така че съм спокойна. Компа го ползват най-вече за музика и самите те да си правят клипове, което го поощрявам.
А парола ми се вижда ненужно ограничаване, ако поискат винаги ще отидат на нет навън и така ще знаем много по-малко за тях - доверието се губи, научаваме ги самите ние да крият нещо от нас, затова съм против подобни мерки. Един лек филтър вкъщи на съдържанието на сайтовете е достатъчен.
Всъщност ако ти подтикваме да се крият, много по-голяма ще е вероятността да решат скишом да опитат разни работи, май...

Тангео, добре дошла!
По четенето се запалиха в първи клас и досега са много активни. Мисля, че и по-късно може да стане, имаше доста темички във форума кое дете какво чете. Търси Книгата, неговата Книга, която да го зариби! Нищо лошо, ако е справочник по нещо си там, важното да си създаде добър навик да търси инфо в някаква литература.

С четенето синът ми малко е скаран, чете повече фантастика и техническа литература ,най- вече свързана с компютри ,уеб дизайн, това са му интересите .Дъщеря ми като малка много четеше .Освен списъкa, който любимата госпожа им даваше за лятото, прочиташе и доста други книжки, после записваше  в дневниче впечатления ,придружени с рисунки ,още си ги пазя. Cега чете Стивън Кинг ,Артър Хейли, това и било интересно ,за задължителния списък все си намира оправдания и още не е прочела и ред .
Как Сийке ,имаше подобна тема преди време, там писах за надеждите си ,семенцето, което съм посяла ,всичко онова ,за което сме си говорили ,някой ден да покълне. Бях повече приятелка отколкото майка, защото те са ми го позволявали. Сега съм най -вече майка, защото аз не мога да си позволя да бъда друга на този етап .