Тийнейджърите - II

Здравейте уважаеми майки и бащи! Аз съм така да се каже още не голямо момче на 17 години скоро навършени.Честно да ви призная като малък ,така и вече в пубертета растях без баща ,но майка ми по някакъв начин успяваше да ме укротява ,когато е имало нужда.Честно да си призная среден ученик съм до сега 10-те години учене винаги оценката е била над 5.50 и хвалби от учителите.Едно нещо ми прави впечатление в майките понякога сте прекалено загрижени за децата си.Разбирам ви напълно поставяйки се във вашата ситуация може би в 80% от ситуациите и аз бих постъпил така.Прочетох няколко страници по тази тема и гледам тук споделяте как вашите деца споделят с вас за проблемите на това да си тинейджър.По мой наблюдения майките някак не съумяват да накарат своето дете да говори с тях на определени теми и в частност сексът.Майка ми доста пъти се е опитвала да говори с мен на тази тема ,но просто не успява да отключи врата и да се заприказваме на тази тема (на други теми съм латерна с нея ,но за тази не се получава).От 3 години е женена за Италианец от начало се притеснявах нормална реакция на дете ,което е израснало без баща.Но след тези 3 години опознаване на характери и т.н. с този човек споделям неща ,които не мога с майка ми.Смисълът е такъв ,че трябва правилен подход и да не се задават много въпроси ,защото ако за 5 минути ми се зададат много въпроси се чувствам като на разпит и не ми се отваря "апетита" така да го нарека за разговор.Също така забравих да спомена и прекалената загриженост към нещата ,които правим.От година и нещо съм водач на мотоциклет имам книжка и пред закона съм изряден ,но идва родителската ръка майка ми толкова я е страх ,че могат да ме ударят или нещо от сорта ,а баща ми като моторист и казва да не се притеснява и прочие.Искам да ви кажа ,че когато много се притеснявате и го показвате го пренасяте върху нас и ни правите по уязвими.Давам ви пример с мотора обичам да ходя на даскало с него (уча електроника и ми е по комфортно да слагам в багажника инструментите и работните дрехи за практиките).Училището ми е в съседния град на около 11 километра от моя град.Мога да ви кажа ,че когато си тръгна ми се звъни на всеки 2 минути и това страшно ме изнервя по този начин си отмествам вниманието от пътната обстановка и ставам по уязвим за лошите работи.И в последното си изречение да обобщя ,не бъдете толкова взискателни и притеснени за нас.

П.П.Относно училище ,не карайте децата ви да учат това ,което вие искате оставете ги те да изберат .