Няма как да ги накараш.
Интервютата - как да ги накарам да вземат точно мен?
- Публикувана: 16 юли 2007, 12:37 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2007, 23:10 ч.
# 15
16 юли 2007, 14:55 ч.
Виж целия пост
Факторът е комплексен. Няма универсални правила.
# 16
17 юли 2007, 00:07 ч.
Останах без думи...Не знам как бих реагирала, ако при мен на интервю дойде човек с подобен "стайлинг" - имала съм късмет явно, щом досега не ми се е случвало
Виж целия пост
Облечи се подходящо - знам, че всеки го знае, но също така знам, че миналата седмица интервюирах кандидат за Консултант човешки ресурси, която беше със сламена шапка и джапанки.
Останах без думи...Не знам как бих реагирала, ако при мен на интервю дойде човек с подобен "стайлинг" - имала съм късмет явно, щом досега не ми се е случвало
# 17
20 юли 2007, 20:15 ч.
Да се похваля, че ми се оабдиха и започвам работа! Но ми е толкова свито, трябва да отида утре, детето е болно, мъжа ми е на работа... Няма кой да ни помага и занапред ще е все така! Как ще се справя, с работата, с отговорностите... плаче ми се...
Виж целия пост
# 18
20 юли 2007, 20:57 ч.
Лиска го е казала вече, аз само искам да добавя и още нещо.
Въпрос и на СВ е също. На т.нар."бекграунд".
Апропо, при последното си кандидатстване имах интересна хрумка.
Предложих на дамата от Човешки ресурси да и дам телефони за връзка с бивши работодатели. Досега отникъде не съм си тръгвала с лошо, напротив даже.
Тя се засмя учтиво и каза, че ни най-малко не е необходимо, защото така или иначе ще почвам.
Виж целия пост
Въпрос и на СВ е също. На т.нар."бекграунд".
Апропо, при последното си кандидатстване имах интересна хрумка.
Предложих на дамата от Човешки ресурси да и дам телефони за връзка с бивши работодатели. Досега отникъде не съм си тръгвала с лошо, напротив даже.
Тя се засмя учтиво и каза, че ни най-малко не е необходимо, защото така или иначе ще почвам.
# 19
20 юли 2007, 21:08 ч.
Честито, Toninna!
Нормално е да има притеснения, когато започваш нова работа, а и при твоята ситуация с болно детенце е още по-трудно. Но се опитай да погледнеш нещата от хубавата им страна, та ти си успяла да спечелиш конкурс
и ще започнеш работа, която ще помага на семейството ти. Не се притеснявай толкова още в началото, по-скоро се опитай да се успокоиш, за да можеш да работиш пълноценно.
И си вярвай повече, аз съм убедена от предишните ти постове (те все пак ми дават някаква представа за теб), че ще се справиш идеално, бъди спокойна и ни дръж в течение
Виж целия пост
Да се похваля, че ми се оабдиха и започвам работа! Но ми е толкова свито, трябва да отида утре, детето е болно, мъжа ми е на работа... Няма кой да ни помага и занапред ще е все така! Как ще се справя, с работата, с отговорностите... плаче ми се...
Честито, Toninna!
Нормално е да има притеснения, когато започваш нова работа, а и при твоята ситуация с болно детенце е още по-трудно. Но се опитай да погледнеш нещата от хубавата им страна, та ти си успяла да спечелиш конкурс
и ще започнеш работа, която ще помага на семейството ти. Не се притеснявай толкова още в началото, по-скоро се опитай да се успокоиш, за да можеш да работиш пълноценно.И си вярвай повече, аз съм убедена от предишните ти постове (те все пак ми дават някаква представа за теб), че ще се справиш идеално, бъди спокойна и ни дръж в течение
# 20
20 юли 2007, 21:15 ч.
Останах без думи...
О, това е невинно...
Преди време, във фирмата на сестра ми, се е появила госпожа по червен пеньоар и чехли, казала, че живеела в отсрещния блок, чула че търсели персонал и "... отскочила да види, за какво става НА ВЪПРОС набързо", защото имала две деца и я чакали в къщи.
Виж целия пост
Облечи се подходящо - знам, че всеки го знае, но също така знам, че миналата седмица интервюирах кандидат за Консултант човешки ресурси, която беше със сламена шапка и джапанки.
Останах без думи...
Преди време, във фирмата на сестра ми, се е появила госпожа по червен пеньоар и чехли, казала, че живеела в отсрещния блок, чула че търсели персонал и "... отскочила да види, за какво става НА ВЪПРОС набързо", защото имала две деца и я чакали в къщи.
# 21
20 юли 2007, 21:52 ч.
Честито, Toninna!
Нормално е да има притеснения, когато започваш нова работа, а и при твоята ситуация с болно детенце е още по-трудно. Но се опитай да погледнеш нещата от хубавата им страна, та ти си успяла да спечелиш конкурс и ще започнеш работа, която ще помага на семейството ти. Не се притеснявай толкова още в началото, по-скоро се опитай да се успокоиш, за да можеш да работиш пълноценно.
И си вярвай повече, аз съм убедена от предишните ти постове (те все пак ми дават някаква представа за теб), че ще се справиш идеално, бъди спокойна и ни дръж в течение
Думите ти са балам за свитата ми душичка... Утре някак ще се наредят нещата и няма да е толкова трудно... Благодаря ти!
Виж целия пост
Честито, Toninna!
Нормално е да има притеснения, когато започваш нова работа, а и при твоята ситуация с болно детенце е още по-трудно. Но се опитай да погледнеш нещата от хубавата им страна, та ти си успяла да спечелиш конкурс
и ще започнеш работа, която ще помага на семейството ти. Не се притеснявай толкова още в началото, по-скоро се опитай да се успокоиш, за да можеш да работиш пълноценно.И си вярвай повече, аз съм убедена от предишните ти постове (те все пак ми дават някаква представа за теб), че ще се справиш идеално, бъди спокойна и ни дръж в течение
Думите ти са балам за свитата ми душичка... Утре някак ще се наредят нещата и няма да е толкова трудно... Благодаря ти!
# 22
20 юли 2007, 22:35 ч.
За нищо, Toninna, успех и пиши как е минал първият работен ден, какви са впечатленията ти
Ню, убеждаваш ме, че все още не съм се сблъскала със забавната страна на управлението на човешки ресурси, с което се занимавам
Виж целия пост
Думите ти са балам за свитата ми душичка... Утре някак ще се наредят нещата и няма да е толкова трудно... Благодаря ти!
За нищо, Toninna, успех и пиши как е минал първият работен ден, какви са впечатленията ти
О, това е невинно...
Преди време, във фирмата на сестра ми, се е появила госпожа по червен пеньоар и чехли, казала, че живеела в отсрещния блок, чула че търсели персонал и "... отскочила да види, за какво става НА ВЪПРОС набързо", защото имала две деца и я чакали в къщи.
Преди време, във фирмата на сестра ми, се е появила госпожа по червен пеньоар и чехли, казала, че живеела в отсрещния блок, чула че търсели персонал и "... отскочила да види, за какво става НА ВЪПРОС набързо", защото имала две деца и я чакали в къщи.
Ню, убеждаваш ме, че все още не съм се сблъскала със забавната страна на управлението на човешки ресурси, с което се занимавам
# 23
20 юли 2007, 22:54 ч.
Аз вече бях 3 дни по 4-5 часа (пробно) и горе-долу се запознах с естеството на работата. Това е една от причините да съм стресната - много е отговорна и динамична. Но в крайна сметка аз точно това исках, а когато силно искаш нещо, то се сбъдва...
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
Виж целия пост
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
# 24
20 юли 2007, 22:58 ч.
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
Не сега. Поне изчакай да мине още време, да видиш, че се "срастваш" с колектива и те харесват...
Виж целия пост
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
Не сега. Поне изчакай да мине още време, да видиш, че се "срастваш" с колектива и те харесват...
# 25
20 юли 2007, 22:58 ч.
Определено сега не е моментът. Изчакай, закрепи се в работата, изгради отношения и тогава ще научиш
Успех утре
Виж целия пост
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
Определено сега не е моментът. Изчакай, закрепи се в работата, изгради отношения и тогава ще научиш
Успех утре
# 26
20 юли 2007, 23:05 ч.
Според мене този ти въпрос няма да допринесе с нищо за бъдещото ти развитие.
Мене пък никока не ме е интересувало колко души са подали документи, колко са извикани вотри път и т.н. Просто защото няма значение постфактум.
Освен това, аз, ако бях работодател, бих го изтълкувал това като....хм, неувереност и едва ли не-колко съм супердоволна, че точно на мене са се спрели. И има възможност да бъде изтълкувано като слабост, знам ли, мое мнение.
Просто гледаш напред-и толкоз.
Виж целия пост
Аз вече бях 3 дни по 4-5 часа (пробно) и горе-долу се запознах с естеството на работата. Това е една от причините да съм стресната - много е отговорна и динамична. Но в крайна сметка аз точно това исках, а когато силно искаш нещо, то се сбъдва...
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
Чудя се дали е уместно да попитам колко човека са подали документи, колко са извикани на интервю и как са избрали мен?
Мене пък никока не ме е интересувало колко души са подали документи, колко са извикани вотри път и т.н. Просто защото няма значение постфактум.
Освен това, аз, ако бях работодател, бих го изтълкувал това като....хм, неувереност и едва ли не-колко съм супердоволна, че точно на мене са се спрели. И има възможност да бъде изтълкувано като слабост, знам ли, мое мнение.
Просто гледаш напред-и толкоз.
# 27
20 юли 2007, 23:10 ч.
Според мене този ти въпрос няма да допринесе с нищо за бъдещото ти развитие.
Мене пък никока не ме е интересувало колко души са подали документи, колко са извикани вотри път и т.н. Просто защото няма значение постфактум.
Освен това, аз, ако бях работодател, бих го изтълкувал това като....хм, неувереност и едва ли не-колко съм супердоволна, че точно на мене са се спрели. И има възможност да бъде изтълкувано като слабост, знам ли, мое мнение.
Просто гледаш напред-и толкоз.
Права си, точно това изпитвам. Но няма да го покажа, обещавам.
Неувереността ми идва от там, че това е доста голяма фирма, а аз нямам никакъв опит на подобна позиция, нито пък имам документи за уменията, които изтъкнах, че притежавам. Чак подозрително изглежда и ме човърка... 
Но няма да питам.
Виж целия пост
Според мене този ти въпрос няма да допринесе с нищо за бъдещото ти развитие.
Мене пък никока не ме е интересувало колко души са подали документи, колко са извикани вотри път и т.н. Просто защото няма значение постфактум.
Освен това, аз, ако бях работодател, бих го изтълкувал това като....хм, неувереност и едва ли не-колко съм супердоволна, че точно на мене са се спрели. И има възможност да бъде изтълкувано като слабост, знам ли, мое мнение.
Просто гледаш напред-и толкоз.
Права си, точно това изпитвам. Но няма да го покажа, обещавам.
Неувереността ми идва от там, че това е доста голяма фирма, а аз нямам никакъв опит на подобна позиция, нито пък имам документи за уменията, които изтъкнах, че притежавам. Чак подозрително изглежда и ме човърка... Но няма да питам. Препоръчани теми