само в къщи?

Моята дъщеря, като навърши 1 година започна да прескача кошарката (доста висока), е кажи ми за какъв здрав разум ми говориш? Като много си чела, се върни и прочети какво съм писала и тогава говори, че всички те нападали или това целиш? Съгласяваш се , че може да стане земетресение, ами ако си до детето може да помогнеш, ако си в кафето, едва ли. "Изядохме" те, защото като видя по телевизията, как маминка била кой знае къде, а детето изгоряло направо ме хваща яд, за децата, защото нямат вина. Или някакви деца се разхожда по натоварени пътища, лошо ми става. Все пак бръчките се оказва, че са хубаво нещо. Първото си дете родих на 27 години, след като се находих и напих на кафета, ти ако си изпуснала нещо, си е твой проблем, но защо детето ти да страда? Това е моето мнение, не те карам да вярваш в него.

  красотата ,какво общо има със оставянето на детето само  Или аз не разбирам  Май съм тъпа  Ми аз не съм за изхвърляне,на 22 съм и определено обаче ми дават 28-29 и не защото съм "състарена от притеснения",а защото когато седне човек да говори с мен,не разсъждавам като "20 год. лигла,която не знае какво иска"
Ти си знаеш,най добре  Никой не може да те съди!

bloodywhite, ти правиш ли разлика между нормалните майчински инстинкти и прекалената загриженост? Май не. И животните се притесняват за малките си, някои и с цената на живота си - и тях ли ще обвиниш в психясване и погрозняване, вследствие на него? 
Детето ти било щастливо - да, защо не? То не знае, че животът и здравето му са подложени на опасност.
Циганетата също са щастливи в миговете, преди да изгорят живи или да се удавят в резултат на родителско безхаберие - това ли е идеалът ти за родителство? 
Съзнаваш ли, че разликата между циганките от новините и теб самата е само в стандарта на живот? Едните били "за хляб", ти - "на кафе"... 
Дано има Господ, който да опази детето ти, щом ти самата не желаеш да го правиш! 

bloodywhite,а ти какво очакваше да се случи в тази тема,след като най-спокойно обясни ,че от 15 месечно оставяш детето си само,за да ходиш да пазаруваш и да пиеш кафе. Нали не мислиш,че някой ще ти каже браво.Ами че на всички ни се налага да пазаруваме,да плащаме сметки...Всъщност мисля,че е безсмислено да продължаваме да спорим с теб-както и по-горе писах,за мен страшното е,че родители като тебе смятат постъпките си за нормални и в реда на нещата.Да не дава Господ наистина да се случи нещо-като се замисля колко нещастия могат да станат.Ами най-простото-представи си,че съседния апартамент избухне в пламъци .
Да ти е живо и здраво детенцето!

Пределно ясно е, че родителският контрол в днешно време е занижен. Но аз продължавам да се шокирам, като чета за оставени сами бебета и малки деца.
Да, тормозя се- заради майките, които нехаят за децата си. Побеснявам като си помисля колко безотговорни хора има!
И между другото и аз съм "момиче" и "девойка" за хората, които не ме познават- явно притесненията ми не ми се отразяват на външността.

Зависи от детето. Оставяла съм я от 7 годишна по принуда, ние работехме, а баби нямаме, гледачка беше абсурдно да си позволя, но можех да разчитам на детето. Ние с брат ми също израснахме сами в къщи(в училищна възраст).

Аз съм от майките ,които са изключително притеснителни ,абе да не кажа че направо понякога съм параноична,но определено като всички вас предпочитам да ми измрат няколко милиона нервни клетки,отколкото да се отнеса несероизно към някой риск за детето ми, пък бил той и с 1% вероятност! Децата ми са на 8 и 3 год, големият си позволих да го оставя сам в къщи за повече от 5 мин като стана на 6,5-7г. като винаги обяснявам къде точно съм, има достъп до телефона и никога не го заключвам без да съм оставила ключ! НИкога не оставям двамата заедно сами , просто защото тогава дивотията им е двойна и не мога да разчитам на проява на здрав разум дори от баткото! За оставянето на спящо дете само в къщи без да е предупредено ,че когато се събуди може да се окаже само/а това е невъзможна да стане ако детето е под 4г./ за мен е просто недопустимо/ нямам предвид отсъствието в рамките на 5мин/. Преди три седмици бях свидетел на подобна случка - детенце от съседния блок на възраст около 2,5-3г не, повече започна да реве от балкона, това което привлече вниманието ми беше невероятния ужас и жал в гласа на детето, по потниче на тересата /за щастие обезопасена с решетки/ то викаш баба си ,но просто не мога да опиша ужаса и нещастието което се усещаше в гласа на детенцето,звучеше като че е изоставено само в пустинята, изчаках известно време да видя дали правилно съм разбрала, че явно детето се е събудило и е само в апратамента и тъкмо щях да тръгвам да слизам за да видя какво става, може пък на бабата да й естанало лошо и да е припаднала жената, знам ли  и тя се появява от една съседна къща ,явно била при комшийка!!! Ако беше нашата баба щеше да отнесе жесток скандал! ДОри и само за 15 мин.,ужаса който изпита това дете е прекалено жесток за неговата психика,и нищо не заслужава такава жертва!! НАй-лошото е че след няколко дни сценката се повтори, и бабата отново се изниза от комшийката, явно клюките по съседски са по-важни!!

Горкото детенце и тъпата му баба
Подобен стрес в тази възраст оставя трайни следи в психиката, но бабишкерата какво я еня?!

Предполагам ,майката не знае.Аз ако съм и е нашата баба,не знам какво ще и се случи

Няма толкова важна покупка или сметка на света, заради която да си струва да оставя детето си само в къщи....
bloodywhite, ами ако недай Боже те блъсне кола докато "тичаш по задачи", замисляла ли си се кога най-рано някой ще разбере, че детето ти е само в къщи, след като и без това нямаш "помагачи" наоколо....... Хубаво е да не мислим за лошите неща, но малко предпазливост не вреди (даже и на външния вид не вреди )

Аз имам личен опит в това, че лошото става веднъж и като прочетох цялата тема ми се прииска да ви разкажа.  Била съм почти на 5 години и баба ми ме гледаше в къщи една-две седмица, защото бях болна. Навън беше хванала една люта зима- сняг, лед, виелици. Баба решава, че малко преди да се приберат нашите в обедна почивка тя трябва да купи хляб. Аз рева и се тръшкам да ида с нея (разбираемо, цяла седмица вързана в къщи на 5 години, не е лесно ) тя обаче отказва категорично, защото нали съм болна как ще ме изкара във вихрушката навън. Хлебарницата беше на стотина метра от нас, повече от 5-6 минути няма начин да се забави и ме оставя в кухнята. Малко след като излезе от къщи в кухнята лумна пожар, не ми се обясняват сега причините, че ще стане дълга и широка, но аз не бях виновна, т.е. не го бях предизвикала аз, но ако бях по-голяма може би щях да успея да го потуша още в зародиш, а не да гледам като втрещена как се разраства с невероятна скорост. Тъпото беше, че пламъцете се протягаха и към вратата и аз за нищо на света не исках да премина от там, за да избягам навън. Малкото ми мозъче не е можело да пресметне, че по-добре да се поопърля малко, отколкото да изгоря жива. Отидох в най-отдалечения ъгъл и започнах да рева, колкото ми глас държи. Баща ми по него време влиза в двора и ме чува, че рева, но решава, че се лигавя неща, а и нали баба е при мен. В следващия момент обаче му се сторило, че писъците са прекалено ужасени и решил да погледне все пак. Няма да забравя какво облекчение беше за мен като го видях да отваря вратата. Издърпа ме от там, заведе ме, или по-скоро завлече, на сигурно място и се върна веднага да гаси, но вече всичко се беше разгоряло така, че той сам не е могъл да направи нищо. Баба ми се върна 2 мин. след това, едва ли е щяла да може да ми помогне много на този етап. Майка ми от този ден насам вярва, че има някаква сила, която е спасила детето й, защото през целия път към къщи е вървяла педестина метра след татко, без той да я забележи сгушен в якето си, и на няколко пъти й се е приискало да му извика, за да се хване за него, защото било страшно хлъзгаво, но се отказвала, сякаш нещо я спирало. Ако го е била забавила, пък макар и за няколко минути, щеше да стане прекалено късно.

Та така с много важния хляб, който трябваше непременно на секундата да бъде купен и не търпеше отлагане
Баба ми, да е жива и здрава (на 83 е вече), не я виня, но е факт, че е изложила живота ми на опасност и то голяма и си е чист късмет, че сега съм тук, тя самата достатъчно се самообвиняваше. Тя е живяла в съвсем друго време, за тях е било нормално да оставят децата сами в къщи и да идат на нивата и т.н., но ние сега нали уж сме по-умни, по-интелигентни, по-учени, по-, по-.... би трябвало да можем да преценяваме рисковете и да не подлагаме живота на децата си на опасност.....
Забравих да спомена, че аз бях оправно и самостоятелно дете, на което, според майка ми, е можело да се има доверие, това обаче не ми помогна много.
Стана дълго, извинявам се се.

Това го казах преди няколко страници- дори от това да зависи животът на друг мой близък човек, никога не бих оставила детето си само.
Описаното от gala66 е нещото, което ме кара да полудявам- че е възможно някой с чиста съвест да причини това на детето си. Да плаче самотно и уплашено... Даже и да не му се случи нищо друго, това е предостатъчно...

gala66, аз бих казала на майката.
Ако не знае - е редно да знае.
Пък ако знае и позволява това да продължава - не ми се мисли даже 

Аз също съм преживявала почти пожар на около 4-5г. - баба ми ме остави на нейният баща. Той уж ме гледаше, но заспа дълбоко  и изведнъж някакво дърво от камината падна и започна да подпалва нещата наоколо, някак съм успяла да реагирам бързо, да го хвана и да го сложа под чешмата. Прадядо ми така и нищо не разбра.
Дъщеря ми сега е почти на 5. Единственият случай, в който съм я оставяла сама е, за да отида до най - близкия магазин, при едно нейно заболяване.
Връчих й домашния телефон и през цялото време й говорих по мобилния. Така поне бях сигурна, че не мърда от стаята си, макар че беше отпаднала и едва ли можеше да отиде някъде. Става дума за време не повече от 4-5 минути, но сърцето ми се пръсна от ужас. Наистина не зная как някои родители се предоверяват на децата си.

В училищна възраст съм оставяна сама за по няколко часа дневно. По-рано мисля, че е рисковано и не бих оствила детето само.