Биологичната майка

Matakosmata, съвсем наред са си ти мислите, а в решението ти виждам най-правилният избор за детето ти. Не ми е и минавало през ума да подлагам под съмнение думите ти.
Убедена съм, че България трябва да измине един дълъг път, преди да узрее за подобна толерантност и ширина на възгледите.

Ако имах възможност да избирам между начините да спестя на детето си поне външните, негативни намеси, бих го сторила на мига!
За сега гледам да се справям с алтернативни методи, кои успешни, кои не дотам. Се ла ви.

Сега попаднах на тази тема.

k. dimitrova, знам я аз тази институция....Имахме си работа с нея.И от там ни намекнаха, че знаят всичко. Ама смея ли да ги питам без връзки....Пък може и да потърся един ден.

По едно време се опитвах  за БМ да открия подробности, но не знам ЕГН-то й. Интересът ми остана в миналото, но кой знае един ден пак може да ме грабне манията да се правя на детектив...

След като трябваше да съм "детектив" за мене си реших да спестя на моетослънчице тези неща и съм му подготвила всичко за биологичното му семейство,като порасне ако поиска ще му дам аз или друг,който ще е до него цялата информация.
Само искам да кажа на мамите където са виждали БМ,така няма да си мислят -дали тази жена не е БМ? Особено когато зная почти всичко за това семейство и се досещам за причината поради,която е оставено моето дете за да срещне с нас.
Колкото и странно да ви прозвучи следващото писание,аз знам,че е така поне при мен - НЯМА СЛУЧАЙНИ НЕЩА.
Познати на мойте мама и тати,сега след като се срещнах с каките ми и батко/биологичните/,се оказаха най-добрите приятели на биологичните ми родители.Трябвало е само една реплика от страна на наште от къде съм и името на биологичния баща и всичко е щяло да се разкрие в първите ми дни като дете на мама и тати.Ето, че е трябвало 36 години да минат за да се разберат тези неща.
Всеки ден ми се показва,че нещата са така,защото това съм АЗ и живея моя ЖИВОТ.
 

И аз съм подготвила почти всичко т.е толкова колкото можах да намеря, като информация. Точно с тази цел за която Зойка говори- да му спестя търсенето, раочарованията, болката. Макар, че когато станат на 18 години имат право да разберат истината. нещо такова май четох някъде. Но не съм сигурна. 
Аз мисля , че  е добре да знаем къде е, а не толкова коя е.

Това е много добре, а дали ще я иска е друг въпрос.Но прави сте всяко нещо с времето си.Аз бях прекалено шашната за да търся тогава информация. Имам само имената.Но ми се струва, че видях отдалеч бабата и дядото преди да се роди, бяха в дома където после е оставена( ако са били те, разбира се).Има и при нас и други "случайности" от който си мисля, че е било предопределено....

Ако децата ми искат да видят жената, която ги е родила, когато станат достатъчно силни за тази среща ние ще ги заведем при нея. И въобще няма да ми пука дали навлизам в нейното лично пространство, дали тя иска тази среща. Моите деца имат право на своите въпоси, имат право да искат от нея да ги погледне в очите и да им отговори /или не/ на въпросите.
Аз не се страувам от тази жена. Вече. Или засега? Моят път до майчинството мина през нейната утроба, защото Бог така е решил.
Искам да й кажа, че е дала живот на най-прекрасните рожби на света, че ще дам своя живот, за да открият те своя път в живота, да бъдат щастливи, да вървят с гордо вдигнати глави, че са прекрасни и стойностни хора. Искам да й кажа, че обичам децата си, така както се обича самия живот.
В мойте мисли тя ще присъства като жената, родила децата ми. Ако Преси и Вики изберат друг начин да я наричат /дори и в мислите си/ - това е тяхно РОЖДЕНО право. Но аз винаги ще бъда единствената майка на моите деца. Това беше в очите на Вики, когато каза своето първо МАМА, във въздишката му, в шепота на Преси и неговия шепот МАМММ.

k.dimitrova, вълнуващи са думите ти и много ми харесва , как си го казала. /може би защото си ми колежка- особена чувствителност има гилдията нали?/. Само дето аз не съм категорична, че не ме интересува дали ще навляза в личното й пространство.И ще ти кажа защо. Но преди това да вметна нещо много важно- споделям мислите си, които са в резонанс на твоите, просто не са толкова мажорни. Споделям с мир и с добро. Та- няма да навляза в нейния личен свят, освен ако НЕ дай Боже се налага, защото в този свят освен нея може да има и деца и не искам те да изживеят стрес. Освен това  съм й наистина благодарна.  Тя е допуснала една грешка, когато е била млада. Аз не знам какво е преживяла , защото не съм била на нейното място, за което Благодаря на Бога.! Ако го направя, ще бъде много внимателно и ще я пазя- защото тя е началото на детето ми. Той носи част от нейната енергетика и връзка между тях има и ще има в енергиен план, макар и пъпната връв да е прекъсната. Ако нараня нея, ще пострада и детето ми- ще пострадат духовните му структури.
Пак казвам- това са моите мисли за моят случай. И началото не бяха такива.

Доста отдавна не съм писала, просто ви чета и не ми се пише, защото имаме доста проблеми, с които не искам да ви товаря. Та с това, което е написала Дарена съм много съгласна. Всички искаме най доброто за децата си и ще го направим, но в живота нещата така се подреждат в определен момент, че това което си искал да направиш просто не можеш, и всичко се обръща в обратна посока. Единственото нещо, което сме казали на сина ни е, че ако след време реши да се срещне с БМ трябва да е подготвен и за лошо и за добро. А това, което знаем за БМ не е много, не я познавам и съм спокойна. Лошо за нея не сме казвали - какво можеш да кажеш за човек, който не познаваш и не знаеш нищо за неговия живот. Като дойде момента синът ни да реши дали да се вижда с нея всичко ще стане ясно. Не се притеснявам е не мисля. 

Никога не съм мислила за нея като начало на децата ми. А тя наистина е начало. Всъщност тя не е направила грешка - зачеването и раждането не са грешка, според мен. И не мисля, че ги е изоставила, дори изобщо не приемам това. За мен тя не е имала право да ги "задържи". Някак странно може да звучи, но за мен този триъгълник е естествен и логичен. И това малко ме притеснява, защото не успявам да се поставя в "третата", всъщност Централната позиция - тази на децата.
Може би ми се иска да вярвам, или вярвам, че това за тях е шансът да променят нещо в кармата, да избягат от нещо предопледелено, да постигнат себе си.
Чисто технически контакта с жената, която ги е родила не бива да нарани нейните деца и нейното семейство. Имах предвид личния й комфорт, защото си мисля, че тази среща не е нещо, което тя желае, защото навярно е безумно трудно, особено ако е искала да забрави.

Аз отворих темата, отворих я когато още не бяхме взели Исак и всичко ми се виждаше розово. Сега изпитвам само гняв - гняв към нея, гняв към институциите, иде ми да убия някой ама веднага. Надявам се, че след месеци или години ще стигна до вашето ниво на доброжелателност към БМ, но сега има само гняв.

Фоксче, минавам през много емоции по тази тема и все повече се "изчиствам". След първия разговор с Вики за онази жена, когато гледах обърканите му очи, когато ме стискаше и повтаряше, че много ме обича направо я мразех, че му причинява това, което трябваше да му разкажа.

Забелязвам ,че когато вие ,родителите се докоснете в по-голяма дълбочина с нашият вътрешен свят и гняв към биологичната майка ,започвате да ни разбирате много повече.
Преди време имаше една тема тук ,в която назоваха БР "богатство".
Аз пак се включих да опонирам (разбира се ) , незнам гледахте ли миналата седмица "Имаш поща"?
Предаването беше изключително трогателно.
Става дума за историята за спасяването на едно новородено бебе и две благородни жени.
Едната от тях намира бебчето в контейнер ,изхвърлено ,премръзнало ,с откъсната пъпна връв и душено.Явно детето е имало невероятен късмет ,защото жената е медицинско лице ,по-точно акушерка.Жената грабва момиченцето ,занася го в къщи ,първи завързва пъпната връв (по-късно в предаването ще сподели ,че единствено ,че бебето е било паднало по очи го е спасило от сигурна смърт ,защото по този начин пъпната връв е била притисната и кръвта не е изтекла),след което започва да го топи в легени с гореща и студена вода.Детето проплаква ,по думите и все едно току-що се  е родило.След като информира властите и момиченцето отива в родилното ,за него разбира жената ,която става негова майка.Тя силно се заинтригува от съдбата на детето и посещава завеждащата отделение направо в домът и ,за да заяви готовността си да вземе детето.След време детето израства ,завършва музикално училище и консерватория ( също като мен ) и заминава да гради кариера в Португалия ,където се омъжва и се установява.
В предаването майката покани жената ,която е спасила бебето( сега 38 годишна жена) за да и благодари за шанса който е дала на нея и детето и за да се намерят и бъдат майка и дъщеря.
Изненадата беше ,че момичето се обади в ефир от Португалия да засвидетелства искрената си любов и признателност и към двете жени и сподели ,че връзката с майка и е много дълбока.
Трогна ме не само историята на тези три жени ,а и поведението на майката.То беше истинско ,човешко ,емоционално ,поведение на майка ,която обича ,на един истински щастлив ,заслужено щастлив човек.Жената плака през цялото време.Признавам си-аз също подсмърчах пред телевизора.
Надявам се "богатството" да е гледало предаването и да се е разпознало.
Затова до последно ще си отстоявам ,че благодарение на това ,че някои деца сме с късмет се идеализира до неузнаваемост представата за БМ понякога ,а истината е проста-тази ,която е зарязала мен ,която имам всичко не се различава особено от другата ,която е зарязала едно дете от дом ,което има само дрехите на гърба си.Ние имаме коренно различни съдби ,защото аз съм родена под щастлива звезда ,а другото дете -не ,но онези жени са взели едно и също решение.Решение за чиито зловещи последици са запознати.
Така ,че наистина се радвам като видя ,че ни разбирате.А и исках да споделя тази история с вас 

С риск да се повторя - аз също минах през доста трансформациив отношението си към БМ на моето момченце. В началото и бях благодарна, но ме беше и страх от нея. После пак й бях благодарна, страхът се изпари. После имаше чувство на пълно безразличие, спрях да мисля за нея. После Никола се разболя и ми направи предфибрилен тремор, тогава умрях от ужас и  се молех и тя да мисли и да се моли понякога за него.

Накрая, беше малко преди Коледа, бяхме със свекърва ми, тя беше гушнала Никола и не знам как се заговорихме на тази тема. Аз почнах да държа речи, че трябва да имаме добро и благодарно чувство към родителите му, а на свекърва ми очите плувнаха в сълзи и ми каза:

"Не ми говори, не ми говори, никога няма да простя на тази жена, че е наранила моето ( ) мило, хубаво момченце. Как й е дало сърце да го остави, няма да й го простя"

Зяпнах 
Дадох си сметка, че е точно така... затова сега предпочитам а не мисля за нея, защото май не са много позитивни енергиите, които пращам по неин адрес... а това не е добре за Никола.

Не съм съгласен, че единственното нещо, което трябва да се сещаме когато чуем или кажем биологична майка трябва да е гняв с ясното съзнание, че единственното, което ТЯ е искала е да нарани детето си.

Вие сте майки. Аз не съм. Знаете какво значи мисълта за нараняване на дете. И на вашето дете. Трудно ми е да си го представя, че бихте си наранили децата нарочно.

Фузи не познавам майката на твоето дете, нито свекърва ти, но може пък да е искала да му осигури бъдеще, различно от това на другите и деца или просто различно от това, която вярва, че тя ще може.

Може и да си е причинила всичко това на себе си и на детето си убедена, че е за добро.

Може и да не си спомня името му както и това на бащата. Може и още 2000 неща.

Мнението ми е, че не е необходимо да се дават само негативни определения на тази жена. Особено когато не я познаваме и не знаем мотивите и.

Бианка въпреки, че не съм осиновен (така твърди майка ми:) смятам, че много често изпитвам терзания каквито изпитват и осиновените деца. Да си призная понякога съм ви завиждал. Защото ако има причина, която може да обясни всичките ми нестабилни състояния и страхове мисля, че бих се справил по - добре. Като биологичната майка.

Засега често няма. Което е доста лошо. И ми се налага да търся повечко. И често излиза по някоя истинска:) А като не намеря... жена ми е виновна:)

Според мен преди да даваме оценка трябва да познаваме. Ако не познаваме всяко мнение хубаво или лошо няма никаква стойност. Само ни помага да си наместим някакви временни усещания и да си обясним максимално просто неща, които рядко се обясняват така.

Магьоснико прав си! Истината си я знае само тя - възможно е в онзи момент да е мислела, че това е най-доброто решение за детето. Горчивата истина обаче е, че както ние не знаем мотивите й, БМ няма никаква, ама никаква представа, още по-малко гаранция, къде ще попадне детето й. За това колкото и да се надява, колкото и да му желае по-добър живот, това си остава само желание и надежда, а те не са достатъчни.

Не искам да мисля обаче. Не искам защото, нали ти казвам, обхваща ме гняв към нея, а не мисля, че е добре за сина ми. И да ти кажа, за сега, моят отговор за Никола, когато ме попита неизбежното: "Защо ме е оставила", ще бъде лицемерното от моя страна:  "Защото тогава тя се е надявала, че прави най-доброто за теб."
Лицемерно ще бъде, защото аз не вярвам в това, а не искам да нараня детето си. Когато гледам неща като предаването на Карбовски или новините за нахапаното бебенце или дечицата в домовете, просто не мога да се спра... не мога да си изкривя душата и да й благодаря...