Сънувате ли починали ваши близки?

  • 316 445
  • 1 590
# 1 050
Сънувах 2 пъти прабаба ми.Не ходих на погребението и,за което съжалям.Никога през живота си не съм ходила,а и исках да я запомня каквато си беше,а не в ковчег.
Виж целия пост
# 1 051
Сънувам ги...най-често ги сънувам че  ми обясняват колко добре се чувстват там където са..и са щастливи..  Rolling Eyes
Не знам дали е заради моето подсъзнателно желание, да искам да са добре.. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 1 052
Отдавна не бях сънувала тате, но снощи го сънувах. Изглеждаше по-млад, здрав, имаше много работа и беше доволен / преживе имаше дърводелска работилница/. Много се шегувахме и смяхме. Сънят ми свърши, когато се протегна да откъсне череши. Дали пък не значи нещо, което трябва да направя на черешова задушница?

Може би знак че тогава ще дойде пак?

Аз сънувах дядо. Много смътно си спомням съня. Беше в някаква къща напомняща неговата, но с много висока плътна ограда. Shocked Не схаванах нещо този момент.  Помня че се прегърнахме и се стиснахме много силно и му казах че се радвам че е жив и здрав.
При него ли ходих, не мога да си обясня. И тази ограда...странно.
Виж целия пост
# 1 053
От известно време чета в темата и ми е много интересно. Реших и аз да споделя някои от последните си сьнища с моята баба, която почина преди три месеца /навьршват се на 8 Март  Cry/ Ние имахме невероятно силна духовна врьзка и бяхме изключително близки. В последните три години се бореше с рака и аз бях може би най-близо до нея. Преживях мноо тежко смьртта й, още не мога да се оттьрся от някои спомени в последните й земни дни. Напоследьк и на мен ми се наложи да ходя по лекари и забелязах, че преди всеки преглед ми се явява, обяснявам си го с това, че напоследьк станах голяма паника /вероятно след всичко преживяно/ и се притеснявам от това, какво ще ми кажат докторите. Та единият пьт сьнувам, че водя майка ми /нейната дьщеря/ на гроба й, а се оказваме пред един голям хьлм, отстрани стоеше попьт от погребението, а гробьт на баба ми беше на вьрхьт. Казах на майка ми, че явно са преместили гроба на баба, но пьк е по-добре, защото така ще е пьрвият, като влезеш в гробищния парк. изкачихме се до горе и изведньж вместо гроб се озовахме пред кьща с веранда, отпред на нея голям фотьойл или люлеещ стол /нещо такова/ Влезнахме вьтре, беше затьмнено, имаше полица на стената сьс портретна снимка на баба ми като млада. Огледахме се и изведньж цялата стая се озари от сияние, на дивана под полицата се яви седнала баба. Майка седна от лявата й страна, а аз срещу нея. Хванах я за рька и започнахме да си говорим. Аз я разпитвах как е и през цялото време не можех да повярвам как добре изглежда, свежа, младолика, напьлняла - както преди да се разболее. Нямаше и помен от измьчения й вид накрая на дните й. Тя ми каза: "Искам да спрете да се тревожите за мен, добре сьм, всияко е наред тук, само не се притеснявайте за мен" Странно, но мама мьлчеше през цялото време, сякаш само беше свидетел на нашата среща. Аз я разпитах още иска ли да й занесем нещо, има ли нужда от нещо и дали там горе всичко й е уредено. Каза, че не иска нищо, всичко си имала. После се обьрна настрани и заплака, като след това пак и каза: " Искам най-вече ти да се успокоиш, защото докато станеш на моите години ще се сьсипеш като мен'' Аз и казах, че вече сьм по-спокойна, а тя отвьрна:" Не си, последният пьт като те видях, сякаш тлееш в огьн. Затова искам да спреш да се тревожиш". После си сложи рьката на корема и ми каза, че вече нищо й няма там и не я боли /имаше три тежки коремни операции/ Каза ми да я пипна, за да се уверя, но аз й казах, че ме е страх. След няколко дни на прегледа, от който много ме беше страх се оказа, че няма нищо притеснително.
Преди няколко дни пьк, очаквах да излязат едни резултати от които в общи линии зависи дали скоро ще ми разрешат лекарите да имам второ детенце и понеже тук в Пловдив ми изкараха акьла ходих в София, но пак много ми беше напрегнато да не се потвьрдят. Та вечерта сьнувам как стоя на пейката в двора им, и казвам на хората до мен как бих желала да видя някой от починалите ми близки и да чуя имат ли да ми кажат нещо. Обрьщам глава и виждам баба ми седнала на отсрещния тротоар, дьржи нещо като цвете в рьцете си. Прелетя над оградата и застана срещу мен, сякаш вьв вьздуха. Каза: "Успокой се, няма нищо страшно.Всичко ще е наред. Не се тревожи вече, че ще ти се прьсне сьрцето, баба" Протегна се да ме докосне сякаш, аз се изплаших и извиках : "Не" В сьщия миг сякаш тя се разтопи вьв пространството. Наобяд разбрах, че резултатите ми са добри. Това беше много важно за мен и за здравето ми.
Ксения, ще сьм ти благодарна, ако коментираш сьнищата ми. Имам още няколко с нея и всички са сякаш контакт, а не просто сьн - спомням си вески разговор, всичко в цветове дори. Сьбуждайки се чувствам спокойна и щастлива, че ми казва, че е добре и не я боли нищо. И приживе тя много се тревожеше за мен, помагала ми е вьв всеки труден миг. Знаеше, че аз понасям много тежко болестта й и че ще ми е трудно да я загубя...
Стана доста дьлго май, дано не сьм отегчила някой.  Hug
Виж целия пост
# 1 054
Да сънувам .Най-често обаче сънувам бившият си съпруг,който приживе ме тормозеше както си иска,а сега ми се явява като най-хрисимият.Бяхме разделени години преди той да почине и когато разбрах, Бог да ми прости ,но тайничко се зарадвах.След като ми се яви първият път се изплаших,че ще продължи да ме тормози и от онзи свят ,но за моя изненада сънувам само хубави сънища с него.Другото което ми е направило впечатление е ,че щом ми се яви ,нещо хубаво след това ми се случва.
Виж целия пост
# 1 055
valialili, много вероятно се е разкаял и иска да му простиш и да имаш приятни спомени за него. Нищо чудно да ти помага отгоре.

soff, ни най-малко не е отегчение, много интересни сънища (контакти). Не знам какво има да коментирам, мисля че е очевидно. Баба ти е край теб и усеща много добре мислите и чувствата ти. Явно желае да се успокоиш и да спреш да се притесняваш. Била си и "на гости", чула си от нейната собствена уста че е добре. Но докато вие не спрете да страдате, и тя ще страда покрай вас. Явно се опитва по всякакъв начин да ти го казва и показва и просто трябва да се вслушаш сериозно в това което ти говори. Престани да се вълнуваш, щом ти е казала че всичко е наред, значи е така.
Виж целия пост
# 1 056
И аз снощи цяла нощ само сънувах единият ми дядо който никога не съм виждала понеже е починал преди аз да се родя,и го сънувам умрял в ковчег под леглото ми и аз спя цялата нощ върху него .И най-странното че вобще не ме беше страх а обикновено в такива сънища ме е страх и като се събудя цял ден после се депресирам и си мисля глупости.
Виж целия пост
# 1 057
и аз съм сънувала починали-сънувах дядо си:той почина на рожденния ми ден и тъй като живея във Варна и се наложи да пътувам успях да отида малко преди погребението.той почина неочаквано и бързо.когато го видях беше си отворил очите наполовина а са му били затворени в деня на смъртта.сънувам как ми се усмихва и ми говори:казва ми да не плача че е добре нищо не го боли ама иска малко да си пийне и че ще пази малките ми.искам да го пипна но той само ми махва с ръка и изчезва а аз се стряскам и ..........вече го няма.на следващия ден подадох на съседите.
Виж целия пост
# 1 058
Сънувам доста често баба ми,с която имахме много силна връзка.
Тя почина преди да се омъжа.
Много често я сънувам,че сме заедно,предлага ми да и оставя дъщеря ми, да я гледа... Cry
Щом се събудя се чувствам много странно.
Виж целия пост
# 1 059
 Единственият път, когато сънувах починалият ми баща, беше 3 дни преди дипломната ми защита.   В сънят ми носеше голям букет с цветя и ме търсеше из коридора на Факултета  smile3518. Защитата мина много добре Simple Smile. Преживе баща ми винаги е държал на образованието ми и съм  сигурна , че този сън беше  знак, че се  гордее с мен smile3521. По принцип преди  не вярвах много в тълкуването на сънища, но след този случай се замислям...
Виж целия пост
# 1 060
Трудно ми е да чета тази тема.
Мисля, че сънуваме починалите си близки просто защото още не сме надраснали загубата им и искаме да ги видим - това се случва някъде из подсъзнанието ни. Недейте така, моля ви - никой не идва от отвъдното в нашите сънища, всичко е плод на собствените ни чувства и въображение.
Знаете ли колко много искам да сънувам баща ми, и колко невероятно е чувството по време на съня, а и след това...който е губил ЧОВЕК, ще ме разбере Cry Боже, веднъж дори го прегърнах насън Cry
Виж целия пост
# 1 061
елизабет18, не мисля, че това е само плод на вьобрьжението ни. Според мен сьнищата ни са контакт с хората, които сме загубили, друг вид общуване - далече от материалния ни свят. 
Виж целия пост
# 1 062
Цитат
Трудно ми е да чета тази тема.
Мисля, че сънуваме починалите си близки просто защото още не сме надраснали загубата им и искаме да ги видим - това се случва някъде из подсъзнанието ни. Недейте така, моля ви - никой не идва от отвъдното в нашите сънища, всичко е плод на собствените ни чувства и въображение.
Знаете ли колко много искам да сънувам баща ми, и колко невероятно е чувството по време на съня, а и след това...който е губил ЧОВЕК, ще ме разбере
Аз съм абсолютно съгласна с теб ,всичко е плод на нашето подсъзнание и според мен.
Виж целия пост
# 1 063
не съм на мнение че е плод на въображението ни  NaughtyАз загубих баща си преди 3 год.Всеки ден мисля за него,липсва ми,плача,питам се защо,обвинявам се,но го сънувам рядко.Сънувам го когато става нещо и винаги ми казва какво ще стане.За 3 год съм го сънувала без причина 2 пъти.Първият му беше студено,втория беше много гладен и ме упекна че не съм ходила често при него  Cry
Виж целия пост
# 1 064
Сънувам, макар и рядко. Загубих любима баба, тежко беше, знаехме че си отива и всеки ден, като ми звъннеше телефона ми спираше сърцето. Няма свикване с такава мисъл.. Сънувах я до 40 - тия ден, оттогава не съм, отначало мълчеше и гледаше тъжно, после точно преди бабин ден я сънувах млада и силна, на маса, танцуваше, весела. И оттогава, колкото пъти ми се е явявала в съня, все е била силна, налята и хубава. Исках обаче друго да питам. Точно на 40 - тия ден, станах сутринта, нищо ми нямаше, но 30 мин по - късно ми стана много зле, заболя ме корем, глава, не можех да стоя права. Имам дете на 1.6 г, винаги , колкото и да ми е било лошо, заради него съм се вземала в ръце, сега не можех. Успях да се съвзема малко по обед, колкото да отида до гробища и до църквата, прибрах се и пак се тръшнах, сестра ми гледа малкия. До вечерта се събудих само 2, 3 пъти, имах и температура, пълен парцал. На другия ден ми нямаше нищо. Ходих на лекар,нищо. Оттогава баба ми не съм я виждала насън, а и самата аз съм по - спокойна, все едно приех факта, че я няма, донякъде..Дали има някаква връзка физическото ми състояние и 40 тия ден, не знам, но истината е че дотогава усещах присъствието и, дори и допир, пареше ми на бузата, а оттогава, нищо. Странно ми е и ми е малко страшно, оставям настрани болката и празнотата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия