Сънувам починалите хора от семейството ми, много много много често. Вярвам в предзнаменованията на някои от сънищата ми. Нямам друго обяснение за някои от сънищата си. Искам първо да разкажа защо съм толкова убедена. Имах няколко съня, които ме накараха да си мисля, че сънят май не е само отражение и обработване на преживяното.
На 21 години бях. Сънувах, че телефонът звъни и ми се обажда най-добрата ми приятелка, с която от 10 месеца не си говорехме. Нито я бях виждала, нито чувала. Живеехме в различни градове. В съня ми ми каза, че иска да оправим нещата помежду си и много ме обича. На другия ден, докато разказвах съня си на друга приятелка (!!!), телефонът звънна. Познайте кой беше и какво ми каза... Треперех през цялото време, докато траеше разговорът. Бях много радостна, че споделих съня си с другата приятелка, че имаше с кого да поумуваме над това "съвпадение".
Преди две години сънувах, че моя приятелка е бременна, не подозирах, че се прави нещо по въпроса. Този сън беше най-важният в живота ми, накара ме да се замисля, че и аз всъщност искам вече дете и след година го държах в ръцете си. Та две седмици, след като сънувах приятелката ми бременна, дойде и хубавата новина от нея. Когато същото това момиче беше в шести месец, сънувах, че ще има момиче. Обадих и се да я питам каква е прогнозата на лекаря за пола на детето и и разказах съня си. Тя каза, тц, този път не позна, категоричен бил, момче. Роди и се момиче. В първите три месеца на бременността си два пъти сънувах, много реално беше, че имам момченце. С къдрички и пухкаво. Синът ми е същият. Преди година също сънувах много добра моя приятелка, бременна. Реших да и пиша да и споделя, макар че се колебаех дали е уместно, но беше толкова реално... Отговори ми, че е в 8ма седмица и още на никого не казват. Това са в най-общи линии някои от сънищата ми в последните години, които са ме впечатлили.
После дойдоха сънищата с мъртвите. Мразя годините с двойка отпред... 2001г. почина обичната ми леля, сестра на татко, само на 41 години, 2006 любимият ми дядо, а преди 5 месеца и най-важният човек в живота ми, майка ми, беше на 55 години.
Ето и няколко по-значими сънища с тях. Веднъж направих нещо много хубаво за братовчедите ми, децата на леля ми и за баба и дядо, родителите и. Не го правех със съзнанието, че правя нещо за леля ми, за да провокирам последвалия сън, просто беше хубаво. Заведох братовчедите ми на един разкошен (тогава) плаж, а после оттам на гости на баба и дядо, които не ги бяха виждали отдавна и за тях беше голямо щастие да видят децата на починалата си дъщеря. Денят беше чудесен, правих обяд, всички бяха много доволни. Вечерта задрямах за миг пред телевизора, не ми се е случвало от дете. И в тези две-три минути дрямка сънувах, че както лежа на леглото, до мен е легнала и леля, обърнала си е главата към мен, гледа ме и се усмихва. Имам десетки сънища с нея. Но най-значимият и реален е следният: малко след като почина, сънувах, че леля изведнъж се появява на едно семейно празненство, а беше вече починала, знаех го и в съня си, отвори вратата, погледна ме и ми каза със супер сериозен тон "Внимавай с майка си". В съня си се изплаших ужасно много и се събудих. Лежах с гръб към вратата, на която се беше появила леля в съня ми и не смеех да се обърна, имах чувството, че стои там. Запомних съня си. На следващата година майка ми, която беше лекар и при други обстоятелства не би пропуснала да забележи, си откри бучка в гърдата, по-скоро буца. Рак. Мисля, че това е искала да каже леля, майка ми да си обърне повече внимание. Но тя денонощно търчеше, от работа при болния ми на легло дядо и обратно. Преди това три месеца се бори в реанимация за живота на леля ми, пак супер стрес, недоспиване и недохранване... Искам да кажа, че нещастният край при майка ми можеше да се предотврати, ако си беше обърнала внимание и точно това се опита да ми каже леля. Убедена съм.
Откакто майка ми почина, я сънувам през вечер. Почина в ръцете ми. Измъчи се много, но стискаше зъби докрай. Шефката на онкото ми каза при един преглед, че за 30 години не е виждала по-търпелив пациент от майка ми. Сънувам я доста често по-млада, по-хубава, щастлива. С брат ми няколко пъти я сънуваме как ни убеждава, че е до нас и че всъщност не е изгубена за нас завинаги. За скептиците: допускам, че това може да е плод на желанието ни да е така. През нощта преди да почине майка ми татко сънувал, че двамата са млади, още студенти, много щастливи. Каза ми, че сънува веднъж на 10 години и беше много потиснат от съня си. Леля ми, сестра му, същата нощ сънувала как нейна близка, починала от рак на гърдата, която е познавала и майка ми, идва и я целува по бузата. Братовчедката на майка ми сънувала същата нощ, че в къщата на общата им баба са се събрали всички техни починали роднини. Само мъртви хора. И майка ми седяла сред тях. Е добре, защо са дошли точно в тази нощ тези сънища? Майка ми агонизираше цял месец, защо го сънуваха в навечерието на смъртта и? Леля и татко ми разказаха сънищата си веднага на другия ден, малко преди майка да почине.
Наред с безбройните си сънища с нейно участие имах и един сън с нея, който засега най-много потвърждава присъствието на духа и около нас. В съня ми майка ми разказваше, че дядо ми, свекър и, я упреквал "Уж обичаше толкова много баща ти, а още паметник на гроба не си му направила" (това не е така, направи му паметник на годината, но не дочака втора годишнина от смъртта му). И аз казвам на майка ми "Е как така, майче, ами то паметник се прави на годината, а година още няма, кога беше на дядо годишнината?". Нищо не ми отговори. Само ме гледаше настойчиво с големите си очи и мълчеше. Като се събудих и се разсъних, веднага погледнах календара. Беше 10и януари. Дядо ми почина на 11и. Покрай скръбта от смъртта на майка съвсем бях изключила, че датата е наближила, а аз бях след нея човекът, който трябва да се сеща за тези неща. Обадих се веднага на другата сестра на татко да отидат на гробищата, на църква, да направят нещо, а аз сварих жито и подадох. Досега не го бях правила даже за майка.
И последно: вече трима души казват колко много прилича синът ми на нея, още приживе го казваха. И тя самата даже го казваше. С присъщата си самоирония казваше, "Съжалявам, моето момиче, но бебето прилича на мен". А тя чакаше момчето ми с по-голямо нетърпение от нас и изживяваше всичко около него по-истински от нас, съзнавайки, че си отива. Оставила ми е и стихотворение, написала го е за него, позволете ми да го споделя с вас, отдавна искам да го напиша на някого, а знам, че точно майки, изгубили родители или близки хора, ще разберат най-добре мъката ми; повечето от вас сигурно познават чувството да наблюдаваш или прегърнеш детето си, преливайки от щастие и все пак с доза горчивина, мислейки колко би било хубаво, ако .... е тук да ни види...
Ето какво е чувствала майка ми, докато съм била бременна:
Очаквам малкото човече
да дойде призори,
като звездичка да проблесне
и да ме озари.
И аз ще бъда пълна с радост
със нежност и любов,
че малкото човече чакам
с молитва богослов.
А моето момиче сладко
ще има вече път,
по който тръгва всяка майка,
щом си роди човече малко
и негов е светът.
Вярвам, че близките ни не са изгубени за нас завинаги.

За целия си живот не бях чувала въпросните жени. Дали майка ми не се е опитала да ни даде знак чрез тях?!


А другото странное, че сънувах как починалия ми дядо идва да види на племенницата на баба ми мъжа и, който също почина след няколко дена. Баба ми, на която казват, че приличам, също е сънувала умрели нейни роднини, които идват да видят или да прибират други живи нейни роднини и не след дълго тези при които идват умрелите в сънищата ни, умират. Това в съна е като един вид подготовка, че ще си отидат наши близкии. Много е гадно. Два пъти съм сънувала и е много гадно. Не искам да сънувам такива неща
