С БНД сме интересна картинка в момента,той се разкая още преди раждането 1,2 седмици,мисля че се осъзна ,ама проблема е ,че аз вече не го чувствам близък,той иска всячески да оправи нещата,идва всяка събота и неделя да ме вижда,сега да вижда и малкия,незнам какво да правя ,става ми мъчно,няма я вече тръпката,няма го доверието,няма я близостта между нас,поне при мен е така,чувствам го толкова далечен и загубен,че се разплаквам от това,че така станаха нещата,не виждам светлината,че ще му простя някога,не мога,не искам,нещо отвътре ме яде,по принцип съм за прошката,за шансовете,искам да е щастливо детенцето с мама и татко,но искам да съм щастлива и аз. Вчера се разплаках,той също,по телефона,каза ми няма по-гадно нещо от това собствената ми жена да ме мрази,искал да умре,още по тъпо ми стана,какво да направя според него,как да го заобичам отново след всичките тези простотии,които направи,постоянно повтаря че иска да ни вземе при него,че не искал повече никога да се чувствал като вълк единак,искал да си върне любовта ми,всичко да е като преди...
Да ама мен постоянно ме яде,че ме предаде заради една проста жена която му наговорила ужасни неща за мене,слабохарактерен е мамка му,как да му вярвам,че пак няма да слуша хората,оказа се ,че не е спал с нея,но какво от това,по лошо беше я чувствал по близка тогава от мене.това не мога да му го простя,да ме остави заради чужд човек,който познава от толкова скоро и да твърди ,че му била добра приятелка,офффф ужас,както и да е...
Иначе съм много щастлива с малкия Алекс,гледаме се,радваме се един на друг:) Малко ми е трудно сама да се оправям,ама знам ,че ще се справя:)