ПЛЕВЕН в средата на юли

Добре дошла Пламси
Колко време изкарахте там?Чувала съм , че там има много плевенчани.

Момичета,да разкажа и аз за Дома,че вчера нямах възможност.
Мина много добре,аз се бях подготвила за по-тежка гледка,макар самия факт че тези дечица са оставени там самички,без да има кой да ги гушка и обича да е достатъчно тъжен факт. Но все пак леличките доколкото могат се грижат за тях и са много мили и добри - тези от тях,които видяхме и много ни се зараваха. Макар че първоначално бяха доста изненадани като че ли,особено от факта че искаме да видим децата.Явно това не се случва толкова често. Та как протече посещението. Първо не дойде никакъв дежурен лекар да ни посрещне,така и не разбрах има ли няма ли,но леличките ни пуснаха вътре и понеже нямаше будни деца от по-големите ни пуснаха при бебетата,най-малките. Толкова са сладки Има 10 бебенце в момента,съвсем мънички,някои нямаха и месец. Видяхме 2 по-големички, на около 2 месеца,аз поне не видях да има ромче между тях,все бели и хубави деца. Как им дава сърце на тези майки да ги изоставят. А сестрите казаха,че скоро пак ще се попълни бройката от 15 деца,"пак ще има раждания"... Колко жалко И ако не ги осиновят докато са бебета после шансовете им сигурно рязко намаляват. Наистина системата много ги променя. После като видях как изглеждат по-големите и какво става с малките сладки , пухкави бебчета Имаше едно момиченце - Анелия, със сифилис,привели са им го дори без да знаят,че е болно. Как ги изследват тези родилки  и бебетата не се знае. Иначе най-много ме изненада пълната тишина в този сектор с толкова малки бебчета. Всяко си лежи в легълцето и не мрънка,даже биби не им дават,което не е лошо. Лошото е,че няма кой да ги прегърне и сигурно не знаят какво е това. Има само две жени,които отговарят за тях,а нощем е само една. Всички бебета са без памперси, с парчета от стари чаршафи между крачетата.И с едни захабени бархетни дрешки. Наистина не знам дали тези дрешки,които идват като дарения им ги обличат. Казаха,че при някакво посещение на американци наскоро ги издокарали с нови дрешки и памперси,но само тогава...Уж казаха,че имало дрешки засега,а защо са с тези стари и мръсни парцалчета 
Питахме ги от какво имат нужда и всичко,което казваха е ПАМПЕРСИ. По-големите имали дарители,макар директорката да каза,че не са сигурни и те,но поне получават,а при бебетата няма . Шишенцата им за вода са от някакви лекарства и с един биберон от най-старите. Но какво се очудвам,то и в родилното са с такива,а и това да им е проблема,но просто ми направи впечатление.
Сега за големите. Пуснаха ни при една група 3-4 годишни,тъкмо станали от сън. Леличките им казали,че ще има посещение и ще им занесем бонбони. За съжаление ние не бяхме купили,защото не знаехме какво точно се разрешава и имаше само солети и обикновени бисквити,но и на това се зарадваха Само като влязохме на вратата един мъник ни зърна и се затича с вдигнати ръчички и към нас ,викайки "Лелиииии" След него естествено дотърча цялата банда Първо ни нападнаха да ни гушкат,но като видяха торбите с подаръците и се заровиха в тях. След това леличките ги настаниха на кушетката и те пак, с учудващо за съгласие седнаха мирно и кротко и започнаха да хрупат солетки. Всяко грабнало една шепа и бързо бързо хрупа. Някои бяха по-контактни,други не толкова. Имаше само 3-4 с аномалии,но мисля че само външни,не знам за умствени,но те всички са доста изостанали. Предполагам че е така във всички домове. Дечица на по 3 - 4 години да не могат да говорят свързано. Казват отделни думи,но на повечето не може да се разбира,поне ние не можем,лелите им разбират. Направо тъжно,не знам какво да кажа,просто мястото им на тези деца не е там,а при семейства. Не знам дали на друго място в света има толкова изоставени,ненужни деца...
Всичките бяха обути само в къси гащета и боси щрапукат навсякъде,нищо че не беше особено чисто. Постригани са късо и не може да се разбере кое е момче и кое е момиче. Макар да са големи повечето поне на килограми изглеждат на не повече от годинка- слабички и дребни.Всички имат обриви от жегите,нямат климатици (излишно е да го казвам) , имаше един вентилатор,но не знам дали им го включват да не изстинат.Не знам как са изкарали жегите. Чудно ми е как ги къпят и кога тези дечица,като бяха само 2  лелички. И все пак те имат много мило отношение към тях. Не мога да си представя какво е работата ти да е да гледаш деца,които си нямат никого Друго какво да кажа - поседяхме още малко,пиха айрянче,разглеждахме книжките,показаха ни играчките си,искаха да ги гушкаме. Сладури  После си тръгнахме,защото трябваше да си продължават със закуската и след това не знам какво следва в програмата им. Какъв ли е дневния им ред в един такъв дом,без майка
Малко се увлякох,но просто ми е за пръв път и ума ми цяла нощ работи на тази вълна. Съжалявам ако се повтарям с Мирама ,но исках да ви споделя и моите впечатления. Дано и Арита скоро влезе и разкаже и тя от нейна гледна точка какво е видяла. Момичета,много се радвам,че се запознах с вас 
Искам само да благодаря и на slanced , която ми даде парички да купя на децата кашички и кисели. Тя сега си е на село и като си дойде ще донесе и дрешки. Може към края на август пак да направим посещение. Ето и velmar  има кашон с дрешки, Валенцето също каза,че може да приготви нещо ,макар сега да ги бяха налегнали болести. Дано всичко се е разминало и да са добре момичетата и тя.  Има и други мами,които казаха,че ще се включат в следващата акция. Хубаво ще е да посещаваме дечицата поне веднъж в месеца дори само да им занесем бонбони и плодове. Сигурна съм ,че лелите в дома нямат да имат нищо против.
Извинявайте,че стана толкова дълго

Момичета, гласувайте за едно малко детенце, за неговата майка. Има и тема във форума за участта на майката - Елвира
http://www.bankazaidei.com/?p=top&id=1238&s=

Най- после качих малко снимки. Много бавно става. Ей ги тук
От рождения изобщо не знам кога ще имам нерви да качвам.

Здравейте момичета,отдавна не бях писала,живота нещо много ме завъртя.
Днес моето момче беше за първи път на ясла,за два часа само,но се справи добре.Утре ще го оставя до обяд.Мислех че ще плаче,но това не се случи.Всички други деца го правеха,тъй като почти за всички е било първи ден днес  и тъй като яслата е срещу прозореца,какви ревове и писъци се чуваха,не истина просто.И в цялата тази дандания моето момче седна на масата по време на закуска и си е хапвал най-спокойно и самостоятелно. А когато отидах да го взема,бягаше от мен да влиза вътре Ще го видя и утре.
И мен ме карат да надписвам всичките дрешки,с какво да бъде?Мириел ти какво направи с подписването
Поздравления за групата в майчиния дом,аз имам няколко такива и ми действат много потискащо, а от сектора с деца с физически и умственни увреждания излизам с главоболие и чувство за гадене.
Иначе режима е като в детските заведения,виждала съм лелките да ги извеждат навън и ми прави впечатление че децата толкова усърдно се взират в хората,като че ли искат да познаят майка си.
И още нещо,моето момче мина от кремове на червила 

     Здравейте и от мен!
     Няма да се повтарям за посещението в дома с това, което са написали  Miriel и  Djina, впечатленията ми се припокриват с техните. Най-малките бебчета са красиви и толкова мънички, изгубени в бебешките си креватчета и облечени в толкова износени гащиризончета и блузки, чиито цвят не личи, че сърцето ме заболя. Не че леличките не се грижат за тях, за всяко едно от тях говореха толкова ласкаво , а Вики и Габриел ни се усмихваха с беззъбите си устица ... Но не мога да си обясня защо бяха облечени в такива дрипи, спалното им бельо беше чисто, но купувано преди десетилетия, защо не достигат средства и вместо памперси и пелени им слагат ужасни  дрипи между крачетата, които се изпират и употребяват отново и отново...Това ме  потресе. За това и леличките споделиха огромната нужда от памперси, която изпитват, а според мен и от детски дрешки и спално бельо за новородени и пеленачета.
      За по-големичките - деца, жадни за ласки, за внимание, за гушкане. Които освен на солетите и играчките много се зарадваха и на книжките с илюстрации. И всяко търсеше начин да привлече погледа ни, за да разгърнем страниците пред него и да му говорим за нарисуваните герои... Явно персоналът, които се грижи за тях, не е достатъчен като бройка, не като отношение и грижи, за цялото време, през което бяхме при тях, нито една от леличките не показа и сянка от раздразнение към дечицата, ако някое от тях си беше изхрускало солетите, му подаваше други и нямаше дечица с празни ръчички. Е, и ние също им давахме. За тези дечица се грижат денонощно шест жени - по две  на смени по осем часа. А в момента е сезонът на отпуските и  за това една от леличките сподели, че на месец имат само три почивни дни!     Мисля, че ще бъде хубаво, ако  веднъж  месечно можем да посещаваме дечицата в дома. Те наистина са мили и любвеобилни човечета, чиито живот е обречен да започне без родителска обич и доста често и да продължи по този начин.
Срещата с дечицата от дома ме разтърси. И колкото и тежко да ми беше след като ги видях и бебчетата, и по-големичките,  ще се включа и при следващите посещенията при тях.

Miriel, как мина първият ден на Вики в яслата?

natalia_viktorovna, поздравления за Джо, прочетох, че е бил в свои води през първия ден в детската ясла, но него го познавам лично и имам впечатления колко контактно дете е!



 

Вики се събуди рано. Станахме, оправихме се и отидехме в яслата. Мислех, че ще отнеме време да оправим документите й, но всичко стана за по-малко от десет минути. Разпределиха ни в трета група.
Качихме се пред вратата и там също попълвахме данни. През това време дойде едно момченце - Криси, и то след като се раздели с майка си, започна да реве. Вики го гледаше и й беше интересно. Видя бисквитите му и трябваше да й дадем за да не се разреве. След това влязохме в помещението и разгледахме. Вики обиколи спалното, седна на едно от леглата, отиде до терасата и излезе навън. След това дойде време да си тръгвам. Само затворих вратата и гласът й се изви. Чак Филип, който беше далече я чу Едвам се сдържах да не се разрева. Очите ми бяха пълни със сълзи. Едвам изчаках да приближи 10 ч. и се обадих. Казаха, че се е успокоила. Играла с децата на двора. Общо взето добре. Малко не им повярвах. Предположих, че така искат да успокоят родителите. Към 12,30 отидох да я взема. Точно се бяха наяли и седяха на гърнетата. Само чувам плача на Вики и лелката - "Я виж, кой е дошъл да те вземе" . Лелката каза, че всичко е било наред до към 11 ч., когато се е присетила и започнала да мрънка. Това е й е попречило да си изяде яденето.
Нито веднъж не се е напикала, от което съм много доволна. Вече дори сочи, като й се ходи до тоалетна. Вечерта първо посочила на Филип, че й се ходи, изпишка се и влезе да се къпе.

Утре се предполага, че ще бъде трудно в яслата, а в сряда може съвсем да откаже да влезе.

Иначе само се прибрахме, изпишка се и заспа.

 natalia_viktorovna, радвам се , че Джо се е чувствал добре.Так и ти можеш да се прибереш спокойно и да не се тревожиш прекалено.Дано все така добре му понася детската ясла
 Мириел, като чета това , което си писала,сякаш се връщам няколко години назад , когато Коко тръгна на ясла.Бяха ми казали, че е най - добре, като го заведа да си тръгна възможно най-бързо.Така детето по малко плачело.Така и правех.И не се притеснявай, ще свикне .Нормално е в началото Вики да е уморена като се върне от яслата - много емоции, плач, игри и т.н.А ако наистина много плаче мисля , че леличките ще ти се обадят да го вземеш.
Лора ще тръгва на ясла септември месец.Как ли ще и понесе и на нея?

Miriel, дъщеря ми реагира по същия начин първите дни в яслата с тази разлика, че първия ден до 16 ч., когато отидох да я взема, не беше хапнала нищо и не беше ползвала гърнето. Разплака се неистово като ме видя. Впоследствие се примири, но не мога да забравя и досега, след толкова години, сълзите й и гушкането й в ръцете ми. Рано или късно децата се отделят от нас и те, и ние като родители го преболяваме.
Затова съм толкова притеснена от тръгването на Емичка в ясата след месец!
Дано на Вики по-скоро й хареса да е сред децата и да не плаче!

galqM, дано Лорчето е вече здравичка  след температурата миналата вечер и неразположението да е била за кратко!

Съжалявам, че не успях да дойда с вас. Искаше ми се и макар да знам, че връщането ми на такова място ще е голям удар за мен, ако имах възможността, щях да се присъединя.
Аз съм събрала някои неща, ще купя памперси и лакомства за следващия път.
Мъчно ми е, че в Дома се получават като дарения доста хубави дрешки за бебенцата, но за жалост не стигат до дечицата.
Грехота.


Кога отново планирате посещение?


 

Привет и от мен!
Завърнахме се от почивката на море в неделя, но още не мога да оправя в къщи - пране, гладене и т.н. Изкарахме си чудесно. Бяхме в Лозенец. Това място се очертава като семеен курорт. Мноооого дечица навсякъде. Спокойно място, чисто море, горе-долу непренаселен плаж, въпреки жегите. Друго хубаво, което ми направи впечатление е , че никъде не чух чалга. Траяна явно се влюби в морето, постоянно ни дърпаше да я водим там, защото й беше трудно сама да ходи из пясъка. Яде пясък, пи морска вода  . Само първия ден леко се боеше от прибоя на вълните, но след това се престраши и постоянно ни дърпаше да влизаме навътре в морето. В хотела, в който бяхме имаше детски кът и много зеленина. Въобще изкарахме си страхотно и ако на Валери му бяха разрешили да си вземе веднага още една седмица отпуска, щяхме да останем още 7 дни, но уви всичко хубаво свършва бързо. Мислехме в края на август да ходим на планина, но се замисляме дали да не е пак на море, защото Тери там се чувстваше просто чудесно - усмихваше се на всички, лицето и сияеше от щастие, нямаше и следа от стеснителността й при контактите с други хора.....и така. При първа възможност ще кача снимки от почивката ни.

Изчетох всичко за посещението ви в Дома за изоставени дечица и сълзите напираха в очите ми през цялото време. Следващия път ще се включа и аз, ако не с посещение, то поне с дрешки, памперси и лакомства.

Чета за болни дечица, дано бързо се възстановяват.

Успех и на тръгналите скоро на ясла. Нека бързо и безболезнено преодоляват раздялата с мама.

Чао и прохладен ден!

Много ми е мъчно и на мен за тези дечица.  И аз искам да се включа с каквото мога, памперси да речем, щом са най-належащи.

Днес сутринта бях седнала в кафе Ревю и край мен минаха първо Атракция с Бужи, а после и Гретхен с Димана


Лек ден от мен

Miriel , дано Вики скоро свикне в яслата. Днес пак да разкажеш как е било. Ти как успяваш да я взимаш на обед като си наработа вече? Или не ходиш по цял ден? Аз не знам как ще мога да се разделя с малките. Засега сме се разбрали с таткото да ги пускам чак на градина,така или иначе нямам работа,на която да се върна и ако се справяме горе долу с паричките искам да си ги гледам колкото се може повече. Знам,че за тях е добре да са сред деца,но не знам как ще го преодолея аз,пък какво остава за тях. Представям си какво ти е било да я чуваш че плаче и да не може да се върнеш да я гушнеш. Но както ти е казала и Арита все един ден трябва да се отделим едни от други и децата да се учат да бъдат самостоятелни,макар че сигурно не е лесно и за двете страни.
Наталия,поздравления за Джо,който толкова бързо се е адаптирал и му харесва в яслата. Много бих искала някой ден да го видя. С червило е страшно чаровен 
За Дома искам да ви кажа,че вчера говорих  с Роси от ДБМ и тя ми каза,че могат да ни поръчат памперси трето качество на 0.07 ст.,което е страшно малко и ако всички съберем по 2-3-5 лв. можем да купим доста памперси и ако го правим всеки месец малко или много ще осигурим дечицата с памперси поне. Няма смисъл да се купуват скъпи памперси,мисля че е по-важно количеството. Само че трябва да се обадя на директорката да я питам дали ще ги приемат,защото в някои домове в София не ги искали,но там имат повече спонсори. Иначе дефектите на памперсите са ,че някои нямат една лепка или ластика отзад е скъсам или нещо от сорта,но не вярвам да е проблем и съм сигурна,че е сто пъти по-добре от парцалите между крачетата им. Мисля и да питам защо дечицата са в такива дрешки,макар че сигурно ще ми извадят доводи и за това,но ако носим често дрешки и влизаме при децата да следим как са облечени може нещо да се промени. Надявам се
Аз вече започнах да събирам нови подаръци за дечицата,така че може да организираме акция пак примерно в края на август, да се върнат повечето мами от почивка. Сега стана малко набързо и точно по това време,когато всички са в отпуска,но няма нищо.
Директорката каза,че другия път можем да излезем на двора с дечицата,защото като са сами леличките едва ли ги извеждат толкова деца. Ще се зарадват много.
Друго за което искам да ви попитам дали сте съгласни и дали мислите,че можем да осъществим - има едно детенце в дома,което се нуждае от операция на ходилата има изкривяване. Директорката каза,че операцията не се заплаща,защото се покрива от здравната каса,но са необходими средства за транспорт до София и обратно,за издръжка на детето и леличката в София и за обувчици след това. От ДБМ казаха,че няма проблем да посещават детето и леличката и да им носят каквото им е необходимо докато са в болницата,както и да му осигурят обувките,но няма пари за транспорт,та ако можем ние да съберем по някой лев за бензина. Не знам колко може да струва пътя до там,който е ходил с кола да каже,но не вярвам да е голяма сума,аи това ще стане най-рано септември,защото тогава започват плановите операции.
Аз пак се поувлякох,извинявам се
Наталия,исках и на теб да кажа,че ти се възхищава, аз не бих имала смелостта да вляза при болните дечица. Само от това посещение не мога да спя втора нощ,не толкова заради гледката,колкото от мисли какво може да се направи,но при болничките няма да издържа. Възхищавам се на хората,които имат толкова големи сърца и могат да дадат обичта си и на такива деца

Здравейте момичета,
И днес Джо се е справил мъжката,прибрах го след като се нахрани на обяд,изял си всичко и като си дойдохме в къщи пак започна да вика "ам-ам"Няма наяждане това дете  Ако го оставя да яде на воля,няма да спре никога.
Можеш да го видиш,ако искаш,само кажи начин,заповядайте на гости,аз пък имам слабост към близнаци.На първия видеозон ми казаха,че са близнета,да ама не,то беше слончего Джо.
Ще се включа и аз със памперсите,мога да отделя малко парички,кой ще ги събира?Стига да съм свободна следващия път ще дойда и в дома.
И да ви кажа,днес като отидах да взема Джо,всички деца бяха на масата,едното плачеше,останах не забелязана и едната лелка като съска"стига си мрънкал,яж"То детенцето се задави чак,а тя тъпче ли го още,като разбраха,че съм там веднага станаха много мили,аз нямам думи,но ми стана много болно и като си помисля че така се държат с Джо ми идва да 

Здравейте, има ли някакъв тел. за връзка с този дом, естествено че ще подпомогнем за операцията.