Приеха ме на 11.07.за планирано секцио на 12.07.На същия ден започнаха изследвания,тест за алергии,среща с анестезиолог.Бях посрещната от невероятно любезен екип,който надали се среща някъде другаде в България.Слушаха ми тоновете и тъй като имах контракции се усъмниха,че има вероятност и да не дочакам сутринта за секцио.Така и стана.Легнах си и към 01:50 ми изтекоха водите.Веднага започнаха да ме приготвят за операцията.Звъннаха на д-р Димитров,с който имах уговорка и той дойде минути след като ме свалиха в операционната.Умирах от страх,но там бях посрещната от анестезиолози,които с усмивка ме успокояваха.Сложиха ми упойката и операцията започна.Не усещах нищо,в един момент анестезиолога,който постоянно беше до мен и ме питаше как съм ми каза,че съвсем след малко ще си видя бебчето.Аз дори не бях разбрала,че вече работят.Изражението на лицата на д-рите излъчваше огромно спокойствие и вдъхваше доверие.До нас свиреше тиха музика.В 03:59 изплака моя прекрасен син и зазвуча "Хепи бърдей".Усещането е незабравимо.Потекоха ми сълзи от радост.След малко ми го показаха.Около 05.00 вече си бях в стаята,успях да се видя и с мъжа ми,който чакаше в коридора.
Упойката започна да ме отпуска,появи се треперене и лека болка и веднага ми дадоха болкоуспокояващи.
На слледващия ден вече бях супер.Единственото,което ме беше страх беше да се изправя и да се раздвижа.И тук е мястото да благодаря на акушерката Руми,която беше упорита и ме вдигна на крака.След това вече беше по-лесно.
Още на следващия ден бях готова да изживея всичко отново.В тази болница отношението е различно,а екипа е само от хора,които обичат тази нелека работа.
За това искам да кажа едно огромно благодаря на д-р Димитров,д-р Герганова,всички акушерки,санитарки,както и на екипа от неонатолози,който се грижеше за нашите бебета.
Благодаря