!
,
,
,

!
.
!
Не си чувствам ръцете, раменете, въобще повече от мускулна треска е, защото не мога да си контролирам движенията вече. Това беше условието, за да я приемат в септемврийската група. Аз бях готова на всичко, защото беше важно, очаквам да започна нова работа на есен и се радвам, че поне директорката не поиска пари за себе си, а за освежаване на мястото, където децата прекарват повече от времето си. Знам, че звучи странно, но това е положението. Нямахме друг избор. Положителното в това е, че се запознах с всички, които ще се грижат за Вероника в яслата /ремонтираме заедно там/. Те са много доволни и определено ще съм по-спокойна, че за детето ми ще се грижат добре. Споменаха, че непременно на родителската среща ще кажат за нашата помощ /това за мен никак не е малко, че се оценява работата ни/.
Пътувахме много добре навръщане от Варна. Бабата беше отзад с децата, те поспаха малко и поиграха. Пристигнахме по обяд и си починахме малко. Следобед ги изпратихме двете с бабата на автогарата, за да хванат автобус до Видин. Вече седмица са там, а на мен сърчицето ми се къса - за пръв път се разделяме с Рони толкова време. Но пък е като изпробване преди детската ясла, детето се справя чудесно. Е, все пак и кака Сузи е с нея, а това не е маловажно.
Снимките са прекрасни, защото присъстват чудесни хора на тях! Пожелавам ви дълго семейно щастие, допълвано от постиженията на детенце!!!

Лека и безпроблемна бременност ти желая!
Наистина сте страхотни на снимките 
.Мечта на всяка жена да е да ражда в такива условия,дано и тук се променят нещата .
, а той тъкмо сеготвеше да я размаже
Много ме натъжават тези истории. Моля се само да са ни здравички дечицата. А за всичките ни други "ядове", след години ще си спомняме само с усмивка 
Препоръчани теми