Боси крачета по пясъка тичат, БУРГАСки чеда морето обичат

      Уважаема Г-жо Елена Иванова – Синара,

      Казвам се Мариана Соколова и съм управител на фирма Смарти Парти.
      Редовен читател съм на този форум, като професионално следя и много други подобни. Не съм участвала с мнения точно тук и единствената причина, поради която ще го направя сега, е за да изкажа  мнение, достойно по тежест и адекватно по сила на Вашето, свързано с фирмата ми. Нямам за цел да обиждам и компрометирам никого, а само да дам отговор на въпросите, които поста Ви със сигурност поставя пред останалите читателки на форума. Те имат право да чуят двете страни, преди да изберат за себе си какво мнение да изградят. Отговарям Ви открито с името и авторитета си, тъй като  винаги съм държала на  искрените и честни отношения с клиенти, служители и изобщо хората, с които ежедневието ме среща.
     Твърдите, че по време на рожден ден, докато вие не го наблюдавате, детето ви изпищява и се разплаква, като „трепери като лист и хълца”. Това събужда у Вас подозренията, че е било ударено. Това Ваше безапелационно изложено предположение нито за миг не допуска съмнението, че детето би могло да е ударено и от друго дете по невнимание. Аз обаче категорично и съвсем официално ще гарантирам пред участничките в този форум, че служител на моя детски клуб не би си позволил да направи това никога. Още повече, че родителите на децата са винаги на метри от площадката и повечето от тях през цялото време наглеждат малките си слънца. Ние сме частен детски клуб и разчитаме да поддържаме съществуването си и да запазим работата си като печелим нови и нови клиенти. Нито аз, нито персонала ми имаме самоубийствените инстинкти да бием и малтретираме децата в клуба и то по начин, оставящ такива следи като „червенина под формата на одрано” и да се самозакрием след като сме отворили врати само преди месеци с много обич и творческа амбиция.
      За сметка на това, опитът ми е показал, че често малките деца точно така изведнъж пропищяват панически, попадайки в непозната среда като не открият с поглед майка си, а още повече в случая обстановката е доста шумна и шарена за едно двегодишно дете (детска гълчава на над 10 деца и родителите им; фактът, че има рожден ден, звучи музика и „лелките” се опитват да предразположат и въведат децата в празника).
      На три места в клуба са окачени и правилата ни, които са категорични, че за деца под 3 години родителите носят своята пълна отговорност за престоя на детето на площадката и на тях е позволено влизането на площадката имено с цел по-комфортния престой на рожбата им. Не разбирам тогава, защо след като момченцето ви се е разплакало неудържимо и треперещо като лист и вие сте имали съмнения, че е било удряно, отново го връщате на площадката, за да могат „гледачките” да го оставят, да си счупи врата, докато се люлее на слончето. Всъщност това си противоречи с твърдението Ви, че детето „не пожела да влезе повече в ограденото пространство, макар и там да бяха неговите приятели „?!?!?
      Другото ми огромно недоумение е, как след такава психическа травма на детето, Вие намирате време и сили да напишете пост тук и да го заведете да му леят куршум, а не ме намерихте по телефона, да поискате обяснение  и да изразите недоволство.  Аз освен управител на фирма съм и майка и признавам, че при подобен инцидент първо бих потърсила обяснение и отговорност имено на мястото, където се съмнявам, че нещо се е случило.
      Рожденият ден, проведен на площадката на 24 юли, беше на двегодишната Пламенка. Всички родители, преди да запишат рождения ден, изрично биват предупреждавани, че няма да са само техните деца на площадката. Основната дейност на клуба е почасово да занимава деца и имаме вече доста редовни клиенти, които разчитат на нас по всяко време. Записвайки рождения ден, клиентката ни Радостина Инджова се е съгласила да приеме това, както и всички останали условия за празнуване и условията за игра на детската площадка. За това е удостоверила с подписа си върху заявката за рождения ден. След Вашия пост, лично се свързах по телефона с госпожа Инджова за нейното мнение и наблюдения върху персонала и отзивите й за празника на детето й. Освен че за пореден път ни благодари, тя ме убеди, че са останали много доволни и от условията и от обслужването. Беше изумена  и притеснена да разбере за поста Ви.
      Точно на въпросния рожден ден двете служителки, определени на смяна, са педагози в детска градина. Едната работи при нас по граждански договор и едновременно с това вече 13 години упражнява професията си в ОДЗ Слънце. Другата също е с над 5 години стаж по специалността  в доста елитни детски градини в града като „Раковина” и „Райна Княгиня”. Що се отнася до това, какво биха правили при нас педагози и медицински сестри, които биха могли да си намерят по-добре „платеЖна  работа  ?!?” , то "гледачките", на които им се плаща, но явно не са доволни от заплатите си” работят в клуба с удоволствие и със старание, точно защото заплащането и условията на труд, които предлагаме, са значително по-добри от тези в детските градини и училищата, където е известно, че има проблеми в това отношение.
      От друга страна, по закон детските клубове като нашия не подлежат на никаква регистрация нито в ХЕИ, нито където и да било, освен в данъчна служба. Към тях няма изисквания, поставени от закона по отношение квалификацията на персонала. Въпреки това, стремежът ни да създадем едно наистина  уютно и достойно място за децата на града, (а трябва да признаем, че местата за игра и престой на децата в Бургас никак не са много) ни накара да търсим непрекъснато съдействие от специалисти по хигиена, психолози и опитни педагози с дългогодишен стаж, като известни директорки на детски градини в града, както и старателно да подбираме и обучаваме персонала си. Направили сме консултации с много подобни елитни клубове в страната и сме проучили внимателно европейските стандарти и изисквания към един такъв клуб. Желанието ни да сме изрядни, ни кара непрекъснато да влагаме средства, време и усилия в гореспоменатите направления.
      В тази връзка, ще отговоря и на майката на Магдалена - една от любимките на всичките ми служителки, че „лелките” в клуба са забелязали охлузването на коляното и обривчето по коремчето още при приемането й. Направиха консултация с мен по телефона, дали изобщо да задържат детето на площадката, тъй като съгласно правилата, деца с отворени ранички и обрив с неясен произход не се приемат. При опитите им да разберат от Маги къде е щуряла и се е ударила и какво се е случило, разказът и обясненията й бяха толкова объркани, колкото може да се очаква от едно три годишно момиченце. Въпреки това, аз се съгласих да оставят детето, понеже служителките ми гарантираха, че изглежда в добро здраве и настроение.
      Това ме подсеща за изумлението ми, уважаема Синара, как така Вашето двегодишно слънчице, ден след посещението в клуба, Ви отговори категорично ясно на малко подвеждащия според мен въпрос „Лелките ли те удариха”?!? Всеки детски психолог би Ви обяснил, че на малки деца въпросите трябва да се задават особено внимателно, по няколко различни начина и пак няма гаранция, че детето може да обясни какво точно се е случило.
      Що се отнася до записа, който можете да предложите, доказващ отношението на служителките, ще съм ви действително задължена, ако го качите в нета или ми го покажете лично, за да взема съответни мерки, в случай че той наистина аргументира твърденията Ви, че „нито една от трите жени не се усмихва” и имат едва ли не кръвожадно излъчване. Естествено, това е напълно възможно, но като твърдите, че можете да се аргументирате, то го направете действително.
      Във връзка с коментара Ви, че не даваме на децата да си играят с играчките, ще отговоря, че неправилно сте интерпретирали и недоразбрали факта, че момичетата прибират пръснатите играчки, съгласно инструктаж за безопасност, нарочно проведен от специалист за всички служители на клуба. Според правилата на този инструктаж, пръснатите играчки трябва да се събират постоянно, за да се избегне риска малките деца да се спъват в тях, докато тичат и да се нараняват падайки върху пръснати конструктори, багерчета, чашки, ютийки или всякакви други играчки.  А ако някое дете в играта започне да удря други деца  с играчките или да ги хвърля безразборно със сила, то най-правилния и единствено педагогичен подход е просто да му бъде отнета играчката от ръцете.

      Уважаема г-жо Иванова,

      Извинявам се, ако на моменти съм ви прозвучала непочтително, но Ви уверявам, че това идва единствено от старанието ми да отговоря точно и конкретно на Вашите постове, които волно или неволно звучат доста субективно, злостно и нападателно и за съжаление, след внимателно изчитане и обмисляне, обективно четящият ще установи, че никъде не сте се „аргументирали реално”, нито сте писали „смислено и без грешки”.
      Разбира се, осъзнавам, че просто сте изразили някаква Ваша гледна точка, мнение и отношение, но поради факта, че те звучат като призив към останалите за бойкот на „ПРЕХВАЛЕНОТО СМАРТИ ПАРТИ”, аз си позволих да изразя също мнение за Вашето мнение.
      Всъщност твърдо вярвам, че положителното отношение към всякакви недоразумения, грешки и неразбиране е за предпочитане. Не се страхувам и дори търся контакта с клиентите си за мнения, недоволства или похвали. Бих изслушала внимателно и Вас, и всички останали, които имат желание да проверят своите съмнения. Телефонът ми е съвсем лесно откриваем и вярвам, че личния контакт с нищо не може да бъде заменен.
      Извинявам се на останалите форумци за предългия отговор, но когато става дума за децата ни, всяко подробно обяснение винаги си заслужава.
      С уважение: Мариана Соколова

Уважаема Syrinx,

Всеки чете, но не всеки прочита.
След като съм си направила труда да звънна и на майката на рожденичката е ясно, че подробно съм се запознала със случая и от служителките си. И точно защото съм подходила с отговорност към обвинението на Синара, съм пожелала да чуя и още едно странично мнение от коментираното посещение в клуба.
Що се отнася до аргументацията ми:
Аргумент 1 - Частен детски клуб сме. В частните клубове дори от най-ниско ниво всеки се бори за клиенти и е почти немислим такъв инцидент.
Аргумент 2 - Залата е била пълна с родители, а в случая и с такива, които снимат, и с такива, които са на самата площадка, за да пазят децата си, както и самата майка на рожденичката. В такава обстановка трудно служител, ще си позволи да удари дете и то по начин, че да остане одрано. С какво си представяте, че е ударено детето. И по каква причина ще посегне служителката да удари двегодишно!!! дете?!? Просто, защото обича да бие ли?!?
Аргумент 3 - Служителките са достатъчно квалифицирани и с тренирано търпение към всякакви деца, а и с добро умствено и интелектуално ниво, за да извършат такава глупост в такъв момент по такъв начин. Като доказателство съм цитирала образованието, опита и реален трудов стаж в детски градини.
Аргумент 4 - Малките деца в непозната обстановка се плашат от шум, много хора на едно място и засилено движение. А най-вече изпадат в ужас да не открият майка си. Това е и версията на служителките ми - детето пропищява ужасено за майка си. Съвсем естествено и нормално е за едно двегодишно дете. И служителките ми допълват, че детето е влизало и излизало от площадката след това няколко пъти, но само когато вижда майка си наблизо. Всъщност самата рожденичка е плакала почти непрекъснато, защото по думите на майка й е била превъзбудена от баби и поуморена от шумотевицата цял ден. Това е съвсем нормално за деца под 3 години, имено затова изрично в правилата ни е записано условието за децата до 3 години, което цитирам в предния пост.
Алгумент 5 - (тук първо ще се извиня на Синара, че наистина не съм прочела правилно, че е задала въпроса на детето си веднага след като са се прибрали, а не на следващия ден) Едно малко дете ако го попиташ "Лелката почерпи ли те сладолед" то пак би отговорило с Да в доста от случаите, както и какъвто й въпрос да му зададеш, изискващ отговор Да или Не. Да не говорим, че децата до 7 години са доста склонни да си фантазират. Естествено сина на Синара е доста малък за това и аз съм почти сигурна, че вероятно действително има червенина на рамото и действително детето се е стреснало от нещо. Възможно е дори да е от костюма на някоя от служителките ми. Не са малко децата, които изпитват ужас от клоуни.

Но всичко това, вече съм написала в поста си. Чувствам се глупаво да повтарям. Все пак е важно и какво иска да прочете четящия.

Мила Вери,
Споменах случая с Маги, само защото Синара го беше вмъкнала като доказателствен материал в отрицателните си постове и за да покажа, че момичетата в клуба са наблюдателни и се стараят добре да си вършат работата.
Съжалявам, че сте прочели написаното по начин, който да ви ядоса.
Що се отнася до това, защо са гледали коремчето на детето - просто са я завели до тоалетната и при оправянето на тоалета са го забелязали. А не са оглеждали детето, точно защото не за първи път сте идвали и момичетата са изключително дружелюбно настроени към Вас и детето.
Извинете ме, ако не съм успяла да се изразя ясно и да подчертая положителното си отношение по темата, но все пак тук остават само думи и не е възможно пълно да се предадат тон, жестове, мимика, които допълват нагласата на човек.