Ами сега?!

Chili - не се извинявай - Стеф го е казала много точно - нормално е да имаш страхове. Преди време в Зачатие бях прочела един много хубав текст за майчиния страх - ако го изровя, ще го пусна - бях си го копирала. Поне според мен би било безотговорно да не се страхуваш 
Ето го текста, жалко, че не съм запазила името на авторката, но текста е много вълнуващ. Специално за теб, Chili


Положителен тест!!!
Еуфория и започва Страхът...
Страх дали е на правилното място...
Страх да не е кухо яйце, дали ще чуеш пулса...
Страх докато мине критичната 12 седмица, тогава обикновено си слагаш лентика...
Страх останалите месеци дали ще успееш да го износиш...
Страх да не му се увие пъпната връв около врата при раждането, да не получи родова травма, да не се наложи кувьоз...
Страх да не е увредено...
Страх дали диша докато спи, ставаш сто пъти на нощ, за да слушаш...
Страх дали се развива правилно, дали няма алергия към храните, дали ще седне, дали ще се изправи, дали ще проходи...
Страх дали ще проговори...
Е, тук следват няколко спокойни години, когато то е до теб, радваш се, обичаш го, то те обича...
Благодарна и спокойна си...
Страх, защото започва да иска да излиза само... през деня...
Страх от педофили, от наркотици, от кражби, изнасилване...
Детето ти е добро, обичливо, доверчиво...
Уважава те...
Страх дали ще се влюби в подходящия човек...
Е, подходящ е, ама да не му разбие сърчицето, съответно и твоето...
Е, това е МАЙЧИНИЯТ СТРАХ...
Няма край...  
Какво е спасението от този Страх ли? Ще попита някой?
Kато мечтаеш и се радваш на момента...
Радвай се на днешният ден, всичко е наред, грее слънце, имаш приятели, семейство, които те обичат...
Какво повече...