Сила или слабост е любовта?

Публикувана: 24 юли 2007, 11:45 ч.
Последно мнение: 24 юли 2007, 21:51 ч.

7 897
57

# 45 24 юли 2007, 15:20 ч.

Теоретично - мисля, че е парадокс
За себе си - отчитам, че е слабост

А иначе, като си говорим за поезия :

Едно изречение за любовта

Остани си все същата —
ведра, весела, ядно смръщена,
явна, скрита, почти потайна,
вечна, кратка, съвсем нетрайна,
плаха, дръзка, спонтанна, дива,
тъжна, после — така щастлива,
нова, стара, невинна, грешна,
и трагична, и малко смешна,
овладяна и хладна, страстна,
беззащитна, но тъй опасна,
ту безкористна, ту пазарна,
страшно подла и стрпашно вярна,
обругана от нас, желана,
неизпитана, изживяна,
неизбежно сама и мъдра,
като моята втора възраст,
ти, любов бизпощадно жива —
неизменна и изменчива,
остани на ръба на риска,
събуди се в когото искаш,
само, моля те, не забравяй
все такава да си, такава —
най-реална и фантастична,
преповтаряна и различна,
на с вълшебното си предимство
да си всякакава
и единствена!

Виж целия пост

Роузи

Почетен член

# 46 24 юли 2007, 15:20 ч.

Лудостта дава сила, нали ... за мен любовта е лудост

Виж целия пост

Nellie

# 47 24 юли 2007, 15:21 ч.

Любовта е сила и слабост; ад и рай; ден и нощ; сълзи и смях; миг и безвремие; мечта и реалност; тя е всичко това, което ни помага да бъдем хора и да създаваме живота, който живеем всеки миг. Без любов животът се превръща в съществуване.

Виж целия пост

anilevi

Ентусиаст

# 48 24 юли 2007, 15:28 ч.

Цитат на: KissTheRain в вт, 24 юли 2007, 12:23

Слабост...
Особено когато обичаш някого толкова силно, че си загубил здравия си разум. Всичко би било наред, ако този някой ти отвръща със същото, ако има взаимност. Но ако само се възползва от чувствата си, тогава си доста пре*бан.

Някъде бях чела следната мисъл "Жената е силна, когато е обичана и слаба, когато обича"

точно така е да му се невиди ooooh!

,голям кеф е да си обичан,аз лично съм многоо силна,но влюбих се и разбрах че да си от другата страна е много кофти Rolling Eyes

Виж целия пост

ester

# 49 24 юли 2007, 15:48 ч.

"Жената е силна, когато е обичана и слаба, когато обича"

Това много ми хареса и все пак, не мога да живея само като обичана, истинската тръпка и лудост както казаха вече е в това да обичаш...

Виж целия пост

N a t a l y

Редовен потребител

# 50 24 юли 2007, 15:50 ч.

За мен е слабост, нищо че е толкова хубаво... Crazy

Виж целия пост

ester

# 51 24 юли 2007, 15:55 ч.

За мен е сила, когато съм с обичния човек, тогава имам чувството, че и планини мога да преобърна, но в момента, в който остана без него ставам слаба и уязвима и ми липсва, много ми липсва...а това емоционално състояние е слабост. Да го търся във всичко, да броя минутите докато го видя отново...това е всепоглъщащо. Понякога много ми се иска да не бях толкова крайна в чувствата и емоциите се, но уви, не мога Rolling Eyes

Виж целия пост

Novastar21!

Ентусиаст

# 52 24 юли 2007, 16:06 ч.

Цитат на: ester в вт, 24 юли 2007, 15:55

Ахъм. Разбирам те.

Виж целия пост

KissTheRain

Регистриран

# 53 24 юли 2007, 16:56 ч.

Цитат на: ester в вт, 24 юли 2007, 15:55

Да...И аз съм крайна в любовта. Давам всичко, но искам всичко...
За съжаление не съм намерила още човека, който да е до мен и да разбира това.
Иначе си права - има голямо щастие в това да обичаш, да даряваш обич, да правиш някого щастлив. Но, нека си признаем, че ако това даване е едностранно, то в един момент почва да тежи; не толкова, че даваме, а че ни завладяват съмнения дали човекът срещу нас е на същата вълна...
Ох, малко ме удари по болното място с тази тема Rolling Eyes

Виж целия пост

ester

# 54 24 юли 2007, 17:06 ч.

Разбира се, че само даването уморява и само едностранно става жив мазохизъм...От опит пак говоря. Аз не знам и аз дали съм намерила човека, който да усеща така като мен нещата, ама то всъщност това не и задължително...просто искам да го усещам както аз имам необходимост, а дали той толкова крайно ги преживява не знам...
Когато говоря, че за мен иситинската тръпка е в това аз да обичам и когато аз съм влюбена полудявам...естествено, че това е така и заради това, което той ми дава, т.е. дори колкото повече човека отсреща ме кара да се чувствам щастлива, толкова повече се влюбвам и полудявам по него...но понякога, за съжаление, дори да има човек, който и света в краката би ми сложил, уви, не мога да изпитам тази тръпка и лудост към него...Тогава просто да знам, че съм обожавана и боготворена не ми докарва такива емоции, когато аз обичам някой лудо...тогава просто ми се гали самочувствието, но само заради това не мога да отвърна със същото...

Виж целия пост

anilevi

Ентусиаст

# 55 24 юли 2007, 17:14 ч.

Цитат на: ester в вт, 24 юли 2007, 17:06

точно така била съм в такова положение....е след време съм съжелявала че съм хукнала след другия с който буквално получавах сърцебиене,но такъв е живота трябва да опиташ и от двете за да направиш в последствие правилния избор Thinking

и пак казвам любовта прави човека уязвим,т.е слаб,а онова чуство че ставате по-силни е лъжовно Tired

,напротив дори по прочетеното по-горе това е извода

Виж целия пост

KissTheRain

Регистриран

# 56 24 юли 2007, 17:17 ч.

ester, разбирам те...Както казах преди, ако можеше да избираме човека до нас с разума...
Но не случайно хората са казали, че от любов се оглупява. Ясно е, че да се влюбим в някой трябва да я има тръпката; няма как да се влюбваме все в подходящи - говоря за себе си. Все се е оказвало, че заобичвам неподходящи. Накрая аз страдам от всичко, защото не мога да прекъсна връзката, когато чувствам, че нещата не вървят - напротив, заобичвам още по-силно, опитвам се да давам още и още любов...сякаш, за да компенсирам. И тогава ставам наистина слаба. Защото когато двама души се обичат има някакъв баланс в силите (защото нали си говорим за сила и слабост), има взаимност. Ама като се разсъхне работата при единия...няма как и другия да дръпне от раз шалтера на сърцето си..

Виж целия пост