Въпрос относно раждането на бебето

Да бе! Тия крясъци точно във фазата на изгонването по филмите страшно ме плашеше и стряскаше като по-малка. Че виках, виках, но докато си чаках разкритието да се разкрие като хората, иначе точно в момента на излизането нямах никакви болки, камо ли желание за викане! Говорихме си с лекаря за дископатия и кой как спи, поради споменатата, между напъните (точно 3 бяха напълно достатъчни).

Не съм викала по време на изгонването. Само напъвах и между напъните молех настойчиво доктора за секцио, защото болката беше ужасна и имах чувството, че бебето никога няма да излезе. Не че някой ми обърна внимание де... А после се оказа, че изгонването е продължило по-малко от 20 минути, аз имах чувството, че са минали часове. 
Контракциите ги понасях съвсем нормално. Ами тя болката си е като при болезнен цикъл. Вече ми беше позната и все чаках да дойде по-силната.

Едни ги е боляло при изгонването, други нищо не са усетили в този момент.

Перинеум  и неговите свойства.

Здравейте, аз при приемането в болницата си мислех, ще съм желязна и няма да викам, да ама не. В началото се държах, но с минаване на времето и увеличаване на болката започна и викането (честно изпаднах в паника). Виках при напъването, за което акушерката много ми се кара (по този начин забавих изгонването, защото нямах сили за напъването), но много ме беше страх, че няма да успея да родя и нещо може да се обърка.

  Ами аз да си кажа хич и звук не съм издала нито по време на контракцийте нито когато трябваше да се напъва! И затова и родих толкова лесно, пестих си силите за напъните, а не за викане! То в това е цаката,ако си изхабиш силичките по викането се забавя излизането на човечето, а това в никакав случай не е по добре! Аз със три напъна извадих малкото човече, но и акушерките много добри бяха  и нямам нито едно шефче за мое щастие! Абе зависи и от структурата на майката, тясна ли е, широка ли е, бебето голямо ли е, малко ли е, с дупето ли и прочие! По филмите викат защото винаги така се е отъждествявало едно раждане иначе как ще се разбере,че се ражда детенце! Макар че сега като се замисля в такси3 като раждаха не викаха 

Абе... не знам, да ти кажа, от перинеума ли е точно. Аз ходех на курс за бременни - и бая походих, около 4-5 месеца, особено на йогата, че не разбрах, че групата ми била свършила курса и не се предполага да ходя нон-стоп
С перинеума нямах никакви проблеми (нито след раждането, т.е. бил е достатъчно еластичен) - имах два шева само и то в резултат на натискането на корема ми, акушерката викна на лекарката 'Чакай!', ама тя не изчака и бебето изхвърча на втория напън. Ако не беше натиснала, и един шев нямаше да имам, сигурна съм.
Но въпреки обясненията на курса за бременни, че боли разкритието, а самото изгонване - не, аз бях много учудена (и после - обидена), че това не беше така. Контракциите ми бяха поносими (очаквах да боли повече и накрая чак останах изненадана, че това е всичко...до това води многото гледане на филмови раждания ), а при изгонването видях зор... Болеше. После ходих на курса за бременни да им кажа, че не са били прави.

Е, хайде сега и изказвания; това не бях го чувала. Може би някой определен доктор не разрешава, но иначе това изобщо не е фактор. Примери колкото искаш.

Бу, не си съвсем права.Колкото раждания-толкова истории.И аз съм ходила на курсове, и аз съм чела и съм се интересувала и съм тренирала техники и чудеса.Многото гледане на филми не води баш до това.Ще прощавате, ама една бременна едва ли се ръководи именно от онези 2 минути крещене от по филмите.Теб не те е боляло, мен ме боля-въпреки подготовката.Всеки го боли по различно време, в различен интервал, в различна степен.
И цаката е не да хабиш или нехабиш сили когато и да било-то не пита, като те боли си боли и да пестиш и да не пестиш-понякога е по-силно от волята ти, от курсовете, от дишането-от всички ония сухи тренировки ако щете.Цаката е обезболяване.Анестезия.И вещо ръководство на акушерката.Аз, както казах-второто си дете родих без разкритие и напълно изгладена шийка-и пак нямам шев/вътрешен/.Не е до упражнения перинеума  ми такъв обаче.Направиха ми перинеотомия по ред причини, но шийката ми е абсолютно запазена, нямам и рагади, въпреки, че не беше изгладена напълно.Както казах-аз съм викала.И на контракции понякога, и на изгонването.Това не ми пречеше да напъвам добре и както трябва, даже Богословова, която присъстваше на второто ми раждане в Шейново ме хвалеше.И ми казваше, извикай после-да освободиш напрежението.Викането няма общо с напъването.Още повече, че с първото си имах напъните и то като те напъне-напъваш се и това е/ като акането, наистина/Но с второто нямах напън, имах само контракция.И напъвах самосиндикално-като ми дойде контракция-напъвам и това е.Сама, без да ме е напънало.Така че-истории бол.Болки-различни, търпимост-също.Не е никак противоестествено да викнеш, нито пречи на раждането.

Пенелопа - за кое не съм съвсем права? Аз казвам моята история с моята гледна точка върху нея. Не коментирам при другите - очевидно са индивидуални нещата. При мен бяха така.

Именно, че от много гледане на филми ставало еди-как си.Не е от гледане на филми, от физиология е.И да-именно това и аз казах-различно, различно, различно и пак различно е при всеки.И  е смешно да се оспорва в стил-странно ми е що викат, като мен не ме е боляло.Ми-някои ги боли, за да викат, не е от любов към викането всичко.И филмите именно това показват-че раждането на Нов Живот не е лесно.

Ох, добре Не ми се спори изобщо.

При мен първите опити за викане бяха успешно парирани от доктора, после от умора ми се приспа, а на края при самото раждане трябваше да избера  или да викам, говоря и да ме срежат или да млъкна, да си затворя устата и да напъвам. Просто викане и напън са две противоположни неща-или едното или другото. А това по филмите винаги ме е плашило, до момента , в който родих и разбрах за какво става въпрос.

ами не е така - с първото не виках - нарязаха ме

С второто и третово ми казаха да викам /т.е. нямаха нищо против/ и аз си виках-ръмжах или незнам как да го опиша точно само по време на самото изгонване. Шевове нямах.

Не са никакви противоположности - дори и като някой вдига нещо тежко и трябва да се "напъне" ръмжи/или вика/. Защо на жената която напъва да не може да вика? Според мен си е някакво естествено продължение на напъна... Не става въпрос за болка тук.

даа изобщо по филмите  досега не съм видяла нито едно нормално раждане или крещят като изтървани или раждат толкова бързо такива големи бебета , че не е истина. апро по аз също не крещях и двата пъти -нямах сила да напъвам от умора пък камо ли да крещя