... докато преди около месец не си изпатих и за малко да родя в осми месец. Точно деня в който постъпих в болница, щерката (13кг) първо ми се хвърли да я гушкам, а малко по-късно я вдигнах за да я сваля от люлка.....И аз като теб няма на кой да разчитам, освен на помощта на таткото (но той ходи на работа през деня). Сега, след като лежах за задържане, много си промених поведението
и ако имах поне малко акъл
– ето вече месец нито веднъж не съм я вдигнала, а в повечето време с нея се занимава татито.До колкото знам вдигането първите месеци крие риск от помятане, а в последните от преждевременно раждане, смъкване (на матката или влагалищните стени) и всякакви други усложнения. От опит те съветвам – колкото по-рано свикнеш да избягваш излишни рискове, толкова по-добре.
Именно за това става дума, не за носене, а за вдигане, като например да я сложа във ваната, или на люлката, или когато се е тръшнала по средата на улицата... и много други подобни ситуации. Между другото аз съм много горда, че дъщеря ми още преди да забременея спря да ме моли да я нося, след като и обясних, че вече е голяма и тежи.
.