Помощни училища- какво мислите за тях?

Ние ще ходим известно време само при психоложката , а останалото ще са страни4ни дейности. 

Вижте какво открих. Незнам да ли точно тук му е мястото,така че ако  не е моля модераторите да го преместят на подходящо.

Чл. 26. (Изм., ДВ, бр. 36 от 1998 г.)
(1) Училищата са:
1. начални - от I до IV клас включително;
2. прогимназиални - от V до VIII клас включително;
3. основни - от I до VIII клас включително;
4. гимназии - от IX до XII клас включително;
5. (изм., ДВ, бр. 67 от 1999 г.) профилирани гимназии;
6. средни общообразователни - от I до XII клас включително;
7. (изм., ДВ, бр. 68 от 1999 г.) професионални гимназии - от VIII или IX клас до XII или XIII клас включително;
8. (изм., ДВ, бр. 68 от 1999 г.) професионални - от VII или VIII клас с продължителност на обучението до три години, от IX клас - с продължителност на обучението до четири години, и професионални колежи след завършено средно образование - с продължителност на обучението до две години;
9. спортни;
10. по изкуствата;



Чл. 27. (Изм., ДВ, бр. 90 от 2002 г.)
(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10.
(2) Задължение на училищата по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални училища и обслужващи звена.
(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците

Мерси, Мамо Раче за инфото. Мисля, че е подходящо в тази тема. 

Много хубава и необходима тема 

Да споделя и аз... след лутане, обикаляне и колебания, записах Маги 3-то помощно у-ще, в предучилищен клас. Трудно взех това решение, след като стана ясно, че в масовите градини около нас има записани по над 28 деца и никъде няма ресурсни учители /за отпускането на такъв е необходимо да има мин. 5 молби, т.е. 5 дечица от района/. В търсенето си стигнах до районния инспекторат и оттам потвърдиха, че това е положението, могат да ми съдействат да я вземат в ковто реша общинска дтска градина, но ще бъде 31-вото дете и на този етап не могат да осигурят ресурсен. Това, което ми предложиха беше да я запиша в предучилищен клас в масово училище, на половин ден. Според мен детето още не е готово за такова натоварване. Повечето от вас знаят нашата история и това, че Маги досега беше в социален дом. Има приятелка, която работи в 3-то помощно училище и след няколко разговора с нея, решихме да отидем и да видим училището на първия учебен ден. То наистина не може да бъде наречено нито красиво, нито добре уредено, но е чисто и стаята на първолаците беше обзаведена с нов килим, където децата можеха да си играят и почиват. Директорката наистина е много приятна жена, която посрещна децата и родителите с топли и мили думи. Учителката е млада и симпатична, завършила с отличие магистратура по специална педагогика. Трябваше да си тръгнем по-рано, но Маги не искаше и да чуе, определено й хареса и се чувстваше добре. На следващия ден се срещнах с директорката, която удовлетвори молбата ми Маги да бъде записана в предучилищна група, а не в първи клас и след разговора ни взех решение да я запиша там. Тя ще бъде обучавана по индивидуална програма, но заедно с децата от първи клас, които са 5. Искам да споделя, че вече втора седмица Маги ходи с голямо желание на училище. Психолога и логопеда са се запознали с нея и били впечатлени приятно от нивото й на развитие. Госпожата също не може да се нахвали. Към училището има и занималня, което всъщност ми дава възможност да съм спокойна във времето и не се налага да тичам да я вземам на обяд. Маги остана за първи път на занималня вчера и бях приятно изненадана, когато госпожата от занималнята ми се обади на ГСМ-а да ме успокои, че детето е добре и спокойно. Като отидох да я взема, госпожицата не искаше да си тръгва, докато не си нареди кубчетата. Преди това разбрах, че са играли на двора, който е част от двора на масово училище. Мойта идея е, че детето ми на този етап има нужда от индивидуална подготовка и целенасочени знания от специалисти, за да може живот и здраве догодина да бъде в предучилищен клас на масово училище, със самочувствие и подходящо ниво. Това, което ме притеснява е, че повечето деца от класа почти не говорят и се страхувам това да не попречи на развитието й. Хубавото е, че Маги общува с лекота с всички. И с различни деца /имам много приятели с дечица/ и с големи, без притеснения и свободно се социализира, където и да отидем 
Таня, мойта приятелка преподава на по-големите и съм сигурна, че се отнася с любов и всеотдайност към децата. Ще се радвам да се запознаем, ако имаш желание.
Поздрави на всички   

Здравей Green dream,
ще ми е приятно да се запознаеме и да обменим информация за всичко, което желаеш  . По всяка вероятност може да не ме харесаш, то и по голяма част от персонала на 3-то не ме харесва , но няма да ти се сърдя.Ако искаш питай ги за майката на Бети едва ли ще чуеш нещо добро за мен. Не съм от хората , които си мълчат при проблем и то по отношение на децата.
Нашата класна ли ти е приятелка?

Zdraveite,az sam rehabilitator i ot 9 g. rabotq v dom za deca s mentalni i fizicheski uvrejdaniq.Prez poslednite nqkolko godini, deca ot nashiqt socialen dom posehtavat pomoshtno uchilishte.Govorim za socializaciq,integraciq...,do tuk dobre,no nima e normalno uchenik v 5,6 ili 7 klas da ne moje da broi do 10,da ne znae azbukata i...paradoksite sa mnogo.Da,trudno e, no kakva e polzata ot takiva institucii,ako nqma  razvitie na dechicata i te sa samo kato nechii spasitelen poqs za mnozina....?

Много жалко, че така стоят нещата там....Направете нещо вие. Говорете с учителите, с директора ако трябва. Ако само някой деца не са постигнали нищо, а други са понаучили това онова, причината може да си е в децата.

Здравейте всички! Няколко пъти преглеждах темата, но все не ми остава време да се включа.Останах с впечатлението, че се говори само за София и при това не много ласкаво за колегите. Аз работя вече 24 години в Помощно училище, само дето то е в Североизточна България - в гр.Кубрат.Можете да го разгледате на pui-kubrat.hit.bg Удобно, просторно, а сега и топло. 100% от педагогическия състав са дефектолози-олигофренопедагози. Имаме логопед, психолог и всичко необходимо за нормален уч. процес. Написано така ми звучи като рекламна брошура, но е вярно. Децата при нас са с лека  и умерена степен на УИ, като тези с тежка умерена степен са на индивидуални програми на обучение. По принцип не съм против интегрираното обучение - то е избор на родителите, но във втори клас масово ги довеждат при нас: ненаучени на нищо. Не искам да засегна ресурсните учители, но основните знания трябва да получават в клас, а съгласете се,че при работа с 25-30 деца трудно се отделя внимание на едно изоставащо.При нас има и много деца с говорни дефекти, с тях работи логопед. Но в масово уч-е им се подиграват. Вмоя клас имам дете, което вместо "с" казва "к". Представете си как рецитира "Сурва, сурва година..."И как биха реагирали децата в масовото. Затова съм привърженик на обучението в помощно училище: тук нормативите са по-ниски, а програмата - облекчена и се работи с всяко едно дете. Резултатите на края го показват!

 

изцяло сам против тези у4илища ..... това нарушава 4овешките права
погледнете в нета относно проекта Саламанка
http://www.european-agency.org/site/info/publications/agency/ereports/18.html
http://www.unesco.org/education/pdf/SALAMA_E.PDF

ФРИГ, кое според теб нарушава човешките права на децата,нещо не разбрах 
Съжалявам,че и от проекта нищо не разбрах - не,че не искам,но съм учила френски и руски. А във втория не ме пускат нещо! Така че обясни "със думи прости".

в този кото е риет в много страни през 1994 се говори 4е децата с увтеждания имат право на обу4ение в обикновен клас които е в кварталното у4илище по този на4ин се спомага развитиетио на тези деца и комуникациите им с обикновенни деца Това е тяхно право
имат достъп до всякакви курсове предлагани от МНО и имат достъп до обу4ение в гимназия и висшите у4ебни заведения
Програмата за оби4ение на всяко дете трябва да е съобразена с възможностите на детето и да е индивидуална работата на у4ителите да е насо4ена към помощ за благополу4ието на децата. При евентуални затруднения да се назна4и помощен персонал които да подпомага децата с затруднения.
Това е 4аст от закона
имаи направено проу4ване в 5 от страните в които се прилага този закон и се е стигнало до заклю4ение 4е този проект помага .

Съгласна съм с теб по принцип!!!Но и ти се съгласи,че в българските условия това е доста трудно изпълнимо.Макар,че вече има начало: това е обучението с ресурсен учител /помощния персонал/.Но има и деца с умерена и тежка степен,които не са и за ресурсен. Точно такива деца обучаваме в Помощните училища и не мисли,че е лесно. Те не са малко,работим с тях по индивидуални програми и интеграцията им е почти невъзможна.Би била възможна,ако семейството е читаво, но нашите са с родители незаинтересовани,многодетни, от малцинствата и често по-зле и от децата си. Как да ги интегрираш!!! Пък и те едва изкласяват при нас, камо ли да завършват гимназии и дальше... Тогава....какво правим?Интегрираме или не? Казва ли нещо програмата по този въпрос?

на последната ми работа работих с възрастни които са многооооо аутисти с вси4ки симптоми които са на лице за това заболяване и на вси4кото това и агресивни, та тези индивиди вси4ките бяха завършили гимназия. в смисъл такъв 4е програмата по която са у4или е съобразена с техните възможности. другото в момента в университета у4а с инвалиди с ментални проблеми ето за това става въпрос наистина тях ги обу4ават по разли4на програма и те са само по една спезиалност. а имаме и студентка която е с физи4ески недъг http://www.almaogfreyja.blog.is/album/Portugalseptember2007/image/310918/

  Не познавам другите помощни училища, но водя синът си в 6-то в София. Тръгнахме с голям мерак,защото аутиста също иска детска компания,колкото и невероятно да звучи.Затова решихме, че поне ще контактува с деца. След като отмина стачката.....Тръгнахме. Най-много ме дразни,че сутрин няма кой да го поеме, а стоя и чакам да дойде "класната". На обяд не мога да го намеря -почвам от стола,през всички стаи.Няма и кого да попиташ. Преди един ден се побърках от притеснение,защото 20 минути обикалям, а него го няма. Отворени врати, разграден двор! Те ги били събрали в друга стая ами ще го намерите. Силно се съмнявам,че ще го водя още.