Интересува ме защо не бихте казали нищо на непознатия, който подава храната. За да не го обидите ли само или?
За подаръците от непознати
- Публикувана: 27 юли 2007, 16:16 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2007, 11:06 ч.
# 30
28 юли 2007, 00:02 ч.
Виж целия пост
Защото нямам право да казвам на някой какво да прави, а и за да не го обидя. В повечето случаи става въпрос за възрастни хора, расли в беднотия, по време, когато храната и особено сладките неща са били кът и не всяко дете е можело да ги опита. Те така и не могат да разберат, че вече почти на всяко дете родителите му могат да му купят бонбони, шоколади и от сорта и че за разлика от едно време, децата не "страдат" от липсата на такива, а по-скоро от прекаленната им употреба.
# 31
28 юли 2007, 00:20 ч.
Да,Лекси го е обяснила точно.Да добавя-има и такива като моята майка,които много обичат единствената си внучка и когато видят друго малко сладко момиченце или момченце,го заговарят и искат с нещо да покажат симпатията си към детето,умилението си.Е,аз обясних отдавна на майка ми,че трябва винаги първо да говори с майката,а после да се радва и /или черпи детето!
Виж целия пост
# 32
28 юли 2007, 00:32 ч.
Аз съм намерила по-удачен за мен вариант. Да не взима от непознати нищо без мое разрешение!!! В този случай щях пред продавача да й напомня, че трябва да ме попита. Така и той и тя е разберат. Не, че Александра пита, но аз повтарям до втръсване и се надявам някой ден да го научи...
Виж целия пост
# 33
28 юли 2007, 06:52 ч.
От малка мразя това поведение у майките да не разрешават взимане на лакомства от непознати. 
НИКОГА не можах да разбера какво стои зад това.
Бях хубаво кукленско къдрокосо момиченце и много ме заглеждаха по улиците. Хората едно време бяха и по-добри един към друг и що бомбони и шоколади ми даваха непознати лелки или чичковци...не мога да ви опиша. Майка ми бедна, но горда не можеше да си позволи да ни купува такива неща, не и често. ОБАЧЕ... всичко ми отнемаше от ръцете. Егати! 
Един бонбон или един шоколад от всичко това не стигна до мен. Хората ми даваха, майка като ги подминем ги изхвърляше.
Егати комплексите му викам аз на това.
Никога, никога не съм поощрявала в детето си подобно недоверие към околните! Неща които не са увити е друго нещо, но увита, опакована закусчица...шоколадче...винаги взимаме и благодарим. Винаги!
Интересно ми е тези майки които не позволяват такива неща ако бяхте в чужбина как бихте пуснали детето си по домовете на Хелоуин да събира бонбони?
Като казах на една позната, че в България няма такъв обичай, тя първо не ми повярва, а после ме изгледа с такова съжаление...Та това е най-най-хубавия празник за децата. Пълните торби с бонбони, дъвки шоколади и прочие лакомства са нещо което им носи ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ емоции. Не е въпросът да го купи мама. Когато е подарено, тогава е нещо особенно. а ако подаръкът е от непознат, който ти е подал бонбонче умилен от видът ти...тогава щастието е двойно.
Виж целия пост
НИКОГА не можах да разбера какво стои зад това.Бях хубаво кукленско къдрокосо момиченце и много ме заглеждаха по улиците. Хората едно време бяха и по-добри един към друг и що бомбони и шоколади ми даваха непознати лелки или чичковци...не мога да ви опиша. Майка ми бедна, но горда не можеше да си позволи да ни купува такива неща, не и често. ОБАЧЕ...
всичко ми отнемаше от ръцете. Егати! Един бонбон или един шоколад от всичко това не стигна до мен. Хората ми даваха, майка като ги подминем ги изхвърляше. Егати комплексите му викам аз на това.
Никога, никога не съм поощрявала в детето си подобно недоверие към околните! Неща които не са увити е друго нещо, но увита, опакована закусчица...шоколадче...винаги взимаме и благодарим. Винаги!Интересно ми е тези майки които не позволяват такива неща ако бяхте в чужбина как бихте пуснали детето си по домовете на Хелоуин да събира бонбони?
Като казах на една позната, че в България няма такъв обичай, тя първо не ми повярва, а после ме изгледа с такова съжаление...Та това е най-най-хубавия празник за децата. Пълните торби с бонбони, дъвки шоколади и прочие лакомства са нещо което им носи ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ емоции. Не е въпросът да го купи мама. Когато е подарено, тогава е нещо особенно. а ако подаръкът е от непознат, който ти е подал бонбонче умилен от видът ти...тогава щастието е двойно.
# 34
28 юли 2007, 07:38 ч.
Да не е бил арабин? Защото при тях е абсолютно редно да дават на дете.
Иса, и аз имах подобен случай с 5 лв. Един сърбин на морето много го хареса, говореха си, гонеха някаква котка. Той все му викаше Гого, каде е маца и моят хукваше да я гони. И по едно време му даде 5 лв. И аз изпаднах в голямо неудабство, но разбрах, че го прави просто защото няма под ръка бонбон или играчка.
Виж целия пост
Иса, и аз имах подобен случай с 5 лв. Един сърбин на морето много го хареса, говореха си, гонеха някаква котка. Той все му викаше Гого, каде е маца и моят хукваше да я гони. И по едно време му даде 5 лв. И аз изпаднах в голямо неудабство, но разбрах, че го прави просто защото няма под ръка бонбон или играчка.
# 35
28 юли 2007, 09:03 ч.
Мина е много контактна и непознати хора непрекъснато и правят подаръци. Забелязала съм, че повечето са жени -продавачки по магазините, квартални баби и мами. Мини ги взима в мое присъствие и казва "Миси!". (Примерно продавачка вади някакво бонбонче от купа бонбони, което едва ли е отровно). Ако е храна - правя ревизия дали е пакетирана, срок на годност и дали по принцип и разрешавам да яде такова нещо. Ако не става по моите критерии - взимам и го. Същото важи и за дребните играчици. Мини не протестира. Малка е и бързо губи интерес.
Съгласна съм, че за в бъдеще трябва да я науча да не приема подаръци от непознати.
Виж целия пост
Съгласна съм, че за в бъдеще трябва да я науча да не приема подаръци от непознати.
# 36
28 юли 2007, 10:17 ч.
Защото нямам право да казвам на някой какво да прави, а и за да не го обидя. В повечето случаи става въпрос за възрастни хора, расли в беднотия, по време, когато храната и особено сладките неща са били кът и не всяко дете е можело да ги опита. Те така и не могат да разберат, че вече почти на всяко дете родителите му могат да му купят бонбони, шоколади и от сорта и че за разлика от едно време, децата не "страдат" от липсата на такива, а по-скоро от прекаленната им употреба.
Щях да кажа абсолютно същото.Ти ги вземи,пък после ги хвърли като искаш.Повечето възрастни хора са добронамерени и не трябва да търсим под вола теле.Нека се научим да бъдем по-добри и да вярваме повече в човешкото в човека.За опасностите децата трябва да са предупредени,но нека не ги превръщаме във вечно съмняващи се и стресирани хора.
Виж целия пост
Интересува ме защо не бихте казали нищо на непознатия, който подава храната. За да не го обидите ли само или?
# 37
28 юли 2007, 10:31 ч.
Може би, защото нито аз, нито който и да било някога е давал на Дариа пари, а непознат пък съвсем За това и толкова се шокирах... Не ми е хрувало, че човека има лоши помисли...просто пари на дете? В голям разрез е с моите разбирания 
Може да ви се струва малко пресилено, но нямам намерение да оставям дъщеря ми да се разхожда сама и в 1-2-3 клас и съответно някой да я "подмами" с бонбони /то при нея това с краставица по-може да се случи/. Но такива хора има - знам го много добре.
Виж целия пост
За това и толкова се шокирах... Не ми е хрувало, че човека има лоши помисли...просто пари на дете? В голям разрез е с моите разбирания Може да ви се струва малко пресилено, но нямам намерение да оставям дъщеря ми да се разхожда сама и в 1-2-3 клас и съответно някой да я "подмами" с бонбони /то при нея това с краставица по-може да се случи
/. Но такива хора има - знам го много добре. 
# 38
28 юли 2007, 10:35 ч.
Да, наистина така се гради недоверие към хората. Аз затова не бих спирала детето си. Така или иначе не планирам да го оставя само да обикаля по улиците.
Наистина това е много тънък момент, лично моят избор е да не му забранявам, но както си казах за момента той не приема почти нищо с обяснението "мама ще ми го купи същото"
Виж целия пост
Наистина това е много тънък момент, лично моят избор е да не му забранявам, но както си казах за момента той не приема почти нищо с обяснението "мама ще ми го купи същото"
# 39
28 юли 2007, 10:41 ч.
Вече не помня как съм успяла да го постигна, но това е една от малките ми победи. Децата знаят че от непознати не се взима нищо, или ако се вземе се идва при някой от нас да се пита -"може ли?" и чак тогава по моя преценка и под моя поглед могат да консумират каквото им е подарено.
И на мен презумцията ми е да не ги подмами някой с нещо
в тези шантави времена, в които живеем никой не е застрахован за жалост.
По принцип винаги ни подаряват бонбончета в кварталния магазин, но там вече ни познават продавачките и ние познаваме тях. Случвало ми се е на пазара малкия да получава - праскова, домат или нещо друго от някой продавач - винаги взимам и благодаря на хората, но аз преценявам кога и как да му го дам после.
Най-шокиращата случка беше когато купувахме миня до нашия блок докато су засуетих с продавача, баща му връчи на синковеца един пъпеш и ..... го взехме въпреки че аз в началото настоях да си го платим, на финала отстъпих, защото възрастния мъж настоя и се държа много мило и приятно. Сега се чудя дали беше правилно, защото не е много последователно от моя страна ама.... късно е вече пъпеша беше изяден вече .........
Виж целия пост
И на мен презумцията ми е да не ги подмами някой с нещо
в тези шантави времена, в които живеем никой не е застрахован за жалост.По принцип винаги ни подаряват бонбончета в кварталния магазин, но там вече ни познават продавачките и ние познаваме тях. Случвало ми се е на пазара малкия да получава - праскова, домат или нещо друго от някой продавач - винаги взимам и благодаря на хората, но аз преценявам кога и как да му го дам после.
Най-шокиращата случка беше когато купувахме миня до нашия блок докато су засуетих с продавача, баща му връчи на синковеца един пъпеш и ..... го взехме въпреки че аз в началото настоях да си го платим, на финала отстъпих, защото възрастния мъж настоя и се държа много мило и приятно. Сега се чудя дали беше правилно, защото не е много последователно от моя страна ама.... късно е вече пъпеша беше изяден вече .........
# 40
28 юли 2007, 10:42 ч.
Аз също бях добронамерена. Опитах да обясня, но човекът се обиди. Не съжалявам както вече казах. Предпочитам да има няколко обидени чичковци, отколкото само веднъж да се случи неприятност с последици. Не мисля, че нямам право - в случая аз възпитавам и предпазвам детето си. Не винаги ще съм до нея.
xenia, аз като малка мразех също повечето забрани - да ходя боса, да не ям студено и да пия газирано, да се къпя в морето колкото си искам. Сега повечето неща забранявани ми на мен, ги позволявам на децата ми. Но специално за това - страх ме е. Веднага си представям картинката, как я примамват.
Ние Хелоуин нямаме, но имаме сурвакане на 01.01, то е подобно. Аз като малка се чувствах неудобно да прося пари и лакомства по този начин и не съм сурвакала(будала, нали).
Виж целия пост
xenia, аз като малка мразех също повечето забрани - да ходя боса, да не ям студено и да пия газирано, да се къпя в морето колкото си искам. Сега повечето неща забранявани ми на мен, ги позволявам на децата ми. Но специално за това - страх ме е. Веднага си представям картинката, как я примамват.
Ние Хелоуин нямаме, но имаме сурвакане на 01.01, то е подобно. Аз като малка се чувствах неудобно да прося пари и лакомства по този начин и не съм сурвакала(будала, нали).
# 41
28 юли 2007, 11:18 ч.
Чак пък копмлекси...Аз не намирам доверчивостта за особено положително качество.
Виж целия пост
Егати комплексите му викам аз на това. Никога, никога не съм поощрявала в детето си подобно недоверие към околните!
Никога, никога не съм поощрявала в детето си подобно недоверие към околните!
# 43
28 юли 2007, 11:38 ч.
Да, аз също мисля, че мнителните хора са нещастни.
Но златната среда е труда като навсякъде другаде.
Виж целия пост
Но златната среда е труда като навсякъде другаде.
# 44
28 юли 2007, 11:49 ч.
Изобщо не може да се сравнява суровакането с Хелоуин. За тази вечер обикаляме с кола да събираме бонбони един квартал колкото село. И бонбоните и сладкишите са огромни торби, които не могат да се изядат и за цяла година. Ако съм се страхувала някой нещо случайно да не му сложи....че аз да съм изкрезила. Или да съм изтормозила детето.
Кой и с какво ще ти примамва детето в твое присъствие? Нали за това става въпрос. Майката е била с детето когато му протегнали бонбон. Когато някой човек реши да почерпи случайно дете на улицата, той го прави от толкова силен емоционален импулс, с толкова нежни чувства към детето, че просто не мога да си представя жестокостта на някои майки демонстративно да откажат. Да не говорим, че го правят пред детето си, с което му всяват страх от непознати и перманентно недоверие в хората. Това е ГРОЗНО И НЕВЪЗПИТАТЕЛНО.
Виж целия пост
Цитат
xenia, аз като малка мразех също повечето забрани - да ходя боса, да не ям студено и да пия газирано, да се къпя в морето колкото си искам. Сега повечето неща забранявани ми на мен, ги позволявам на децата ми. Но специално за това - страх ме е. Веднага си представям картинката, как я примамват.
Ние Хелоуин нямаме, но имаме сурвакане на 01.01, то е подобно. Аз като малка се чувствах неудобно да прося пари и лакомства по този начин и не съм сурвакала(будала, нали).
Ние Хелоуин нямаме, но имаме сурвакане на 01.01, то е подобно. Аз като малка се чувствах неудобно да прося пари и лакомства по този начин и не съм сурвакала(будала, нали).
Изобщо не може да се сравнява суровакането с Хелоуин. За тази вечер обикаляме с кола да събираме бонбони един квартал колкото село. И бонбоните и сладкишите са огромни торби, които не могат да се изядат и за цяла година.
Ако съм се страхувала някой нещо случайно да не му сложи....че аз да съм изкрезила. Или да съм изтормозила детето.Кой и с какво ще ти примамва детето в твое присъствие? Нали за това става въпрос. Майката е била с детето когато му протегнали бонбон. Когато някой човек реши да почерпи случайно дете на улицата, той го прави от толкова силен емоционален импулс, с толкова нежни чувства към детето, че просто не мога да си представя жестокостта на някои майки демонстративно да откажат.
Да не говорим, че го правят пред детето си, с което му всяват страх от непознати и перманентно недоверие в хората. Това е ГРОЗНО И НЕВЪЗПИТАТЕЛНО. Препоръчани теми