Детето ми не ми ли е приоритет!?

Публикувана: 27 юли 2007, 19:59 ч.

Последно мнение: 30 юли 2007, 14:32 ч.

1 660

Benita A

Гост

# 15 28 юли 2007, 14:54 ч.

Момичета, бедна ви е фантазията какво значение имат думите ви Simple Smile

)))) Теоретично знам всички доводи, но се сепнах и изпитах угризения да не поставя себе си над детето.
Иначе синът ми се чувства много добре при сестра ми, защото там е племенника, с когото си прекарват много по-приятно отколкото в София сам в къщи през ваканцията, защото аз още съм на работа.
Още веднъж ви благодаря за милите думи и подкрепата!
bouquet

Виж целия пост

stef_p

# 16 28 юли 2007, 16:07 ч.

Цитат на: Benita A в сб, 28 юли 2007, 14:54

...............но се сепнах и изпитах угризения да не поставя себе си над детето.
bouquet

Затова, че в един даден момент искаш да помислиш за себе си? Не се терзай, всичко е в реда на нещата. Както са писали и другите майки преди мен - ако ти си щастлива, и детето ти ще се чувства така! Пък и детето ти наистина не е никак малко - на 13 години са си направо в пубертета...

Виж целия пост

Радка

Гост

# 17 28 юли 2007, 16:13 ч.

според мен не става дума за смяна на приритети, просто ти се е искало да останеш сама....споко!

Виж целия пост

vivita

# 18 30 юли 2007, 10:05 ч.

Бенита, хубаво е ти да поогледаш мъжа, но дай въzможност и на сина си, zащото и той ще живее с тоzи човек сигурно поне ощ? 10 тина години под един покрив.

Виж целия пост

Judy

# 19 30 юли 2007, 10:13 ч.

Цитат на: Benita A в пт, 27 юли 2007, 19:59

.... В момента, в който се осъзнах, ми стана ужасно неловко заради изместването на приоритетите. Няма как нещо да е по-важно от детето ми, нали?

Ами ти нали именно за това искаш да поостанеш малко насаме с мислите си и с този човек, именно защото детето е един от най- важните ти приоритети- да прецениш дали този човек може да живее с теб и детето. Чак след като ти прецениш, че това е възможно ще включиш и сина си в "огледа".

Виж целия пост

Чиби

Потребител

# 20 30 юли 2007, 10:31 ч.

Цитат на: Червената Шапчица в пт, 27 юли 2007, 21:33

И според мен,глътка въздух която си поела,не означава смяна на приоритета,а само глътка въздух... Hug

Виж целия пост

Nansen

# 21 30 юли 2007, 10:47 ч.

Бенита, макар, че при нас ситуацията е различна, аз също от началото на лятото съм разделена от детето си. Заминаха на вилата с баба и дядо, а ние с татко й сме тук, на работа. В самото начало, когато заминаха не можех да се нарадвам на свободното време и на съживения спомен за безгрижие и свобода. Но да беше с мен да ме видиш вчера например, през целия път от вилата до София съм циврила в колата. Постепенно така започна да ми става мъчно за дъщеря ми, че какви ли не мисли започнаха да ми минават през главата. Че съм лоша майка, че съм неспособна да се грижа за детето си, че щом допускам да е разделена от мен, значи не я обичам достатъчно и още куп щуротии. После започвам да се самоубеждавам в обратното - че ако е с мен в София, трябва да я давам по дежурни ясли, а тя не е посещавала още детски заведения, и че ще я травмирам. А от друга страна не мога да задължа родителите си, които я гледат, да стоят в София защото на мене така ми харесва. Още повече, че детето е безкрайно привързано към тях, и сигурно й е мъчно за нас, но раздялата с мен не й се отразява зле в никакъв случай. Пък и си остават съботи е и неделите, в които и ние се присединяваме към веселата компания на вилата. Явно така ще караме летата. Да, мъчно ми е, не, не мисля че са ми се изместили приоритетите. Не мога да си остана в къщи, за да я гледам, а пък и да го направя, пак няма да стоим в София, а ще бъдем на вилата. Сега тя е там, но без мен и баща си. Но пък с любимите баба и дядо.

Виж целия пост

Красе

# 22 30 юли 2007, 14:09 ч.

Аз пък хич не чувствам угризения. Мисля, че и родителите са хора и имат нужда от малко почивка. Това не значи, че не обичам сина си, просто при възможност го давам на бабите ми за уикенда. Не съм спала от доста време, добре че идат заветните почивни дни Whistling

Виж целия пост

Alito

# 23 30 юли 2007, 14:32 ч.

Май и преди го бях писала някъде. На една приятелка порастналия син (18 г.) й беше казал: "Мамо, каквото и да правиш, само гледай да не останеш сама".
Та ето ти един повод за размисъл на тема приоритети.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Амикацин венозно загуба на слух

Нашите деца от 1 до 6 години

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 536 018
3 628

Нашите деца от 1 до 6 години