Мислите ли още за него като за мъж?

Много добре те разбирам, аз съм същото говедо като теб. Хем аз бях тази, която каза да се разделим, хем знам какво ми е причинил и какъв е, хем доскоро все не можех да си го изкарам от главата.
При мен това продължи 4 месеца, чак сега на 5я започвам да се взимам в ръце и да не ми трепва под лъжичката като го видя.
Така че, дай си време, лека полека става.

Вече не, няма и два месеца, ама то беше такъв тормоззззззз. В един момент осъзнах, че няма как да не ми липсва секс-а с мъжа, с когото съм била толкова години. По-скоро самият секс ми липсва.

На мен пък сексът ми липсва по-малко от другите моменти на близост.
Моментите на заспиване и събуждане до любимото топло тяло, гледането на интересен филм, четенето на списания, дългите вечери и разговори на чаша вино. Това ми липсва! Много! 
Чувствам се самотна и не ме е срам да го кажа. Може би ще срещна друг човек, с когото да прекарвам времето, но никога вече не бих била толкова открита и спонтанна.

Сабина,на мен ми липсва точно това,което и на теб.Липсват ми разговотите ни,нашите съботи и недели ,разходките ни и заспиването и събуждането до любимият човек,Липсва ми чувството ,че си желана и обичана.

абе момичета, като всичко е било толкова ПРЕКРАСНО - защо свърши??????2
я си спомнете лошите неща! то като ви слуша човек - сякаш мъжа е умрял, а не да сте се рзвели...при развод си има ПРИЧИНИ, а вмие - то любов, то заспиване заедно, то филми, списания!
я се вземете в ръце и да чуя тук от СЪБИНА и СЛАВКА точно що са се развели и кой беше виновен и къде е проблема!!!
хайде марш да пишете за домашно какво беше лошото в брака ви, че той свърши

това е малко майтапчийско но съвсем искрен съвет - искам тук и двете да ми разкажете защо се разведохте и вашите ПРЕКРАСНИ И ОБИЧНИ мъже сега кво правят - сещат ли се за задълженията си помагант ли...бе въобще като изкл евентуално добрия секс - кво хубаво остана от тях?!?

...Аз с  течение на времето забравих лошите неща и си спомням хубавите моменти, от което разбира се ми става адски гадно...
Аз пък обратно,с течение на времето взех да забравям хубавите спомени и да си спомням само гадните.Почти не сме се карали през 10 г брак с него,но накрая имаше много болка и простотии.дне спътувахме извън града и си говорехме с децата и приятеля ми точно за това кои от нас ккаво си спомня.Аз на всяка дума казвах ,не си ли спомняте.....и нещо хубаво от спомените ни заедно  а те казваха :"да ама сега е по готино "и накрая дъщеря ми заключи:"Да ама си спомням и колко много плачеше нощем и ние плачехме с теб,а на него не му пукаше ,че ни причинява болка и спеше до задника на ....."права беше колкото и да не ми се иска да го кажа.Не ги настроивам ,не им говоря гадости за него-напротив искам да сме и сме в човешки отношения по между си,но децата ми няма да запомнят хубавите моменти ,а ще запомнят сълзите ми и крясъците му.Ето от това ме боли най-много.

Отговарям на въпроса - и аз не мисля вече за него като мъж, а като за г....з...както рече Сабина. В началото ми липсваше не толкова секса (понеже няма да си кривя душата, ама не е БНД точно  номер едно в моята топ класация ), а наистина хубаво прекараното време...но това беше в началото когато и двамата се стараехме всичко да е ок...С времето БНД все повече се разминавахме по въпроса как да се забавляваме в свободното си време.
А Славче, напълно те разбирам, че все още ти липсва...малко време е минало, човек се привързва емоционално и психически. Аз в началото също доста мазохистично страдах и ревях ужасно много..но всичко с времето си!
Някъде бях чела, че стреса, който изпитва човек при раздяла с партньор е огромен и дори можело да се говори за пост-травматичен синдром с всичките му негативи. Така, че нека не сме толкова крайни в отношението си към момичетата, които още страдат по изгубените партньори, независимо какви гадове са били!

Морги, никой не е лош ск момичетат
точно обратно - ясно ни е защо се чувстват така и се опитваме да ги наведем поне на мисли, които биха поотрезвили разума и сърцата им

Нещо не си в час 

Ами веднага ще ти кажа.С бащата на Любослав казвала съм го когато се регистрирах и започнах да пиша тук се разведохме преди 6 години,и  днес не мога да дам смислено и логично обяснение защо се получи така.Наскоро когато отивахме при нашият син в болницата в,която той беше си говорихме и никой от нас и до днес не е наясно защо го направихме.Бяхме горди и доста независими и двамата ,твърде млади и след 1годишна раздяла се видяхме едва в брачната колегия.Първият път не беше толкова болезнено ,явно не съм го обичала толкова много както сега.А с бащата на Мария нямахме брак но живеехме заедно като нормално семейство когато Мария беше на 3 месеца открих ,че той има друга жена в живота си ,негова колежка.Когато тя стана на 5 месеца той хвърли ключовете и си тръгна.ОПИТАХ СЕ ДА ТЪРСЯ ПРИЧИНАТА И В МЕН ПИТАХ ГО,НО ТОЙ КАЗА ,ЧЕ ПРОСТО СМЕ ПОЖИВЯЛИ ЗАЕДНО И СЕГА ИМА ДРУГА.
Бащата на любослав се грижи за него,с него сме се разбрали ,че след като не успяхме да бъдем добри съпрузи трябва да бъдем добри родители.Има бебе на 5 месеца но не изоставя и нашият син.За бащата на мария какво да ти кажа ,освен,че за 2 месеца е видял дъщеря си 2 пъти за 20минути,без финансови ангажименти.
Да може да е глупаво,може някой да не ме разбират и да ме обвиняват но аз все още страдам за него,за нашите прекрасни мигове ,за човека който беше домен,а не за този който ми причини болката и страданието.Както Сабина казва ,не ме е срам от това.Споделям го тук ,защото знам ,че и много от вас ще ме разберат .ТУК СРЕЩАМ И РАЗБИРАНЕ И ПОВЕЧЕТО ОТ ВАС ДА НЕ КАЖА ПОЧТИ ВСИЧКИ ГИ ЧУВСТВАМ КАТО БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛКИ НИЩО ЧЕ НЕ СЕ ПОЗНААМЕ ЛИЧНО-ГОДЗИЛА,САБИНА,ПАТЕТО,МОРГАНА,САМОДИВА И............

''Да може да е глупаво,може някой да не ме разбират и да ме обвиняват но аз все още страдам за него,за нашите прекрасни мигове ,за човека който беше домен,а не за този който ми причини болката и страданието.Както Сабина казва ,не ме е срам от това.Споделям го тук ,защото знам ,че и много от вас ще ме разберат .''

естествено, че ще страдаш, ще си го мечатеш обратно, ще ти липсва...та това са години чувства, не можеш да ги шибнеш с ръка и да остане само лошото  като обичаш истински, дори и със земята да те изравни тоя човек, няма как набързо да минат чувствата и липсата и болката. може и никога да не минат но най-вероятно се укротяват някъде в съзнанието, така че да можеш да продължиш напред , ( тъй като не можеш да продължиш назад, за съжаление...)
така че аз лично те разбирам на 100%. и вече се убедих, че няма срамно в това да нямаш достойнство и да не можеш да си кажеш- ''той ми причини това и това, заслужава еди какво си..'' . да причини ми , но го обичам и това е.
пожелавам ти при тебе чувствата по-скоро да ги затриеш в съзнанието си някъде където няма да те тормозят 

Благодаря Самодива,БЛАГОДАРЯ!Веднъж казах на майка ми,болката не отминава тя остава но е дълбоко в сърцето и душата и се научаваме да живеем с нея.Аз все още обаче немога да се науча.Да чувствам се унижена като жена,обидата е в мен но какво да направя като и обичта още е в мен?

''Да чувствам се унижена като жена,обидата е в мен но какво да направя като и обичта още е в мен?''

сигурно като мине време повече и от това, че този човек повече няма да ти донесе хубаво, просто лошото ще се затвърди и ще надделее. или просто ще се научиш да живееш без него, с идеята, че мостове назад НЯМА , има само напред, а напред него го няма , не съществува и така...пък и случва се разни клинове да избият големия клин  нищо не се знае

Знаеш ли Самодива днес когато бях на разходка с бебето на Герена и си мислих ,как искам отново да обичам ,да бъда обичана и малката ми дъщеря да не усети никога липсата на баща си.Но дали  това може да се случи ?Както вече ти казах толкова унижена и ненормална се чувствам ,че си казвам -кой ще ме обича мен с две деца от двама бащи?Някои  пак ще кажат ,че се самосъжелявам -така е ,правя го ,но поне  не го крия.Казват ми ,че съм силна ,но явно пред хората давам вид на такава,но аз никак не се чувствам така.Днес като бях до работата и после на разходката разказвах на малаката-,че всичко е започнало от тук с баща и и че е било толкова прекрасно.Тя не разбира но мисля,че има право да знае,че е дошла с любов и е била желана и чакана и нейният баща е бил и добър с нас.Макар.че може и да не го познава.

кой ще те обича ли? който и да е, няма да ти брои нито децата, нито мъжете , обича ли те , взима те със все децата и миналото. ама не си единствената!!! може както сте трима, да станете 4ма, 5ма, нищо не се знае имаш задачата само да вярваш и да не се затваряш в себе си сега, защото никой не може да те открие ако се затвориш в себе си.
това за разказването на детето- все още много ти пари и емоциите си излизат самички ...но ако наистина мислиш, че детето може и да не види този човек, по-добре като стане по-големичка и почне да разбира, да не знае много неща за него, за да не й създадеш чувство за липса без да го е познавала така да се каже .