Е най-обичам такива обобщения. Може и още на втория месец да решат двама души, че искат да имат дете и да бъдат перфектни родители. Без да са живели заедно и без да си знаят кътните зъби и без да са прали и готвили заедно. Познавам точно такава двойка. Затова никога не бих окачествила нещо подобно като безотговорно.
Виж целия пост
Той се разколеба
- Публикувана: 28 юли 2007, 11:04 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2007, 13:12 ч.
# 31
30 юли 2007, 12:18 ч.
за мен е детинЩина
Виж целия пост
Е най-обичам такива обобщения. Може и още на втория месец да решат двама души, че искат да имат дете и да бъдат перфектни родители. Без да са живели заедно и без да си знаят кътните зъби и без да са прали и готвили заедно. Познавам точно такава двойка. Затова никога не бих окачествила нещо подобно като безотговорно.
за мен е детинЩина
# 32
30 юли 2007, 17:22 ч.
мисля, че приятелят ти подхожда по-скоро отговорно, отколкото да се дърпа; бебето е наистина много голяма отговорност и по-добре първо да си сигурна, че можеш дълго да живееш с един човек, отколкото после да си сама с детето; не искам да ти развалям мномента /правенето на бебе беше най-хубавия период от живота ми/, а по-скоро да те приземя малко; искам да те посъветвам съвсем добронамерено, да обмслиш много добре нещата, защото отношенията между двама души доста се отежняват, когато се появи и трети, пък бил той и собственото им дете; разликата е подобна, като да сте просто гаджета и вече да живеете заедно; трудностите по отглеждането на един малък човек променят доста неочаквано хората;
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
Виж целия пост
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
# 33
31 юли 2007, 10:54 ч.
Аз не съм убедена,че е точно така.С моя живея от ...... мноооооооооооого години и пак ме гръмва с някоя изненада,та ми идва да го убия 
.
И за брака - същото - само подпис и според мен никаква гаранция за отговорност и готовност.Възрастта също не дава предимства.Има млади - отговорни и "стари"- напълно безхаберни.
Виж целия пост
Наистина трябва да поживеете заедно преди да направите бебето. Никога не може да познаваш един мъж наистина преди да си живяла с него 24/7..
.И за брака - същото - само подпис и според мен никаква гаранция за отговорност и готовност.Възрастта също не дава предимства.Има млади - отговорни и "стари"- напълно безхаберни.
# 34
31 юли 2007, 11:33 ч.
Аз не съм убедена,че е точно така.С моя живея от ...... мноооооооооооого години и пак ме гръмва с някоя изненада,та ми идва да го убия .
И за брака - същото - само подпис и според мен никаква гаранция за отговорност и готовност.Възрастта също не дава предимства.Има млади - отговорни и "стари"- напълно безхаберни.
Да, не е гаранция, но помага
И ние се гърмим отвреме-навреме, но го опознах по-добре като заживяхме заедно и се убедих, че това е мъжът, който искам да бъде баща на децата ми.
Виж целия пост
Наистина трябва да поживеете заедно преди да направите бебето. Никога не може да познаваш един мъж наистина преди да си живяла с него 24/7..
.И за брака - същото - само подпис и според мен никаква гаранция за отговорност и готовност.Възрастта също не дава предимства.Има млади - отговорни и "стари"- напълно безхаберни.
Да, не е гаранция, но помага
И ние се гърмим отвреме-навреме, но го опознах по-добре като заживяхме заедно и се убедих, че това е мъжът, който искам да бъде баща на децата ми.
# 35
31 юли 2007, 11:35 ч.
Съгласна съм с това мнение.Може пък да е за добро.Поживейте си така още малко,пък после пак опитайте.
Виж целия пост
мисля, че приятелят ти подхожда по-скоро отговорно, отколкото да се дърпа; бебето е наистина много голяма отговорност и по-добре първо да си сигурна, че можеш дълго да живееш с един човек, отколкото после да си сама с детето; не искам да ти развалям мномента /правенето на бебе беше най-хубавия период от живота ми/, а по-скоро да те приземя малко; искам да те посъветвам съвсем добронамерено, да обмслиш много добре нещата, защото отношенията между двама души доста се отежняват, когато се появи и трети, пък бил той и собственото им дете; разликата е подобна, като да сте просто гаджета и вече да живеете заедно; трудностите по отглеждането на един малък човек променят доста неочаквано хората;
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
и все пак, бебета се правят с любов, а не с мислене, така че успех в бебеправенето
# 36
2 авг. 2007, 20:25 ч.
И при нас имаше такъв проблем.Той казваше ,че не е готов(не,че ни е рано),да изчакаме малко.Е,минаха се два три месеца,и направихме бебо(което така и не се роди за съжаление,но това е друга история).Успях да го навия 
Той беше изненадан също,но с течение на ремето го прие и се възгордя,че ще става татко 
.По една или друга причина бебо не се роди,мина повече от година,но той неможе отново да се реши да става баща.А аз чакам,ли чакам... 
Дано скоро се реши,защото искам да ставам мама .
Виж целия пост
Той беше изненадан също,но с течение на ремето го прие и се възгордя,че ще става татко .По една или друга причина бебо не се роди,мина повече от година,но той неможе отново да се реши да става баща.А аз чакам,ли чакам... Дано скоро се реши,защото искам да ставам мама .
# 37
2 авг. 2007, 23:28 ч.
Според мен нещата не опират до бебето, а до чувствата му към теб. В смисъл, че се съмнява колко е сериозна връзката ви, не е сигурен в бъдещето ви, отколкото, че сега не е моментът за дете. В този случай май наистина е по-добре да изчакаш да се преместите да живеете самостоятелно, отколкото да избързате с бебето, а после да останеш самотна майка. А и от друга страна, той има право. Когато живеете самостоятелно, без други хора, тогава най-ясно се разбира дали връзката ви има бъдеще.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
Виж целия пост
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
# 38
3 авг. 2007, 01:36 ч.
А защо просто не го попиташ директно защо се е разколебал. След като веднъж сте решили заедно да имате дете, бил е толкова ентусиазиран, защо така изведнъж се е променил. След като сте стигнали до там, че веднъж вече сте взели решение за дете, значи сте дотолкова близки, че да можете да говорите за това. Няма нищо по-добро от разговора. Попитай го защо единия път, когато е решил, че иска да става баща, не му е пречело това, че не живеете самостоятелно, а сега изведнъж му пречи. Дали само това е причината, дали го е страх, че няма да се справите. Поговорете си и сама ще си прецениш. Но ако е само страх, опитай се да го успокоиш - и въпреки всичко, дай му време да узрее за бащинството. То не е майтап работа.
Виж целия пост
# 39
3 авг. 2007, 09:44 ч.
Не насилвай нещата! Ако е казал Господ, всичко ще си дойде по реда! И не ги драматизирай! Не мисля, че си" попрецъфтяла гергина", на която й тика биологичният часовник! Даже мисля, че си много млада! Мислила ли си, дали ще можете да го тледате това бебе? Все пак това са отговорности-жилище, пари и много безсънни нощи! Това все пак си е стряскащо?И все пак успех!!!!!
Виж целия пост
# 40
3 авг. 2007, 11:17 ч.
Двоумя се какво да ти отговаря.Няма да засягам темата-ама аз така, пък той видиш ли така.Със съпруга ми бяхме гаджета четири месеца, сгодихме се и аз след 10 дни бях бременна.Никой не е питал другия готов ли е не е ли готов, просто правихме секс като за световно-ех,младост и резултата се появи след девет месеца.Не мога да си представя по-любящ и отговорен баща от съпруга си.
И още нещо мъжете трудно свикват с мисълта, че трябва да носят такава голяма отговорност, но повярвай ми вземат ли бебето в ръце, усмихне ли се, каже ли "тата", край с колебанията им.Така, че бягайте в леглото здрава работа и ви желая след девет месеца едно здраво, красиво и щастливо бебе.И не чакайте - моя позната днес кариера, утре кола,след това апартамент и когото решиха ,че вече са "готови" се оказа,че има гинекологични проблеми и шансът да имат дете е 1:1000
Виж целия пост
И още нещо мъжете трудно свикват с мисълта, че трябва да носят такава голяма отговорност, но повярвай ми вземат ли бебето в ръце, усмихне ли се, каже ли "тата", край с колебанията им.Така, че бягайте в леглото здрава работа и ви желая след девет месеца едно здраво, красиво и щастливо бебе.И не чакайте - моя позната днес кариера, утре кола,след това апартамент и когото решиха ,че вече са "готови" се оказа,че има гинекологични проблеми и шансът да имат дете е 1:1000
# 41
3 авг. 2007, 12:33 ч.
Абсолютно те подкрепям! Аз също имах същия проблем, макар, че съм семейна! и реших да запазя бебето си и да се "откажа" от бащата.
Не вярвам в подходящите моменти
Виж целия пост
Според мен нещата не опират до бебето, а до чувствата му към теб. В смисъл, че се съмнява колко е сериозна връзката ви, не е сигурен в бъдещето ви, отколкото, че сега не е моментът за дете. В този случай май наистина е по-добре да изчакаш да се преместите да живеете самостоятелно, отколкото да избързате с бебето, а после да останеш самотна майка. А и от друга страна, той има право. Когато живеете самостоятелно, без други хора, тогава най-ясно се разбира дали връзката ви има бъдеще.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
Знаеш ли, за бебето никога не подходящ момента. Всичко е Божа работа. Не напирай, не настоявай. Ако е рекъл Господ, то ще стане.
Не вярвам в подходящите моменти
# 42
21 авг. 2007, 16:04 ч.
Мисля, че много бурно си реагирала. Не му отрязвай пътеките, нека той се чувства спокоен да може винаги да дойде и да сподели с теб, това е най-важното.
Виж целия пост
# 43
22 авг. 2007, 14:23 ч.
Хайде,бе!!!Глупости 
Познавахме се от около 10-тина месеци и се оженихме.На следващата година имахме бебе и не сме се чудили дали сме готови. И да ви кажа ли колко години живеем вече заедно - няма , защото са мнооооооооооого. 
А имаме приятели,които се опознаваха толкова време,че ние си отгледахме децата ,а те се ожениха и се разведоха по три пъти през същото време.
Всичко си зависи от човека.Има такива,който и на 100 години ще са си безотговорни и неготови,а има и на 20 "печени" и много пробващите на кутрето не могат да им стъпят.И учат,и деца имат ,и на работа ходят.Просто въпрос на нагласа, ЛИЧНОСТНИ качества и най-вече НА ОБИЧ.
Аз ,ако съм на твое място, да съм му показала пътя отдавна.След като не мога да разчитам на него ЗА КАКВО МИ Е?
Ето това е добър съвет според мен и ако той не помага отрязвай му квитанциите
Виж целия пост
ако се познават само от 1 година, ако не живеят самостоятелно и т.н. по мое ли4но мнение са безотговорни ... освен ако не иска просто на всяка цена да има бебе и мъжът е само в ролята на донор, естесвено
Познавахме се от около 10-тина месеци и се оженихме.На следващата година имахме бебе и не сме се чудили дали сме готови. И да ви кажа ли колко години живеем вече заедно - няма , защото са мнооооооооооого. А имаме приятели,които се опознаваха толкова време,че ние си отгледахме децата ,а те се ожениха и се разведоха по три пъти през същото време. Всичко си зависи от човека.Има такива,който и на 100 години ще са си безотговорни и неготови,а има и на 20 "печени" и много пробващите на кутрето не могат да им стъпят.И учат,и деца имат ,и на работа ходят.Просто въпрос на нагласа, ЛИЧНОСТНИ качества и най-вече НА ОБИЧ.
Аз ,ако съм на твое място, да съм му показала пътя отдавна.След като не мога да разчитам на него ЗА КАКВО МИ Е?
Ето това е добър съвет според мен и ако той не помага отрязвай му квитанциите
Така, че бягайте в леглото здрава работа и ви желая след девет месеца едно здраво, красиво и щастливо бебе.И не чакайте - моя позната днес кариера, утре кола,след това апартамент и когото решиха ,че вече са "готови" се оказа,че има гинекологични проблеми и шансът да имат дете е 1:1000
# 44
14 ноем. 2007, 19:06 ч.
Само да ви кажа, че десика си има вече 
Знам го със сигурност, защото аз съм причината
На дамите, които заложиха на мен - мерси!!!
Успех на всички ви!
Виж целия пост
Знам го със сигурност, защото аз съм причината
На дамите, които заложиха на мен - мерси!!!
Успех на всички ви!
Препоръчани теми