Плюсове и минуси /столицата или малкият град/

Аз съм от провинцията, харесвам София, поради изброените причини във вариант 2 и ще добавя, най-добрите специалисти в лечебната сфера и т.н., но наистина там не ми се живее, не заради замърсен въздух (и в нашия град е така), а защото познавам града си, а София ми е напълно непозната. Най-вероятно ще бъда дърво без корен.

Ще отговоря по статистики , без лична гледна точка.
Нека  да уточним нещо за тези които се водят  "баш софиянци, кореняци"
Според преброяването през 1880 г. в София населението наброява 11395 "баш софиянци " , родени в града и 9106 души приходящи от другаде. От 1880 година до сега населението в България по статистика се е увеличило 3 пъти. Или 11395 души х 3 е приблизително 35 000 човека. Всичко останало до 1 377 531 души е дошло от някъде. Извода е , че вариант 2 е по-удачен 

  интересно понятие 

Според мен човек трябва да е там, където най-добре се реализира. Аз лично вече съм на мнение, че във всеки град бих живяла, ако така е по-добре за всички.

Незнам според мен камъка си тежи на мястото.

Вярно, че последните години реализацията, каквато и да е тя, беше по-трудна в по-малките градове, но според мен, в последно време се наблюдават положителни практики и има напредък. Според мен и там вече се изкарва достатъчно, за да се живее добре.

Не може всички да са на едно място, ето - града вече издиша.
В същото време, никого не можеш да върнеш насила, ако там, в по-малкия град, му е трудно и потърси път насам.
Но има и друго - не всеки може да се нагоди към живота в големия град. Има хора, познавам лично, които не биха прокопсали тук, просто не е в натурата им. И е по-добре да си седят там.

Никога не съм живяла в малък град и с навика ми досега, мисля че ще ми е трудно. Въпреки това имам моменти, когато ми се ще да съм на такова място. Примерно много харесвам Плевен, не че е от малките градове, но нали по темата, и си мисля, че бих се омела на там. Естествено минава ми след седмица.

В малък, ама наистина малък град, не мога да се справя, не възприемам начина на битуване там, особено при наличието на по-възрастни клюкарки по пейките или на центъра.

Пиша положително и за малките градове, всяко място си има чар. Да не се засегне някоя мама.

Изрично подчертах, че въпросът ми не е за това, кой е истински /или както се бях изразила - баш/ софиянец или не. По това имам предвид тези, които са живели там през целия си живот, независимо откъде са родом майките или бащите им, важна е гледната точка.

На село си е най-арно , овцете , кокошките ..супеееер

Зависи от ситуацията. Аз съм живяла целия си живот в София (и би трябало един вид там да "тежа на мястото си") Обаче - макар че винаги съм била на добри позиции, не мога да кажа, че съм постигнала нещо особено поне по моите представи. Сега съм в Плевен и определено това, което работя тук, е многократно по-важно и интересно за мен от всичко, което съм правила в София. Не бих се върнала повече в София за постоянно, щом мога да постигна много повече на друго място. Е, поне съм наблизо и мога да прескачам често дотам, като ми домъчнее  

Обаче преди 3-4 години не съм допускала, че един ден може да мисля така!

иначе по темата е не може цяла България да живее в София.аз съм за връщане на жителството.

Е какво връщане на жителството в 21 век?

Ами може и 22в да е в Москва например го има.Т.е.  Там живеят само тези от който града има нужда, и кореняците.Ама бат ни Бойко не е Лужков

Ще ме извиняваш , но хората Европейски съюз направиха за да има свободно движение на хора , ти говориш за връщане на "жителството" .

Исках конкретно на теб да отговоря.
Бат' ти Бойко наистина не е Лужков , но пък и ти като си прочела нещо вземи и вникни малко. Бате ти Бойко първо иска да види всички ни регистрирани в Сф за да може да ни събира данъци и такси. Другата му цел е да ограничи инвестициите в София , за да могат те да се пренасочат в други региони от страната и съответно съфорумката ни от Вълчидръм да си намери там работа за 800 лева , да са и наблизо бабите да й помагат в отглеждането на детето , да си е при приятелите и да и е готино .А не да идва в София , да плаща безумни пари за квартири и да увеличава населението в София , а Вълчедръм да се обезлюдява.
Да ме извинят всички от Вълчедръм , не съм вложила лоши чувства , напротив ! Ама това ми дойде наум !

Много пъти са споменавани основните предимства и недостатъци относно жителството в голям или малък град, включващи разстоянията , заплащането, перспективите и т.н. Аз като родена и живуща 14 години в малък град и малко по-малко от споменатите години в София , много пъти съм си задавала въпроса дали бих се завърнала да живея в така нереченият мил роден град. Може би трябва да упомена , че става въпрос за наистина малък град от порядъка на 25000 души, а не за 250000, примерно , не за друго, а по повод това, че в тези случаи се очакват най-вече контрастите в  начина битуване. В различни времена мнението ми е клоняло малко или повече и в двете посоки , бих/ не бих. Просто нещата и тук са много относителни. Аз лично искам да се спра на социалният момент, другите аспекти , както споменах са безкрайно обсъждани , този също най-вероятно, но аз се спирам на него, именно , защото той е пораждал най-вече размишления в мен. Идеята уж винаги е била , че големият град предполага по-вълнуващо и разчупено съществуване да го нарека ...Мероприятия свързани с кина , театри, изложби, заведения и незнам си какво си. Добре де, вярно алтернативата я има , но колко хора наистина се възползват от тези възможности наистина. Колко са наистина хората живущи в големият град, които ходят на театър или на кино повече от 2 пъти годишно, примерно...Незнам , ако сравним като цяло ежедневието на едно семейство живущо  в малък и едно голям град дали разликите ще са толкова големи. Дали хората не работят по 8 и повече часа ..., прибират се , приготвят вечеря и теглят идилично филм с някой торент примерно . През уикенда  отиват в любимото си заведение или парка с децата( обикновено в единия случай са тези, които са ти квартални, защото не ти се прекосява цяла София, както правиш през останалите 5 дена от седмицата, а в другия тези , които винаги си посещаваш , защото са единствените, което не пречи да ти харесват).Това не искам да звучи като защита на провинциалния начин на живот, просто много се дразня на някакви крайни представи, от една страна на живущите в големия град, колко е немислимо да се живее в малък град и обратното , другите да си мислят колко невероятно вълнуващ е живота в големия град. Животът може да бъде еднакво тъп и неверояно( или хайде порядъчно)  вълнуващ, както споменах и на двете места , зависи от единствено  от нас , в коя от двете посоки ще клони. Извинявам се за дългия пост, просто това е нещо, което дълго време е пораждало размишления в мен и продължава да поражда!

Каквото и да си говорим, темата ще се обърне София срещу.........

Не мисля, че ще се обърне София срещу...Който има нерви издържа в София, който нЕма нерви \като мен\ пие хапчета И пак остава тук..това е..

Стига бе, ти па на хапчета

Няма нужда темата да се обръща на Софиянци срещу...., разумни хора сме. Като столица там се наливат най-много пари, нормално е там да се живее по-добре. Относно жителството, ако искам да живея в Ню Йорк например и имам финансова възможност, дали някой там ще ме пита имам ли жителство.

Абе то ние сме разумни...Ама на всякъде чета, а и слушам, че "другите" независимо от къде си, се гледат на криво и трудно се приемат. Пък ако щеш и за великата американска нация.

Точно в Америка едва ли някой ще тръгне да те гледа накриво, че си от някъде другаде (особено ако става дума за Ню Йорк).

Иначе на мен това за София и другите градове ми е много болна тема. От една страна НЕ ИЗДЪРЖАМ ВЕЧЕ ТУК, от друга знам, че в никой малък град няма да мога да живея така, че София да не ми липсва. Т.е. не самата София, а това, което имам тук.
Мислила съм и съм смятала много пъти кое е това, което ме задържа и без което няма да мога и къде бих могла да отида, но нямам отговор. А и всичко това е безсмислено, защото мъжът ми никога не би се преместил. Това малко ме кара да се чувствам като затворник, но няма избор в крайна сметка.

Вчера се разхождах из квартала и си мислех как искам просто да се метна на един самолет за някъде другаде...

E, има доста мами, които живеят там. Те, могат да кажат най-добре. Аз говоря от разказите на мои приятели.
Че всичко е само затишие, но си има навсякъде такива неща.

Особено съм чувала, че много се смеят на хора с акцент. Както тук нали?

готина тема 
трябваше един суот анализ да направим.

родена и отгледана съм в центъра на столицата:
плюсове - всичко важно и интересно се случва в центъра и се достига пеша.
минуси - няма къде да се паркира, мръсно е, плащаш повече данък смет и отвсякъде прииждат нови и нови хора със странен манталитет.

от година и половина живея в 100 ина хиляден град и то в периферията му
плюсове -  чисто и зелено, няма навалица, има лесен достъп до всичко необходимо в 21ви век. красиво е, има прайвъси, караш колело.
минуси - разстоянията са по-големи, без кола си загубен, всяко събитие изисква планиране, няма типа градски живот на който съм свикнала, важните и интересни неща рядко се случват в центъра на града, големите търговски комплекси са отнели повече, отколкото са дали. голям минус виждам и в това, че възможностите за кариера в по-специални сфери са нулеви. което пък може да е плюс, ако ти сече пипето за собствен бизнес.

Намирам златната среда за най-полезна. След 50 мин. път мога да се потопя в центъра на  голям град с интересни места и събития. А билета до БГ е евтин. Полета -кратък.

ами, мноооого шумно бе
нЕма песен на синигери, нЕма ФлУбени чайки, само гугутки се мЕткат отчаяно

Ех, Карил, говориш за :

Няма вече такива местенца, които да ни угодят на всяка прищявка. Хем до работата близо, хем до приятелите, до центъра, до магазина, МОЛ-а, пък и до природата.

Аз живея в малък град. Върнах се тук след като живях и учих 5 г. в Пловдив. Имах възможност да остана там - предложиха ми работа на много добра заплата. Отказах и се прибрах тук по емоционални причини. После те избледняха и ми остана носталгията по големия град. На мен ми липсва социалния живот. Тук театър идва рядко, затова пък залите са винаги пълни. Концерти освен по празника на града, също няма. Събота и неделя по центъра сякаш бомба е паднала - гражданите са по селата да си копаят бостаните. Общо взето - скука. Добре, че поне има няколко школи по танци и няколко спортни клуба, в които децата могат да се занимават.
Предимствата са - по-ниски цени на някои стоки и услуги, по-спокойно е за децата, разстоянията не са големи, хората се познават (което все пак е нож с две остриета и не съм сигурна дали не трябва да го пиша при недостатъците) и ... май друго не се сещам.

П.П. Тук птички пеят, но пък понякога се чуват и петли да кукуригат 

Живея в София,но в краен квартал-тихо е,спокойно,имаме си и петли 
Харесва ми глъчката на големия град,но си мечтая като остарея да си имам малка спретната къщичка,някъде около София.
Хем няма лудница,хем ако ми е кеф хващам рейса или маршрутката или паля колата и хоп
бутам се,ръгам се по Женския пазар и като ми писне-обратно сред природата 
Обичам и двете и столицата и малкия град,важното е да ги чувствам като дом.

Абе петли вече има на всякъде. Онзи ден ходих на гости при нашите в Младост и от една тераса кукуригаше петел.
Ако това е проблема, значи е решен.

Утре и някой кон ще се весне на нечия тераса и всичко ще си е на ред

Родена съм в центъра та София и живях там до преди 20 години, сега живея в квартал близо до центъра, но има много голяма разлика.
Две години не бях излизала от София, бях за кратко в малко градче и първия ден ми беше добре, но на втория откачих от нерви - кокошки кудкудякат, петли пеят, кучета лаят, по улицата минават хора, които крещят в 5ч сутринта отиващи на работа ( това е точно под прозореца), дете се стряска, мухи, прасета квичат...ей наистина откачих, започна да ми липсва шума от трамваите, предпочитах го 200 пъти повече, не можех да се наспя, ставах в 7 сутрин, нервничих.... и разбрах, че големия град ми е взел много - не мога да си почивам без шумовете, на които съм свикнала.
Не бих го заменила, поне на този етап - тук се чувствам добре.

Човек се чувства наЙ-добре там, където са хората, които обича.

Живея в малък град. Плюсовете са повече от минусите. Затова предпочитам да си остана тук. Всъщност проблема с безработицата и ниското заплащане е почти отстранен.

Ахам. И аз там живея

А се подписвам под думите на Сафо. Ама 100%. И бонус - щурец на терасата.

то и аз имах щурец на терасата...
побърка ме
иначе живея общо взето на село, след околомръсното
една сутрин съседа и крава ми беше довел
петлите са ежедневие
романтика
лошото е, че се налага да ходя в претъпкания център...мръсен, задръстен от коли, шумен, топъл...абе, мечтая си за работа по интернет и къща в град с не повече от 200 000 души

Простете, ама София си е един
малък провинциален градец!!!

По мащаби да, но инфраструктурата е калпава и затова и 2-ма човека да сме в града, пак ще си пречим
Иначе ако е било помислено за всичко, може и доста приятно да се живее.

Живея в областен град, на 30 км. от София. Много си ми харесва така - понякога аз по-бързо стигам до центъра на столицата, отколкото някой софиянец от отдалечените квартали! Иначе задръстването го няма при нас, което си е един много голям плюс!

така както е тръгнало скоро и при вас ще има задръствания
преди две години в града нямаше толкова коли, колкото сега 

Аз живея в малък град.Имаме апартамент в Пловдив(даже живяхме малко там след като се омъжих),но аз не издържах затворена в блок,отгоре тропат трябва да се съобразяваш постоянно.Сега сме в голяма къща,с голям двор,спокойно е и за детето най вече е много по добре.Имаме си всичко тук(кино,театър и др.) нищо не ни липсва.В София съм ходила много пъти и ми харесва,но не бих живяла там.Заплащането е по голямо,но пък е и по скъпо отколкото в малките градове.А ако си умен и имаш късмет ще се реализираш навсякъде,не зависи от това къде живееш.

Аха, колите май се увеличиха двойно!!!

в смисъл, защото не е 10 милиона ли?
колко милиона жители трябва да има една столица, за да не е малък провинциален градец?

Не, Лени, в атмосферен смисъл.
Атмосферата на София е такава
като на малко провинциално градче.
Тук музичка, там сватбичка, будчици,
гаражчета, задушевно едно такова.
Не си анонимен. Безтегловен си.
Такива ми ти работи. Остави броя жители.
Ако пък ги погледнеш жителите не квантитетно, а
квалитетно, съвсем пък на селска идилия мяза.

Остава да чакаме значи. Нали количествените натрупвания преминавали в качествани изменения .

Преди 7 години исках да местим да живеем в по-голям град. Но сега на сила не може да ме накара човек. Единствено ми липсва, е че няма театри, хубави големи кина и други културни мероприятия. Липсва ми също голямото разнообразие от стоки, но иначе много повече ми харесва малкия град. Няма задръстване, супер спокоен квартал, спокойствие за детето и така нататък. И най-вече по-чисто. На нас ни е по-добре в провинцията.

Аз, простете, като съм от и в Пловдив, как да го броя - като малък град, щото не е София ли?

Къде се тикате между шамарите, мис, не видяхте ли, че сравнявам с Филибето? Пловдив  не е просто голям град, Пловдив е дух и атмосфера. Така че, не ни дразнете, ако обичате 

Може и да е било някога, сега е снобария и еснафщина. Нищо че е голям град, не е случайно, че бизнесите бягат далеч от Пловдив и реват на умряло. Само смелчаците идват да правят нещо в Пловдив. 

Може ли да изброя за себе си? 

София: По-добра работа, повече пари, повече възможности, по-добри заведения, по-хубави магазини, по-голяма анонимност /ако изобщо това може да те споходи в БГ  / по-добри училища /частни/ за детето ми, повече странични обучения - за детето ми и за мен... И маловажни неща като: Живея почти на "Витошка", но нощем е много по-тихо отколкото в апартамента на майка ми /60 хил. град/, като цяло хората пушат по-малко - извън София трудно намирам незадимено, заведение. Все път когато съм на гости на майка ми оставам без съботния "Капитал", защото в малкия град вестник от 5 /ли беше/ лева се носи и поръчва под бройка 

Единствения плюс на малкия град е - по-спокойния живот и това, че ако живеех там детето ми щеше да играе преб блока с други деца /след няколко години/, а тук това няма да го споходи.

Честно казано, ми се ще вече да живея в по-голям град от София 

Aма има ли тема,в тоя форум,която още на втората страница да не се отплесне в съвсем друга посока!?!?Нали не става дума за спорове кой град е по от друг(конкретно) ,а по принцип-столица или провинция-плюсове и минуси???Или аз не съм разбрала нещо...???Както и да е...явно няма оттърване от тия щуротии...(сори за отклонението,ама наистина изгубвам нишката понякога).
Аз,по темата искам да пиша:
 Поради спецификата на работата на съпруга ми,аз съм живяла много дълго време(с години) в провинцията,в наистина малък град(15000човека),и в София.На практика,за съжителството ни със съпруга ми е все едно къде точно е жилището ни. Това,което със сигурност знам ,е че моите деца са много по-здрави,спокойни и имат много повече място,време и възможности за страхотни игри именно в малкия град.Да не говорим за това,че в София,аз просто не мога да си позволя лукса да си чета за изпити спокойно в къщи,докато 6-годишният ми син играе с тълпата момчетии в квартала и единственото нещо,което ме притеснява е да не си счупят един на друг главите,а не нещо друго(най-общо казано),а бебето ми спи в количката в градината пред къщата,наглеждано от баба ми,която плете до него под сянката на лозниците и почти няма шанс да го събуди нещо .И вместо да губя сума ти време и нерви,прибирайки ги от градина,съм си в къщи за 15 минути и нито сме изнервени,нито изморени, посипани с прах или нещо друго.Има още толкова много плюсове за децата,че ще досадя на всички,изреждайки ги подробно.
 А за София...какво да кажа-аз се чувствам по-добре в голям град.Дразнех се от тишината и кротостта на провинцията,дразнех се от познатите физиономии,които всеки ден виждах по едно и също време,правейки все едно и също...изобщо-скуката ме побърква.Да не говорим за еснафските разбирания на познатите ми в малкия град,а диалекта...него просто ще го подмина,защото яко ще обидя някой...но колкото повече растат момчетата,толкова повече се убеждавам,че в малкия град за тях е много по-добре и в момента обмислям някакъв компромисен вариант.Все ще компенсирам нещата за себе си.Така или иначе,дори,когато съм живяла далече от София,не съм пропуснала нито един концерт или примиера,които съм желала да видя,а и "културния туризъм" до София,който осъществявах беше много приятно разнообразие и почивка,особено като има човек къде да преспи,защото нощните клубове също си ги бива-в София те са най-добри,няма спор.
  А Интернет има навсякъде и оттам се информирам за всичко,което би могло да ми е интересно-книги,театри,клубове,концерти...и това ще е така,където и да живея.
  Колкото до работата и заплащането,ще повторя някои изказвания тук,но ще потвърдя,че нещата,малко по малко, тръгват и в провинцията,а разходите наистина са по-малко.
  С едно изречение-назад към природата и провинцията

От София съм, дразнят ме много неща, но не мога да живея в по-малък град. Причините са почти изброени в предишните мнения. Мога само да добавя, че лично за мен нещата стоят : "Където е тълпата, там е животът!"

Бих допълнила, където е сърцето, там е животът.

Темата така както е поставена може и да не се отнася само за Софето.
Иначе съм съгласна с Лиска за атмосферата, тя сякаш не се
променя (или се променя частично) в територията на цялата ни страна.
На мен малките градове ми влияят по-добре, а селата съвсем.
Обичам селските шумове повече от градските и един ден като си свърша работата в столицата ни, ще отида на село, да не преча на никого.

Израстнах на Попа. Играхме на трамвайната линия, слагайки капачки Преди 20г се преместихме в Младост-2. Беше чудесен, тих и чист квартал. Уви, спомени...
Преди 4г се преместихме в Панчарево срещу "Гъбата", до гората. РАЙ! Чуствах се като на курорт.
Преди 2г посочихме на картата Хасково. Никога не бяхме идвали тука! Чудесен град- чист, спокоен, по-евтин, шадраванчета, градинки, младежки център със спортни, езикови, художествени занимания за деца. Клубове по интереси за възрастните. Мислим да останем тук.
Вчера се върнах от Сф. Отивам там заради родителите, приятелите и ... моя гинеколог- миналата година по спешност отивам при възрастен гинеколог в Х. Знаех какво ми е. Т.к. родих със секцио, имам тънък шеф, който вече почти не се вижда. Та, въпросният хасковски лекар, със стаж над 40г, ме попита, дали белегът ми е от апендисит
Така че, що се отнася до мед. грижи, ги поверявам на Военна б-ца сф.

Обичам София в събота следобед и неделя предиобед. Рядко ми се случва обаче, затова не ходя често. 

Ами да. Празна е. Остават само софиянци в нея. Като и в Пловдив.

    невероятно е точен ритъма , с който се появяват тези теми.  Средно на 3 месеца / като не броя, тези, които не съм прочела/
    Но има нови хора. Затова и пиша /   не, че има нещо ново в това, че София е шумна, мръсна, има работа и си е град , в който  все още има и Театри, Кина   и  Други-неща-които-се случват. И нещо живее.  Защото има градове, в които това го няма.
      Нямам право на глас   Аз хем не съм в София, хем съм в голям град.  И все още нещо се случва. След 2-ра програма./ По онази песен/
   

Събота и неделя мога да карам тротинетка по булевардите...)) така е.   Пресичам диагонално, ей така за тръпката, щото в делничен ден минавам след поне 5- минутно чакане и озъртане.  Не се сърдя и на шоФЕрите.  Те си гонят светофара, защото,  тайно и дълбоко в себе си, предполагам, че ако стигнат с тези, единствени 2 минути по- рано - животът ще им е по- хубав., по навреме ...
   

За мен София (специално) вече няма никакви плюсове. Какъв ти по-висок доход, щом разходите ти са до небето! Аз давам мило и драго да живея в Плевен например (не, че е малък град, просто всичко там е що-годе според нормите). По-малките градове имат чар. А какъв е софийският чар?
Така че предпочитам малко по-нисък доход, но децата ми да растат спокойно, на по-чист въздух, най-малкото (щрак)

Ох, все по-малко издържам тук 

Аз съм от малък провинициален град. Живях 8 години във Варна. Лудница. Стрелят напосоки, както си пиеш кафето. Пълно с мутри.
Когато се роди малкото човече са преместихме в съседен град. Работим и двамата със съпруга ми.
Мисля, че плюсовете са повече. Поне за нашето семейство. Ходим непрекъснато по южното черноморие. Купихме си скоро апартамент на баш пясъка. Взехме си и ранчо в едно село. Супер. Мен ме кефи тишината и спокойствието. Не мога да издържам просто в София.
Но това е въпрос на вътрешна нагласа. На някои хора им харесва многото народ. Понякога и на мен ми липсва, но тогава хващам корабчето от Несебър и отивам за един ден до Истамбул.
Е, вече там се "насищам" на народ!!!

Подкрепям с пет ръце!!! Но това е друга тема...

За мен най-добрия вариант е да живея на село близо до голям град. Не мога да вирея затворена в апартамент, полудявам през лятото! Не мога да си представя и да вися с детето по паркове и градинки, когато вкъщи на село мога да го пусна на воля да тича по двора и улицата.

Иначе бих живяла в голям град, но не София, а примерно Барселона, или Валенсия...мечтииии...

Това е пълна заблуда. Скоро имаше списък и се оказа, че София е на 3-то или 4-то място по високи заплати.
Околностите на София и Бургас мисля, че водеха първо място.

Еми да! И на мен така ми се струва.

Като цяло съм съгласна с първия постинг на авторката...

В момента точно това ме притеснява на Плевен - не мога да намеря работа за над 300лева. А разходите изобщо не са по-малки.

Иначе ми е много по-яко - има огромен център без коли, с каскада и достатъчно дървета за сянка. Готина градска градина в центъра, много яко сенчесто музейче на 5 минути от къщи, пак в центъра, пълно с майки и деца. Парка Кайлъка, който ми е на 20минути ходене пеша или на десет с тролей, има басейн, тенис кортове, които не ползвам аз де, заведения, езерце с лодки, миналата година установих, че мога да греба и да карам лодката и е голямо удоволствие. Има и заведение с детски кът. В самият град няма детски клуб или парти център, но кво толкова, ние и в Сф не сме се засилили да ходим всеки ден. Има няколко басийна, няколко прилични клуба и няколко готини пицарии. Няма готини уютни кафета, абе кафетата не ме кефят. Има хора, с които да се виждам, вечер като легна чувам птички и щурци, а в Сф като си легна вечер чувам шума от коли все още и някво бумтене, а когато взимам детето от ясла и вървим към вкъщи понякога не я чувам какво ми казва, защото е ужасно шумно. В София в Студенски град бършех прах два пъти в седмицата, после в Хаджи Димитър - всеки ден, тук в Плевен може веднъж в седмицата.

Всъщност единствените две неща, които в момента са ми минуси за Плевен са ниските заплати и това, че някакси не можеш да останеш анонимен, имам моменти, в които просто искам да се скрия, но винаги от някъде изкача някой познат, а и близостта на цялата рода се усеша заплашително. Но съм практична, все пак е важно, че са наблизо и могат да помагат за детето - да го гледат докато мен ме няма, в Сф това няма как да ми се случи, детето е залепено за мен и това адски ми тежи понякога.

Аз съм от тези дошли в София заради работата, и ето вече една година съм тук и не мога да свикна с този град и това си е. Не мога да свикна с мръсотията, с бездомните кучета, с дупките по улиците, със задръстванията, с разстоянията, със страха че ще се прибера в квартирата и ще намеря всички чекмеджета обърнати или още по-лошо някой ще влезе до като спим и .... Социален живот почти не водя тук /нямаме баби наблизо на които да оставяме малкия/  ... а и честно казано нямам нито желание, нито време за такъв. Превърнали сме се в едни роботи, ... а в Търново не беше така... Напоследък се случи трагедия с мои близки тук в София и съвсем съм настръхнала на тема престъпността в столицата /не че в малките градове не се случват такива неща, но поради голямата концентрация на хора тук са ежедневие/. Детето ми сега е на 2 и не мога да си представя как ще расте тук, как ще ходи на училище и ще се прибира само ... не, определено не искам да отглеждам детето си тук. Няма една нормална градинка наблизо, вярно че има и големи паркове, но са далеч и изобщо не се поддържат. Лекарите тук са бизнесмени, а не лекари – плащам си за мамолог, а той вместо да ми даде касова бележка например ме дава визитна картичка, и освен на ехограф, настоява да ми прави и снимка, без да има причина .... е има защо да не ми вземе пари за два прегледа щом може.
Та възможностите за работа и професионално развитие са наистина единственото нещо което ме доведе тук и само то ме задържа за момента. Мисля си все повече за връщане в родния град и ще работя в тази посока. И когато това стане, София никак, ама наистина никак няма да ми липсва! 

Когато човек роди доста се променят нещата, за мен  е много важно детето да расте в по-нормална обстановка и да прекарвам повече време с нея. Между другото познавам няколко млади семейства, които вече решиха да се върнат я от София, я от чужбина, поради голяма част от гореописаните причини /не само от мен, от всички, които са посочили плюсовете на провинцията/.
А и България не е толкова голяма - винаги може да отскочиш и да разнообразш с друго населено място - кеф ти Балкан, кеф ти море, кеф ти язовири, села, кеф ти шопинг и градски туризъм.

Абсолютно права си. Ние живеем кажи-речи на пъпа на България и на практика всичко ми е близо. 40 минути каране по правилник и съм на центъра на Пловдив... За нищо на света, обаче, няма да преспя в него.

Така е... Последният път като бях в Смолян, се замислих колко са ми променени приоритетите. Започнах да забелязвам неща като чисти улици, поддържани детски площадки и пешеходни зони... Всъщност, за първи път открих и някои плюсове на малкия град. Да не говорим, че след две години, прекарани в мръсните градинки и мизерията на краен софийски квартал, и най-малкият град ти се струва център на просветата 

Е, Студентски град какво общо има със София? 

Аз освен това имам и пресни наблюдения /от последната ми работа/ от образованието в градовете. В смисъл - от средата. Малка част от нещата, които вършех, беше да посещавам едни лекции в различни градове на страната. В Сф-те училища се нагледах на груби и псуващи учители... и зле изглеждащи училища, може би, защото нямах посещения в центръли или елитни учибища /с изключение а едно частно/. Децата си бяха почти като навсякъде, но учителите, базата и т.н. мн зле. Из малките градчета наистина се чувствах като в центъра на просветата, разкрасени по проекти, оцветени в хубави цветове, в Мездра и Враца например много се изненадах, децата бяха толкова будни, учителките дружелюбни, базата ок... В Благоевград също не беше зле, но не знам каква е тая акселерация там - 6класничките изглеждаха огромни, нещо като плевенските деветокласнички. В Плевен пък, къдто имах повече наблюдения, понеже и лекции изнасях - супер будни деца, в едно единствено училище простееха и се държаха тъпо. Но навсякъде имаше огромна разлика със София.

Доне, в Смолян и чистият въздух и балкана са съвсем големи бонуси за децата.

За мен като настояща и бъдеща мама плюсовете на моя малък град са много повече от минусите, и не бих го заменила за столицата. Работя на 15мин. от вкъщи, и на 10 от детската градина на детето. А при положение че таткото е по смените, аз я взимам почти всеки ден, и това ми спестява много разходи за транспорт, а също и време. През почивните дни можем да посетим градската градина (която е в центъра на града) и детето да си поиграе там с други деца. Вечер мога спокойно да я оставя да играе с децата на улицата, като седна на близката пейка и хвърлям по едно око, да не мине някой от съседите с колата, но движението не е натоварено, и децата са спокойни. Роднините ми са наблизо, а откакто загубих майка си, за мен е много важен контакта на детето ми с баща ми, бабите ми, защото искам да има спомени от тях, а не да загуби всякаква връзка със семейството, както би станало ако живеехме в някой друг град. Ако ни скимне можем да отиден на излет в планината (само на 1/2час път с кола) и да си прекараме страхотно, без да има задръствания с които да се съобразяваме на отиване или на връщане. Както и ми харесва липсата на "тълпи" с които столицата изобилства ("Тълпи" - прах, мърсотия, микроби, цигари и др приятни неща). Минусите на града - понякога просто ми писва че е малък, и тогава отивам в Благоевград, където получавам достатъчно разнообразие, имам достъпност до големите вериги магазини, и повече културни прояви. Освен това няма как минавайки през града да не налетиш на поне няколко познати (не че непременно е лошо), но клюките се разбират сравнително бързо.

Единствения плюс на столицата е 2-3 пъти по-голямата заплата която бих могла да взимам, но пътните и квартирата която би трябвало да плащам ще обезмислят до голяма степен тази разлика, а не бих заменила къщата си с двор, за панелен апартамент някъде по крайните квартали. Минусите са вече изроени в доста от постовете, така че няма смисъл и аз да ги повтарям. На мен сърцето ми е тук - в родния град, и ще си остана тук, защото ми харесва.

Някой ми е изхвълрил пъпа на морето ..Пък съм родена в София - гадно място е .

В малкия град е много по-спокойно    шофирането

Че София е мръсна спор няма, обаче не беше преди години така. Голямото строителство и безработицата в страната докараха много хора, които тук не се държат като в родния си град. Имам състудентки, съседи и т.н., които си изхвърлят боклука на улицата, но в Търново не го правят.
Не обвинявам никого, но СОФИЯ не беше такава преди.  Ние също имахме градинки, езерото Ариана, фонтани и т.н.

СОФИЯ отдавна не принадлежи на софиянци. Тук е пълно с пришълци, които я направиха такава каквато е сега. Погледнете как "бъдещето"  си стопанисва Студентски град, така се отнасят и към столицата. Чувството, че си временно и за малко прави някои преселници "неуязвими". Но много от тях са намерили работа, партньор, приятели тук. Остават, но не уважават!

Данте, казваш пришълците направили София мръсна. А защо в провинцията е чисто, може би защото мърсящите са се изнесли в София.

Защото там не смеят да цапат, а тук се опияняват от относителната си анонимност. Студентски град е жив пример за тази "отвързаност"... в много отношения. Данте е права, за съжаление.

Това е моето мнение също!!! Въпреки че по принцип съм родена в малък град. живяла съм 31 години в "малка, спретната къщурка" до голям парк, потънал в зеленина. Живеем също на добро място засега, въпреки че половинката ми е насочил взор към някое селце извън София...след време.... Мога, на 36 години, семейна и с дете, да си ИЗБИРАМ работата и респективно за КОЛКО пари ще работя. ИЗлишно е да споменавам, че вземам няколко пъти по старата си заплата.
Освен това около София има опции за разпускане за всякакъв джоб, не можем да го отречем. АКо нямаш кола, се качваш на маршрутка н.10 , отиваш до Златните мостове, правиш си преходче, хапнеш 2 кебапчета за почти жълти стотинки и се връщаш долу. Сума сумарум за около 5-6 лева на човек. Ако си малко по-нагоре финансово-палиш превозното средство и отиваш до:  Костенец, Железница,Говедарци,...какво още, допълвайте?

Въпреки, че не съм от София, съм на същото мнение, важи за всякакви ситуации, в къщи боклука си го изхвърляш в кошчето за боклук, някои, като излязат навън, хвърлят по земята, без да се интересуват кой ще чисти. Някои си изхвърлят пепелниците през балкона, други си изхвърлят боклуците от прахосмукачката и т.н.

Ами, хайде връщай се тук, в Търново. 
За мен Търново вече е една малка София, само, че е много по-чисто, хората са по-възпитани, въпреки, че има и еснафи, има вече добри частни ДГ и училища, има най-различни културни мероприята. Но пък и тук в пиковете часове е голямо задръстване.

И още по темата - и за мен приоритетите се промениха от както родих, докато преди беше важно да живея сред навалицата, в големия, оживен, динамичен град, то сега искам децата ми да израстнат в една спокойна обстановка, където могат на воля да играят, да тичат, а после като искат да живеят, където им харесва.

Еее, омръзна ми от такива определения - всичко е въпрос на възпитание, ако някой в родното си място е научен, че боклука се хвърля в кошче, а не на земята, едва ли на друго място ще започне да си хвърля боклука на земята и да се държи като простак. Не го вярвам и това е!

 При майка ми(малко градче) имаме съседи, които си хвърлят боклука през терасата - знам я коя е - всеки път я гледам кръвнишки, но тя не се впечатлява. Също така мога да кажа, че баща ми мие стълбите с белина за да е чисто. Смятам, че и двамата на друго място просто ще се държат по същият начин. Нито единият ще се научи да полза кошче, нито другият ще започне да хвърля по земята.

То не става въпрос за всички, аз като ходя в София или другаде, също не изхвърлям нищо по земята, но има хора които го правят и аз не знам защо, наистина е въпрос на възпитание.

Защото тук е чисто и не се цапа, а в София мръсно и един боклук в повече не се забелязва. същите тези, които имаш предвид, че използват анонимността, могат да го правят и в чужбина, но не го правят, защото там е също чисто.

И глобите са големи, а там има кой да следи за това.

Мир на всички, тук глобите са същите като в София, но чистота си личи и отношението на хората към нея също, за разлика от стиличката ни.

Такааа... Сега, къде е истината? Тук

или тук

Само да попитам - някоя от вас живяла ли е в Студентски град и гледала ли е през прозорците си летящите надолу торби с боклук?

Много се радвам за вас, иска ми се и аз да споделя същото, но уви.....

И накацалите торби по дърветата

Живеех по едно време в блок на Медицинска академия и един приятел от блока обясняваше: "Абе уж тук възпитани, интелигентни хора сме се събрали, повечето деца на лекари, а около блока ни пълно с хвърлени торбички боклук. Обаче един ден минавам покрай блок на друг университет, гледам им боклука и си казвам - вярно сме възпитани, бе, виж тия колко много повече боклук са нахвърляли"
Та така за чистите хора от градовете извън София.

Не че в нашия град някой пази чистота, същият боклучарник като в столицата е, но от общината пращат хора да чистят боклуците редовно.

Не съм, но съм била студентка в Пловдив. Сто пъти е по-чист от София. И там има много студенти и там има пришълци.
Само веднъж видях торбичка летящата от балкон. Собствениците на летящия обект бяха студенти гърци.

Лиляна, не мога да си обясня ненавистта ти към "столичката ни"... с най-добри чувства   

Аз съм живяла в Ст Град, никога не съм си хвърляла боклука през прозореца или терасата, никой от обкръжението ми не го е правил. Според мен е до възпитание и някакви ценности. Не вярвам в това, че някой не цапал докато живял в провинцията и сега заради анонимността в Сф дай юруш да клепем щото не ни познават. Последната седмица в Хаджи Димитър се нагледах на такива местни коренячки... Не им пукаше къде какво хвърлят и децата им около тях. Извинението им беше, че после си метат, един път в месеца да речем.
До човек и до навици си е.

Той юрушът не е само в клепането, във всичко е... По същия начин чужденците като идват в България, се държат като свине и се оливат.

Почти веднага след като публикувах, се замислих, че може и да предизвикам подобна реакция.
Не я ненавиждам София, говоря само за боклуците. А и ме провокира едно мнение за пришълците, които я замърсяват.
Съжалявам, не желаех да оставя подобно впечатление.

аз. И не съм забелязала летящи торби, пълни с боклуци. Виж, разхвърляни и счупени шишета по етажите и м/у тях, да.

Аз пък виждам летящи консервни кутии и фасове.
В Бъкстон, точно зад О!Шипката, където има и детска площадка.

Обаче скоро прочетох един минус за столицата и то тук в бг мамас,
че голям % от сключените в София бракове се разпадали мигновено,
което си е голям ужас, нали, така че мислете му, направо е страшно.

За семейство с малки деца според мен най-добре е в малко населено място в близост до голям град. За децата - пространство да играят на чисто и свежо. За родителите - културни мероприятия, добра възможност за професионално развитие, добра среда... За всички - добро медицинско обслужване... 

Имам пресни впечетления от Ст.град
Не съм виждала някой да си изхвърля торбите с боклук през терасите , но до нас живееше един доцент и редовно го засичах да си оставя торбите с боклук до асансьора .После чистачките ги изхвърляха .
Интилигенция ...  , какво да се прави !

По-чист може. Но не и чист. Водих миналото лято едни германки да разгледат забележителностите... и  И до училището за глухи деца ги водихме  и там вече беше мама миа в двора... Направо сметище си имаха.

Да, и това ще стане ... рано или късно ... нямам търпение 

В София децата също могат да играят на чисто и свежо... Поне моето играе в Бояна и там гарантирано е по-чисто и свежо отколкото в малкия град при майка ми.

Това за медицинското обслужване - не го разбрах - не знам място в БГ /включително София/, където да се предлага такова - без значение частни или държавни болници - ако ти знаеш кажи ми го, за да ходя там.

Това училище се намира в "махалата", та затова, там контейнерите са празни, а до тях сметище. Но не твърдя, че Пловдив е чист, напротив.

Тая тема и аз я бях пускала.
Не ни се остава в София и на двамата. Твърде голяма лудница. Твърде мръсно. Твърде скъпо, ако нямаш собствен апартамент. Само дето ще се наложи да постоим още малко тук, че съм много ученолюбива и чак и с магистратура ще се мъча.

Да се разпиша и аз в тази тема.Израстнах а ивсе още живея сред овце и кокошки в нашия градВ Пазарджик 4ести4ко се сблъсквам с тези животинки.Но като 4ета за проблемите ви с лекари ,детски градини боклука и какво ли още не  боже не ми давай шанс да се местя в столицата