Как да разбера дали ставам за ....шофьор?

Много пъти съм се навивала да изкарам шофьорските курсове, но всеки път се разубеждавам, защото:
1. Много съм зле в ориентирането - не помня улици, маршрути. Абе мога да се загубя дори в Ямбол, където живея повече от 30г.
2. Нямам собствена кола - няма да мога да добия рутината толкова бързо.
3. Страх ме е заради другите луди шофьори.
4. Тук разстоянията не са големи.

Чувала съм една приказка .... "Хубаво е да знаеш да плуваш и да караш кола - никога не се знае в каква ситуация ще ти потрябва"
Късмет с убеждаването на този тандем мъж-свекърва   

Неееее, тя , свекърва ми, няма думата-просто си изказа мнението като жена, която на времето е возела мъжа си шофьор. А това за два пъти по сумата на кола на старо, че трябва да имаш, така ли е?
Освен това мъжът ми заяви категорично, че няма време-то си е така-за поддръжки , тъй че да си предвидя и средства за ремонти.
Очаквам и други включвания, моля ви, пишете, не ме жалете.

А носиш ли на псувни?
Чувала съм, че в София по пътищата много се псуват, особено обект са жените.

Жози, докато не се качиш няма как да разбереш. Даже и да станеш шофьор обаче,  не вози мъжа си. 

НЕ само, че нося, ами и аз псувам. Освен това съм тежка категория.
За зла участ, сега се сещам още нещо-че живеем в център и паркирането.....
Ама пишете и за другото-как разбрахте ДАЛИ въобще ставате за шофьори?
Щото ако инвестирам 2Х280 лева за курсове и накрая ме накъсат 2 пъти=направо ще умра.

Стига бе, той ще ме разсипе от гавра. С неговите над 30000 км. годишно толкова да не трае да има коли пред него, че ...сигурно ще ме изгони от волана.

Мъжът ти не става за возене. Кажем ти го. 

Жози, аз си имах мерак да карам кола от дете и изобщо не стоеше пред мен въпроса ставам ли
Човек се учи.
За колата - индивидуално е, зависи какво намериш. Един приятел взе за сина си едно бмв 3 втора ръка, за 5000 лв и не е сменил нищо по нея.

Още спя и съм с главоцепеница, но ще ти кажа.......
Мъжа ти е прав.По-евтино ще ти бъде да си ползваш такситата, отколкото колата.Моя често ми го казва това.
От къв зор ти е да изкараш курсовете сега, да си вземеш кола, да почнеш да караш, да се шашкаш(100% съм убедена в това, щото те познавам), да те псуват под път и над път(неизбежно е, щото те виждат, че си жена, а за капак и нов шофьор).Ще се нервиш много, сълзи ще проливаш и накрая ще зарежеш колата.

Ще допълвам като се събудя и започна да мисля.

чак пък да лее сълзии и да зареже колата, пресилено ми се вижда 

Бомбич, обичам те и ще дода до вас да ти донеса една кана с кафета, че да се доразбудиш.
Апропо, твоето мнение е ценно за мене, щото те знам, че си пекана шофЕрка. 

Май верно тва съм го написала Ма що и аз не знам
Уф, трябваше да се събудя и тогава да пиша

кукувица 

А, и друго се сетих.
Ти се в центъра.Сети се за кво става въпрос като тръгнеш да си търсиш место за паркиране.
Абе слушай мъжа ти бе, прав е.

Никога и за секунда пред мен не е стоял въпроса ставам ли за шофьор, че според мен и за космонафт и летец ставам. Исках да изкарам курсовете още на 16 год, но се отказах, защото нямаше да ми дадат да си карам спокойно. Изкарах ги на 19 и на 20 вече имах собствена кола, купена с мои собствени си пари. Милото ми Тико, то е първата ми любов.
Така вече 11 години.
И защо моля някой няма да става за шофьор, всичко е до желание и опит!

Свекърва ми навремето така все не е сварвала да извади книжка и сега я е много яд, вечно е зависима от някой да я закара или да чака таксита, да се мъкне с децата и колелета по таксита. Много я е яд, все ми го повтаря.

За поддръжката на колата - лично за мен това са глупости. Аз карам 12-годишна кола и да чукам на дърво не съм хвърляла пари по ремонти по мой спомен. Нямам и намерение да я сменям, като сдаде багажа тогава.
Давай смело напред, колата дава страхотна независимост! А пък и аз мразя таксита!

Е добър ден

Каспър, говорим за София все пак.

Добре де, изкарай курсовете, ако наистина имаш желание, и виж дали можеш или не.

Каспър, има хора, които никога не могат да станат шофьори, колкото и желание да имат.Просто не става, тва е.И да се напинят и да не се напинят, не стават.Познавам хора, с 30, че и повече години шофьорски стаж, и пак не могат да карат.

Аз разбрах,че НЕ ставам за шофьор,след като изкарах курса.
Качвах се с такъв ужас на учебната кола,слизах с безкрайно облекчение,коленете ми чак трепереха.Освен това се шашках много,а един шашардисан човек сам незнае каква реакция може да извади на пътя.
Та реших,заради собствената си и тази на околните безопастност,да не шофирам.

Това което мъжът ти е изброил като аргументи възпира и мен да изкарам шофьорски курсове.
С такси през Варна мога да мина за макс. 10 лв и да си спестя, нерви, такси по колата, бензин, смяна на части и гуми при нужда, плащане на паркинг....

Мъжът ми предложи няколко пъти да ме учи, но не искам да ми се кара като на малко дете 
Някой хубав ден, като реша, ще изкарам шофьорските курсове - не се знае кога ще ми потрябва

Може и така да е.
При мен освен силното желание да имам кола /като малка много мразех рейсовете като се прибирах от училище, изморените жени с мъкнещи големи торби, си казвах, аз никога няма да съм така/ имаше и момента, че условието на първата ми отговорна работа беше да си шофьор, обикаляха се складовете с големи задръствания и препятствия и аз цялата съм треперила, обаче пустия инат да го работя това ми помогна.

Ако имаш желание , ще се нау4иш, но вси4ко е до практика, практика и пак практика, никой не се е родил нау4ен, така 4е давай смело, и мен ме беше страх отна4ало да се ка4вам по магистралата, ама ми се наложи и сега със затворени о4и мога да карам до работа, като свикнеш с габаритите на колата  ще ти е по-лесно отколкото в на4алото, но си трябва практика, затова се запиши на курсове като имат адеквтна цена, и ако мъжа ти има кола- хващаш го за ушите и на голям паркинг- тръгни спри, тръгни спри и така докато ти се завие свят-после пак...желая ти успех и да споделиш нататък как са нещата

Тук виждам 2 въпроса:много ли е скъпо да имаш и поддържаш собствен автомобил и дали имаш способности за шофьор.На първия всеки отговаря различно според доходите си.Ние имаме една семейна кола,която ползва главно мъжът ми.Но когато аз я взимам,той пък е с микробуса,т.е. не виждам реална нужда да купувам,застраховам,поддържам личен автомобил.При това разстоянията тук не са големи,живея почти в центъра,трудно се намират места за паркиране-на този етап втора кола не ни трябва.Може би по-нататък,живот и здраве,ако се изнесем да живеем извън града,ще си купим.
Абсолютно всеки става за шофьор и не позволявай никой да те убеждава в обратното.Просто шофьорите са различни.Аз взех книжка по-късно,вече имах 2 деца,и бях много по-предпазлива,даже страхлива да не причиня катастрофа,от 18-годишните курсисти.Техните весели мозъци нямат достатъчно гънки да проумеят,че катастрофите от новините наистина се случват в живота,затова карат нахакано и трупат самочувствие,което на мене ми липсваше.Мъжът ми,отличен шофьор с дълъг стаж,уж ми помагаше,а реално така ми го"начукваше",че колко пъти съм ревала после сама,тайно...никаква подкрепа от никого,само приказки за моята некадърност и за жените-шофьорки.Накрая сама се "измъкнах" за косата-ако всички освен мене са толкова добри шофьори,защо стават толкова катастрофи?И осъзнах,че аз може да съм не особено опитен шофьор,но съм внимателна,спазвам правилата,за пиене и превишени скорости и дума не може да става,и не е мой проблем,че движението по улиците и контрола са толкова зле организирани.Просто това,което при мъжа ми е вече навик,при мене пак става,но с повече внимание и по-бавна скорост.Така че не позвлявай някой да те анализира можеш или не да бъдеш шофьор.Можеш.А дали си струва-това ти трябва да си решиш.

Жози, няма нищо по-прекрасно от независимостта!

1. Има работни места, където условието е да имаш
шофьорска книжка. Ако я нямаш, шансовете ти да
получиш еди-каква си работа драстично намаляват.

2. Има чудни местенца по света и у нас, които са
достъпни само с автомобил, и ти искаш да ги видиш,
но не искаш да го направиш, набутана в такси, нали.

3. Такситата са кожодери, стачкуват понякога, не
можеш да разчиташ винаги на тях, грубияни са.

Щом имаш желание действай!
От както изкарах курсовете съм абсолютно независима. Работя в другия край на града и ако нямах книжка щях да сменям 2 рейса + ходене пеша, ставане с 1 час по-рано за работа. И въобще където и да ми се приходи не съм зависима от абсолютно никой.
Поддръжката зависи от това каква кола ще избереш.
В този смисъл заставам твърдо зад думите на Каспър.

Как да разбереш дали ставаш за шофьор - незнам. Някакво вътрешно усещане, трябва да е.
Аз бях убедена, че ще мога да карам, но след като си взех книжката нямах кола и ме беше страх да карам на този или онзи  колата.
След това, когато се сдобих със своята кола, много бързо се отраках. И шофирането се превърна в удоволствие. От първото ми качване трябваше да кача да возя и детето си, и бях спокойна, че  е с мен.
За центъра - голям минус.
Всеки божи ден, поне по веднъж проклинам всички, които са дошли в центъра с колите. Ето сега водя една битка с КАТ и Паркинги и гаражи. Ужасно е наистина. Въртяла съм се с часове около нас, включително с болно дете, току-що боцнато с урбазон, защото няма къде да оставя колата. А около нас е забранено паркирането, вдига паяк.
Ако не ти е задължително необходима всеки ден, ако нямаш други варианти си струва собствения автомобил, но иначе - вече не съм сигурна.

Все си мисля, че няма лошо да имаш книжка. Незнаш кога може да ти е от полза.
Пък умението - се е полезно, дори да не си някакъв майстор на волана, ако си безопасен за себе си и околните, за мен е равностойно на "добър шофьор".

Това за сумата за поддръжка, още колкото си дала за колата, не мога да се съглася.
Моята кола е внос, втора ръка, пипала съм само няколко неща под капака, и то година след като я карах ежедневно. Като няколко от тях даже аз бях виновна да са за смяна. Похарчила съм за ремонти не повече от 1/10 от сумата, която съм дала за самия автомобил.

Ако ти си я поддържаш е хубаво да си имаш един майстор под ръка. Имам приятелка, която е намерила такъв човек и винаги, когато закъса за нещо (а тя имаше късмета, доста случки да има), той е на среща, идва , помага, или прибира колата. Има му пълно доверие.
Аз, късметлийка в това отношение, не търсих много, че баща ми е любител разбирач по автомобилите и той се грижи за моята. Мъжът ми не се занимава.

Накратко - автомобилът и карането са си удобство, но ми се струва, че за да го практикуваш в София, трябва да ти е наложително.

Чети. Ако се познаеш - недей.

А според мен също има шофьори, които не са за тая работа и е по-добре да бъдат возени.

Да, карат, може с години да карат, но никога не са спокойни зад волана, винаги са пренапрегнати, създават много проблемни ситуации, постоянни предпоставки за птп-та, по-леки или не.

Просто не е за тях.
Които могат - спират навреме, които са зависими - продължават, тормозят се, няма как.

Но съм твърдо убедена, че има хора, които не са за тая работа. Поне не за движение тип София, Варна...

Да Азиатците( не съм расистка ама това тяхното никаде го няма- МАСОВО Е И Е СТРАШНО)
ето с това нещо карат

Щом, като 2 мои познати изкараха курсовете и вече карат 2-5г., може би ставаш и ти.

По-скоро движение тип София,Варна не трябва да ги има.Лично аз,а и много мои приятели,шофиращи в мегаполиси в Европа и САЩ и справящи се съвсем нормално,като дойдат тук и изпадат в шок.Не само,че отказват да шофират,но и са ужасени,когато трябва улица да пресекат,особено от околовръстните,нерегулираните...наивниците смятаха,че пешеходната пътека ги пази.
А и не съм съгласна за притеснителните шофьори,вкопчени във волана.По-скоро ме е страх от супер самоуверените в мощните коли и с малкото акъл и отговорност.Статистиката е доказала вредата от тях.

да бе и мен ме е шубе  след като видях този клип :crazyeyes:http://fun.bgwebworld.com/Streets-of-Sofia

Аз си мисля ,4е нищо не ти пре4и да опиташ да изкара6 курса.До преди няколко месеца мен никой не бе ме насър4авал да стана шофьор,тъкмо обратното  .Израснах с мисълта ,4е мен не ме бива,4е не ставам.......
За щастие съпружието ме нави,изкарах курса м/у 4асовете за кърмене и сега съм волна пти4ка.Ела ме виж! Няма нищо по-хубаво от независимоста, понер аз така се 4увставам докато шофирам.Дори детето се нау4и да стои на седалката си и му е кеф да го возя.Ве4е няма непреодолими разтояния за нас 
Пробвай,нищо не губи6   

Има един стар лаф.
Жена шофьор и негър скиор няма.
Е, има ама са редки плетки. (но това е друга тема)

Аз колата си я ползвам само до работата и обратно. Минавам през всички възможни задръствания. Добре, че съм с дебилско спокойствие иначе до сега или да са ме набили или да съм се блъснала нарочно поне в няколко коли.

В центъра изобщо и не припарвам. Там, само таксита. Докато се чудиш къде да спреш, то цяла колонка трябва да си сложиш в багажника, че да ти стигне. После, вече няма почти никъде места за синя зона, за паркиране, абе мани

Без кола не мога, вечер особено е много приятно да се кара, въпреки, че състезателите не спят и тогава.
Изкарай поне книжка- все някога може да ти потрябва

Няма каk да няма такова движение - градът не е пригоден за толкова автомобили, а з да се пригоди - трябва всички да се изселим, за да може да се работи по пътищата, иначе едновременно и да ги разширяват и да се движим свободно с автомобили няма как да стане.
Аз не смятам, че има някой виновен, за това че града не е пригоден за н-брой автомобили, а е мислено за по-малък трафик.

По второто - да и тия са много опасни, самоуверените.
Но за мен са равностойно опасни.
Човек, който не се чувства спокоен и сигурен зад волана, е опасен и за себе си и за околните, защото вместо да реагира, той се панира.
Твърде самоуверените са друго зло. Защото колата е машина, и човек никога не трябва да се залъгва, че владее положението на 100%.


Това не е така. На синята зона места винаги има.
Аз като тръгна някъде, съм спокойна ако знам, че има синя зона.
Щом се плаща - място винаги се намира.
Наплива е в уличките.

Аз чакам с нетърпение пред нас да направят синя зона, ама дали ще се случи.

Ех, живот, все едно бомба ще да е паднала - кеф.


Тия клипчета сега ги въртят в КАТ, почти никой от опашките не им обръща внимание. Явно са ги гледали, и никой  не им се впечатлява.  Имаше преди време изказвания, че ако по-често гледат тези изпълнения шофьорите ще са по-внимателни. Не съм сигурна, че ще въздейства.

 Щом аз станах шофьор, мисля, че всеки може! И то при положение, че мъжът ми НЕ става за возене и докато ме учи как не се разделихме не знам! Вече за София проблема е малко по-голям, и то центъра... Мен, освен, че ме е страх да карам в София, и с ориентирането там съм на Вие!
 Имаме 2 коли, които не са нови и се дават пари за тях, разбира се, но за мен таксито не е вариант да се придвижва с него човек цял живот!
 Аз на твое място бих опитала! Успех!

Ами аз ходя до Нотариата, там трябва да запуша поне една кола, да вися и да чакам някой да си тръгне, до като дойде полицая да ме изгони, че не трябва да правя така ..Нищо, че има още 100 чакащи коли.
По цялата улица до Витошка е така.

На Спортна среща е същото. Висиш и чакаш.
На Софийски Градски Съд- също.

Трябва да тръгна поне няколко минути по- рано от срещата, които да са само за висене и чакане на синя зона

Жозефина, не се оставяй други хора да те убеждават какво можеш и какво не. Пък били те мъжът ти и свекърва ти. Ако искаш да шофираш-изкарай курсовете, вземи си кола и така. Ремонт винаги може да се наложи. Независимо дали колата е нова или стара. Под ремонт разбирам дори и да ти се наложи пребоядисване, след издраскване с ключ или нещо подобно. Парите за кола винаги си трябват-най-малкото за гориво. Вярно, че старата кола може да иска смяна на повече неща в началото. Но после, като посмениш туй-онуй може дълго време да не се наложи да сменяш каквото и да било. А ако имаш късмет може и да не ти се наложи да сменяш нищо.
За мен лично такситата не излизат по-евтино. Най-малкото си зависима от кефа на някого-някои пушат, други ще слушат силно музика, ако тръгнеш с повече багаж, може да се окаже, че няма място. Сигурно няма да има и столче за детето. Абе, друго си е да зависиш само от себе си. Знам, че сама ще си вземеш решението, но понеже питаш тук, ще кажа-изкарай шофьорските курсове. Винаги може да ти се наложи да използваш тези си знания.

Изкарай шофьорския курс, въобще недей да се чудиш.По нататък ще си вземеш кола, първо вземи тапията.

Аз бях на 17г. като взех книжка. Баща ми ми каза "Що невземеш да изкараш книжка" и аз го послушах:). Още докато карах курсовете, знаех, че ще карам кола, че ми харесва и че ставам за шофьор.
Имам приятел, който просто няма усет за габарити, за разстояния. Скъсва ти нервите докато кара. Има други, които пък се паникьосват в по-завързани ситуации. Има и такива, които се разсейват прекалено много. Тия работи обаче и дали ставаш за шофьор няма как да ги разбереш, преди да се качиш в колата

На въпроса ти за разходите- зависи от много неща. Ние си купихме наскоро кола на старо, за 5хил. Преди това мъжът ми редовно ползваше таксита. Колата сега месечно ни излиза по-евтино от таксито. Не сме пипали нищо по нея, освен задължителните неща в началото.

При всички положения, според мен е по-добре да пробваш. Изкарай книжка, ако не ставаш, ти сама ще го усетиш и ще се откажеш:)

Мога само да ти кажа аз как се мотивирах. Купих си кола и съвсем нов шофьор започнах да я карам из цяла София без колебание. А си казвах:

"Толкова много манекенки са добри шофьори, ако те могат - значи мога и аз." 

Е, сега шофирам много добре - поне според повечето мъже, които съм возила.

Аз много ви благодаря за отзивчивите отговори, обаче одеве се возих в едно такси с много културен шофьор и той ми разви същите теории, като на мъжа ми. Например, за изкарването на курсовете-че на практика може да е 300 лева само . но ще дам поне още един път по толкова, за да ми дадат книжката. Че както съм в центъра-ще трябва да си качвам колата на покрива на кооперацията или да ходя да я паркирам, примерно, на паркинга на Хилтън..... Тук повечето кооперации са без гаражи, а там, дето има такива, са обърнати на нещо си...да се изкарва печалба.
И друго се сетих-нашата кола е служебна, най-хубавата, дето викат, и е добра, обаче-мъжът ми няма да ми даде да припаря до нея, и с право. И ако сега взема книжка, да речем, а пари събера след няколко годинки-на практика....май няма да е най-удачен вариант.
Абе създадох си тема за мислене-няма що.

Май се опитваш да се самоубедиш, че не ти трябва такова нещо.
Ако наистина искаше, нямаше да има аргумент, който да те спре.
А неудачните шофьори/ки са такива, защото такива искат да бъдат и не искат да се хабят да се подобрят от мързел. Това за ориентацията и усещането на разстояния са единични случаи.
Никога не ме е интересувало мнението на другите колко добър шофьор съм, според едни съм много добър, според други съм мани, мани. Много важно. Те пък големите шофьори, дето имат най-нелепите чуквания.
Много ясно, че шофьорът ще ти каже такива неща, той на такива като теб разчита иначе ще се возиш един път месечно, а така всеки ден.

Каспи, не бе, мила, разсъждавам на глас. Претеглям ЗА и ПРОТИВ. Аз лично не бих могла да взема толкова лесно подобно решение. Ето, ти казваш, че от 16 годишна си имала желание да шофираш. При мене наченки на интерес се появяват на 36, нали, ясно е за какво иде реч.
И, повярвай ми, тази тема не я пуснах лесно.....просто внимателно прочитам всеки отговор и най-вече на тези, които познавам лично. Щото и те ме познават.

След като ме късаха 2 пъти и накрая с връзки взех книжка, какво да ти кажа. Научих се, карам си и то доста добре. Лошото е, че мъжът ти мисли така. Моят непрекъснато ме ръчкаше.

А, не е баш така
Веднъж опира до физиология, втори път - до характер. Лесно е да кажеш 'Всеки, който иска да се научи, може да стане страхотен шофьор', но истината е, че това не е точно така. Всеки, който иска, може да е много внимателен и предпазлив шофьор и така - да избягва ПТП-та, но това не означава непременно, че ще бъде и добър шофьор.

Бърз тест - ако ти се изпречи животинче на пътя - какво ще избереш - да го прегазиш или да се претрепеш? Ще ти се случи някой ден.
Паникьосваш ли се лесно?
Ако някой ти каза "ляво" и "дясно" поне 20 пъти, но естествено да не ги редува или по различно време на деня, когато не очакваш - можеш ли да реагираш без да се замислиш и да не сгрешиш нито веднъж?

11 години след взимане на книжка издържах теста преди две седмици. Теоретично подготвена за такъв момент, но на практика беше гадно и още е.

Не познавам нито един човек жертвал личната си кола и върнал се на таксита...по каквато и да е причина. 
Обратната ситуация е ежедневие. 

Ако това не е аргумент 

За паникьосването-ооохххоооо, особено , когато сме бивали в колона, си умирам от притеснение. За животинчето-сигурно, без да искам , ще птретрепя себе си. Инстинктивно ще се опитам да го предпазя и......
Бу-извинявай, но-какво се случи с животинчето?

Оставих го на място. Котка. С 80 км/час по надлез над магистралата, отляво затисната с един, дето много даваше зор да ме изпревари баш на надлеза...
С детето отзад (пък и да го нямаше) си е почти самоубийство с тази скорост да натискаш спирачки - веднъж, че така или иначе пак ще минеш през животното, и второ - ще потрошиш колата и себе си при рязка спирачка с такава висока скорост (отделно в случая можех да се метна на магистралата през мантинелата, примерно). Много обичам котки, но повече обичам себе си. Стиснах зъби и минах през нея.

На теория е мнооого лесно. Айде да те видим с 80 км в час и да ти се изпречи елен. Колата не приличаше на нищо, добре че човека беше жив... Животинчето рядко излиза и те гледа опулено да чака твоята реакция. На няколко пъти се разминавам с еноти за части от секундата буквално.

Не съм добър шофьор, но пък съм отговорен. Едва ли ще позволя дори и на собствения ми мъж да развива теории на мои гръб и аз да му ръкопляскам. Целта на темата не ми е особено ясен, ни и не се познаваме все пак  

И мен са ме късали първите 2 пъти на градско - това в далечната 90-та година.
Полигона и листовките си ги взех от раз с 0 наказателни.
Апропо, мотивите за късани и сега, и тогава са едни и същи - да съберат още малко пари от допълнителни часове и такси.
Мъчила съм се много в началото, инструкторът ми се хващаше за главата и се скъсваше да повтаря как колата ми е комби и ще я направят квадратна, ако не взема да се поосвестя малко.
Не съм станала шофьор такъв, какъвто съм сега нито от раз, нито на курса, факт.
Вечер вземах ладичката, любимият под ръка и карах по черни пътища.
След второто късане ме хванаха нервите и бях на ръба да се кача и без книжка да карам, добре, че успяха да ми уредят по-ранна дата за изпит.
Сега знаеш, направо съм се сраснала с колата, абсолютно ми е невъзможно да свърша каквато и да било работа, ако не съм шофьор. Ако трябва за всичките обиколки, които правя на ден да хващам такси, по-добре изобщо да се откажа, цялата ми заработка ще замине.
Относно ремонтите - търпят се, ако не опука нещо по-голямо; и аз си имам механик, дори и частите той ми търси и купува. Моята красавица вече чукна 15 години, като се изключат 1-2 електроники, до момента само неща от категория 'консуматив' съм сменяла.
В спамо-чат темичката от миналата седмица ти бях пуснала един линк за нов vs. стар автомобил, там може да се ориентираш съвсем добре.

 
Определено имам в такъв случай нужда да помисля истински.
Моля ви, пишете още, не бих искала да си вземе решението на прима виста.

С елени в София едва ли ще ти се налага да се сблъскваш всеки ден
Бездомните кучета и те са в определени участъци.
Виж, кратерите по пътищата са си голям проблем и ситуациите 'да разтропам ли предницата, скачайки в тая дупка' или 'да рискувам тоя зад мен да ми влезе в багажника' за съжаление са ежедневие .

Връзкарка такава  
По темата:
Изкарах Бг книжка преди 8 години- на кола след това се качих 5-6 пъти и толкова- дойдох в Англия и преди 2 години реших да изкарам книжка.Тук без кола  си загубен.Започнах всичко отначало - и вземах от 1 път Английска книжка.Ако не бях успала от първи щях да продължа докато  я взема.Първата ми кола  беше Форд Фиеста 1993 година- старичка без серво волан и  всякакви подобни екстри.Обичах си я тази количка , не ме беше оставила нито веднъж на пътя.Смейте ми се ама се разплаках като я занесе на моргата мъжа ми.
Независимо обаче  че имам две книжки аз категорично мога да заявя че не съм "родена  за ....шофьор" Карам си спокойно, не се панирам ,,,, НО само на места където вече съм ходила и познавам.Не съм уверена да тръгна сама на далечен  път още повече в непознат за мен район.И знам че дори и още веднъж да изкарам курса пак ще  е така и това си е.


Смело напред със кормуването- шофирането  е нещо което винаги би ти влязло в полза.А това за старите коли- не съм съгласна.Има и стари, които са по-здрави от новите- каквато беше и моята количка.    
Вили

Мога някой път да ти разкажа как и майка ми и сестра ми се учиха да шофират на мой гръб, ако искаш В началото имаха инциденти и все аз бях на предната седалка до тях, главата в джонги от скоци до тавана

Бу, ще си включа Кюто малко по-късно.

Голяма част от мъжете обичат да напомнят на жените, че не стават за шофьори поради куп причини. Обичат да са по-добрите, по-можещите. Периферното зрение на жените е по-развито от това на мъжете, доказано е. Аз бих опитала на твое място. Не губиш, по-добре сама да се увериш, че не ставаш. Но ще си пробвала и ще си спокойна пред себе си и съвестта си. Пък знаеш ли, можеш да му скриеш шапката на мъжа ти, ако се стимулираш. 

Ами целта на темата си е формулирана в заглавието, по-ясно от това-не мога. Иначе вече в самата тема включих и други подтеми, като например, дали въобще СИ СТРУВА при тези и тези обстоятелства да се опитвам въобще да вземам книжка.


Хе хе хе-в обратен смисъл може и наистина да му скрия шапката, благодаря ти за пожеланието. 

Защо не се спреш на по-евтина кола? Поне да не те е яд, когато ще трябва да ремонтираш неизбежните чуквания и одрасквания в началото?
Аз си намерих съвсем прилична колица с три врати за 2,300 примерно - без нужда от ремонт. И въпреки, че аз не удрям другите хора, някой се е намерил да ми огъне лявата врата на паркинга (двайсе цирки на г*за да му излязнат, дано!)

Тъй тъй...някой Голф 2

Ахъм в моя случай - една кипра Микра. И други подходящи нелоши има в този ценови обхват (2,500-3,500).

Точно..пък и части има на всякъде, че и на приемливи цени даже.

За 2,300???
Разбира се, че и на евтина бих се спряла, ама като не отбирам твърде-си мислех, че една прилична за кола на старо цена е 4-5000, да речем.
Май ще трябва информативно да се разходя до Горубляне някой път. 
И да си направя една обща калкулация на евентуалните разходи.

За 2,300, да От 2,500 почна, но стигна до 2,300. За 2,500-3,000 съвсем културни голфове има, както Вини казва. И други има - корса, например, немска и здрава. Общо взето до 3,500 спокойно можеш да си намериш стара, но добре поддържана и здрава кола.
Моята я търсихме по критерий да няма нужда нищо да се прави по нея
А, казах ли, че харчи 5 на сто?

Сакън, недей от Горубляне
Те там повечето на такива като тебе разчитат, дето не отбират.
За пазарно проучване става, но не и за пазар.
Или пък ако нещо чак толкова ти хване окото - задължително с механика, дето ще я поддържа, да си каже и той тежката дума.

Анджък, и аз съм на същото мнение

Това е повече от ясно, да не мислиш, че сама кипра ще се замъкна в това царство на "разбирачи'.
Значи, в общи линии вече си съставих план за действие, пак благодарение и на вас. 

некой като каже, че колата му харчи 5 на 100 и започвам да завиждам...ама не съвсем благородно

Уф, и аз въздишам тежко, обаче... 2 кубика, турбо и 5/100, нЕма такова животно.
Ш'си я изхранвам

НА практика най-хубавата кола е...служебната.Разполагаме с такава от 5 години вече почти.
Ако бях паралийка-те такОв модел  си купуввах с кеф.
Но гълта доста-13/100 градско, 9-10-извън.
 

много елементарно те манипулира мъжа ти, жозефина.
няма такава опера като взимането на такси. да не си в ню йорк, че да ти излиза по-евтино.
шофирането е свобода.
шофоьор се става с практика, а щом имаш и пари да си я купиш не виждам какво чакаш.

И аз си задавах години наред този въпрос, но когато попаднах в обстановка, където е невъзможно хляб да отидеш да си купиш, без да се качиш на колата, разбрах, че въпросът е излишен. Всички стават за шофьори. Ако си мислят или някой мисли за тях, че не стават, това е защото могат да си позволят да зададат въпроса.

Ако не си кьорава, имаш поне мало рефлекси и усет, значи ставаш..Тия песни, дето ти ги пее мъжът ти..не го слушай 

Имала съм много ситуации, в които см си казвала "Ами ако сега нямах кола, какво щях да правя", тоест има смисъл личната кола, две думи не може да има....

Мога да карам, но нямам книжка ( не са ме късали, просто не отидох на изпит) ... Няма и да имам - не ставам за шофьор определено, а и откакто родих ми се появи някакъв гаден страх, даже и като се возя... След две леки катастрофи се усили още повече ... Чак зависима не се чувствам - таксита ще има винаги... Родителите ми и мъжът ми непрекъснато ми се карат да си взема книжката и да карам, а аз все не мога да им обясня, че не искам да застрашавам ничий живот, а пък да си возя бебето - могат да забравят  И коли има, но ...

Мен пък като ми е кьораво (не съм на кеф), си взимам колата  и отивам да покарам, да се успокоя..Пускам си музиката и се кефя. Така спестявам от психотерапевти 

и аз така правя
обаче обичам вечер, когато няма много дебили

А, точно  Или събота и неделя ако се падне..още по-добре. А сега лятото е направо терапия, терапия...

Хващам пътя за Златните и съм аз.... 

Аз нямам желание да бъда шофьор все ми е едно, но и не усещам нужда   Миналата година изкарах курса, но ме скъсаха на листовките за 2 грешки повече, ако се бях явила втори път щях да ги изкарам, но като ми е все тая защо трябва да го правя?!
Ето днес излизаме с мъжа ми той кара доста над позволената скорост спряха го полицаи, седя при тях 30 мин,   смяха се, ама го усещам  по усмивката, че нещо не е в ред. Идва при мен и ми вика да съм му дала 20лв ( аз съм с  чнат и аз държа парите  ) питам му за какво са му той "Защото глобата е 250лв и 2 месеца без книжка".  Давам аз 20лв и полицая ме пита"Вие разбрахте ли за какво става въпорс" казах му, че не съм тъпа

абе туй с малката колица за 2,300-2,400 е нож с 2 остриета. Хубаво, че е малка, с малък разход и маневрена... Ама нямаш никаква сигурност. ТИ е много по-вероятно да си пострадалия на 100%, при едно евентуално ПТП.

И след онзи ден, в който возейки се в нашата кола, един идиот ни натисна отстрана по врата, защото "не ни видял"  , какво повече да си говорим.
2 сравнително високи и големи коли... И идиота взе да се обяснява на мъж ми, че не ни видял 
Но съм убедена, че разбития нос, след левачката на моя си го е видял 

Сподели 

От мен шофьор не става горе-долу поради следните причини:
1.Превключването на скоростите ме кара да се чувствам Ако е автоматик,ОК,ама нашата не е.
2.Късогледа съм и от суета не нося очила,а лещите не ми понасят.Не мога да преценявам реално разстоянието на кола,която се движи срещу мен,особено на фарове-светлините ми се размазват доста.
3.Когато се панирам,за момент се вцепенявам и не правя нищо.Ако съм в колата и шофирам,в такова вцепенено състояние за 5-6 секунди сигурно 5-6 обекта около мене ще дадат фира.
4.Хич не ми идва да се псувам с другите шофьори.

Ми, първо, почвам да проучвам цените на колите на старо-една миниекскурзия до Горубляне, да речем. После си преценям с какъв ресурс разполагам и какво още трябва да добавя-спестя-и купувам. Но може би чак тогава ще изкарам курс, защото.....съпружието няма да ми даде служебната.
И с право!
Но, преди това, ще го изнудя да ме заведе някоя събота/неделя извън София, на някои закътани полянки да се пробвам с неговия стар джип, дето има някакви 2 лоста, наместо един. просто нали писа някой тук, че "първо трябва да се пробваш, че да разбереш". Щото за мене това би било като цяло една серизна инвестиция, а финансирането също ще си е почти мое. От курсовете до колата.
П.С. Мнението на Бу за колата от 2300 също ми е от помощ-в смисъл, че ще знам кои коли вървят хем по евтино, хем не харчат много.

Дано и свеки е съгласна 
А истинския мъж, първо купува нова кола на жена си и после и плаща курса, мда...

Абееееее...така е то, ама не съвсем. Може би в някой друг паралелен свят.

Преди да ходих до Горубляне се разходи из нета.
Уж не ставала за шофьор, а вече кола купува.
Ако мъж ти е нервак, по-добре вземи някой спокоен колега или съсед за по полянките. Ако никога не си карала, потеглянето е най-трудно.

Неееее, чакай бе, засега не купувам.Всичко е на стадий само проучване.
Никога не съм карала, абсолютно.
Не е нервак, мисля, че ще се справим.

Жозефина, взе ли решение или няма да е тази вечер?

хе хе-решение за един ден- трудно. Дори за мене самата това е нещо съвсем ново, първо, трябва да свикна с тази мисъл. Наистина, темата ми беше нужна само за натрупване на мнения.
Има толкова неща, които трябва да се преценят.

Обичам съботно-неделните празнословни форумски раздумки.
Айде, да се похвалиш, като вземете решение в семейния съвет 

Не, КС, решението си е мое. Това, мисля, че вече го споменах.
А иначе коя раздумка в тоя форум е пълнословна, ако смея да попитам?

Жозефина, да си жива и здрава!
Имам същите терзания като теб и попаднах на точната тема, изчетох я цялата и знам, че ще го направя...

Ако продължаваш да разсъждаваш и да се настройваш, аз лично бих те посъветвала мислите ти да вървят в следния ред:
- решаваш каква кола ще ти е по джоба (и евентуално я купуваш, за да няма връщане назад)
- караш курсовете на приблизително същия модел кола (поне откъм габарити или скорости)
- на следващия ден след като си взела книжката отивате с мъжа ти да покараш вече твоята кола на "пусти" пътища и повече не слизаш от нея.

Когато навремето изкарах книжка, подкарах колата на инат. На сутринта след като бях взела книжката мъжът ми остана да се излежава вкъщи и когато чу, че тръгвам с колата се обърна на другата страна и изломоти нещо от сорта на "Не прави глупости, а си хващай трамвая!". За инат като мен нямаше по-силен стимул . Полях си чаша вода на входа, прекръстих се и потеглих. И така вече 15 години. НО колата тогава си беше моя (бях си купила от един хонорар една Шкода 120).

Иначе конкретно по темата - дали ставаш или не за шофьор не е въпрос на деня. Колата е необходимост, а не прищявка.

Oпитай, иначе незнам дали ще разбереш

...опитай, ама баш на джип? Много е различно карането на джип (ако ще най-раздрънкания самурай да е) и на лека кола.

Много е различно да се пробваш да караш и да караш по улиците.
Всъщност, Жозефина, какво ти пука ставаш ли за шофьор или не? Щото според мъжа ми и аз не ставам ( или по точно не карам добре), но какво значение има, когато щом се кача в колата стигам там, за където съм тръгнала? Много важно, че не карам като мъж, може и да се науча. А може и да не се науча.

Жозефинке, помниш ли притесненията ми, че почвам работа, в която се иска шофиране и то в Сф, а аз не съм карала кола от години   Имам книжка от 1995, но не е имало какво да карам - инцидентни шофирания на кратки разстояния.
Не ми се наложи да карам кола докато работех, но пък си купих едно Пежо 106. Преди Пежото карането ми се изразяваше в нощно прибиране на фамилията и пийналия мъж от гости, със служебната кола.
В момента джиткам навсякъде с колата - моя си, аз се оправям с нея. Мъжът ми твърди, че много добре се справям, но все пак предпочитам да не го возя

Ако имаш възможност, solaris го е казала

ако искаш да караш - ставаш за шофьор, ако нямаш желание - няма да се научиш

Какви са тези "много" неща, които трябва да се преценят?!
Автомобилът е най-добрата приятелка на една дама, майка, работеща жена, или просто домакиня.
Няма какво да преценяваш, а мнението на когото и да било, без да си помирисвала дори волан не почива на никаква логика.
Шофьор се става с шофиране.
Естествено, че няма да вземеш книжка и да скочиш в СLK, а ако потърсиш адекватната кола за адекватните средства, повярвай ми, няма да даваш хиляди за поддръжка, за 6000-7000 се намират прекрасни дамски, градски автомобили в чудесно състояние.
За паркирането- въпрос на практика и малко упражнения и живея и работя в самия център и се справям.
Успех   
Твърдо съм "ЗА".

Не ставам за шофьор защото:
Първо: Не ми идва от сърцето,нямам никакво,ама никакво желание да карам кола
Второ:Ужасно се страхувам от автомобили,мога само да се возя
Трето:Панирам се,не знам как бих реагирала а и мразя да ме псуват
Четвърто:Ползвам си безпроблемно градския транспорт,имам и безплатна карта за това.Таксита също ползвам когато се наложи.
И пето.......предвид войната по пътищата - живее ми се !!!

Изцяло подкрепям това мнение.
Ние имаме една обща, семейна кола, но понеже аз бях два пъти по майчинсто, а мъжът ми работеше и така се стекоха нещата, че той си я кара, а аз съм зависимата, все чакам да дойде да ме вземе или трябва дасе мъкна с децата по градският транспорт(иначе имам книжка от 92 г.)
Все ми обясняваше, че нямало да бъда спокойна като карам, щяла съм да се притеснявам, той щял да се притеснява как ще возя децата и т.н. Абе живо манипулиране.  Аз обаче упорито не се съгласявах - сега продаваме голямата кола, за да ми купи една малка, икономична и удобна за паркиране(щото работя в центъра и без това си е ужас с паркирането няма нужда да се пъна с голяма кола).
 Дори пред себе си няма да си призная, че ще се притеснявам. Стягам се и това е. Сега ще карам един опреснителен курс с инструктор, защото с мъжът ми не става - то не е крещене, не е чудо - ако той направи същото минава и заминава, но аз да мина през дупка...леле елате да види проповед.
  Не е вярно, че за стара кола трябват пари за поддръжка толкова колкото и е цената.

 А за такситата искам да кажа, че въобще вече не позволявам някой да ме убеждава колко по-удобно ще ми е, след като n-брой пъти чакам с децата в лошо време и няма и няма такси, мерси.
 

Така си е!
 

Щом имаш желание, ще се научиш!

А ми стана интересно свекърва ти научен ли е родила сина си (мъжа ти), та и двамата са толкова сигурни, че не ставаш за шофьор? А колата ви не е ли обща (т.е. семейна), к'ви са тези глупости "нямам кола"?

Аз съм млад шофьор и онзи ден трябваше да пресека кръстовище без добра видимост. Покелебах се естествено, не искам някой да ми отнесе предницата. 2 коли с жени ме настигнаха после и не спряха да ме псуват

А, по темата... шофьор се става с практика. Нали не очакваш от себе си подвизи по пътя? Спазваш правилата, пазиш се доколкото можеш, няма да ти се разминат и огънати ламарини. В града обикновено няма тежки катастрофи, особено пък с тези задръствания.   

Kолата е само на мъжа ми, тоест, служебна. Прав е да не иска да я дава, пълномощното си е негово.
Колкото до свекърва ми-тя изказа мнението си, след като аз споделих с нея намеренията си, никой няма за цел да ме спира.
Мисля, че от всичко изписано най-ми допада варианта на Соларис. Смятам да се стегна в кръста и да си я "заработя" колата. С известна помощ от половинката.

Исках стара кола, за да се науча. Добре, че не ми се вързаха. Аз си можех.
Бях най-големият ентусиаст, който е ходил на шофьоркси курс, попаднах на страхотен инструктор и благодарение на тези две неща се научих.
Личното ми мнение е, че има малка част мъже, които не стават за шофьори и също толкова малка част жени, които стават.
Ако не ти е заложено от вътре - няма да станеш шофьор. И като се има предвид, че не си първа младост...

Еееее, добре де, първа старост съм , и какво?
По-скоро валидна е първата част на изречението ти. Другото са младежки тинтири, на които няма да обърна внимание.

Добре де, какво ти казва вътрешното ти "Аз"?
Пред мен не е стоял този въпрос искам ли, не искам ли и ми е чудно малко.

Виж сега, ако почна да го играя на психоанализа-от 9 кладенеца вода ще извадя, повярвай ми. За каквато и да била ситуация, ЗА или ПРОТИВ.
Но просто в един момент ще изпадна в ситуация на цайтнот, момичетата са прави. И тогава?
А преди 18 години и идея не съм имала за книжка, защото са били съвсем други години, друга скорост на живот и други възможности. Сега бих могла АЗ САМА да се финансирам....та затова.

Нямаше да пиша, ама не мога да се въздържа. Няма такъв филм "не става за шофьор"! Става въпрос за това, кой е по-добър от другия, след определено количество години зад волана, т.е. в критична ситуация, кой ще вземе по-правилното решение и ще излезе с по-малко загуби от другия. Но за да се прецени това, трябва двама души да са в абсолютно аналогична ситуация, което никога няма да стане. Така че всички приказки на тая тема са малко във въздуха.

Нямам представа дали си струва да караш кола там, където живееш, щото не ти знам доходите и въобще нищо, но пак ще кажа за това "ставане за шофьор". Няма такова нещо. Ама изобщо. Тук карат бабки по на 80-90 години. Не знам какви са били на младини и от колко години карат, но онзи ден една излизаше от паркинга на един голям супермаркет със скорост вероятно 2 км/час, бавна като мравка, всичко се задръсти да я чака да излезе, ама кара си жената - нали? Мъжът ми винаги, като види такъв случай, не пропуска да ми каже - щом тя/той може, и ти можеш. И е прав. Този въпрос си го задават само жени, които позволяват да бъдат манипулирани по други причини (често финансови) или такива с прекалено ниско самочувствие.  Дано не си от тези групи.  Тук не съм чула никой да си го задава. За тях да се научиш да караш е нещо, което просто се прави - на кой когато му дойде времето. Както се учиш да ходиш или да четеш.

Да ти споделя нещата с мен, белким ти стане ясно. И аз не съм първа младост и чак сега се уча да карам, просто сега наистина ми се налага. Преди и аз си разправях приказки за таксита и удобен градски транспорт и места за паркиране. Сега обаче вече не стои въпроса "ще се справя ли, или не", просто защото тук без кола не можеш нищо - нито да напазаруваш,  нито да отидеш на работа, нито дори да те наемат на работа, ако искаш - във всички формуляри за постъпване има такава графа. Е, за чистачка или сервитьорка сигурно може...

Та започнах да се уча с мъжа ми. Поради липса на време (съвсем обективно), нещата доста се проточиха, обаче сега вече карам доста добре, макар че още  не съм се явила на изпит (тук е разрешено да се кара с придружител само с временна книжка).

Та от личен опит:
Първо - ако мъжът ти не е изключително търпелив и готов да те подкрепя непрекъснато, независимо, че ще му е трудно, - изобщо не опитвай да караш с него. На моя му бяха казали в службата, че е луд да ме учи да карам. Според тях, статистически, много разводи тръгвали от това, че мъжът учи жената да шофира. Сега, след като минахме тежката фаза, съм съгласна. Стресът е много голям и за двамата. За мъжа: не е инструктор, не винаги усеща какво точно става, воланът и педалите са у някой, когото той смята за неопитен и не е сигурен в реакциите му, т.е. седи в кола, над която няма контрол. За жената: има контрол, но не е много сигурна, че може да разчита на себе си.

Като слушам коментарите на твоя мъж - изобщо не бих го пускала да участва в твоето приключение "ще ставам независима жена с кола". Поне докато не станеш достатъчно уверена в себе си.  На служебната кола също не бих се качвала по същите причини - той ще бъде изключително нервен, а на теб не ти трябва някой, който да си изпуска нервите върху теб, когато караш.

Така че моят съвет е - запиши се на курс и се научи да караш. Ако караш допълнително някъде, избери приятелка или приятел, които са смели и търпеливи. Като си избираш къде да се записваш, избери инструктор - най-добре по препоръка на приятелка. Такъв, който ще те УЧИ да караш, за да изкараш изпита, а няма да си изкарва комплексите за липса на мъжко самочувствие върху всяка курсистка. Ако си избрала фирма, кажи достатъчно ясно, че се обиждаш лесно и би искала специално отношение от инструктора - за да ти дадат търпелив и КАДЪРЕН инструктор. Кадърен е не този, който знае като натиснеш този или онзи педал, какво става, а който усеща как да вдъхне увереност у курсистката, че се справя добре и че греши, защото всеки греши, като се учи.

Не се отказвай, ако те скъсат, дори повече от един. Изпитващите имат квота за пускане. Като я изпълнят, и бог да си зад волана, пак ще те скъсат. Тук имам позната, която е късана 8 или 9 пъти - и тя не си спомня точно. Казва, че не може да паркира на задна (и е вярно, ако знаеш как паркира - отива на най-празното място на паркинга, за да влезе и после да излезе само напред, където няма никакви коли около нея)   У тях оставя колата на пътя, а мъжът й я вкарва на пътеката. И все пак е взела книжка и ходи с кола на работа.

Страшно дълго се получи, ама всъщност исках да ти пожелая успех! 

Това е въпрос на който само ти можеш да отговориш СЛЕД като опиташ.
Тъй като многократно съм чела за изказванията на мъжа ти по повод жените шофьорки, аз, ако бях на твое място, никога не бих допуснала да шофирам с него, докато не се почувствам съвсем уверена зад волана

аз исках много, изкарах курса, взех кетап от първи път, карах си разумно, внимателно и по правилата. до един хубав ден, когато бременна във втори месец един малоумник ме блъсна (с поне 90, във града). желанието и собственото поведение и това дали ще си шофоьор или не, зависи от още 1000 неща.... много е елементарно да се каже - имаш желание, имаш книжка, имаш кола-айде, шофьор си.

Болната ми тема тези дни...


Тук трябва да се науча да шофирам. Трябва и толкова. Точно това задължение ме дразни и плаши. Ами ако не ставам? Ами аз не мога да запомня на коя улица живея все още  
Освен това не ми се иска да се сраствам с колата си отсега... Май ще карам колело, не знам доколко това е алтернатива в България, обаче..

karmacoma, книжка и желание кола не карат Практиката е тази, която го прави

Не се притеснявай - няма как да не ставаш. Задължението е колкото дразнещо и плашещо, толкова и по-освобождаващо от мисълта "ставам или не ставам" - щото пред очите ти са разни всякакви, които карат. Всичките. Кой по-добре, кой по-зле - карат. Не се питат дали стават. Карат.

За запомнянето на улиците - установих, че може да съм ходила на едно място N пъти с кола, която е карал друг - това не значи, че когато аз седна зад волана, ще си спомням как точно се ходеше дотам. Ако обаче отида АЗ с колата веднъж, на втория път е значително по-лесно. Просто когато се возиш, си като куфар - гледаш хиляди неща, но не се налага да обръщаш внимание кое точно къде е и как се стига до него. Особено ако по пътя има 5-6 кръгови движения, които си приличат като 2 капки вода и трябва да запомниш на кое е наляво и на кое беше направо. Най-накрая се свиква. Пък и да се объркаш - в кола си - пак стигаш, само че след малко 

Хей, благодаря ти много - определено когато погледна нещата от този ъгъл се чувствам по-добре. 
Явно нагласата е определяща и тук..

В този ред на мисли, смятам, че всеки който се пита ДАЛИ ще го бъде като шофьор трябва първо да опита... Една книжка в повече няма да натежи...
А тези, на които не им е минавала тази идея през главата .. явна наистина нямат нужда да бъдат шофьори.

Ако имаш време и пари- иакзарай ги и после сама ще прецениш.

Аз имам книжка, но не карам, предпочитам да ме возят, малко на инат го правя, но пък е доста по-удобно  книжката поне си я ползвам като документ за самоличност  а личната ми карта е в мъжа  ми, че все му трябва по разни учреждения 

На ти аргумент: сульо и пульо кара, та ти ли няма да можеш??

Като кандидат шофьор мога само да добавя, че без да се запишеш на шофьорски курс, няма как да си отговориш на въпроса. Тогава усещаш страх ли те е или не, отдава ли ти се и т.н. Ако усетиш, че те влече, трябва редовно да шофираш и ще се усъвършенстваш. Е, в началото сигурно ще има проблеми, ще трябва много да внимаваш, особено в София, но ще свикнеш. Между другото в петък съм на изпит-всички, които живеят в Търново, не излизайте 

Току що по едно от радио съобщиха, че и Нелсън Пикет се е записал да изкара шофьорски курс. 

Кой?

Едно момче от формула 1 

Ето защо човека ще кара курс

Нелсон бил, а не Нелсън. 

И аз така разбрах. 

Имам книжка от 11 години.Да съм карала 5-6пъти-в ранна бременност,когато след събиране ни прибирах с мъжа ми(късно вечер,пусто-кеф).
Отказах се когато веднъж се прибирахме от Балчик и изневиделица на междуселски път се появиха 2 деца на колелета(излизащи от черен път).
Просто набих спирачки без да гледам има ли някой отзад-инстинктивно.
Зад мен един Москвич наби спирачки също и му се разхвърчаха джантите.
Избегнах децата,но не спрях.....мъжа ми каза ,че не съм виновна,но ми стана кофти.
Мен по принцип всяка кофти ситуация ме държи доста,не съм чешит.
А и не мога да си представя,че някой може да ме напсува на пътя...сигурно ще оставя колата и ще тръгна пеш...такава съм...Така разбрах.

Коленете омекват най-вече в периода на самостоятелно шофиране 2 месеца, след като е взета книжката. Няма ненаучени хора, който има желание става добър шофьор.

И точно заради такива аргументи по пътищата е пълно с некадърни шофьори 
По темата -  От малка си мечтаех да карам кола и бях убедена , че ще бъда перфектен шофьор    Такъв съм и в момента  Друг е въпроса , че окьоровях и ми е трудно да карам без очила особено вечер  Лошото обаче е ако не можеш да караш пък се мислиш за много добър .... Ей тогава стават големи бели  Затова трябва да си направиш реална самооценка и добре да си помислиш преди да се качиш да караш 

Жози, аз бях най-най-безнадежният случай с поне 50 часа при инструктор, е след моята приятелка де, която има сигурно 100 часа при инструктор.
След курс отивах в офиса почти разревана, защото си давам парите на вятъра, че няма да оправдая очакванията на много хора, че ще се изложа, абе че съм кръгла нула.
Сега карам ежедневно по софийските улици, а приятелката ми я е страх да кара в София, но пък си кара в Холандия, където живее 

Та искам да ти кажа, че всичко е практика, не е лесно, но става с много инат 

Не мислех да пиша ама....преди много време си мислех че не ставам за шофьор. Това беше преди изобщо да се кача на кола, поради тая причина нямах и желание да се уча. А много исках да карам, и то добре. Но бях сигурна че няма да ме бива. В университета се запознах с един инструктор, младо момче на 30 г., станахме си много добри приятелчета, оказахме се от един квартал и той ме научи да карам, но като казвам научи, наистина го направи. 2 месеца през ден в центъра на София, по 1-2 часа каране, колко ми е крещял и викал само аз си знам, пред него не показвах че ми пука, но в къщи се спуквах от рев. За листовки и изпит по кормуване не ми е помагал грам, все казваше, че трябва да карам добре защото нося отговорност не само за себе си, но и за други хора, а и един ден дете ще возя. Научи ме да паркирам перфектно. Винаги ще съм му много благодарна за това че дори и когато изкарах книжка, и познати мъже сядаха с мен да се возят, никой не вярваше че шофирам от месец - два примерно и мислеха че се майтапя, всички казват че имам много мъжки стил на каране. От тогава не съм слязла от колата, просто не мога без нея, а и обожавам да карам, признавам, скандалджийка съм, мен не ме псуват, но аз редовно храня тоя и оня, ръкомахам и обяснявам. Майка ми все казва че ще си изям боя на някой светофар. 
Шофирането е комплес от много качества, трябва да имаш добри рефлекси, да умееш да взимаш решения за много кратко време както и начин да ги реализираш, да следиш едновременно поне 5 показателя, и същевременно да имаш добра коорадинация на крайниците. Неувереността е много лош съветник, приятелката ми заради това 6 пъти я късат на кормуване.
Има един много неприятен момент обаче, който съм забелязала - някой индивиди от мъжки пол, обикновено с черен голф 2 - ка, пернишка регистрация ( но съвсем не е задължително ), като видят че кара жена, нарочно се опитват да и докарат съзнателно някаква инфарктна ситуация, и се хилят после. Най-редовен пример - карам си по главен път, от пряка вдясно се приготвила кола да излиза, като приближа съвсем тоя вземе да се покаже и заема половината от платното, е ако има кола отляво на мене, аз къде да ида. Поради тая, а и други причини ( обичам да карам бързо ) винаги съм в най-лява лента, ако пътя позволява. 
Като си избираш инструктор гледай да не е възрастен, на тях не им пука много, много, гледат да те претупат, ще те скъсат и пак пари ще даваш за допълнителни часове, пак изпити и т.н. По-младите още имат хъс за обучение, дори и да е по-сприхав, един ден ще си благодарна и помни че е за твое добро.  
В заключение, повярвай ми, никога не съм и предполагала че някога ще бъда шофьора който съм. Така че, без да провери, човек никога не знае.

И накрая искам да се оплача - взеха ми талона миналия месец и то не заради какво да е, а за неправилно паркиране. В собствения ми квартал. Срамота. То поне да беше за нещо сериозно, ама така направо ми накърниха достойнството. Винаги съм си  мислела че ще си го отнеса я заради превишена скорост или минаване на червено, но тая глупост не очаквах да ми се случи. 

Забравих да спомена - същият този инструктор ме научи да карам и мотор, имам и А категория, но беше голям майтап тъкмо бях взела книжката за кола, и изведнъж сменям скорости с крак, давам газ с ръка - всичко наопаки.

Това много ми хареса!
По темата :Аз изкарах курса само заради 2 неща-Първо идиотите таксиметрови шофьори, които не идват  на повиквания при мен вече, защото изисквам коланите на задната седалка да са извадени , за да сложа столчето за кола на малката .
И второ-заради пазаруването, а не да мъкна торби или да чакам мъжът ми да ме закара.
По принцип винаги ще тая малък страх (сигурно) докато съм зад волана.Но в крайна сметка дори и да съм пешеходец, ще мине някой и ще ме отнесе с колата си.

Започвам с усмивка защото се сещам и за моите терзания.

Преди 8 г. се наканих да започна шофьорски курс. Имах голямо желание, но все поради някаква причина не го карах. В Добрич намерих много добър инструктор, а и цените бяха много приемливи, неудобството беше, че карах само 2 пъти на седмица по 2 часа....а и в Д4 най-натоварения трафик е както във Варна в 4 часа посреднощ  Взех си книжката от 1-вия път, без проблем. Проверяващият отначало искаше да ме къса защото аз съм била дребна а учебанат кола била много голяма (аз го контрирах, че у нас имам S класа  , която е още по-голяма) и че от мене шофьор нямало да стане, но като видя какво съм научлила млъкна.
Взех си книжката и веднага шофиране във Варна обаче...то страх, голям, да не сгреша някъде, да не ме блсне някой, аз да не отнеса някого . Трепереха ми краката, карах по 15 мин и казавах на мъжа ми той да кара вече че аз съм се препотила. А той пък един нервак. Кача се с мене, аз да карам и постоянно все натяква...тука дупка, там много близко минаваш, виж пешеходец....а аз се стресирам още повече...УЖАС направо. Тръгвам сама за Д4, след 20км му се обаждам и казвам ...."Аз не мога повече, умирам от страх" Той се смее...идва с приятел и прибира мен и колата от пътя. После имахме една лоша катастрофа...не шофирах аз...но се уплаших много и след това близо 2г не исках да карам.
Ноооо....започнах нова работа, тръшнаха ми служебна кола, и аз страх не страх, започнах да шофирам. Няколко години след това вече ми голямо удоволствие да карам и се чувствам волна и свободна да си джиткам където си искам. Страха вече го няма, само съжаление, че не съм го преодоляла по-рано.
Разделих се с първата си кола (семейна), много мъчно ми е все още за нея.....ах какви емоции имахме  Сега си купих новичка от магазина и и се радвам страшно много.
Че накрая, моя съвет е.....изкарай си курса, не слушай мъжа си. За него е по-добре да си зависима, а и ще му дойде в повече да поддържа кола. Много често мъжете се мъчат да ни отказат от нещо, не че защото не ни бива, а защото имат тайни подбуди за това 
И след това не се страхувай, смело, но отговорно

Ах Бъбето как хубавко си го написала това за мъжете.
Чудя се дали Жозефна е вземала решение вече?
И  за мен шофирането е вече удоволствие......
Вили

Аз пък се чудя, какво е решението на мъжО и свеки към този момент...

Няма как да разбере човек дали става за шофьор или не.На мен шофирането ми помогна от неориантирана да се превърна в ориентирана.И все пак като изкарах курса бях гола вода.Направо се ужасявах да се кача в колата.Ръцете ми се овлажняваха и гърлото ми пресъхваше.Номерът е да шофираш всеки ден с търпелив човек до теб.В началото нищо не усещах,не я чувах колата.Мъжът ми като кажеше:Не чуваш ли колата?Не я ли усещаш?Ами не я усещах-хър-хър като я нахакам в някой пясък,одрах я.Той,горкия,ще откачи.Ама го бях предупредила,че ако ми повиши тон,слизам.И веднъж дори слязох,и той слезе,крясъци,викове...Детето подлудихме.Но всеки божи ден шофиране,шофиране и изведнъж наистина започнах да я усещам тая кола,абе направо все едно сме едно цяло.Може и смешно да прозвучи на някой от вас,но шофирането мен ме разтоварва и някаква свобода ми дава.Жозефина,изкарай курса,после ще видиш дали ставаш или не.Поне ще си направила всичко,което се иска и няма да се чудиш.Аз като карах курса нямаше полигон!Не можех да паркирам и да излизам на задна.Сега променени ли са нещата?

Хм, да взема и аз ли да се явя втори път?

Ами аз решението го взех....дори съм намерила човек, който след време да ми докара кола на почти половин цена.
Проблемът е, че поради естеството ми на работа ще се въртя на много кофти смени....и че ме няма по 12 часа у дома. Извод-след като се закрепя на работа, ще си взема 2 месеца неплатен и ще изкарам курса. Това е.

Разбирам те  за какво говориш- и аз съм така с моята Фиестичка- вече знам как работи двигателя и усещам всяко едно отклонение от нормалното- усещам даже по звука когато ми е намаляло маслото и сама си доливам,  проверявам си водата в радиатора, чистачките... абе изобщо си я гледкам , защото тя ми носи удоволствие....дала съм и и име даже Чуга- бъг се казва ( от едно  филмче)
Вили

Абе квото и да си говорим колата е необходимост На мене ми беше голям мерак и все още ми е, най-голям кеф ми прай да си карам из нощен Бургас! Преди като се возех само по таксита, като сметнах каква сума давам на месец И тогава цените бяха пъти по-ниски от сега. Първата кола си я купих с голям кеф, след точно една седмица един глупак ме изтряска зверски, не спря на стоп, отне ми предимство, въртях се 2 пъти на таван обаче оживях След известно време се престраших, купих си друга и сега съм се срастнала с нея Имам мъжки маниер на каране, абе мега добър шофьор съм   Карам обаче докато спре, хич не обичам да се занимавам със сервизи, като се раздрънка нещо просто увеличавам музиката За да си добър шофьор трябва практика, да развиеш рефлекси, да не се шашкаш...и да не мутрееш по пътя

Е как неплатена за един курс?
Можеш да ходиш, когато ти е удобно, предполагам, че инструктора ще се съобразява със смените ти.
А и 2 месеца за някои хора са твърде недостатъчни, аз например карах курса близо половин година 

Ред, първо, в момента се преквалифицирам и усилията ми за четене и развитие са в друга посока. За това със смените-не бях подготвена тогава, когато пуснах темата.
Освен това едва ли бих била адекватна след работа. А и смятам да го комбинирам с пускането на дечко на ДГ.