Къде живее щастието?

Щастието ти е точно в твоя дом,просто имаш всичко за което една жена мечтае,но ми се струва че просто ти е скучно,направи нещо различно от това което си правила досега,нещо което някога си мечтала и не си го направила...направи нещо щуро..знам ли замисли се какво може да те направи по щастлива.Може да си изпаднала в дупка и това че имаш дори всичко да те дразни.Наистина ежедневните неща омръзват,но мъжа ти не е виновен за нищо че се чувстваш така...

Проблемът ти е, че не пие и не бие. Ей това ти е проблемът. Казваш, че не би търпяла номера от негова страна, но бъди сигурна, че ако ти се случи нещо такова наистина ще запееш друга песен.

просто си престанала да оби4аш, ако е било наистина любов, тя си е отишла!или пък не е било и си се усетила!съвет не мога да дам, но не бързай , погледни напред, може да видиш отговор!

Щастието не се търси, то е в самите нас. Човек или се чувства щастлив или не. Щастливите хора виждат това, което имат, а нещастните виждат само това, което нямат. Щастлив е този, който умее да приема нещата, които не може да промени.

мисля че щастието се крие само и единствено във вас.
твоята история още веднвж доказва мнението ми че човек дори и да има всичко пак нещо не му достига,но ти няма защо да се отчаиваш,просто трябва да си дадеш сметка за положението(защото все пак на мъжа ти все един ден ще му писне,колкото и да ти помага във всичко и тогава може да разбереш че го искаш още,а да е късно)просто си помисли какво искаш,довери се на сърцето си,помисли и то всичко ще се изясни,говори със съпруга си.и нещата трябва да се занареждат....
довери се на себе си   

Много ме замисли твоята тема, тъй като съм преживявала подобна криза и в двата си брака (може би наистина е неизбежно, знам ли  ). Разликата обаче беше в крайния изход 
Ако това е някакъв вид типология (имам предвид, първи тип - криза с добър изход за брака, и втори - обратно) - може би трябва да опиташ да откриеш какво точно говори сегашната ситуация за вашите отношения - най-важно е каква е основата на нещата, а това се вижда обикновено от разстояние.
Разбира се, рецепти не могат да се дават, особено от непознати в нета... макар че дори много близки външни хора обикновено не са наясно какво точно става между двама души. Но за да споделя опит - случващото се с вас изключително много напомня на мои преживявания с първия ми съпруг, единствено нямахме дете. Аз се държах точно като теб, и накрая го напуснах - много дълго се чувствах виновна, че съм го наранила, но после научих от самия него неща, които ми обясниха собственото ми поведение (става дума за негови мисли и действия, за които тогава не съм имала представа, но вероятно съм ги усещала по някакъв начин).
Със сегашния ми мъж също преживяхме много тежка криза, но точно в разгара й осъзнах колко го обичам и че съм готова на всичко, за да сме заедно.
Може би коренът на проблема е в това, че връзките обикновено са неравностойни... тоест, единият обича повече. При вас очевидно това е съпругът ти - въпросът е дали неговото желание да ти угоди ти е дошло в повече (лично мен това ме побърква, колкото и приятно да звучи), или просто по начало основата на отношенията ви липсва и след година-две тази липса започва да прозира, като се е поизтрила глазурата на сватбената торта 
Мисля, че е най-важно да се дистанцираш по някакъв начин и да погледнеш нещата отстрани - в този смисъл постъпваш правилно според мен, колкото и жестоко да изглежда спрямо него - защото само така имаш шанс да разбереш как наистина се чувстваш и да постъпиш съответно.

Много добре те разбирам. Аз напуснах мъжа ми, горе-долу, по сходни причини. До ден днешен не мога да кажа една лоша дума за него ( освен обичайните мрънканици, ама те в сериозни ситуации не се броят). Разликата при мен, е че нямахме деца и аз реших, че нищо не ме спира, много съм млада, за да живея живот, който не ме удовлетворява. Но, знам, че той щеше да бъде страхотен баща и ако имахме дете, може би нямаше да си тръгна. Гарантирам ти, че ако го напуснеш, всеки следващ ще го сравняваш с него и това не винаги ще бъде в полза на новия. Аз имам приятел, който ми опонира по-добре ( по ред причини, които няма да изброявам), но понякога ме свива под лъжичката, защото мъжа ми беше рядко добър, една дума навъпреки не ми е казал, а добротата не се среща често.
Търсиш разнообразие, другите са те посъветвали, а и наистина когато единия обича повече, се получава така. Не мога да ти дам съвет, но не бързай, премисли, опитай се да го погледнеш с други очи.

Пожелавам ти успех!

Проблемът е, че мъжът ти е прекалено добър, да не кажа перфектен. Имаш любовта му и без да се бориш за нея, а така не е интересно. Мисля, че аз също бих се отегчила... Ние много се караме и точно това поддържа някаква тръпка в отношенията ни. Скучно е като нямаш някакъв дразнител.

Напълно съм съгласна.
Също мисля,че ние хората сме устроени така че когато се стремим към нещо и го постигнем то вече не ни удоволетворява.Значи искала си перфектна работа-имаш я;перфектен брак-имаш го;детето ти е живо и здраво.
А какво би те направило щастлива?Можеш ли да си отговориш или не?И какво значи изобщо щастие за теб?Че всичко ти е наред-според мен това е най-големия проблем.Защото ако имаше нещо,което те тревожи то ти би фокусирала цялото си внимание и енергия там и изобщо няма да имаш време да мислиш за това колко те дразни любящия ти съпруг.
Много те моля осъзнай се!!!Насочи се към нещо,което да ти даде нови сили.Помогни на някой,направи нещо -каквото и да е,но върни живеца в себе си преди да си разрушила това,което ти е дадено.Дано не го губиш,защото вината за това ще те преследва много.И както каза една съфорумка всеки следващ ще сравняваш с него.
Щастието е вътре в нас.Цял живот го търсим някъде навън,а то всъщност е в нас-начина ни мислене,погледа върху нещата,това което ни радва.Върви на психолог-няма нищо лошо и срамно в това,хората от другите страни отдавна са открили "топлата вода".Просто трябва да откриеш пътя към себе си.И всичко ще си дойде на мястото.

Изобщо не съм способна да съчувствам на подобен род "нещастие". Дано не ти се случва да видиш какво е да си истински нещастна - с някой мърляч, дето да те бие, ревнува и психясва денонощно, да не смееш да мръднеш от къщи, дума да размениш с някого, само да му се стори, че си погледнала към мъж и да те смазва, да ти забранява да работиш, но стотинка да не ти дава, да ти гладува детето и да живееш в постоянен страх, даже ужас... Помисли си за жените, на които се е паднало подобно "щастие" и се запитай дали не си струва да положиш известно усилие да се радваш на това, което имаш, вместо да си търсиш проблемите "със свещ", както се казва.

Щастието живее в теб самата! То не зависи от други хора и обстоятелства. И аз както една мама по- нагоре смятам, че прехвърляш неудовлетвореността от самата себе си, върху мъжа ти. А неудовлетвореността ти идва от липсата на адреналин в битието ти. Животът ти /както го описа/ е толкова подреден, че те дразни адски. Мъжът ти те дразни също- с факта, че е почти съвършен. Раздялата ви в отделни стаи подсъзнателно цели някаква реакция от негова страна, но такава няма и това също те дразни.
Честно казано, аз съм имала връзка с подобен мъж и не издържах на вечното разбиране, което проявяваше към мен и глупостите ми- Как'Сийка е права тоест .

Алоу, женО!
Слез на земята и помириши хумуса!

Май щастието е кацнало на рамото ти, затова се постарай да го оцениш навреме, за да не вземе да литне ей сега.......Защото бъди сигурна че после нещастието веднага ще го усетиш като се стовари на плещите ти и ще съжаляваш за точно ей тия моменти....че си ги пропиляла в "размисли и страсти"!
Така че поогледай се около теб, то е там! Успех!