В "това мъдро заключение" има мноооого смисъл! винаги се старая да се държа така с близките си.
А що се отнася какъв е смисъла, иска мислене
Виж целия пост
А що се отнася какъв е смисъла, иска мислене
Като за последен път
- Публикувана: 1 авг. 2007, 16:03 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2007, 21:39 ч.
# 15
1 авг. 2007, 16:46 ч.
# 16
1 авг. 2007, 16:50 ч.
Е, трудно ли е да формулираш
резултата от мисленето си и да
го споделиш с нас? Любопитни сме.
Виж целия пост
А що се отнася какъв е смисъла, иска мислене
резултата от мисленето си и да
го споделиш с нас? Любопитни сме.
# 17
1 авг. 2007, 17:01 ч.
О, не. Това изобщо не зависи от последната ми среща, всъщност изобщо не ме интересува дали ще е последна. Ответникът се моли да е последна.
Към малко хора съм изпитвала истински подобни желания, а това съчетано с безкрайното ми търпение и злопаметност води до тежки наказания за случки от ранната ми детска възраст, да речем.
Виж целия пост
Добре, де, всички мислите за любов.
А не смятате ли, че има хора, с които
си струва последната ви среща да бъде
ад под небето?! Знаете, че наистина ще
е последна. Какво ще ви накара да сте добри?
А не смятате ли, че има хора, с които
си струва последната ви среща да бъде
ад под небето?! Знаете, че наистина ще
е последна. Какво ще ви накара да сте добри?
Към малко хора съм изпитвала истински подобни желания, а това съчетано с безкрайното ми търпение и злопаметност води до тежки наказания за случки от ранната ми детска възраст, да речем.
# 18
1 авг. 2007, 17:03 ч.
Честно да ви кажа , малко ме е срам , но мисля , мисля и ...ами има хора , които не харесвам и дори да знам , че ще ги блъсне трамвай 5 минути след среща с мен , няма да се държа мило . Не разбирам защо само защото някой ще умре , трябва да си прощаваме и да се държим все едно не сме си тровили нервите досега . И аз ще умра някой ден , може и скоро да е , знам ли ., дано не отида в ада .
Близките ми знаят колко ги обичам - никога не крия чуствата си .
Виж целия пост
Близките ми знаят колко ги обичам - никога не крия чуствата си .
# 19
1 авг. 2007, 17:07 ч.
По някое време от развитието на темата очаквам някой да вземе да ми направи анализ за това каква личност съм, каква майка...
И въобще как може да съществуват хора като мен на този свят.
Накрая всички съфорумки да се възмутят от мен.
Виж целия пост
По някое време от развитието на темата очаквам някой да вземе да ми направи анализ за това каква личност съм, каква майка...
И въобще как може да съществуват хора като мен на този свят.
Накрая всички съфорумки да се възмутят от мен.
# 20
1 авг. 2007, 17:09 ч.
Ето, точно за това говоря.
И като че ли Чесън го е казала.
Виж целия пост
Не разбирам защо само защото някой ще умре , трябва да си прощаваме и да се държим все едно не сме си тровили нервите досега .
И като че ли Чесън го е казала.
# 21
1 авг. 2007, 17:12 ч.
Защо?
Защото говоря за отношения, в които не е много уместно да се обясняваме във взаимна симпатия и значимост.
С моят шеф, например.
Там тези отношения са на ниво жестове. И аз знам и той знае, но не можем да го кажем на глас, не знам дали обясних правилно. Самото позициониране на такъв тип отношения предполага дистанция.
Виж целия пост
не изказваме на глас взаимно какво значим един за друг.
Защо?
С моят шеф, например.
Там тези отношения са на ниво жестове. И аз знам и той знае, но не можем да го кажем на глас, не знам дали обясних правилно. Самото позициониране на такъв тип отношения предполага дистанция.
# 22
1 авг. 2007, 17:15 ч.
Аз пък не говоря само за симпатията.
Съжаляваме за недоизказани положителни неща.
А за обратната страна на медала. Ех, а можех да
му кажа, че е подлец, това не сте ли си го помисляли?
Шеф, познат, колега...
Виж целия пост
Защото говоря за отношения, в които не е много уместно да се обясняваме във взаимна симпатия и значимост.
Съжаляваме за недоизказани положителни неща.
А за обратната страна на медала. Ех, а можех да
му кажа, че е подлец, това не сте ли си го помисляли?
Шеф, познат, колега...
# 23
1 авг. 2007, 17:20 ч.
На мен малко като "След мен и потоп" ми звучи. Т.е. - позволяваш си "разрушителни" действия, като да кажеш на някого, че е подлец, или да му се обясниш неочаквано в любов. Действаш така, все едно няма да има последствия.
Виж целия пост
# 24
1 авг. 2007, 17:23 ч.
Щото се срещате за последен път все пак.
Виж целия пост
Действаш така, все едно няма да има последствия.
# 25
1 авг. 2007, 17:25 ч.
Май неизяснени вражди няма да оставя, само положителните аспекти на взаимоизясняванията пестя.Но пък разчитам на това, че те си знаят хората, к'во да им се обяснявам, че ги обичам... А на необичните редовно и при всяка възможност се отчитам за чувствата си.
Виж целия пост
# 26
1 авг. 2007, 17:29 ч.
Щото се срещате за последен път все пак.
Да де, точно... Правиш неща, от които би се изчервил, ако видиш човека следващ път. Независимо в каква насока са.
Виж целия пост
Действаш така, все едно няма да има последствия.
# 27
1 авг. 2007, 17:32 ч.
Щото се срещате за последен път все пак.
Да де, точно... Правиш неща, от които би се изчервил, ако видиш човека следващ път. Независимо в каква насока са.
И аз ги виждам така нещата.
Виж целия пост
Действаш така, все едно няма да има последствия.
# 28
1 авг. 2007, 17:36 ч.
Отговорих.
Но има и случки, когато изпитвам истински гняв.
Ако можех да кажа това, може би бих изпитала някакво удовлетворение.
Вече казах, че съм го правила, но не съм всемогъща, все пак.
Виж целия пост
Аз пък не говоря само за симпатията.
Ех, а можех да
му кажа, че е подлец, това не сте ли си го помисляли?
Шеф, познат, колега...
Ех, а можех да
му кажа, че е подлец, това не сте ли си го помисляли?
Шеф, познат, колега...
Но има и случки, когато изпитвам истински гняв.
Ако можех да кажа това, може би бих изпитала някакво удовлетворение.
Вече казах, че съм го правила, но не съм всемогъща, все пак.
# 29
1 авг. 2007, 17:47 ч.
Означава , че трябва да си добър. Трябва да бъдем добри независимо с кого.....въпреки, че понякога в изблик на гняв не се сещаме, че може да нямаме друг шанс и изливаме яда си. Все пак мисля, колкото и клиширано да звучи - само Господ има право да съди. Знаете ли аз как се чувствам понякога.....примерно има човек, който ми е адски неприятен ( това е наистина де), веднъж се държа лошо с него, втори път се държа добре, то моето "добре" в такива случаи, означава да се държа безразлично, но поне не е зле де. Та във втория случай след "срещата" или "случката", чувствам много по-голямо удовлетворение! Чувствам, че съм надминала себе си, държала съм се достойно, прилично и сдържано, което е и най-разумно. Пробвайте!
Виж целия пост
Препоръчани теми