Това ли е семейният живот?

подкрепям 

Бамби 03 видях,че си писала в друга тема,че искаш още две деца.Искренно се надявам да не ги искаш от този кретен

Абсолютно!  Положението по-хубаво няма да стане.

Определено ако мъжът ми беше такъв щях да съм му била ритника отдавна

 
Това не е семеен живот. Изпращай го при най- добрата му приятелка да му помага, нали му е помагала когато си била бременна Да ги и дяволите вземат и двамата.
Не мисля че му дължиш някакви обяснения и извинения. Аз на твое място просто си вземам детето и си тръгвам.
Брак в името на детето не е брак, акакво става с твоя живот, с твойте мечти,
моляте смъкни си розовите очила и вземай живота си в ръце
Имаш подкрепата на вси4ки ни

Това, някаква лоша шега ли е?!...
Децата нямат нужда от майка и баща,
които видимо не се разбират.
Не е задължително да си семейна,за да си щастлива ...
Подреди личният си живот и този на детето  си-
очеизвадно е,4е бащата не се вписва в картинката.....

Не причинявай тази болка на теб и детето си... Някъде там може да те чака щастието, само от теб зависи да го потърсиш.
Никога не позволявай някой да се държи по този начин с теб

Успех! Само ти ще решиш как да постъпиш.

един път е разбил живота ти защо му позволяваш и сега да го прави-покажи му вратата-по добре сама без него отколкото сама с него!успех

Ако ще мислиш истински за детето си, знай, че децата обикновено несъзнателно копират в своето семейство поведението на родителите си.
Ако имаш син, ще "подариш" същия "семеен живот" на някоя розова сладурана, дето сега още тича по памперси. Ако имаш момиче, рискуваш и тя да позволява същото отношение към себе си от мъжа си, защото ще си мисли, че това е нормалното. Апропо, твърде вероятно е и ти да си израстнала с подтисната майка, затова да се чудиш сега, затова ДА ДОПУСКАШ ВЕРОЯТНОСТ това да е семейният живот. Това не е семейството. Всеки тук ти го казва. Това не е съпруг. Не заслужава дори твоето чудене!
Действай,мила, спасявай си детето, нататък сега не му е времето да мислиш, какво ще става. Животът е толкова многообразен, поднася ни толкова много изненади, сама ще се учудиш! Но трябва само да го предизвикаш. СИЛА!

Знаеш ли, твоето ми напомня на един филм, "Горчива луна" се казва (Bitter moon), май беше на Скорсезе. Ако не си го гледала, гледай го, да видиш, докъде може да стигне един такъв "семеен живот"...

Личност се става и с 2, и с 200.
Мизерията не е понятие, което отразява финансови и материални възможности.
Мизерията е показател за духовната нищета.


П.С. Имам чувството, че някъде дълбоко в себе си ти все още го обичаш и се надяваш нещата да се върнат такива, каквито са били, когато сте се ухажвали. Или поне да си върнеш в очите му образа на онази обичана жена. Може би ти се иска да чуеш тук нещо, което да ти помогне да възстановиш семейство от наличния материал. Иначе изобщо нямаше да задаваш въпроси.

Ами те са ти го казали момичетата, по темата нямам какво да добавя!

Но малко в страни - някак много ти ходи това Бамби03, на написаното .... 

ДА

Здравейте мами,
Благодаря на всички които са ми писали в темата ,наистина много ми помогнахте да взема решение  .Бих искала на всички да отговоря но това е невъзможно затова ще кажа, понеже повечето ме обвиняват че аз съм допуснала всичко това никой не ми е крив.Наистина прави сте проблема е че аз съм супер наивен човек вярвам в искреността на хората и в добротата .Но явно съм се лъгала до сега.Лично за мен аз съм директен човек(от което на практика май губя)та за мен е важно да казваш на хората истината в очите дори да не им хареса отколкото да лъжеш пред тях а да говориш зад гърба им.Лицемерието го ненавиждам,но явно живота не е това което аз си мисля.Та така събрах смелост и реших.Ще има разговор ако той не го разбере който от където е и това е.Няколко дена мълчах в петък събрах багажа и с детето при нашите.Той звънна вечерта да пита къде сме.Аз му казах че съм отишла на гости при родителите ми и ще останем там Уйкенда.не знам защо не беше учуден от отговора ми и каза "ами добре ама аз исках да ходим на почивка и бях обещал на детето".Казах Ок ела и го вземи аз и без това трябва да помогна на нашите за ремонта.Пак не беше учуден че аз няма да отида с тях .В събота престигна да вземе детето и мълчеше чак не вярвах.Приготвих му багаж за 1 ден и му го дадох.Малкия се качи в колата и тръгвайки той се обърна и каза "Ами приятно изкарване и напиване и е...... тази вечер" и замина.Бакии подивях луд човек .не ми издържаха нервите и след около половин 4ас го набрах и се разкрещях ама бях полудяла .Попитах ги какво иска от мен че аз повече не издържам че това няма да позволя да продължи,казах му всичко дето тук съм си написала как за мен почивките се превръщат в тормоз как не ме зачита и уважава като човек и т.н.Той мълчеше пак из цепи нещо от поредните му лафове за е.....то и затвори. След около 1 час се обади и ми каза ако съм искала като си свърша работата да съм ходела при тях да поговорим.казах добре и към 21.00 часа червисана ,напудрена ,натъкмена се качих в колата и право при тях.Те ме чакаха в един луна парк.Пълно мълчание аз мълча и той мълчи.Брей зачудих се какво става тоя да не се е дрогирал с нещо това не е присъщо за него .Ама грам дума не обелва.Аз по едно време го попитах ще вечеря ме ли и къде отговора беше "Ами както кажеш и където кажеш".А стига това беше шамар за мен да не би да съм объркала таткото в луна парка с някой друг ама моя си беше .Така накратко на другата сутрин ставам тях ги нямаше бяха  стънали да закусват и после в басейна ги намерих.Аз седнах и изпих едно кафе при тях.какво забелязах,беше оправил леглото на детето   като горния чаршаф беше сложен от дол а долния от горе(абе важно желание е изявил та му е простено че не знае как се слага спално бельо).поне възглавницата беше на място .Значи детето той го гледаше като само аз го изкъпах и облягах всичко останало той  като хранене търчане по него и т.н.Ами това е общо взето разговор нямаше но си казах всичко по телефона което ми тежеше и докато съм пътувала до тях е имал време да помисли и да действа.Обаче проблема с ревността е страшен там не знам какво да права продължава не вече толкова дирекно ама така лекичко да ти бръкне под лъжичката. Ох не знам това временно ли е или наистина може за постоянно да се промени този човек.Времето ще покаже за сега толкова.Благодаря на всички които ми помогнаха да се престраша и да направа някаква промяна.Целувам ви и ви пожелавам много любов и щастие с любимите си хора  . Ще бягам да пиша в клю - клю  че ако знаете какво ми се случи в неделя ще паднете от смях.